№ 190
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001000977 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „БАРБАРОС-МАСАГЕТ
ТАБАКО ИНВЕСТ“ ООД,гр.Първомай с ЕИК ********* против РЕШЕНИЕ
№ 261209 от 02.08.2021 г. по търг.д.№2553/2020 г., по описа на СГС -VI - 4
състав,с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу „ТЕ-ДЖЕ
ЗИРААТ БАНКАСЪ” А.Д. - Турция, гр. Анкара (дружество, учредено и
регистрирано по турското законодателство, със седалище и адрес на
управление в Република Турция, град Анкара, регистрирано в Държавния
Регистър на юридическите лица в Анкара с номер на вписване в регистъра:
Търг. палата 1148/12.06.1957) чрез клона си “ТЕ- ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ -
КЛОН СОФИЯ” КЧТ, ЕЖ *********, със седалище и адрес на управление в
град София - 1000, район „Възраждане”, ул. „Цар Самуил” №87, искове с
правно основание чл.82 ЗЗД за обезщетение за вреди, претърпени от
неизпълнение на договор за особен залог от 24.08.2011 г., изразяващи се в
разликата между продажната цена и пазарната стойност на продадено
заложено имущество – за сумата от 18 780 лв., частично от 70 850 лв. – вреди
от продажбата на колесен трактор „Deutz-Fahr Agrotron M610” с рег.N РВ 06
1
473; за сумата от 38 590 лв., частично от 349 700 лв. – вреди от продажбата на
трактор верижен „Challenger MT 865В“ с рег.NРВ 06470; за сумата от 31 590
лв. – вреди от продажбата на прикачна машина за култивиране “Simba SL 700
DTD” с рег.N РВ 01 860 и за сумата от 26 220 лв. – вреди от продажбата на
прикачна машина за култивиране “Simba UP/10.0/FW” с рег.N01 857,
частично от общо 198 200 лв. за двете прикачни машини.Подържа се,че
обжалваното решение е незаконосъобразно.В обжалваното решение съдът не
взел предвид , че в сключения между страните договор за особен залог липсва
клауза, уреждаща дължимото от заложния кредитор поведение по смисъла на
чл.37, ал.3 от ЗОЗ въз основа, на което в хода по същество жалбоподателят
изложил съображения за приложимост на общата петгодишна, погасителна
давност, поради неизпълнение на законово задължение от страна на
ответника.Съдът не взел предвид становището на жалбоподателя,че не е
предявен иск за неизпълнение на договорно задължение - не се претендира
осъждане на ответника да престира дължимия резултат, поради което не
следва да се прилага общият давностен срок от 5 години по чл.110 от ЗЗД. С
исковете се претендира обезщетение за вреди, настъпили като последица от
неизпълнено договорно задължение, поради което случаят попада в
хипотезата на чл.111 б. б ЗЗД, която предвижда кратък тригодишен давностен
срок." Съдът се десезирал от задължението да обсъди доводите на
жалбоподателя за липсата на изрична клауза по чл.37, ал.3 от ЗОЗ в договора
и неправилно приложил материалния закон по отношение на института на
погасителната давност.Поради това се иска обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените
искове бъдат уважени.Претендират се направените по делото разноски.
От страна на ответника по жалбата е постъпил отговор,с който се
оспорва същата.Подържа се,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Подържа се,че предявения по настоящето дело иск е втори
по ред частичен иск.Първият частичен иск е за сумата от 30 000 лева от общо
626 150 лева без ДДС. По заведения първи частичен иск има влязло в сила
решение на Апелативен съд София, търговска колегия, 15-ти състав по в т.д.
