Решение по дело №85/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 март 2019 г. (в сила от 18 юли 2019 г.)
Съдия: Павлина Тонева
Дело: 20194120200085
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

86

 

гр. Горна Оряховица, 19.03.2019 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, първи състав, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

 

при секретаря Стефка Колева и в присъствието на прокурора …………………., разгледа докладваното от съдията Тонева АНД № 85 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „КЕНОМАТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано заедно и поотделно от управителите П.Ц.П., с ЕГН ********** и Г.И.К., с ЕГН **********, чрез адв. Н.В. от ВТАК, обжалва Наказателно постановление № 225/2018 от 15.01.2019г. на Председателя на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/, с което на основание чл.108, ал.1 от Закона за хазарта /ЗХ/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ за нарушение на чл.6, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1, т.4 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на спортни игри с игрални автомати /обн. ДВ, бр.32 от 08.04.2014г./, приети от ДКХ на основание чл.22, ал.1, т.6 от ЗХ. Поддържа, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в постановлението няма дата на извършване на нарушението и е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и законната разпоредба, която е приета за нарушена. Счита, че наказателното постановление противоречи и на материалния закон – дружеството не е допуснало нарушение на чл.6, ал.1 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на спортни игри с игрални автомати, а дори да се приеме, че дружеството е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, неправилно не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Излага съображения за маловажност на случая. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н.В. от ВТАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО ХАЗАРТА, представлявана от гл. юрисконсулт Т. Т., оспорва жалбата. Сочи, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съдържа всички необходими и задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, правилно извършеното деяние е подведено под хипотезата на съответната наказваща правна норма и е наложена санкция в минималния предвиден в закона размер. Поддържа, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива обществена опасност, по – ниска от обичайната за този род нарушения. Моли съда да потвърди наказателното постановление.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГОРНА ОРЯХОВИЦА не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател е организатор на хазартни игри с игрални автомати за обект в ******, съгласно Удостоверение за издаден лиценз № 000030-9482/27.07.2018г. на ДКХ.

На 23.08.2018г. длъжностни лица от Дирекция „Лицензионна и контролна дейност” към ДКХ ст. инспектор М.М. и ст. инспектор В.К., в изпълнение на служебните си задължения и на основание Заповед № П-560/17.08.2018г. на Председателя на ДКХ, извършили проверка в игрална зала с адрес: ******, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от дружеството – жалбоподател. Проверката е извършена в присъствието на Н. Н.Б. – на длъжност управител игрална зала и Г.Х.Ч. – на длъжност крупие. В хода на проверката инспекторите установили, че в игралната зала се провежда допълнителна /бонус/ игра с наименование: „Седмична бонус игра”. Изискали и им били представени отчети за изплатени парични и предметни награди при допълнителна /бонус/ игра или турнир в игрална зала. Инспекторите установили, че в представения отчет за изплатени парични и предметни награди при допълнителни бонус игри или турнир в игрална зала, за месец юли 2018г., липсват подписи на спечелилите парична награда участници, вписани в отчета от номер 1 до номер 16 /16 участника/, като по този начин не са попълнени задължителни реквизити. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 006766/23.08.2018г. Снети са писмени обяснения от управител игрална зала.

Свидетелят М. Н.М. – ст. инспектор в ДКХ съставил против ****по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН АУАН № 001392/225/10.12.2018г. В съставения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на нарушението, свързано с неизпълнение на задължението месечните отчети на игралната зала да се попълват и подписват, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. Като нарушена законна разпоредба актосъставителят вписал чл.6, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1, т.4 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на спортни игри с игрални автомати /обн. ДВ, бр.32 от 08.04.2014г./. Актът е предявен, подписан и връчен на същия ден на управителя П.Ц.П..

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН управителят на дружеството П.Ц.П. депозирал писмено възражение по съставения АУАН.

На 15.01.2019г., след като разгледала преписката, образувана по съставения от М.М. акт за установяване на административно нарушение и намерила за неоснователни представените с възражението аргументи за маловажност на случая, М. А. Ф. – председател на Държавната комисия по хазарта издала обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.108, ал.1 от ЗХ наложила на „**** имуществена санкция в размер на 3000 лв. В издаденото наказателно постановление наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.6, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1, т.4 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на спортни игри с игрални автомати /обн. ДВ, бр.32 от 08.04.2014г./.

Препис от наказателното постановление бил връчен на управителя на дружеството – жалбоподател на 24.01.2019г.  

Жалбата на ***** е изпратена по пощата с пощенско клеймо от 29.01.2019г. и заведена при наказващия орган на 30.01.2019г.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите М.Н.М. и В.Д.К. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Съдът възприе за обективно верни свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установи свидетелите М.М. и В.К. да имат личностно отношение към представители на дружеството - жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ДКХ, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно, за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според съда показанията и на двамата свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от дружеството - жалбоподателя, с оглед установените факти на осъществено неводене на месечните отчети по образец. Поради това съдът ги кредитира изцяло свидетелските показания за достоверни.

Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна. Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно   изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. 

