Р Е Ш Е Н И E №
гр.Козлодуй, 15 октомври 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйския районен съд, първи състав, в публично съдебно
заседание на 29.09.2020г. /двадесет и девети септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Цветанчо Трифонов
при
секретаря Галина Дикова,
като
разгледа докладваното от съдията Цветанчо Трифонов гражданско дело №
71 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното.
Делото е образувано по искова
молба
на А.П.С.
ЕГН ********** с адрес ***, с която е предявил против „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и адрес:
*** Бизнес Център отрицателен установителен иск с правна основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 от ГПК за признаване за установено, че А.С. не дължи
на ответното дружество „Ч.Е.Б.” АД сумата от 1825,56 лв. дължима по издадени 4 броя
фактури, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 729,46 лв. върху вземанията
по издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане до 30.01.2020г.
поради изтекла погасителна давност.
В срока за отговор
по чл.131 от ГПК от ответното дружество е депозиран писмен отговор, подаден от юрисконсулт А.В., с който ответника не
оспорва иска и намира същия за
основателен поради изтекла давност, но твърди, че не били
дали повод за завеждане
на делото, поради което моли
съдебните разноски да бъдат възложени
в тежест на ищеца. Застъпва, че не били
предприемани никакви действия по предявяване
на процесната сума и прави
признание на иска.
В съдебното заседание ищецът участва чрез пълномощника адвокат М.С. ***, който поддържа иска.
Ответникът не изпраща
в съдебно заседание представител.
В
хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и
права страна следното.
Съдът
е приел, че не са налице предпоставки по чл. 237 от ГПК – с отговора на исковата
молба ответникът е признал изцяло предявения иск, признатото право не противоречи на закона или
на добрите нрави, признанието е направено от представител на ответното дружеството,
овластен да признава иска, в първото по делото заседание
обаче пълномощникът на ищеца изразил становище, че ответното дружество е дало
повод за завеждане на делото.
По
делото е безспорно доказано
обстоятелството, че ищецът
А.С. е абонат на ответника за доставка
на ел.енергия за обект - къща, находяща се в гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.”Зорница” № 6 и титуляр на задължение за
заплащане стойността на потребена електрическа
енергия, тъй като има качеството „потребител” на електроенергия по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ,
като „потребител
на енергия или природен газ
за битови нужди е „физическо лице – собственик или носител на
вещно право на ползване върху
съответния електроснабден имот“. За този факт страните не спорят.
Безспорно е и обстоятелството, че ответното дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката
крайният снабдител продава електрическата енергия при публично
известни общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г., впоследствие изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР), като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител,
без изрично писмено приемане.
Страните не спорят за основанието и размерите на процесното задължение на ищеца към ответника, т.е. ищеца не оспорва съществуването
на задължението, посочено в исковата молба. Твърдението на ищеца е за
недължимост на посочените суми предмет на 4 броя фактури към ответника поради
погасяването им по давност.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай се претендира
главно задължение за стойност на
консумирана електрическа енергия в
размер на 1825,56 лева, начислена за периода
29.10.2012г. до 22.12.2016г. Поначало вземанията на ответника
за потребената електрическа енергия възникват от момента
на доставка на услугите (консумация
на електрическата енергия), като съдът приема, че изискуемостта
на процесното главно задължение възниква от падежа
на задължението по последната фактура,
издадена през м. 12.2016г., т.е. падежът
на вземането е настъпил през м.01.2017г. Следователно до м.01.2017г. кратката погасителна
давност по отношение на процесното вземане по 4 броя фактури е изтекла
през м.01.2020г. и по-точно на
16.01.2020г. Вземането на ответника е за доставяне на
електрическа енергия има периодичен характер, като за него е приложима
кратката тригодишна давност по чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. По силата на ТР №3/18.05.2012г. по ТД № 3/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност.