3990/2018 г., с което е уважен частичният иск.Съгласно Тълкувателно
решение от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, при
уважаване на частичния иск обективните предели на силата на присъдено
нещо (СПН) обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
2
правопораждащите факти/юридическите факти, от които правоотношението
произтича, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че
общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на останалата част от вземането. В
случаите, когато предмет на последващия иска за съдебна защита е разликата
(остатъка) от вземането, се касае за същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен
иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен
обем, различни части. Предвид превоустановяващото и преклудиращото
действие на СПН е недопостимо в последващия исков процес за остатъка на
вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му
квалификация.Подържа се още,че давността за вземането, което е предмет на
настоящия иск не е спирана и не е прекъсвана.Съгласно Тълкувателно
решение от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС
предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото
негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ТПК нямат за последица спиране
и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част
от вземането.Подържа се,че съгласно чл. 116а от ЗЗД когато вземането е
предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената
част.Първоначалният иск, който ищецът е завел е частичен, в размер на 30 000
лева без ДДС, като на основание цитираното по-горе тълкувателно
непредявената част от вземането (горницата над 30 000 лева до 626 150 лева/
и предмет на настоящия процес, давността не е спирана или прекъсвана.
Подържа се,че за вземането, предмет на настоящия иск, е приложима
давност по чл. 111,б. “б“ ЗЗД. Правна последица от виновно неизпълнение на
задълженията на длъжника, произтичащи от сключен договор е предвидената
възможност в чл. 79, ал. 1, предложение второ ЗЗД за кредитора да иска
обезщетение на вредите от неизпълнението. Виновното неизпълнение
задълженията на длъжника по сключен договор е правопораждащият факт на
вземането на кредитора за обезщетение за вредите от неизпълнение.Съгласно
чл. 111 б. „б“ от ЗЗД с изтичане иа тригодишна давност ее погасяват
вземанията за обезщетения от неизпълнен договор.Настоящият иск е именно
за обезщетение за неизпълнен договор и поради тази причина се прилага
3
тригодишната давност, която към момента на подаване на настоящата искова
молба е изтекла.
С оглед на горното се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
дружеството жалбоподател против “ТЕ- ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ - КЛОН
СОФИЯ” КЧТ, ЕЖ *********, със седалище и адрес на управление в град
София - 1000, район „Възраждане”, ул. „Цар Самуил” №87.Подържа се в
исковата молба,че на 24.08.2011 г. ищеца сключил с ответника договор за
кредит,като за обезпечение на вземанията на ответника е бил учреден особен
залог върху селскостопански машини. Задълженията по договора за кредит са
били обявени за предсрочно изискуеми и ответникът пристъпил към
изпълнение по отношение на заложените вещи. На 10.11.2016 г. и на
22.07.2017 г. заложният кредитор без участие на ЧСИ е продал вещите срещу
цена от общо 263 250 лв., която е с 625 150 лв. по-ниска от действителната
цена от 889 400 лв. Поддържа се, че в полза на ищеца е постановено решение
по т.дело N 3990/18 г. на САС, с което е уважен предявеният частичен иск в
размер на 30 000 лв. – вреди от нарушение на изискванията на чл.37 ЗОЗ. С
молба от 04.06.2021 г. е уточнено, че се претендира обезщетение в размер на
18 780 лв., частично от 70 850 лв. – вреди от продажбата на колесен трактор
„Deutz-Fahr Agrotron M610”, обезщетение от 38 590 лв., частично от 349 700
лв. – вреди от продажбата на трактор верижен „Challenger MT 865В“,
обезщетение от 31 590 лв. - вреди от продажбата на прикачна машина за
култивиране “Simba SL 700 DTD” и обезщетение от 26 220 лв. – вреди от
продажбата на прикачна машина за култивиране “Simba UP/10.0/FW”,
частично от общо 198 200 лв. за двете машини.
Ответникът подал отговор, с който оспорва иска с възражението, че е
погасен по давност,поради това,че за остатъка от вземането за разликата над
4
30 000 лв. давността не е била прекъсвана с предявяване на първия частичен
иск, а за спорното вземане следва да се прилага тригодишния давностен срок
по чл.111 б.“б“ ЗЗД, а давносттта започва да тече от 10.11.2016 г. и от
22.07.2017 г., когато са продадени вещите. Сочи се, че за вредите от
продажбите на трактор и прикачни машини за култивиране давността е
изтекла на 11.10.2019 г., а за вредите от продажбата на колесен трактор
давността е изтекла на 22.02.2020 г. Искът е предявен на 23.12.2020 г., поради
което е погасен по давност. Дори и да се приеме, че давността е започнала да
тече от момента на узнаването, давностният срок е изтекъл, защото на
12.12.2016 г. и на 28.04.2017 г. ищецът е получил уведомленията на ЧСИ И. за
продажбите. Излагат се съображения, че ищецът не е претърпял вреди за
сумата над 30 000 лв.