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради това, че в постановлението няма дата на извършване на нарушението и е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и законната разпоредба, която е приета за нарушена. Видно от обжалваното НП отговорността на дружеството – жалбоподател е ангажирана за извършено през месец юли 2018г. административно нарушение по чл.108, ал.1 от ЗХ. Нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, като не е налице твърдяното противоречие между фактическото описание на нарушението и законната разпоредба, която е приета за нарушена. Така изложените обстоятелства в НП са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, във вр.с чл. 90, ал. 2, във вр.с чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗХ и чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 11 и чл. 90, ал. 3 от ЗХ. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания нормативен акт, се съставят от длъжностни лица на ДКХ, определени със Заповед на Председателя й. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 10.12.2018г. М.Н.М. заема длъжността „Старши инспектор” в Дирекция „Лицензионна и контролна дейност” в ДКХ и е налична по делото Заповед № П-560/17.08.2018г. на Председателя на ДКХ. НП също е издадено от компетентен орган, тъй като лицето, което го е подписало е заемало към момента на издаването му длъжността „Председател на ДКХ”.

При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството - жалбоподател и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и по същество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че обектът се стопанисва от дружеството - жалбоподател, за което дружеството има издаден валиден лиценз и през месец юли 2018г. дружеството - жалбоподател е извършило нарушение на чл.6, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1, т.4 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на спортни игри с игрални автомати /обн. ДВ, бр.32 от 08.04.2014г./, приети от ДКХ на основание чл.22, ал.1, т.6 от ЗХ. При неизпълнение на задължението, предвидено в тази разпоредба се ангажира отговорността на организаторите на хазартни игри, които по този начин нарушават приетите от Комисията общи задължителни игрални условия и правила, общи задължителни изисквания, общи задължителни правила и общи задължителни технически изисквания по чл.22, ал.1, т.4, 5, 6 и 7 от ЗХ, което в случая е изискването на разпоредбата на  чл.6, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1, т.4 от цитираните Общи правила, месечните отчети да са попълнени и подписани по образец съгласно приложение № 4. В случая това не е сторено – в отчет за изплатени парични и предметни награди при допълнителна /бонус/ игра или турнир в игрална зала „Париж” гр. Горна Оряховица за месец юли 2018г. липсват подписи на спечелилите парична награда участници, вписани в отчета от номер 1 до номер 16 /16 участника/, като по този начин не са попълнени задължителни реквизити. В самите месечни отчети  съгласно приложение № 4 към чл.4, ал.1, т.4 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на спортни игри с игрални автомати /обн. ДВ, бр.32 от 08.04.2014г./ е посочено, че следва да съдържат и подписи на посочените лица. Обстоятелството, че спечелилите участници не са депозирали жалби в ДКХ за неизплащане на парични награди е ирелевантно с оглед предвиденото в посоченото приложение № 4 задължение. При така установената фактическа обстановка следва да се приеме,  обективно е осъществено процесното нарушение. В тази връзка, наведените доводи за недоказаност на вмененото на дружеството - жалбоподател нарушение са неоснователни.

Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна.

Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение по  чл.6, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1, т.4 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на спортни игри с игрални автомати /обн. ДВ, бр.32 от 08.04.2014г./, приети от ДКХ на основание чл.22, ал.1, т.6 от ЗХ, което кореспондира с посочената от него санкционна норма. Правилата са издадени въз основа на законова делегация, като нарушаването им е скрепено със санкцията по чл.108, ал.1 от ЗХ, която разпоредба предвижда административнонаказателна отговорност за организатор на хазартни игри, който наруши приетите от ДКХ общи задължителни игрални условия и правила, общи задължителни изисквания, общи задължителни правила и общи задължителни технически изисквания по чл.22, ал.1, т.4, 5, 6 и 7 – имуществена санкция в размер от 3000 лв. до 10 000 лв. Следователно цитираните общи задължителни игрални условия и правила за организиране и провеждане на хазартни игри с игрални автомати се явяват подзаконов нормативен акт, издадени са въз основа на законова делегация на нормативен акт по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за нормативните актове, а именно ЗХ, и нарушаването им е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството - нарушител. Същите съдържат общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, имат нееднократно действие и са издадени от компетентен държавен орган.

Наказващият орган е квалифицирал правилно нарушението и е наложил на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер от 3000 лв.

Неоснователни са доводите на дружеството - жалбоподател за маловажност на случая. В случая установеното административно нарушение е типично за вида си и не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи /липсват данни за други подобни нарушения/, но и на отегчаващи /налице е и друго нарушение, доколкото дружеството – жалбоподател е организирало хазартна игра в периода от 06.07.2018г. до 27.07.2018г. преди издаване на лиценз, видно от Удостоверение за издаден лиценз № 000030-9482/27.07.2018г. на ДКХ/ обстоятелства. Предвид това и с оглед значимостта на обществените отношения обект на защита на нормите на Закона за хазарта съдът приема, че конкретното нарушение не е с по-ниска обществената опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което не представлява маловажен случай и не дава основание за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното по-горе съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 225/2018 от 15.01.2019г. на Председателя на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/, с което на *****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Цар Асен” № 2, представлявано заедно и поотделно от управителите П.Ц.П., с ЕГН ********** и Г.И. К., с ЕГН **********, на основание чл.108, ал.1 от Закона за хазарта /ЗХ/ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ за нарушение на чл.6, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1, т.4 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на спортни игри с игрални автомати /обн. ДВ, бр.32 от 08.04.2014г./, приети от ДКХ на основание чл.22, ал.1, т.6 от ЗХ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: