Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 80
гр. Севлиево, 14.08.2020
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесети
юли
през
две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря
Силвия Георгиева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова
А.Н.Дело № 225 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят Х.Б.Ц. *** е обжалвал наказателно
постановление № 19-0341-001000 от 24.02.2020 година на Началник РУ към
ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което за извършено нарушение по чл. 20, ал.
1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 20,00 лева и за извършено нарушение по чл. 123, ал.
1, т. 3, б. «в» от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 50,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от един месец.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно по изложените в
жалбата съображения.
Ответникът по жалбата – РУ на МВР - Севлиево, редовно призован, не изпраща
представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо
административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави
без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно
постановление е връчен на жалбоподателя на 02.06.2020 година. Жалбата срещу
наказателното постановление е изпратена по пощата на 03.06.2020 година, тоест в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 28.10.2018 година в дежурната на РУ на МВР
– Севлиево се получил сигнал, че водач на лек автомобил «Ауди» с рег. № СВ ****
КХ при подход за зареждане към бензиноколонка 1 и 2 на бензиностанция «Лукойл»,
намираща се на ГП I-4 км. 76+055, ударил с предната си дясна част на
автомобила предпазен роубар на бензиноколонка 1-2, след което напуснал
бензиностанцията. След получаване на сигнала, бензиностанцията била посетена от
полицейски служители, сред които свид. И.К., които след като изгледали
видеозаписите от камерата и разговаряли със служителите на бензиностанцията –
свидетелите С.М. и С.С., се уверили, че предпазният роубар бил повреден от
водача на лек автомобил „Ауди А 8Л“ с рег. № СВ **** КХ. След проверка в
масивите на МВР свидетелят И.К. се свързал по телефона с жалбоподателя и го
помолил да се върне на бензиностанцията. Същият заявил, че не може да се върне,
тъй като вече е в района на гр. Търговище и бърза за бизнес среща в гр. Варна. За
констатираните обстоятелства свидетелят И.К. съставил Докладна записка от
28.10.2018 година. След тази дата, видно от материалите по делото, по
преписката не са извършвани действия. Едва на 05.02.2019 година в СДВР
постъпила справка от „Совауто“ ООД гр. София, с което органите на реда били
уведомени, че процесният автомобил е даден на лизинг по договор от 07.11.2017
година на Х.Б.Ц.. На 18.03.2019 година жалбоподателят попълнил Декларация за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, в
която отразил обстоятелството, че на 28.10.2018 година около 11:15 часа
автомобилът е бил управляван лично от него. В същия ден на жалбоподателя била
връчена Покана № 341р-12131 от 01.11.2018 година да се яви в сградата на РУ на
МВР – Севлиево за съставяне на АУАН по ЗДвП и бил уведомен, че при неявяване,
актът ще бъде съставен в негово отсъствие. Видно от приложения по делото АУАН,
такъв бил съставен срещу жалбоподателя от свид. И.К. на 15.04.2019 година. В
същия актосъставителят отразил следните обстоятелства: на 28.10.2018 година
около 11:42 часа на ГП I-4 км. 76+055 бензиностанция „Лукойл“
жалбоподателят управлявал л.а. „Ауди А80Л“ с рег. № СВ **** КХ, собственост на
„България лизинг“, като при подход за зареждане към бензиноколонка 1 и 2 на
бензиностанцията, изгубил контрол над автомобила, удряйки с предна дясна част
предпазен боубар на бензиноколонка 1 и 2, при което настъпило ПТП с материални
щети. Водачът Ц., като участник в ПТП с имуществени вреди, напуснал
произшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР. Свидетелят
К. квалифицирал описаните от него деяния като нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. В същия ден бил съставен и
Протокол за ПТП № 1536968.
Така съставения АУАН бил изпратен за връчване на
жалбоподателя, като видно от него същият го е получил на 30.01.2020 година. При
получаване на акта жалбоподателят записал, че има възражения. Такива същият е
депозирал в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях той е оспорил отразените в
АУАН фактически обстоятелства, заявил е, че не е извършил нарушението, и че
поради неправилното отразяване на обстоятелствата на нарушението,
актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
което е довело до нарушаване правото му на защита.
Адниминистративно – наказващият орган -
Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, не се е съобразил с направените
от жалбоподателя възражения и въз основа на съставения от свидетеля К. АУАН е
издал обжалваното наказателно постановление № 19-0341-001000 от 24.02.2020 година,
в обстоятелствената
част на което същият е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа
обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушенията, въз
основа на което и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 20,00
лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер на 50,00 лева и
го е лишил от право да управлява МПС за срок от един месец.
Жалбоподателят не се яви в провелите се
съдебни заседания. По делото са приложени изчерпателни писмени бележки, в които
се изтъкват редица съображения за допуснати в хода на производство съществени
нарушения на процесуалния и материаен закони.
Пред съда свидетелят И.К. обясни, че е
установил извършителя на деянието след преглед на видеозаписите на камерите на
бензиностанцията и че е успял да се свърже същия ден с жалбоподателя, за да го
уведоми, че следва да се върне в гр. Севлиево за съставяне на АУАН. След като жалбоподателят
му казал, че не може да се върне обратно, свидтелят К. съставил докладна
записка по случая и започнало издирването на извършителя на деянието, тъй като
се установило, ча автомобилът, който управлявал жалбоподателя на
инкриминираната дата, бил даден на лизинг. Поради това обстоятелство следвало
да се издири лицето, на което
автомобилът е бил даден за ползване, и същият да попълни декларация, в
която да заяви кой го е управлявал въпросния ден. Това забавило произнасянето
по преписката, поради което актът бил съставен едва на 15.04.2019 година.