За да постанови обжалваното решение СГС е приел за установено
следното от фактическа страна:С договор за особен залог на движими вещи N
20-05-11-ЗА/24.08.2011 г. ищецът е учредил в полза на ответника особен
залог върху движими вещи на стойност 2 216 800 лв., посочени в опис-
приложение 1, които да служат за обезпечение на вземанията на ответника по
договор за банков кредит N 20-15-11/24.08.2011 г.От представеното
удостоверение N 1052518/30.11.2016 г. на ЦРОЗ се установява, че договорът
за особен залог е вписан по партидата на ищеца и на 28.04.2016 г. и на
05.08.2016 г. ответникът е пристъпил към изпълнение.С протокол от
06.08.2015 г. ЧСИ П. И. по изп.дело N 20158210400623 е отнел от ищеца
заложените движими вещи.С протокол от 21.07.2016 г. на ЧСИ П. И.
отнетите заложени движими вещи са предадени на ответника.По делото са
представени следните договори за покупко-продажба на движими вещи по
реда на ЗОЗ:
-договор от 11.10.2016 г. с който ответникът е продал на „Екани“ АД
трактор верижен „Challenger MT 865В“ с рег.N РВ 064 70 за сумата от 210
000 лв.
-договор от 11.10.2016 г.,с който ответникът е продал на „Екани“ АД
прикачна машина за култивиране “Simba SL 700 DTD” с рег.N РВ 01860А и
прикачна машина за култивиране “Simba UP/10.0/FW” за сумата от 65 400
лв.
-договор от 22.02.2017 г.,с който ответникът е продал на ЕТ „ Картиг-5
5
Н. Я.“ трактор колесен „Deutz-Fahr Agrotron M610” с рег.N РВ 06 473 за
сумата 40 500 лв.
По делото е представено разпределение по чл.41 ЗОЗ на ЧСИ П. И.,за
което ищеца е уведомен със съобщения изх.N 46536/09.12.2016 г. и изх.N
18917/25.04.2017 г.
По делото е представено решение от 25.01.2019 г. по т.дело N 3990/18 г.
на САС, с което решение от 25.06.2018 г. на СГС по т.дело N 2897/17 г. е
отменено и “ТЕ- ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ - КЛОН СОФИЯ” КЧТ, ЕЖ
*********, със седалище и адрес на управление в град София - 1000, район
„Възраждане”, ул. „Цар Самуил” №87 е осъден да заплати на „БАРБАРОС-
МАСАГЕТ ТАБАКО ИНВЕСТ“ ООД,гр.Първомай с ЕИК ********* сумата
от 30 000 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за особен
залог от 24.08.2011 г. , изразяващи се в разлика между продажба цена и
пазарна стойност на продадено заложено имущество – селскостопански
машини, частично от 626 150 лв.Съгласно заключението на назначеното по
делото вещо лице към 11.10.2016 г. средната пазарна цена на верижен
„Challenger MT 865В“ е възлизала на 240 210 лв.; средната пазарна цена на
прикачна машина за култивиране “Simba SL 700 DTD” е възлизала на 58 558
лв.; средната пазарна цена на на прикачна машина за култивиране “Simba
UP/10.0/FW” е възлизала на 52 988 лв.; към 22.02.2017 г. средната пазарна
цена на трактор колесен „Deutz-Fahr Agrotron M610” е възлизала на 53 350 лв.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че предмет на
спора са исковете с правно основание чл.82 ЗЗД.С оглед решение от
25.01.2019 г. по т.дело N 3990/18 г. на САС, с което решение от 25.06.2018 г.
