Определение по дело №1329/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1148
Дата: 8 декември 2022 г. (в сила от 8 декември 2022 г.)
Съдия: Димитър Фикиин
Дело: 20221000601329
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1148
гр. София, 07.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Фикиин
Членове:Светла Букова

Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601329 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Л. Е., от Хасковска АК, в качеството си на
упълномощен защитник на л. св. А. М. Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобод“ в
Затвора, гр. София – ЗООТ „ Казичене, срещу протоколно определение № 4268 от
15.11.2022 г., по чнд № 4433/2022 г., по описа на Софийски градски съд – 6-ти състав, с
което е оставена без уважение молбата на осъденото лице да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието му в размер на 1/една/
година и 8 /осем/ месеца лишаване от свобода по нохд № 77/2022 г., по описа на Окръжен
съд – Хасково, с остатък 6 месеца и 5 дни.
В жалбата си пред въззивната инстанция защитата на осъденото лице излага възражения, че
са налице предпоставките за условно предсрочно освобождаване/УПО/, предвидени в
закона, че рискът от вреди и рецидив по отношение на осъденото лице е 35 точки, че не е
наказван, че приема и признава вина за извършеното правонарушение, че е с влошено
здравословно състояние и че не отговаря на истината заключението на администрацията на
затвора за незавършен корекционен процес и неизпълнение на целите и задачите,



заложени в плана на присъдата. Твърди също така, че той спазвал вътрешния ред,
указанията на затворническата администрация и издадените разпоредби. Нямал наложени
1
наказания, изпълнявал съвестно трудовите си задължения и се отнА.л уважително към
служителите в затвора. Оспорва данните от доклада на затворническата администрация като
неверни.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, взе предвид атакувания
съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално
допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна, поради
което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С протоколно определение от 15.11.2022 год. по чнд № 4433/2022 г., Софийски градски съд
е оставил без уважение молбата на л. св. А. М. Д. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Първостепенният съд, за да постанови определението си, пълноценно е установил
относимите за произнА.нето си факти и по двете изискуеми предпоставки за УПО, поради
което изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва
да се споделят от въззивния съд. Извършена е цялостна и всеобхватна преценка за
наличието на предпоставките, визирани в чл. 70 от НК.
Съобразявайки представените по делото доказателства, съдът правилно и законосъобразно е
констатирал, че е налице първата предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като
към 15.11.2022 г. Д. фактически е изтърпял 1 година и 9 дни, от работа 1 месец и 16 дни, или
всичко 1 година, 1 месец и 25 дни във връзка с наложеното му по нохд № 77/2022 г., по
описа на Окръжен съд - Хасково, наказание в размер на 1 година и 8 месеца „лишаване от
свобода“, тоест повече от 1/2 от това наказание.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху осъдения Д., съдебният
състав на Софийски градски съд се е запознал със затворническото досие на осъдения и
наличните по него писмени доказателства, със становището от началника на Затвора, гр.
София, ведно със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения
остатък, с доклада за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и плана за
изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
В мотивите на атакуваното с жалбата определение съдебният състав на първоинстанционния
съд е отчел наличието на всички позитивни факти, свързани с поправителния процес на
лишения от свобода - в т.ч. включването




му в трудовия процес като чистач в ЗООТ „ Казичене и изпълнение на трудовите му
2
задължения с необходимата отговорност. Съдът е съобразил и данните от личното досие на
осъдения, от които е видно, че формално спазва установените правила, няма извършени
дисциплинарни нарушения и наложени наказания.
Първостепенният съд правилно обаче е стигнал до заключението, че фактът на трудова
ангажираност и добро поведение на осъдения сам по себе си не води до извод, че същият се
е поправил. Въз основа на данните, съдържащи се в становището от Началника на Затвора,
доклада за оценка на риска от рецидив и вреди, плана за изпълнение на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения Д., съдът е извел извода, че не е налице основание да се
приеме наличието на доказателства за поправяне на осъдения, като е отчел и съобразил
данните за отчетен висок риск от вреди за обществото, неизпълнение на заложените в плана
на присъдата цели и задачи, който е действащ към момента, наличните към датата на
доклада дефицитни зони, които повишават значително риска от повторно осъждане.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства първостепенният съд е счел, че към
настоящия момент не са налице безспорни данни, от които да се направи извод за реалното
поправяне на осъдения Д., който с цялостното си поведение не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК.
Настоящият състав споделя гореизложените констатации на първоинстанционния съд и
намира за необходимо да посочи, че за да се приеме, че съществуват предпоставките за УПО,
лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова
сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в
обществото като личност, зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.
Институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание
„лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец следва да изтърпи
изцяло наложеното му наказание. Именно в изключителни случаи, когато освен формалното
изтичане на половината от наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за своето
поправяне, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в
пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. В
никакъв случай обаче законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като
автоматична възможност за приложението му наличието само на някои положителни
тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице, както е в
процесния случай. Поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице
следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да
може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене,
каквито следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е
конкретизирал в чл. 439а НПК доказателствата за поправяне на



