РЕШЕНИЕ
№ 1104
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110130625 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Н. С. срещу Д. К. А. и Ю. Г.
М..
Ищецът твърди, че е собственик на ап. № 2-4, находящ се в /населено място/, а
ответниците обитавали съседния ап. № 1-4, като и двата апартамента разполагали с
тераси. Посочва, че в съседната на ап. № 2 тераса /двор/ на фасадата на сградата,
непосредствено до ажурната ограда, разделяща двете тераси, ответниците монтирали
термопомпа „Тошиба“, като в единия си край тялото на термопомпата навлизало в
имота на ищеца. Машината издавала осезаем шум при работа, който се чувал и вътре в
помещението, като създавал значителен дискомфорт на обитателите на имота. Между
двете тераси /дворове/ била изградена бетонна кашпа, засадена с растения, като
ответниците били засадили цветя в частта от кашпата, която принадлежала на ищеца,
без негово съгласие и въпреки неговото нежелание да се отглеждат цветя поради
притеснение от алергии за детето му. В терасата /двора/ на ответниците на фасадата на
сградата имало монтирани две видеокамери, като едната била насочена към терасата,
принадлежаща към апартамента на ищеца. Последният отрича да е давал съгласие и да
одобрява осъществяването на видеозаснемане над неговия обект. Поддържа, че
ответниците монтирали и поддържали и камера за видеонаблюдение на тавана на
терасата, намираща се на втория етаж над гаражната врата вляво от сграда В4, която
осъществявала или симулирала видеонаблюдение против волята на всички обитатели
на комплекса, включително ищецът. В резултат от монтираните видеокамери ищецът
се принудил да издигне непрозрачна ажурна ограда в собствения си имот с цел
предотвратяване на видеонаблюдението, но по този начин се ограничавал достъпа до
светлина в имота и се създавал дискомфорт. Счита, че е нарушен чл. 32, ал. 2 от
Конституцията на Република България, както и че с посочените действия ответниците
пречат на ищеца да ползва спокойно собствения си имот.
1
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответниците
бъдат осъдени да преустановяват действията си, като премахнат термопомпата или я
преместят по начин, по който да не навлиза в имота на ищеца и да не се чува шум от
нейната работа в имота на ищеца; да премахнат цветята, засадени от страната на ищеца
в бетонната кашпа, намираща се на границата между двата имота; да преустановяват
видеонаблюдението, осъществявано с посочените камери, а ако устройствата не
работят – да преустановят симулацията на видеонаблюдение.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорват исковете. Признават, че са собственици на ап. № 1-4, който се явява
съседен на ап. № 2-4, собственост на ищеца. Поддържат, че след нанасянето на ищеца в
имота страните поддържали много добри отношения, които обаче впоследствие се
влошили. Посочват, че термопомпата е монтирана на фасадата на сградата, точно над
тяхната бетонна кашпа с рози, която е изцяло прилежаща в границите на техния имот,
докато ищецът притежавал същата кашпа, засадена с туи, намираща се в
противоположния край. Отричат външното тяло на термопомпата да навлиза в единия
си край в имота на ищеца, като изтъкват, че тяхната тераса според нот. акт е с по-
голяма площ от тази на ищеца. Твърдят, че термопомпата е сред най-новите, скъпи и
качествени модели и издава единствено леко жужене, което няма как да се чува в
имота на ищеца. Посочват, че точно над жилището на ищеца е монтирана друга
термопомпа „Ciat”, много по-стар модел, която също работи и издава шум, който
безпокои и ответниците. По отношение на засадените цветя в бетонната кашпа,
ответниците посочват, че ищецът им се възхищавал многократно и не доказва дъщеря
му да има алергии към тях. Освен това, през м. януари 2023г. ищецът изградил висока
2,80 метрова ограда на ръба на бетонната кашпа и дъщеря му нямала визуален или
физическо досег до розите. Също така, оспорват половината кашпа да е собственост на
ищеца, като считат, че цялата кашпа попада в границите на техния имот. По
отношение на монтираните камери за видеонаблюдение посочват, че през м. януари
2020г. е извършена проверка от КЗЛД, която завършила с решение, че трите камери са
монтирани в границите на тяхната собственост, а обхватът им на видеозаснемане е
насочен единствено към техния имот – предна и задна тераси. Същата така, от
02.07.2020г. видеокамерите не работят и не заснемат.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно и пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС.
В ТР № 4/06.11.2017г. по тълк. дело № 4/2015г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че
искът по чл. 109 ЗС, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение, но без да отнема владението на собственика.
Между страните не се спори, а и се установява от приетите по делото нот. акт №
61, том I, рег. № 1503, дело № 53 от 31.05.2022г. на нотариус М. Л. Е., както и нот. акт
№ ***, том III, рег. № ******, дело № 472 от 2017г. на нотариус Р. Р., че ищецът е
собственик на ап. № 2-4, находящ се в /населено място/, към който принадлежи и
тераса /двор/, а ответниците са собственици на ап. № 1-4 на същия адрес, към който
също принадлежи и тераса /двор/, като двата имота, включително терасите, са съседни.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са действията на ответниците
2
по монтиране на термопомпа, засаждане на бетонна кашпа и поставяне на
видеокамери, за които се твърди, че пречат на ищеца да ползва пълноценно собствения
си имот.
По отношение на термопомпата между страните не се спори, че ответниците са
монтирали и ползват такава на фасадата на сградата откъм дворовете /терасите/.
Съществуването на термопомпата се потвърждава и от събраните гласни доказателства
и приетите експертни заключения. Спорен се явява въпросът относно точното
местоположение на термопомпата и дали същата създава неудобства за пълноценното
ползване на имота от страна на ищеца, включително чрез издаването на осезаем шум.
За изясняване местоположението на термопомпата, съдът е допуснал изготвянето
на СТЕ с вещо лице арх. Г. Г., чието заключение кредитира като обективно и
компетентно дадено. Видно от заключението, което включва и изследване
архитектурния проект на сградата, прокарана е условна разделителна линия между
двата обекта, която преминава по осовата линия на разделящата ги стена,
представляваща сградна ос № 12, маркирана с червен пунктир в архитектурния проект
/стр. 4 от СТЕ, л. 158 от делото/. Стените западно от тази ос принадлежат към ап. 2-4, а
стените източно – към ап.1-4. Според вещото лице, термопомпата е поставена на
външната задна дворна югозападна стена на първия етаж, на около 1,20 линейни метра
над откритите тераси, непосредствено над разделящата ги бетонна кашпа. В
заключението е посочено, че съоръжението е монтирано по такъв начин, че западната
му половина (дясната в чертежа) попада на външната стена на ап. № 2-4, а източната
половина (лявата в чертежа) – на външната стена на ап. № 1-4, симетрично спрямо
сградната ос № 12, разделяща двете жилища. Това е видно и от очертаната от вещото
лице разделителна линия/ос между двата имота на последната снимка на стр. 3 от
приложение № 1 от експертизата, обозначена с букви А-Б. Тази разделителна линия
минава по средата на бетонната кашпа и по средата на термопомпата. При
изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице заяви, че термопомпата е
монтирана на външна фасадна стена на височина над подовата настилка, като според
него фасадните стени представляват общи части, когато са без прозорци, но когато
имат прозорци попадат в калкулациите на застроената площ на жилището, като в
случая се касае за фасадна площ с прозорци, поради което попадат в застроената площ
и на двете жилища.
Съгласно §2, ал. 1 от ДР на Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени закони, застроена площ на
самостоятелни обекти в сградите (жилища, магазини, ателиета, кабинети, офиси и др.
п.) е площта, ограничена от външните конструктивни очертания на външните
ограждащи стени на обекта и осовите линии на разделителните стени към съседните
обекти или към общите помещения в сградата. Към застроената площ на обекта
(жилище и др. п.) се прибавя цялата площ на лоджиите и балконите, измерена по
външните им конструктивни очертания. Според ал. 3 на същата разпоредба, когато
външната стена е с прозорци, балкони или лоджии, към застроената площ на обекта се
включва цялата й дебелина. Когато външната стена е без прозорци, балкони или
лоджии, към застроената площ се включва само половината от дебелината на стената,
а останалата част от външната стена се причислява като обща част на сградата.
При тълкуването на горните норми се налага извода, че когато външната стена е с
прозорци, цялата й дебелина се включва в застроената площ на самостоятелния обект,
като процесната хипотеза е именно такава. Съгласно мотивите към т. 3 от ТР №
4/06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г., ОСГК на ВКС понякога естеството на
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такива са случаите, когато
3
ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на такива действия състояния, без да има облигационно, пълно
или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. В този случай за ищеца не
съществува задължение да доказва, че извършените от ответника неоснователни
действия му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Този извод
се извежда от абсолютния характер на правото на собственост, което задължава всички
трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на
ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било
действие, което се извършва без негово съгласие. Самото пряко въздействие върху
имота на собственика без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява
такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
Съдът намира, че в случая е налице такова нарушение. С монтирането и
поддържането от ответниците на термопомпа, от която половината част от външното
тяло навлиза в пространствените предели на терасата на ищеца, се ограничава правото
на собственост на последния, тъй като същият не е длъжен да търпи подобно
навлизане в неговия имот. Самото нарушение е от такова естество, което предполага
ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползва същия според пълния
му обем, което е достатъчно съществено нарушение, за да бъде предмет на защита на
негаторен иск.
Извън изложеното, дори да се приеме, че част от монтираното външно тяло на
термопомпата не попада в имота на ищеца, а е поставено на обща част (външна
фасадна стена), настоящият съдебен състав отново счита, че е налице нарушение.
Според чл. 38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е
построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички
видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби,
жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение
служи за общо ползуване. В съдебната практика (Решение № 220/18.10.2013г. по гр. д.
№ 2922/2013г., I ГО на ВКС и др.) се приема, че козирката на сградата е част от
покрива, а корнизът на сградата е част от фасадата непосредствено под покрива. Те са
общи части по определението на чл. 38 ЗС, тоест и самата фасада е обща част. По вид
те са общи части по естеството си, защото са част от конструктивните елементи, чието
предназначение е да оформят външния вид на сградата и укрепват конструкцията й.
Тези общи части могат да търпят промени от конструктивно естество или с оглед
естетика, но предназначението им е единствено да обслужват сградата и нормалната
експлоатация на отделните обекти на правото на собственост в нея, всеки от които
притежава и дял от тях. Предназначението на общите части по естеството си не може
да се променя, дори с решение на общото събрание. Затова с Решение № 283/12 от
07.03.2013г. по гр.д.№ 387/2012г. ІІ гр.о. е прието че „по реда на чл. 109 ЗС е
допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху
общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост. Неоснователно действие
по смисъла на чл. 109 ЗС е и това действие, с което реално се смущава правото на
собственост, преценено и във вр. с чл. 50 ЗС. /Решение № 57/26.03.2013г. по гр.д.№
907/2012г. ІІ гр.о./. Към всеки от обектите в сградата – етажна собственост принадлежи
и дял от общите части. Негативното въздействие върху тях, приобщаването им към
обект-индивидуална собственост или промяна на вида им без съгласието на етажните
собственици е въздействие върху правото на собственост на всеки етажен собственик,
4
независимо къде се намира обекта му, защото се отразява върху стойността му.
Законността на преустройството не е пречка за успешно провеждане на този иск, ако в
резултат на извършването му се препятства или смущава упражняване правото на
собственост на ищеца включително и върху общите части. /ТР № 31/1984г. на ОСГК, Р
№ 324/21.06.2010г. по гр.д.№ 1320/2009г. ІІ гр.о./.
По настоящото дело не се установява да е налице решение на общото събрание на
етажната собственост в сградата, въз основа на което ответниците да монтират
външното тяло на термопомпата на фасадната стена на сградата. Фасадната стена е
обща част на сградата по естеството си, поради което монтирането на външното тяло
на инсталацията, обслужваща апартамента на ответниците, без решение на общото
събрание, съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, в който
смисъл е Определение № 100 от 10.03.2020г. по гр. д. № 3716/2019г,. I ГО на ВКС. В
Определение № 1030 от 17.11.2010г. по гр. д. № 338/2010г., I ГО на ВКС, е прието, че
външната фасадна стена на жилищната сграда, в която ищцата има права на
собственост, е обща част. На тази обща част ответникът по негаторния иск е монтирал
без съгласие на собствениците външно тяло на климатик, което е неправомерно
посегателство върху имота и ищцата като собственик в етажната собственост може да
иска премахването му по реда на чл. 109 ЗС. В Решение № 15/01.07.2015г. по гр. д. №
5432/2014г., II ГО на ВКС, е разяснено, че „според мотивите на Решение от
25.11.2010г. на ЕС по правата на човека в Страсбург по дело „М.и и др. срещу
България”, Европейският съд налага по-широк аспект на критериите при защитата на
правото на собственост в контекста на чл. 8 от ЕКПЧОС „Всеки има право на зачитане
на неговия личен живот и ... жилище”. Така в хипотезите на съсобственост – когато се
търси защита от съда на основание чл. 109 ЗС на общите части като принадлежност
към жилището в етажна собственост, поведението на ответника-съсобственик следва
да се цени в контекста на чл. 50 ЗС в смисъл, че собственикът на част от недвижим
имот не може да извършва действия, които пречат повече от обичайния начин на
използване на съсобствен имот. Т.е. не се касае само до неоснователни действия, а и до
такива действия, които надхвърлят обичайния обем неудобства за съсобственика. От
гл. т. на собственика, търсещ защита, установеното действие от страна на ответника
следва да е от естество /по характер и тежест/, че да налага намесата на съда, като
преценката на последния налага да бъдат съобразени интензивност, продължителност
на неудобството, физическо и психическо въздействие. От гл. т. на тези критерии,
извършеното преустройство на общите части - външни стени, изразяващо се в
монтиране на 10 бр. външни тела за климатици, разположени от външна страна на
северната фасада на сградата, правилно е прието от решаващия съд като действия, с
които неоснователно се препятства упражняване правото на собственост на ищеца по
отношение на тези общи части, а искът му по чл. 109 ЗС за ограничаване на това
вредно въздействие като основателен и доказан“.
Съобразявайки горецитираната съдебна практика, съдът намира, че в случая чрез
монтажа на външното тяло на термопомпата на външната стена откъм терасите на
височина около 1,20 линейни метра над пода, част от която навлиза със своя обем в
имота на ищеца, за последния се създават над обичайните неудобства за ползването му.
Не е житейски и правно оправдано едно подобно външно тяло, монтирано на такава
височина, макар и на обща част, да навлиза в своята половина на външната фасадна
стена на съседния имот. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че
термопомпата издава и шум, който е дразнещ и смущава присъстващите на терасата на
ищеца, вдига прах и разпръсква „боклуци от кашпата“. Следва се има предвид, че
макар в преобладаващата част от своята работа същата да вдига шум в рамките на
допустимите норми според Наредба № 6/18.07.2006г., се установява, че е налице
разлика в шумоотдаването на терасите на ищеца и на ответниците, като шумът от
5
термопомпата при направените замервания се излъчва предимно в лявата част на
външното тяло – откъм страната на двора на ап. № 2-4, принадлежащ на ищеца, според
експертното заключение, изготвено от вещото лице инж. П. И.. При изслушването си
вещото лице заяви, че „шумът на терасата на ищцата се чува осезателно повече,
отколкото на терасата на ответниците“. В тази връзка, показанията на свидетеля Д., че
при посещение в двора на ответниците „съвсем спокойно са си говорили и пиели
кафето и термопопмпата не ги е смущавала“ са без значение, тъй като релевантно по
настоящото дело е отражението на термопомпата в имота на ищеца, а не на
ответниците. Отделно от това, изградената от ищеца ажурна ограда, разделяща двата
имота, абсорбира част от шумовата енергия чрез шумопоглъщане, тоест същата
намалява шума в имота, който при нейната липса би бил още по-висок. За отхвърляне
на негаторния иск не е достатъчно само да са спазени нормите, но и да не се създават
над обичайните неудобства и пречки за ползването на имота от страна на собственика.
Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на правото на собственост, което пречи на пълноценно ползване на вещта
според нейното предназначение, като съдът намира, че в случая са създадени такива
пречки от страна на ответниците чрез монтиране и поддържане на термопомпата в
настоящото й състояние.
С оглед изложеното, съдът приема, че по първия иск ответниците следва да бъдат
осъдени да преместят термопомпата така, че да не навлиза в пространствената част от
имота на ищеца и да не издава шум над допустимите норми.
На следващо място, в исковата молба се твърди, че между двете тераси /дворове/ е
изградена бетонна кашпа, засадена с растения, като ответниците са засадили цветя в
частта от кашпата, която принадлежи към имота на ищеца, без негово съгласие и
въпреки неговото нежелание за това.