на СГС по т.дело N 2897/17 г. е отменено и “ТЕ- ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ -
КЛОН СОФИЯ” КЧТ, ЕЖ *********, със седалище и адрес на управление в
град София - 1000, район „Възраждане”, ул. „Цар Самуил” №87 е осъден да
заплати на „БАРБАРОС-МАСАГЕТ ТАБАКО ИНВЕСТ“ ООД,гр.Първомай с
ЕИК ********* сумата от 30 000 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение
на договор за особен залог от 24.08.2011 г. , изразяващи се в разлика между
продажба цена и пазарна стойност на продадено заложено имущество –
селскостопански машини, частично от 626 150 лв. съдът е приел,че
решението за уважаване на частичния иск формира сила на присъдено нещо,
която обхваща в своите обективни предели основанието на иска,
6
индивидуализирано чрез правопораждащите факти, от които
правоотношението произтича, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално
право – т.2 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС.
В случая както за частичния иск, така и за иска за останалата част от
вземането, общите правопораждащи юридически факти са едни и същи,
поради което при произнасяне по иска за останалата част от вземането съдът
е приел, че между страните е бил сключен договор за особен залог, както и че
по този договор ответникът в качеството на заложен кредитор не е изпълнил
договорното задължение по чл.37 ал.3 ЗОЗ да положи дължимата грижа на
добрия търговец при извършване на продажбите на заложеното имущество,
което неизпълнение е довело до вреда за ищеца в качеството на заложен
длъжник, която произтича от разликата между продажната цена и средната
пазарна цена на вещите. Съдът е приел, че поради неизпълнение от ответника
на договорното му задължение по чл.37 ал.3 ЗОЗ цената, на която са били
продадени заложените вещи, не е възможно най-високата цена, на която е
могло да бъдат продадени. Доколкото е формирана сила на присъдено нещо
по отношение на правопораждащите факти, съдът е приел,че не следва да се
произнася по повдигнатите от ответника възражения с правно основание
чл.83 ал.2 ЗЗД относно принос на ищеца за настъпване на вредата, защото
такива възражения не са били наведени в производството по частичния иск.
Ответникът е бил длъжен в производството по частичния иск да изчерпи
всички правоизключващи и правопогасяващи възражения, които имат
значение за неговата отговорност, а пропускът да бъде въведено
своевременно в процеса по предявения частичен иск възражение за
намаляване на отговорността на ответника поради неправомерно поведение
на ищеца, представлява пречка това възражение да бъде предявено от
ответника за първи път в настоящето производство по иска за останалата част
от вземането /решение № 89 от 28.01.2020 г. по т.д. № 2741/2015 г., Т. К., І Т.
О. на ВКС/.
По отношение на размера на възникналите от договорното
неизпълнение вреди съдът е приел,че наведеното от ищеца фактическо
основание на исковете е неполагането от ответника на дължимата грижа на
добрия търговец при извършване на продажбите по реда на ЗОЗ, което е
осуетило възможността при продажбите да се достигне средната пазарна
7
цена-следователно на преценка подлежи каква е била към момента на
извършване на продажбите действителната цена на вещите по средни пазарни
цени, за да се прецени, след съпоставка с договорената цена, в какъв размер
са претърпените от ищеца вреди.Съдът е отчел средната пазарна цена по
заключението на вещото лице,поради това,че в производството по частичния
иск при формиране на извода за това дали неизпълнението на договорното
задължение е довело до вреда като разлика между парични стойности съдът е
приел, че вредата произтича от разликата между средната пазарна цена и
цената, на която заложният кредитор е продал вещите. Чрез съпаставка между
средната пазарна цена на отделните машини и договорените от ищеца цени на
същите при продажбата съдът е направил извод както следва:
-трактор верижен „Challenger MT 865В“ е продаден при цена 210 000 лв.
От заключението на вещото лице се установява, че средната пазарна цена на
верижен „Challenger MT 865В“ е възлизала на 240 210 лв. поради което съдът
е приел, че вредата възлиза на 30 210 лв., която представлява разликата между
уговорената продажна цена от 210 000 лв. и средната пазарна цена от 240 210
лв.