осъдения, които от своя страна се установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС, и
3
работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
Фокусирането върху положителната промяна на осъдения не е единствено и достатъчно
основание, за да бъде постановено УПО, тъй като фактът на трудова ангажираност, добро
поведение, спазване на реда и липсата на наложени наказания на осъдения сами по себе си
не водят безусловно до извод, че същият се е поправил. Подобно поведение е дължимо в
местата за лишаване от свобода и в този смисъл не следва да намерят подкрепа
възраженията в жалбата, че Д. спазвал вътрешния ред, указанията на затворническата
администрация и издадените разпоредби, че нямал наложени наказания, че изпълнявал
съвестно трудовите си задължения и се отнА.л уважително към служителите в затвора. От
приложения доклад е видно още, че като цяло рискът от вреди може да бъде определен като
висок на база отношението към правонарушението и че осъденият смята не изцяло, а
отчасти присъдата за справедлива и има колеблива мотивация за промяна.
Неоснователно е възражението в жалбата на осъдения, че мнението на затворническата
администрация за незавършен корекционен процес на осъдения било формално,
повърхностно и шаблонно. Настоящият състав намира, че констатациите на
администрацията на затворното заведение, формирани в хода на изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода и изведени в доклада на ИСДВР И. и заявеното в съдебно
заседание от Инспектор Т. Г., следва да бъдат кредитирани. Те не са повлияни от
становището на Началника на Затвора, дадено с оглед и за целите на настоящото
производство, а са били придобити от наблюдението на лишения от свобода преди
инициирането на процедурата за УПО от него. Докладът и становището на Г. са били дадени
от компетентен орган в кръга на правомощията му като административен орган по
изпълнение на наказанията. Освен това от мотивите на обжалвания съдебен акт е видно, че
съдът е ценил съдържанието на горепосочените доказателствени източници след съвкупната
им преценка и съпоставка помежду им.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, даващи основание да се приеме наличието на
незавършен поправителен процес и базирайки се на оценката на затворническата
администрация, доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от
личността, съответно от поведението на осъдения, и настоящият състав стигна до извода, че
не може категорично и безусловно да се направи заключение, че л. св. Д. се е поправил до
степен, която да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на наказанието.
Видно е, че не са налице достатъчно данни, за поправяне на лицето в рамките на
пенитенциарното заведение, целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са
изпълнени към момента, рискът от рецидив е с непроменени стойности, рискът за
обществото е оценен като висок и остава такъв и до момента, дефицитните зони не са
претърпели промяна, прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена и има актуални
проблемни зони по които


4

работата следва да продължи. В този смисъл е и даденото становището от началника на
Затвора, което кореспондира и със заключението от доклада. Всичко това от своя страна
налага извод, че опасността от рецидив все още не е изключена, а продължава да
съществува.
Досежно изтъкваните в жалбата обстоятелства, свързани с добро поведение на осъдения,
следва да се има предвид, че спазването на режимните изисквания и съвестното изпълнение
на възложените му задачи са дължими по закон, като в противен случай възможността му за
полагане на труд ще бъде отнета, което обстоятелство би оказало негативно отражение
върху срока на остатъка от търпяното от осъдения наказание „лишаване от свобода“.
Остатъкът от наказанието в случая също не е пречка за осъществяване на работа по плана на
присъдата.
Досежно доводите в жалбата, касаещи здравословното състояние на осъденото лице,
настоящият състав съобрази, че представените в тази насока данни са били взети предвид и
от първостепенния съд, от вниманието на който не е убягнало обстоятелството, че същите са
с давност всяко едно от тях от месец октомври - 2021 г. и съобразявайки датата на
извършване на деянието - ноември месец - 2021 г., съдът е извел извода, че тези данни са
били налице и преди извършване на самото деяние, като с нищо не са попречили за
извършването му. Настоящият състав споделя становището на първостепенният съд, че в
настоящото производство здравословното състояние на осъденото лице не влиза в такава
степен в обхвата на обстоятелствата, подлежащи на преценка, че да формират
самостоятелно извод за условно предсрочно освобождаване, тъй като администрацията на
местата за лишаване от свобода не само е длъжна, но и в състояние при наличието на
здравословен проблем да осигурят адекватно лечение както в болницата на затвора, така и в
специализирани болници извън него. Въпреки това, данните за здравословното състояние на
осъдения не следва да бъдат неглижирани и пренебрегвани, но следва да се отбележи още,
че при влошаване или тежко заболяване е налице друг предвиден ред за съобразяване на
това обстоятелство, а именно по чл. 447 и сл. от НПК за прекъсване изпълнението на
наказанието, което не преклудира възможността за нова бъдеща преценка занапред.
Предвид изложените съображения правилно първоинстанционният съд е счел, че не е
налице обсъжданата предпоставка за освобождаване от изтърпяване на оставащото
наказание и все още не е постигната такава дълбока и трайна промяна в личността на
осъденото лице, която да гарантира законосъобразен начин на живот и извън въздържащите
условия на затвора, поради което не е налице изискуемото от чл. 70, ал. 1 от НК поправяне
на дееца, въпреки че към момента е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното протоколно определение потвърдено като правилно и законосъобразно.

5



Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 4268 от 15.11.2022 г., по чнд № 4433/2022 г.,
по описа на Софийски градски съд – 6-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6