Свидетелката С.С. каза, че към датата на
нарушението работела на Бензиностанция «Лукойл» и че си спомня, как водачът на
лек автомобил «Ауди» навлязъл с по – висока сколост в бензиностанцията и
завивайки към първа колонка да зарежда, ударил роубара на колонката. Веднага
след удара същият слязъл от автомобила, огледал щетите по колата си, но тъй
като имало много хора в този момент и вътре и отвън на бензиностанцията, никой
от работещите там не могъл да отиде при него, за да разговарят. При това
положение той преместил колата до съоръжението
за помпане на гуми, постоял едва –две минути, и си тръгнал.
Свидетелят С.М. обясни, че работи на
въпросната бензиностанция и че на 28.10.2018 година бил на смяна. Около обяд,
докато зареждал една кола, чул силен шум, идващ от колонка 1 и 2 на
бензиностанцията. Човекът, който бил там си оглеждал колата и миел стъклото й. След
това преместил колата при компресора, но на въпроса на М. какво е станало,
който бил зададен от него, тъй като видял деформацията по колата на
жалбоподателя, последният нищо не отговорил.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество и
основателна. Обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно
предвид следните съображения: Преди да се произнесе по правилността на
наказателното постановление, като провери дали жалбоподателят действително е
извършил виновно вмененото му във вина административно нарушение, съдът следва
да се произнесе по направените от жалбоподателя възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения. Последният твърди, че АУАН е бил издаден след
изтичането на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Цитираната
разпоредба гласи, че не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението. В процесния случай не се спори, че нарушението е станало
известно на наказващия орган още на 28.10.2018 година. Безспорно е и
обстоятелството, че още на същата дата свидетелят И.К. се е свързал с
жалбоподателя по телефона и е разговарял с него по повод настъпилото ПТП. Дори
да приемем, че за актосъставителя е било необходимо да издири дееца по
надлежния ред, тъй като автомобилът, с който е причинена щетата, е бил даден на
лизинг за ползване и лизингополучателят е следвало да декларира кой е
управлявал автомобила в деня на произшествието, то при всички случаи това е
следвало да стане в тримесечен срок от датата на нарушението. В случая от
документите по делото е видно, че едва на 18.03.2019 година, т. е. пет месеца
след датата на нарушението, са се получили данни за жалбоподателя, които да
навеждат на извод, че същият е извършител на деянието. Едва тогава е издаден и
акта за установяване на административно нарушение, но към този момент според
съда срокът за законосъобразното извършване на това действие вече е бил изтекъл
съгласно правилото на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Този срок е императивен и при
неспазването му като последица законодателят е предвидил забрана за образуване
на административнонаказателно производство. В тази връзка следва да се
отбележи, че в тежест на администрацията е било да организира дейността си
така, че да „издири“ извършителя и да пристъпи към съставянето на АУАН в
рамките на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Спазването на
предвидените в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното
развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по
този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне
едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при
осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на
несигурност в правния мир. Следователно неспазването на указаните срокове за
иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги
съществено процесуално нарушение, което не може да се санира във фазата на
обжалване на НП пред съд и се явява абсолютна пречка за по-нататъшното развитие
на административнонаказателното производство. Това налага извод, че
разгледаното възражение е основателно, а наказателното постановление е
незаконосъобразно, което налага то да бъде отменено.
На следващо място съдът намира, че е допуснато още едно съществено
процесуално нарушение в хода на административно – наказателното производство. В
случая АУАН е съставен на 15.04.2019 година, която дата следва да се приеме за
дата на образуване на административно – наказателното производство за
извършеното нарушение. От тази дата е започнал да тече и предвидения в чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок за издаване на НП. Началната дата
на срока, по смисъла на посочената разпоредба, е именно тази, тъй като самото
административно- наказателно производство е започнало със съставяне на
посочения АУАН и е останало висящо до момента за издаване на обжалваното
постановление. Същото е издадено на 24.02.2020 година, т.е. десет месеца след
съставянето на АУАН. В тази връзка следва да се приеме, че административният
орган е бездействал през тези месеци, през които е изтекъл срока, предвиден в
ЗАНН, през който може да се състави НП. При тези фактически обстоятелства
следва да се приеме, че възможността за издаване на НП при спазване на
установените от закона срокове е съществувала само до шест месеца след
съставяне на АУАН, от който е започнало административно наказателното
производство. Тъй като то е съставено след изтичане на посочения срок, при
неговото издаване наказващият орган очевидно не се е съобразил с разпоредбата
на чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, с което е допуснал и нарушение на процесуалните
правила. Това нарушение е особено съществено и същото не може да бъде санирано
в хода на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление.
Ето защо съдът намира, че същото следва да бъде отменено на това основание,
като незаконосъобразно.
Посочените по – горе съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати в хода на административно – наказателното
производство от наказващия орган, са самостоятелни основания за отмяна на
наказателното постановление, без съдът да се занимава по същество на спора.
Именно поради това съдът намира, че не следва да обсъжда наведените от жалбоподателя
доводи за отмяна на наказателното постановление.
Предвид изхода на спора наказващият орган следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за
адвокатски хонорар в размер на сумата от 300,00 лева, съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0341-001000
от 24.02.2020 година на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на Х.Б.Ц
за извършено нарушение по чл. 20, ал.
1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 20,00 лева и за извършено нарушение по чл. 123, ал.
1, т. 3, б. «в» от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от
един месец, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ГАБРОВО да
заплати на Х.Б.Ц., ЕГН: **********,***, направените от него разноски по делото
в размер на 300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: