Решение по дело №5028/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261158
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Силвия Венциславова Тачева
Дело: 20211100505028
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............

гр. София,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                               мл. съдия СИЛВИЯ ТАЧЕВА

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.гр.дело № 5028 по описа за 2021 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 27.01.2021 г. на ответника Агенция по вписванията, чрез процесуален представител юрк. Й., против решение от 05.01.2021 г. по гр. дело № 49658/2019 г. на Софийския районен съд, с което ответникът е осъден да заплати на „Н.“ АД сумата от 430 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ № 20190419210922/22.04.2019г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, като искът е отхвърлен за сумата от 600 лв., представляваща разликата над уважената сума от 430 лв. до размера на пълно предявената от 1030 лв.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, в частта, с който е уважен предявения иск. Поддържа се, е присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не съставлява вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 от същия закон и не могат да се претендират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Твърди се, че след като чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ препраща само към разпоредбите на глава двадесет и първа „Обжалване на определенията“ от ГПК, то сторените в съдебното производство разноски са можели да бъдат претендирани на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК. В подкрепа на това, жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ. Иска се въззивният съд да отмени решението, в обжалваната му част, евентуално да се намали присъдените суми до предвидения в закона минимум. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, чрез упълномощен процесуален представител, с който оспорва въззивната жалба. Изложени са съображения за правилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е предвидена възможност за присъждане на разноски, какти и че това е невъзможно в едностранно охранително производство по вписване на промени в Търговския регистър. Заявява се, че нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ е влязла в сила на 11.12.2020г. и действа за в бъдеще. Иска се  въззивният съд да остави без уважение подадената въззивна жалба. Претендира разноски.  

Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно. При осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че решението на СРС е недопустимо, поради следните съображения:

С исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от неправомерен отказ на длъжностно лице по регистрация, постановил отказ № 20190419210922/22.04.2019г.  за вписване на промени по партида на „Н.“ АД, впоследствие с Решение № 2014/02.08.2019г. по ч.гр.д. № 2730/2019г. по описа на САС.

Съгласно ТП № 2/19.05.15 г. по т. д. № 2/14 г. на ОС на ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, т. 7, компетентен да разреши споровете по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация на Закона за търговския регистър е гражданският съд.

След приемане на тълкувателното постановление е приета нова алинея 2 на чл. 28 ЗТР, която препраща към ЗОДОВ за осъществяване на отговорността на Агенцията за вреди, причинени на физически или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Новото разрешение на законодателя обуславя неприложимостта на т. 7 от постановлението. Заради променената нормативна уредба в тази си част тълкувателният акт е загубил значение и не поражда действието по чл. 130, ал. 2 ЗСВ.

По тези съображения исковете за вреди, какъвто е настоящия, причинени на физически или юридически лица от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжности лица по регистрация, насочени срещу Агенцията по вписванията, предвид вида и характера на осъществената дейност, се разглеждат от административните съдилища, по реда на ч. 1 от ЗОДОВ.

В този смисъл е и константната практика на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС: определение № 81 от 13.12.2017 г. по адм. д. № 76 от 2017 г., определение № 12 от 31.01.2018 г. по адм. д. № 71 от 2017 г., определение № 14 от 12.02.2018 г. по адм. д. № 5 от 2018 г., определение № 55 от 11.05.2018 г. по гр. д. № 56 от 2018 г., определение № 96 от 31.12.2018 г. по гр. д. № 89 от 2018 г., определение № 41 от 10.07.2019 г. по гр. д. № 22 от 2019 г., определение № 24 от 10.07.2020 г. по гр. д. № 10 от 2020 г., определение № 29 от 28.07.2020 г. по гр. д. № 16 от 2020 г., определение № 33 от 21.09.2020 г. по гр. д. № 19 от 2020 г. и др.

Настоящето въззивно решение не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на страните по чл.78 ГПК на разноските. При новото разглеждане на делото пред СРС ще следва съдът да се произнесе и по разноските в настоящето въззивно производство.

Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав

 

                                                  РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение от 05.01.2021 г. по гр. дело № 49658/2019 г. на Софийския районен съд.

ПРЕКРАТЯВА в.гр.д. № 5028/2020г. по описа на СГС, ГО, II Д в.с.

 ИЗПРАЩА по компетентност делото на АССГ.  

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.                              

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                

 

                                           2.