По делото е отделено за безспорно, че между имотите има изградена такава
кашпа. Според експертното заключение по СТЕ, изготвена от арх. Г., бетонната кашпа,
разделяща с покритите с настилка зони за преминаване на двете тераси, териториално
попада по равно симетрично в обхвата на застроената площ и на двата жилищни
обекта, като западната част попада в имота на ищеца, а източната в имота на
ответниците. Условната разделителна линия преминава по продължението на
сградната ос № 12. Това се онагледява и от гореспоменатата разделителна линия/ос
между двата имота, обозначена на последната снимка на стр. 3 от приложение № 1 от
експертизата с букви А-Б. Тази разделителна линия минава по средата на бетонната
кашпа. Между страните не се спори, а и видно от приложените към заключението на
вещото лице снимки, бетонната кашпа е засадена с цветя в двете си половини, като
това е сторено от ответниците. От показанията на св. С. се установява, че цветята /по-
конкретно розовия храст/ не са засадени и поддържани от ищеца, който иска
премахването им, предвид притеснения за детето му. Разделителната линия/ос между
двата имота, обозначена с букви А-Б, преминавайки през средатата на бетонната
кашпа, определя, че част от засадената растителност попада в западната половина на
кашпата. За тази половина се установи, че принадлежи към имота на ищеца. По този
начин, със засаждането и поддържането на цветята, ответниците извършват действие, с
което пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем в тази
част от своя имот. Подобно на посоченото за термопомпата, това нарушение е от
такова естество, че е ясно ограничаването възможността на ищеца да упражнява своето
право на собственост. По този начин той не може да използва своята част от кашпата
както прецени за добре (без да накърнява правата на ответниците), включително като я
държи свободна от растителност. Следва да се има предвид и че е общоизвестен факт,
6
че розовите храсти имат бодли по своите стебла, поради което основателно е
опасението на ищеца, потвърдено от показанията на свидетеля С., че детето му може да
се нарани. Предвид че ответниците отглеждат цветя в частта от имота на ищеца без
негово съгласие, това е достатъчно за уважаване на този иск.
Неоснователно е възражението на ответниците, че положението било „заварено“
от ищеца, тъй като този факт е ирелевантен. Всеки правен субект следва да се
съобразява и спазва правата на останалите субекти.
Не може да обоснове извод за неоснователност на иска изграждането на ажурната
ограда от страна на ищеца, чиято законност не е предмет на настоящото производство.
Според събраните гласни доказателства същата има временен характер и е изградена
единствено, за да ограничи действията на ответниците, свързани с термопомпата,
цветята и видеокамерите. Както се посочи, самият факт, че тази част от кашпата,
принадлежаща към имота на ищеца, е засята с цветя от ответниците без съгласие на
ищеца и въпреки неговото нежелание е достатъчен за уважаване на иска. Ето защо,
същите следва да бъдат осъдени да премахнат цветята, попадащи в частта от бетонната
кашпа, принадлежаща към имота на ищеца.
Последният иск е свързан с преустановяване на видеонаблюдение, осъществявано
с монтирани от ответниците камери, а ако устройствата не работят – преустановяване
симулацията на видеонаблюдение.
Между страните не е спорно, че ответниците са монтирали 3 бр. камери, като
наличието им се потвърждава и от разпитаните в хода на делото свидетели, както и от
приетите експертни заключения по СТЕ и ВТЕ. Установено е, че в ап. № 1-4 са
монтирани 3 бр. камери:
- камера № 1, монтирана над вратата на североизточният преден балкон с
видимост към входа на комплекса, представляваща куполна безжична IP камера с
обхват на работа при пряка видимост до 50 метра - по данни от интернет;
- камера № 2, монтирана в задната югозападна дворна открита тераса,
непосредствено върху долната повърхност на таванската плоча над имота, над вратата,
водеща към терасата, като същата е жична и предава изображението на записващо
устройство посредством кабел; камерата има видимост към задната тераса и общите
части;
- камера № 3, монтирана в задната югозападна дворна открита тераса,
непосредствено върху долната повърхност на таванската плоча над имота, намираща се
в левия ъгъл над дограмата, като същата е жична и предава изображението на
записващо устройство посредством кабел; камерата има видимост към задната тераса,
съседния имот вдясно и общите части;
Безспорно, в защита на своето право на собственост, ответниците имат
възможността да поставят камери за видеонаблюдение над техния собствен имот.
Попадането в обхвата на камерите на части от имота им е законосъобразно и не
създава пречки за никого. Спорен е въпросът дали е основателно действието по
поставяне на камери в имота на ответниците, в чийто обхват на заснемане/наблюдение
попада чужд имот, както и общи части.
Съгласно мотивите на ТР № 4/06.11.2017г. по тълк. дело № 4/2015г., ОСГК на
ВКС, извън хипотезата, в която естеството на извършеното от ответника нарушение е
такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен
обем, за уважаването на негаторния иск във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
7
собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна
по всяко дело.
По отношение попадането на чуждия имот в обхвата на наблюдение/заснемане на
процесните камери, съдът намира за доказано, че камера № 3 е монтирана така, че има
видимост към дворната тераса на ищеца. За попадането на имота на ищеца в обхвата на
камера № 3 съдът кредитира заключението на вещото лице майор инж. П. М. по ВТЕ,
което посочва, включително в съдебно заседание, че с лично устройство е заснел
местоположението и ракурса на заснемане на камерите, доближавайки се максимално
до тези на камерата. На ф. к. 12 от ВТЕ /л. 153 от делото/ ясно е изобразено, че в
обхвата на камерата попада дворната тераса на ищеца. Този извод не се оборва от
обстоятелството, че към момента на огледа няма установено записващо устройство, от
което да се установи какъв е точният обхват. За съда няма основание да приеме, че в
обхвата на камера № 3 не попада дворната тераса на ищеца така, както е изобразено на
ф. к. 12 от ВТЕ /л. 153 от делото/. В самото експертно заключение в буква „в“ /стр. 6 от
него/ ясно е посочено, че тази камера има видимост и към съседния имот вдясно (на
ищеца), както и към общи части. С монтирането и поддържането на тази камера, която
има видимост към имота на ищеца, е осъществено неоснователно въздействие,
създаващо пречка за ищеца за нормалното използване на собствения му имот. По този
начин се накърнява правото му на собственост, ограничавайки се спокойното
упражняване на фактическа власт върху имота. Същият бива възпрепятстван да ползва
същия пълноценно, знаейки, че част от жилището му е наблюдавано/записвано без
неговото съгласие. Липсата на съгласие се установява от показанията на св. И., която
посочва, че първоначално ищецът не е смеел да се противопостави на ответниците, но
впоследствие изразил желание пред тях за премахване на камерите. Израз на
нежеланието част от имота да попада в обхвата на камерите е и монтираната ажурна
ограда, като причината тя да бъде поставена е термопомпата и камерите, видно от
показанията на св. С..
Съдът не споделя възраженията на ответниците досежно това, че камерите не
работят от 2020г. като основание за отхвърляне на иска. Действително, съгласно
заключението по ВТЕ нито една от камерите не работи към момента на огледа, като
липсва записващо устройство, но в същото време вещото лице уточнява, че е възможно
записващото устройство да бъде премахнато преди огледа, за което не са необходими
специални знания. От това следва, че във всеки един следващ момент камерите може
отново да бъдат активирани. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
камерите се захранват с електричество, като е налично окабеляване, видно от
констатираното от вещото лице, макар към момента на огледа да са били без
захранване. Въздействията върху имота, които смущават упражняването на правото на
собственост на ищеца повече от допустимото, могат да бъдат различни по своя
характер, в т.ч. и такива, които към настоящия момент не препятстват ползването, но
създават сериозна опасност нарушението да настъпи за в бъдеще /Решение
№625/03.12.2010 г. по гр.д.№1426/2009 г. на І г.о. на ВКС/. Именно такъв е и
настоящият случай с оглед обстоятелството, че камерите са реални, а не бутафорни, и
преди това са работели, като последното не се оспорва и от самите ответници. Освен
това, съдебната практика приема за противоправни по смисъла на чл. 45 ЗЗД действия,
изразяващи се както в непрекъснато видеонаблюдение, така и в създаване на
впечатление за следене и филмиране и имитиране на видеонаблюдение /Решение №
136/07.01.2019 г. по гр.д.№ 4857/2017 г. на І г.о. на ВКС/. Следва да се отбележи, че
неприкосновеността на личния живот и жилището са основни права, закрепени както
в чл. 32 от Конституцията на РБ, така и в §8 на ЕКЗПЧ. Видеонаблюдението,
извършвано без съгласието на наблюдавания/заснемания, както и когато не попада в
8
предвидените по закон изключения - по Закона за специалните разузнавателни
средства; за предотвратяване на престъпление; за претърсване и т.н. по НПК – не само
е противоправно действие, но и пречи на упражняването на правото на собственост в
пълен обем. С оглед на това, съдът намира за безспорно установени както факта на
противоправно действие от страна на ответниците, така и факта, че с това действие
ищецът е възпрепятстван да ползва имота си пълноценно и спокойно, като по този
начин за него се създават неудобства, надхвърлящи обичайните и допустимо търпими
такива. Обстоятелството, че от страна на ищеца е изградена ажурна ограда между двата
имота, която временно препятства пряката видимост към имота, не може да обоснове
извод за неоснователност на претенцията, предвид че същата е изградена именно с
такава цел – да преустанови неправомерното въздействие върху него.
