Решение по дело №176/2019 на Окръжен съд - Добрич

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                         № 161, 1.07.2019 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На трети юни две хиляди и деветнадесета година

  В открито заседание в следния състав :

 

                                       Председател : Д. НИКОЛОВА

                                              Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА 

                                                             ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                      

 

при секретаря Пепа Митева    

като разгледа докладваното от съдията Д. Николова въззивно граж-данско дело № 176 по описа за 2019 година намира следното:

 

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 187/28.01.2019 г. ( по регистратурата на ТРС ) на ищците : У.С.М., В.Е.М., С.С.С., К.С.С., И. С. С., С.М.А. и Ф.С.М. срещу Решение № 4 от 7.01.2019 година на Т.ския районен съд по гр. д. № 495/2016 г., отхвърлящо иска им за делба на съсобствен, по наследяване на С.М.С., поземлен имот – нива от 30,001 дка, имот с № 035013 в землището на село П.Г..

В жалбата се оспорват фактическите изводи на първоинстанционния съд, че заявеният за делба имот е възстановен приживе на наследодателя с „ протоколно решение № 2 от 24.06. 1992 г.” и че прехвърлителната сделка от 23.09.1999 г. между него и ответника Л.Р.А. е след завършена реституция по ЗСПЗЗ. Позовават се на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение  – недопускане на експертиза по факти от значение  за „ възраженията на ищците “ за липса на представителна власт у ответника Л.А.,  действал като пълномощник на да-рителя ( наследодател ) и за себе си като надарен : преминаването на наследодателя  на българо - турската граница и пребиваването му ( оспорено от ищците ) на територията на България на дата 1.10.1996 г. Иска се след събиране на нови доказателства отмяна на решението и постановяване на друго за допускане на делбата .

Въззиваемите : Л.Р.А. *** Г. , С.Х.К. и З.С.К. *** , не са подали отговор .

В съдебното заседание пред въззивния съд въззиваемият Л.Р.А. чрез пълномощника си – адвокат Т.Г. от ДАК -изразява становище за неоснователност на въззивната жалба .

В „ молба – становище “ с вх.№ 3743/3.06.2019 г. ( по регистратурата на ДОС ) на адвокат Е.Ф. от САК - общ пълномощник на въззиваемите С.Х.К. *** - жалбата се оспорва като неоснователна , а исковата молба – като нередовна по липса на твърдения за участието на тези ответници в заявената за делба съсобственост и за основанието на правата им в нея. Позовават се на ненадлежно връчване по член 131,ал.1 от ГПК, обусловило нарушение на правото им на отговор , заявяват възражения, че към 24.06.1992 г. наследодателят С.М.не е станал собственик по реституция по ЗСПЗЗ на нивата от 30 дка , въззиваемите са я придобили по кратката давност , считано от 22.01.2008 г. или по дългата въз основа на присъединено владение на праводателя им Л.А., считано от 1999 г.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, изразените във въззивното производство доводи на въззиваемите и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно и  процесуално допустимо. Основание на заявената за делба съсобственост , според твърденията в исковата молба , е смъртта на С.М.С. ( твърдяна грешно на дата 13.12.2010 г. ) ; придобитото от него прижи-ве по силата на решение № 2/24.06.1992 г. на бившата ПК, град Т. , ведно с протокол за въвод право на собственост върху нивата от 30 дка - имот с № 035013 по плана на землището на село П.Г. съгласно молба с вх.№ 2410/ 5.04.2019 г. ( по регистратурата на ДОС ) и наследяването на собственика от ищците и ответника Л.А..  Относими към процесуалната легитимация на ответниците С.К. и З.К. са твърденията в „ поправка на исковата молба “ с вх. № 1831/31.07.2017 г., че ответникът Л.А. продал ( съгласно посоченото в молба с вх.№ 499 от 7.03.2017 г. ) с нот. акт № 38,том І, нот.д. № 43/22.01.2008 г. на СП, град Т. целия наследствен имот на ответника С.К. по време на брака му с ответницата З.К.. С молба от 2.03.2017 г. ( в дейст-вителност молба с вх.№ 499/7.03.2017 г. – на л.43 от делото на ТРС ), подадена преди насочването на иска срещу приобретателите – съпрузи, ищците са оспорили договора за продажба по липса на представителна власт у купувача С.К., който договорял лично за себе си и като пълномощник на продавача – ответника Л.А. ( въз основа на упълномощителен акт от 15.01.2008 г. ) Това е достатъчно за редовността на насочения срещу тях иск за делба.