-прикачна машина за култивиране “Simba SL 700 DTD” и прикачна
машина за култивиране “Simba UP/10.0/FW” са продадени за сумата общо
65 400 лв. От заключението на вещото лице се установява, че средната
пазарна цена на прикачна машина за култивиране “Simba SL 700 DTD” е 58
558 лв., а средната пазарна цена на прикачна машина за култивиране “Simba
UP/10.0/FW” е на 52 988 лв., т.е цената на двете вещи е била в размер на
общо 111 546 лв. поради което съдът е приел,че вредата възлиза на 46 146
лв., която представлява разликата между уговорената продажна цена от 65
400 лв. и средната пазарна цена на двете вещи от 111 546 лв.
- трактора колесен „Deutz-Fahr Agrotron M610” е продаден за 40 500 лв.
От заключението вещото лице се установява,че средната пазарна цена на
трактор колесен „Deutz-Fahr Agrotron M610” е 53 350 лв. поради което съдът
е приел,че вредата възлиза на 12 850лв., която представлява разликата между
уговорената продажна цена от 40 500 лв. и средната пазарна цена от 53 350
лв.
При така посочените разлики съдът е приел,че претърпените от ищеца
вреди от продажбите на заложените по реда на ЗОЗ движими вещи възлизат
8
на общо 89 206 лв.
По отношение на направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност съдът е приел,че по настоящето дело се претендира
заплащане на обезщетение за вреди, настъпили като резултат от
неизпълнение на договорно задължение, поради което следва да се приложи
краткият тригодишен срок по чл.111 б.“б“ ЗЗД. В случая не е предявен иск за
неизпълнение на договорно задължение – не се претендира осъждане на
ответника да престира дължимия резултат, поради което не следва да се
прилага общият давностен срок от 5 години по чл.110 ЗЗД. С исковете се
претендира обезщетение за вреди, настъпили като последица от неизпълнено
договорно задължение, поради което случаят попада в хипотезата на чл.111
б.“б“ ЗЗД, която предвижда кратък тригодишен давностен срок.Вредите са
настъпили с факта на извършване на продажбите - на 11.10.2016 г. и
22.02.2017 г., поради което съдът е приел, че изискуемостта на вземанията за
обезщетение е настъпила към тези дати,тъй като тогава са се осъществили
всички факти, водещи до възникване на вземането за обезщетение на вредите
от неизпълненото договорно задължение по чл.37 ал.3 ЗОЗ.От тези две дати
на основание чл. 114 ал.1 ЗЗД е започнал да тече краткият давностен срок по
чл.111 б.“б“ ЗЗД /решение № 400 от 01.04.2016 г. по гр.д. № 7379/2014 г., Г.
К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 143 от 23.08.2016 г. по гр.д. № 5958/2015 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. За началния момент, от който започва да тече
давностният срок, няма значение обстоятелството дали ищецът е знаел за
това, че в негова полза е възникнало вземане за обезщетение на претърпените
от него вреди /решение № 292 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1220/2010 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС/.За обезщетението за вредите от продажбите на 11.10.2016 г.
тригодишният давностен срок е изтекъл на 11.10.2019 г., а за обезщетението
за вредите от продажбата на 22.02.2017 г. давностният срок е изтекъл на
22.02.2020 г. Исковата молба е подадена на 23.12.2020 г., поради което
исковете са погасени по давност.Съдът е приел,че дори и да се приеме, че
давността е започната да тече не от извършване на продажбите, а от момента,
от който ищецът е узнал за тях, то и в този случай исковете са погасени по
давност. Ищецът е бил уведомен за двете продажби от 11.10.2016 г. и за
цената, по която са продадени вещите, на 12.12.2016 г., когато му е било
връчено разпределението на ЧСИ, в което се сочи каква цена е получена за
продажбата на всяка вещ. Дори и да се приеме, че давността за вземането за
9
обезщетение за вреди от тези продажби е започнала да тече от 12.12.2016 г.,
краткият давностен срок е изтекъл на 12.12.2019 г., а исковата молба е
подадена на 23.12.2020 г. Ищецът е бил уведомен за продажбата от 22.02.2017
г. и за цената, по която е продадена вещта, на 28.04.2017 г., когато му е
връчено разпределението от 24.04.2017 г. , в което се сочи каква цена е
получена за продажбата на вещта. Дори и да се приеме, че давността за
вземането за обезщетение за вреди от тази продажба е започнала да тече от
28.04.2017 г., краткият давностен срок е изтекъл на 28.04.2020 г., а исковата
молба е подадена на 23.12.2020 г.