По отношение на общите части, съдът намира, че видеонаблюдението се явява
незаконосъобразно и също възпрепятства упражняването правото на собственост на
ищеца в пълен обем. В хипотезите на съсобственост – когато се търси защита от съда
на основание чл. 109 ЗС на общите части като принадлежност към жилището в етажна
собственост, поведението на ответника -съсобственик следва да се цени в контекста на
чл. 50 ЗС в смисъл, че собственикът на част от недвижим имот не може да извършва
действия, които пречат повече от обичайния начин на използване на съсобствен имот,
т.е. не се касае само до неоснователни действия, а до такива, които надхвърлят
обичайния обем неудобства за съсобственика. Установеното действие трябва да е от
такова естество (по характер и тежест), че да налага намесата на съда, а преценката за
въздействието му върху правата на другия съсобственик трябва да се извършва от
гледна точка на интензивност, продължителност на неудобството, физическо и
психическо въздействие /Решение № 57/26.03.2013г. по гр. д. № 907/2012г. на ІІ г.о. на
ВКС/.
Видно от приетото по делото заключение по ВТЕ, в обхвата на камера № 1 попада
входа/изхода на комплекса, както и част от улица /ф.к. 3 – стр. 3 от него/, а камера № 2
обхваща, освен терасата на ответниците, и площ, която е също обща част /ф.к. 5 и 6/,
което не се оспорва, а и се установява от гласните доказателства и представения
архитектурен проект. За незаконосъобразност осъществяването на видеонаблюдение
върху общите части от страна на ответниците извод се прави от липсата на съгласие на
останалите етажни собственици в тази насока. По делото не е представен протокол за
прието решение на ОС на ЕС, с което да се разрешава на ответниците да извършват
видеозаснемане или симулиране на такова на площи, представляващи общи части.
Напротив, от ангажираните доказателства относно провелото се производство пред
КЗЛД се установява, че мнозина от тях са били несъгласни и именно за това са
сезирали КЗЛД. В хода на това производство по КЗЛД е постановено Решение №
ППН-02-7/2020 на КЗЛД, в което е посочено, че нарушение по отношение на камерите
не е допуснато, тъй като обхватът на камерите включва единствено площи,
собственост на ответниците. Тези изводи на КЗЛД обаче не се потвърждават от
събраните в настоящото производство доказателства. Следва да се има предвид, че
противно на доводите на ответниците в писмените бележки, това решение няма
обвързваща съда доказателствена сила, както нямат такава сила и решенията на
административно-наказващ орган в едно административно-наказателно производство
(например по ЗДвП), в който смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика
на ВКС. Задължителна за гражданския съд е влязлата в сила присъда и то когато
същият разглежда последиците от деянието и относно това дали същото е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца – чл. 300 ГПК. Тези актове,
включително решението на КЗЛД, не се ползват със сила на пресъдено нещо, за да
имат обвързващо настоящия съд значение. Но извън това, констатациите на
длъжностните лица от КЗЛД се отнасят към 02.07.2020г. Свидетелят И. посочва, че е
9
гледал запис от камерата, монтирана на предната тераса с видимост към входа на
комплекса, преди около година, след като ищцата се нанесла в комплекса. Последната е
закупила имота през 2022г. Ето защо, може да се направи извод, че тези записи са след
решението на КЗЛД. Свидетелят С. също посочва, че живущи в комплекса са й
споделяли, че камерите записват. Дори и същите да не записват реално, според
настоящият съдебен състав е напълно доказано, че същите създават впечатление за
това, в който смисъл са и показанията на св. И., че мига червена лампа. Самата
симулация на видеозаснемане е неправомерно действие - неправомерни са действията,
изразяващи се в имитиране на видеонаблюдение и видеозапис на друго лице,
извършени с предвидено за това техническо средство, без съгласието на лицето и без
знанието му за негодността на устройството да извършва запис на фотоизображения
или видеоизображения, създаващи впечатление за непрекъснато следене и филмиране
и пораждащи чувство на напрежение, притеснение, безпокойство, страх или какъвто и
да е друг психичен дискомфорт – Решение № 136/07.01.2019г. по гр. д. № 4857/2017г., I
ГО на ВКС. В тази връзка, не може да се приеме, че ищцата е била уведомена, че
камерите не записват, доколкото доказателства за това не са ангажирани. В
електронното съобщение от 15.07.2022г. /л. 52/ липсва подобно изявление, а
единствено се посочва, че КЗЛД обявява твърденията на жалбоподателите за
неоснователни и недоказани. Препис от решението не е приложен до адресатите, видно
от самото съдържание на съобщението, в което като приложение се сочи само решение
на СГС от 28.06.2022г. Това се потвърждава и от показанията на св. И., която отрича да
е имало приложено решение на КЗЛД към съобщението.