Видно
от писмо с изх.№ **********/04.08.2020г. от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
град София електрозахранването в имота на ищеца А.С. *** е прекъсвано на дати
09.01.2013г., 29.09.2016г. и 05.04.2017г.
по искане на крайния снабдител поради неплащане на дължими суми в
определените по договора за продажба срокове, като уведомяват съда, че до
момента захранването не е възстановено и няма платена цена за възстановяване.
В
исковата молба, както и в съдебно заседание пълномощникът на ищеца твърди, че
електрозахранването на имота на ищеца е било прекъснато последно на
05.04.2017г. и до момента не е възстановявано, поради което счита, че това
обуславя и правния интерес от завеждане на делото. От изложеното в исковата
молба и в отговора на исковата молба е видно, че ищецът няма други задължения,
поради което дължимите и неплатени суми, въз основа на които е прекъснато
захранването на абоната са процесните 4 броя фактури.
С молба от 25.09.2020 г. депозирана от ищеца, последният
заявява, че като ответникът не е сторнирал
задължението на ищеца като погасено по давност, същият е дал повод за завеждане
на делото, поради което следва да понесе и тежестта от направените от ищеца разноски.
По отговорността за разноските:
В отговора на исковата
молба ответникът е направил искане разноските по делото да бъдат възложени в
тежест на ищеца, съгласно чл.78, ал.2 ГПК, доколкото с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото, както и че е признал иска за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако
признае иска за основателен,
разноските се възлагат върху ищеца. За да
бъде приложена посочената разпоредбата предвидените в нея предпоставки следва да са налице
кумулативно. В случая съдът счита, че
не са изпълнение
и двете условия, визирани в цитираната разпоредба, доколкото ответникът с поведението си е дал повод
за завеждане на иска. Това
е така, тъй като с издаването на процесните фактури
е обективирана претенция спрямо ищцовото дружество на стойност 2555,02
лв. с падеж на плащане – 30.01.2020
г. Действително това обстоятелство нямаше да бъде достатъчно,
за да се
приеме, че с издаването на фактурите се
дава повод за завеждане на
делото за установяване недължимостта на сумата по
нея, ако в случая ответното дружество не разполагаше
с възможност за извънсъдебна принуда за изпълнение на
вземането си, а именно спиране на електрозахранването, съгласно чл.123, ал.1 ЗЕ, което е сторил
последно на 05.04.2017г. Именно упражняването на тази възможност да спре, във
всеки един момент, след изтичане
на падежа на задължението, ел. захранването на ищеца е предпоставка
и повод за завеждане на делото.
В този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК.
Предвид изхода
на спора ответникът следва да заплати съдебните разноски - адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца адв.С. при хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за Минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела
с определен материален интерес минималният размер на възнаграждението в случая е 408,85 лева.
Ответното дружество следва да заплати
на РС-Козлодуй и държавната такса, от която ищецът е бил освободен при образуване на делото в размер
на 50.00 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
Признава за установено, че А.П.С., с ЕГН **********, с адрес:
***, не дължи на „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление:*** Бизнес, вземане в размер на общо не дължи на ответното
дружество „Ч.Е.Б.” АД сумата от 1825,56 лв. дължима по издадени 4 броя фактури,
както и обезщетение за забавено плащане в размер на 729,46 лв. върху вземанията
по издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане до 30.01.2020г.
поради изтекла погасителна давност.
Осъжда
на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 Закон
за адвокатурата, „Ч.Е.Б.”
АД с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Кремена Стоянова и Карел Крал, да заплати на адвокат М.С. *** адвокатско възнаграждение в размер на 408,85 лева.
Осъжда „Ч.Е.Б.”
АД с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Кремена Стоянова и Карел Крал да
заплати на Районен съд – Козлодуй
държавна такса в размер на 50.00 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Враца
в двуседмичен срок от връчването на
съобщенията.
Да се публикува съгласно ВППСА в КРС.
Районен
съдия: