Решение по дело №307/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260043
Дата: 20 октомври 2020 г.
Съдия: Емил Любомиров Митев
Дело: 20205001000307
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260 043        20.10.2020   година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав

                                       

                                                        Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:       Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:  Нели Богданова

открито съдебно заседание на  14.10. 2020 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер №   307  / 2020 г. на ПАС

 

         Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

Образувано е по въззивна жалба  на „ Д-р Д.А.Л. –А. п. м. п.- и. п.“ ЕООД АПМПИП  ЕИК …, представлявана от  Д.А.Л. чрез пълномощника си адвокат А.П. от САК против  Решение № 6  от 06.01.2020 г,постановено от Смолянският окръжен съд по  търг.дело № 49/2019 г.

По силата на   обжалваното решение съдът е уважил предявеният от ищеца  М. „Д.Б.Ш. „АД  ЕИК … против  ответното дружество АПМПИП – ЕООД иск по чл.517,ал.4  ГПК,на което  основание е прекратил ответното дружество поради  насочено принудително изпълнение върху  дружествените дялове, притежавани  от едноличният собственик на капитала Д.А.Л..

 По силата на същото решение съдът е постановил да бъде  открито  производството по ликвидация на  търговското дружество „Д-р Д.А.Л. - АПМПИП „ ЕООД,поради прекратяване на дружеството по реда на чл.517,ал.4  ГПК.    

Във  въззивната  жалба  се   поддържа оплакването, че съдът не е изследвал въпроса за  общия размер на задължението на длъжника,който следва да се вземе предвид.   Наред с това се поддържа тезата, че  успешното провеждане на иска по чл.517,ал.4  ГПК е необходимо да се установи, че съществува вземане на едноличният собственик на капитала за ликвидационен дял,от който  взискателят би могъл да се удовлетвори. Поради това се поддържа и искане да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да определи размера на ликвидационния дял на ответното ЕООД към момента на предявяването на  иска.

 Въззиваемата страна,представлявана от  пълномощника си по делото  адвокат А. В. *** поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.

 Пловдивският апелативен съд   след  проверка на  изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Предявеният  иск по чл.517,ал.4  ГПК-за прекратяване на  еднолично дружество  с  ограничена  отговорност.

Предпоставките, при  наличието на които следва да се уважи  конститутивният иск по чл.517,ал.4 ГПК са посочени точно и  изчерпателно в закона.

 Първо, преди всичко ищецът трябва да установи,качеството си на взискател ,т.е. да  има изпълнителен титул, въз основа на който  да е   образувано    изпълнително дело, което да е висящо.

 Второ, необходимо е съдебният изпълнител да е  изпратил запорно съобщение  до А. в. и да е налице уведомяване на  дружеството от  А.в. запор върху   дяловете  на  длъжника.

 Трето: взискатялят трябва да бъде овластен от съдебния изпълнител за предяви иска за  прекратяване на дружеството,в които длъжникът притежава запорираните дялове- при положение, че вземането, предмет на принудителното изпълнение  до този момент не  е удовлетворено.

   Ищецът М. „Д.Б.Ш. „АД ***  е бил осъден солидарно заедно с другите двама  длъжници  М.  А. К.-И. и  Д.А.Л.

 

 да заплатят солидарно на М.  Л. И. и Н. А. С. сумата от по  120 000 лева на  всеки един от ищците, представляваща  обезщетение за  причинените неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Н.  Н. С.,починала на 20.09.2009 г.,ведно   със законната лихва върху присъдените суми, считано от 20.09.2009 г.

Ищецът като  солидарен длъжник е  изплатил  на 29.03.2017 г. в полза на  взискателите  по изпълнително дело № …/… г. по описа на    ЧСИ Р.М. сумата от 443 066 лева .

  С оглед на извършеното плащане ищецът  М. „Д.Б.Ш. „АД- *** на основание чл.429,ал.1  ГПК е конституиран като взискател  по  изпълнителното дело. Постановлението за конституирането на ищеца като взискател от 30.03.2017 г.  е влязло  в сила.

  Установено е, че  с Разпореждане от  ЧСИ от 14.05.2019 г.,вписано в Търговския регистър на 21.05.2019 г. е наложен запор върху всички дружествени дялове на длъжника Д.А.Л. в търговското дружество, чийто едноличен собственик на капитала е длъжника. Запорът е вписан по партидата на дружеството на 21.05.2019 г.

По делото е представено  Постановление от 04.062019 г. на Помощник частен съдебен изпълнител  С. С.,при  ЧСИ  П. М.,рег.№ … ,издадено по изп.дело № …/… г., с което  взискателят  е овластен  да предяви  иск по чл.517,ал4  ГПК - за  прекратяване на  ответното дружество.

 Следователно  всички предвидени в закона три предпоставки за прекратяване на ответното дружество по реда  на чл.517,ал.4  ГПК са  налице, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд.

  След като  предвидените в закона предпоставки са налице,то  искът за прекратяване на дружеството може да се  отхвърли като неоснователен единствено в хипотезата, когато вземането на взискателя е било удовлетворено преди  приключването на първото заседание по делото.

 Такова съд.заседание е проведено на 21.11.2019 г.,до която дата  ответното дружество не е представило доказателства, че е погасило процесното вземане.

 

 Напротив от представената и  неоспорена справка  от Помощник частен изпълнител по  изпълнително дело №…/… г се установява, че  общият размер на дължимите от длъжника  Д.А.Л. суми към 02.12.2019 г възлизат на 265 005.80 лева, която сума не е изплатена.

Въпросът за това какъв е размера на  ликвидационния дял на  ответното дружество със статут на ЕООД е неотносим към предмета на спора. Това е въпрос който следва да се  разреши в последващата фаза, т.е. в рамките на последващото  ликвидационно производство,съгласно , Глава Седемнадесетта „Ликвидация „ на ТЗ.

Процесуалният представител на жалбоподателя пред въззивната инстанция не оспори, че съществува дълг,но  не знае какъв е неговият общ размер.  Повече от ясно е, че размера на дълга е този, който е посочен в поканата за доброволно изпълнение,която се изпраща с копие от изпълнителния лист. Въпросът за общия размер на дълга  не е релевантен за предмета на спора по чл.517,ал.4  ГПК,но  ако ответника счита, ,че  е заплатил суми в по-голям размер от дължимия по изп.дело  - на негово разположение е иска по чл.439,ал1  ГПК.

 Следва да се потвърди обжалваното решение ,при постановяването на което съдът е приложил точно разпоредбата на чл.517,ал.4 ГПК,всички предпоставки на която са били налице.

 В полза на  въззиваемата страна следва да се  присъдят направените от нея съдебни разноски в размер на 360 лева.

 По тези  съображения  Пловдивският апелативен съд

 

                       Р   Е   Ш  И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6 / 06.01.2020 г.,постановено от     Смолянският окръжен съд по  търг.дело № 48/2019 г.

 ОСЪЖДА     Д-р Д.А.Л.- А. п. м. п.-и. п. „ЕООД ЕИК … да заплати на М. „Д.Б.Ш. „АД ***, ЕИК … сумата  360 лева, представляваща съдебни разноски  пред въззивната инстанция.

Решението подлежи  на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ:1.              2.