Извън изложеното, следва да се посочи, че камерите са монтирани на плоча и
външна стена, които по изложените във връзка с термопомпата мотиви също следва да
се приемат за общи части (чл. 38 ЗС) и отново е необходимо решение на етажните
собственици, каквото не се твърди и доказва да има.
След като се установи неоснователност в извършеното от ответниците действие
по монтиране и поддържане на видеокамери с изглед към имота на ищцата и общи
части на сградата, съдът намира, че това възпрепятства свободното упражняване на
правото на собственост на ищеца. Както се посочи по-горе, неприкосновеността на
личния живот и жилището са основни права, закрепени, както в чл. 32 от
Конституцията на РБ, така и в §8 на ЕКЗПЧ. Ответниците неправомерно поддържат
състояние, което смущава и пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на
собственост върху имота и прилежащите към него общи части, поради което
негаторният за преустановяване видеонаблюдението, респ. симулацията на такова,
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е направил и
доказал такива в размер на 180лв. за държавна такса, 900лв. депозити за експертизи и
750лв. за адвокатско възнаграждение или общо 1830лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявения от С. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
срещу Д. К. А., ЕГН: **********, и Ю. Г. М., ЕГН: **********, и двамата с адрес:
/населено място/, иск с правно основание чл. 109 ЗС ответниците да преместят
външното тяло на термопомпа „Тошиба“, монтирано на външната задна дворна
югозападна стена на първия етаж (показано като долния уред на последната снимка на
10
стр. 3 от приложение № 1 от СТЕ, л. 164 от делото) между собствения на ответниците
апартамент № 1-4 и собствения на ищеца ап. № 2-4, находящи се в /населено място/, по
такъв начин, че да не навлиза в западната част на разделителната линия/ос № 12 от арх.
проект на стр. 4 от СТЕ (л. 158 – гръб от делото) към имота на ищеца и да не издава
шум над допустимите норми.
ОСЪЖДА по предявения от С. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
срещу Д. К. А., ЕГН: **********, и Ю. Г. М., ЕГН: **********, и двамата с адрес:
/населено място/, иск с правно основание чл. 109 ЗС ответниците да премахнат
засадените цветя в западната половина спрямо разделителна линия/ос № 12 от арх.
проект на стр. 4 от СТЕ (л. 158 – гръб от делото) в наличната бетонна кашпа,
разделяща задните дворни тераси на собствения на ответниците апартамент № 1-4 и
собствения на ищеца ап. № 2-4, находящи се в /населено място/.
ОСЪЖДА по предявения от С. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
срещу Д. К. А., ЕГН: **********, и Ю. Г. М., ЕГН: **********, и двамата с адрес:
/населено място/, иск с правно основание чл. 109 ЗС ответниците да преустановят
видеонаблюдението, респ. симулацията на видеонаблюдение, спрямо дворната
тераса, принадлежаща към ап. № 2-4, находящ се в /населено място/, собственост на
ищеца, осъществявано чрез монтирана камера в задната югозападна дворна открита
тераса към ап. № 1-4, находящ се в /населено място/, собственост на ответниците,
непосредствено върху долната повърхност на таванската плоча над имота, намираща се
в левия ъгъл над дограмата, и спрямо общи части от етажната собственост на
комплекс „М. Р.“, бл.4, находящ се в /населено място/, осъществявано чрез монтирана
камера над остъклена балконска врата на външната стена на североизточния преден
балкон на ап. № 1-4 с видимост към входа на комплекса, и чрез монтирана камера в
задната югозападна дворна открита тераса на ап. № 1-4, непосредствено върху долната
повърхност на таванската плоча над имота, над вратата, водеща към терасата.
ОСЪЖДА Д. К. А., ЕГН: **********, и Ю. Г. М., ЕГН **********, и двамата с
адрес: /населено място/, ап. 1-4, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. Н.
С., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, ап. 2-4, сумата от 1830лв. – сторени
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11