По делото е установено с писмо – отговор от ОбСЗ, вх.№ 500 от 7. 03. 2017 г. ( на л.48 от делото на ТРС ) ,че административният орган не съхранява оригиналите на решенията, постановени по заявление с вх.№ 96 от 31.09.1991 г. ( на л.51 )  на наследодателя С. за възстановяване на земеделска земя в землището на село П.Г. . Но са събрани други документи : „ регистър на земеделските земи в землището на село П.Г. – пълна история на имот № 035013 към 19.01.2017 г.“ ( на л.30 от делото на ТРС ) и решение № 2 от 15.09.1993 г. по преписка № 3196/ 30. 09.1991 г. на Общинската служба „ Земеделие“, град Т. ( на л.58 от въз.д.) , съставляващо разпечатка от информационна система „ Ферма -3“, в която се съхранява архивът по възстановяване на земи по реда на ЗСПЗЗ . Те са изготвени от оторизиран държавен орган в рамките на правомощията му и удостоверяват достоверно постановяването по заявлението на наследодателя на : решение № 2 от 24.06.1992 г. по член 18ж,ал.2 от ППЗСПЗЗ, с което е определен само размерът на подлежащата на възстановяване земя и решение № 2 от 15.09.1993 г. по член 27 ,ал.1 от ППЗСПЗЗ , в което е описан обектът на възстановеното право според влезлия в сила план за земеразделяне на село П.Г. – нива от 30,000 дка , трета категория , местността „ Ю.“ , имот с № 035015 , при посочени граници ( съседи ). По идентичен начин е описан имотът на наследодателя в издадения на 16.09.1996 г. в производство по член 483,ал.1 от ГПК ( отм. ) констативен нотариален акт № 1176 , нот.д.№ 1377/1996 г. на Нотариуса при ТРС. От двете решения , второто по време - от дата 15.09. 1993 г. има конститутивно действие ,защото определя реалните граници на възстановената земеделска земя – т.1 от ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997 г. на ОСГК на ВКС.  Следователно  земеделската реституция е завършена приживе на наследодателя  ( починал е на 19.02.2009  г.) . Той е придобил правото на собственост върху заявения за делба имот. Сключеният от него договор за дарение от 23.09. 1999 г. с нот. № 181 от 23.09. 1999 г. по нот.д.№ 272/ 1999 г. на Нотариус, с рег.№ *, е след реституцията .

         В отговора на исковата молба ответникът – сънаследник Л.К. е направил възражение, че наследодателят му прехвърлил нивата с  този договор за дарение, а после той я отчуждил с договор за продажба, сключен с нот. акт № 127 от 22.01.2008 г. по нот.д.№ 22/2008 г. на същия Нотариус . Едва в петото заседание от 27.09.2018 г. пълномощникът на ищците е посочил, че те оспорват освен сделката от 2008 г . ( продажбата от надарения ) и сделката от 1999 г. ( дарението от наследодателя ) на същото основание : надареният Л.А. , който е сключил сделката лично за себе си и като пълномощник на дарителя, не е имал представителна власт, тъй като към датата на упълномощителния акт - 1.10.1996  г. наследодателят не е бил в България .

         Правилото на член 143,ал.3 от ГПК намира приложение и в производството за съдебна делба . Според него в първото по делото заседание страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. Ако в отговора ответникът по иска за делба направи правоизключващо възражение с позоваване на придобивна сделка , ищецът следва да изчерпи в първото по делото заседание всички реплики срещу действителността й. Правилно първоинстанционният съд не е разгледал репликата на ищците за недействителност по член 42 от ЗЗД на договора за дарение като несвоевременно заявена .  Правилно също така не е разгледал репликата на ищците срещу действителността на последващия договор , с който мнимо  представляваният според тях Л.А. ( надареното лице ) е продал нивата на въззиваемия С.К. .  В съгласие с разясненията в т.2 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС на тази недействителност могат да се позоват само представляваният или неговите универсални правоприемници. А ищците не са универсални правоприемници на продавача Л.А..

         Следователно с договора за дарение от 1999 година наследодателят е отчуждил нивата и при откриване на наследството му на 19.02.2009 г. тя не е преминала  по правилото на член 5,ал.1 от ЗН в полза на призованите негови наследници .Крайният извод на първоинстанционния съд за липса на съсобственост е правилен и въззивният съд потвърждава решението изцяло. Пропускът на този съд да се произнесе с решението по отговорността на ищците за държавна такса по член 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е отстраним от него .

         Въззиваемият Л.А. има право на основание член 78,ал.3 от ГПК на разноски в размер от 400 лева, колкото е платеното от него ( съгласно разписката в договора за правна защита и съдействие, серия Д  № 029305 от 28.02.2019 г. – на л.56 от въз.дело ) възнаграждение за адвокат.

Въззиваемите  С.Х.К. *** са направили разноски от по 960 лева ( адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС ) - аванс , изплатени, ведно с други суми от други лица, като част от общо 2400 лева , съгласно фактури № : 782/21.05.2019 г. и 776/ 8.05.2019 г. и извлечение от сметка на Адвокатско дружество „ Е.Ф.“***.2019 г. По възражението на въззивниците за прекомерност въззивният съд  намира, че делбеното дело е с ниска правна и фактическа сложност и възнагражденията следва да се намалят до размера по член 7,ал.4,изр.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. от 300 лева.

Воден от горните съображения,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                      Р   Е   Ш   И   :   

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 4 от 7.01.2019 година на Т.ския районен съд по гр. д. № 495/2016 г.

         ОСЪЖДА У.С.М., родена  19** година ; В.Е.М., ЕГН ********** ; С.С.С., ЕГН ********** ; К.С.С. с ЕГН **********; И.С.С. с ЕГН **********; С.М.А. , ЕГН ********** и Ф.С.М. с ЕГН ********** , всички с адрес на пълномощника адвокат  Д.А. *** да заплатят на Л.Р.А. с ЕГН ********** ***, с адрес на пълномощника – адвокат Т.Г. от ДАК ,разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 400 ( четиристотин ) лева на основание член 78,ал.3 от ГПК.

         ОСЪЖДА У.С.М., родена  19** година ; В.Е.М., ЕГН ********** ; С.С.С., ЕГН ********** ; К.С.С. с ЕГН **********; И.С.С. с ЕГН **********; С.М.А. , ЕГН ********** и Ф.С.М. с ЕГН ********** , всички с адрес на пълномощника адвокат  Д.А. *** да заплатят на С.Х.К. с ЕГН********** и З.С.К.  с ЕГН**********,***, с адрес на пълномощника – адвокат Е.Ф. ***,офис **, разноски за адвокатско възнаграждение от по 300 ( триста ) лева, за всеки от правоимащите, на основание член 78,ал.3 във връзка с член 78,ал. 5 от ГПК.

         РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                2.