Съдът е приел,че уваженият частичен иск за сумата от 30 000 лв. е
основание за прекъсване на давността само за предявената част - чл. 116а
ЗЗД, а правният ефект на прекъсване на давността не настъпва по отношения
на останалата част от вземането, която не е обхваната от пределите на
формираната СПН.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.
Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че
в обжалваното решение съдът не взел предвид , че в сключения между
страните договор за особен залог липсва клауза, уреждаща дължимото от
заложния кредитор поведение по смисъла на чл.37, ал.3 от ЗОЗ въз основа, на
което в хода по същество жалбоподателят изложил съображения за
приложимост на общата петгодишна, погасителна давност, поради
неизпълнение на законово задължение от страна на ответника.
Виззивния съд счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.В
сключения на 24.08.11г. договор за особен залог между страните по делото не
е уговорено изрично,че заложния кредитор следва да положи по отношение
на заложеното имещество грижата на добър стопанин,но в чл.7.2 от договора
изрично е предвидено,че за неуредените от договора въпроси се прелагат
разпоредбита на ЗОЗ.В чл.37,ал.3 от ЗОЗ в редакцията му към датата на
сключване на договора е предвидено,че при продажбата кредиторът е длъжен
да положи грижата на добър търговец и да обяви в съответния регистър, че
10
продава заложеното имущество, както и условията за продажбата му.С оглед
на цитираната разпоредба следва да се приеме,че за заложния кредитор е
налице задължение да положи грижата на добър търговец при
разпореждането със заложените вещи.Вследствие неизпълнението на това
задължение на заложния длъжник са причинени вреди,които следва да бъдат
обезщетени. С исковете се претендира обезщетение за вреди, настъпили като
последица от неизпълнено договорното задължение посочено по-горе, поради
което случаят попада в хипотезата на чл.111 б.“б“ ЗЗД, която предвижда
кратък тригодишен давностен срок и който срок законосъобразно е приложен
от първоинстанционния съд.Отделно от това с оглед решение от 25.01.2019 г.
по т.дело N 3990/18 г. на САС “ТЕ- ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ - КЛОН
СОФИЯ” КЧТ, ЕЖ *********, със седалище и адрес на управление в град
София - 1000, район „Възраждане”, ул. „Цар Самуил” №87 е осъден да
заплати на „БАРБАРОС-МАСАГЕТ ТАБАКО ИНВЕСТ“ ООД,гр.Първомай с
ЕИК ********* сумата от 30 000 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение
на договор за особен залог от 24.08.2011 г. , изразяващи се в разлика между
продажба цена и пазарна стойност на продадено заложено имущество –
селскостопански машини, частично от 626 150 лв. Това решение,с което е
уважен предявения като частичен иск формира сила на присъдено нещо,
която обхваща основанието на иска, индивидуализирано чрез
правопораждащите факти, от които правоотношението произтича, страните
по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право – т.2 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по
тълк.д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС. С оглед на това законосъобразно съдът е
приел,че по това,че претендираната сума представлява обезщетение е
формирана сила на присъдено нещо.
В жалбата не са налице други претендирани основания за
незаконосъобразност на решението.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
От страна на ответника по жалбата не са представени доказателства за
направени по делото разноски.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
11
Потвърждава РЕШЕНИЕ № 261209 от 02.08.2021 г. по търг.д.
№2553/2020 г., по описа на СГС -VI - 4 състав.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията
по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12