Решение по дело №7862/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 420
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 5 септември 2020 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20192120107862
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 420                                                     31.01.2020 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети януари                                                                          две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 7862 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба на Д. М. против „УМБАЛ-БУРГАС“ АД, с която са предявени следните искове: с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнение за незаконно и за неговата отмяна; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, в който се твърди, че исковете са неоснователни.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на болницата оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на трудов договор № ***/10.09.2012 г. ищецът приема да изпълнява длъжността „***“ в „МБАЛ-БУРГАС“ АД, понастоящем „УМБАЛ-БУРГАС“ АД (за краткост Болницата). Със заповед от 12.09.2012 г. на изпълнителния директор на Болницата на ищеца е определено работно място във „Второ отделение по Обща хирургия“, считано от 11.09.2012 г. Връчена му е срещу подпис длъжностна характеристика. Този трудов договор е прекратен на 27.06.2013 г. на основание чл.325, т.1 от КТ по взаимно съгласие на страните.

На 28.06.2013 г. е сключен нов трудов договор № ***, по силата на който ищецът приема да изпълнява длъжността „***“ в „Спешно отделение“ в Болницата при непълно работно време. На 01.07.2013 г. му е връчена срещу подпис „длъжностна характеристика“ на длъжността „***“ в „Спешно отделение“. Този трудов договор е прекратен на 15.11.2013 г. на основание чл.325, т.1 от КТ по взаимно съгласие на страните.

На същата дата е сключен нов трудов договор № ***, по силата на който ищецът приема да изпълнява длъжността „***“ в „Спешно отделение“ в Болницата на намалено работно време за определен срок. С допълнително споразумение от 08.08.2014 г. към трудовия договор, последният се превръща в постоянен. Правоотношението е изменяно с допълнителни споразумения.

На 23.05.2018 г. на ищеца е връчена срещу подпис длъжностна характеристика на длъжността „***“ в „Отделение по спешна медицина“ (за краткост ОСМ) към Болницата. В раздел „Задължения“ от нея е посочено, че лекарят: осъществява медицинска дейност след получаване на информирано съгласие от пациента или от неговия законен представител в предвидените от закона случаи; предоставя ясна и достоверна информация за здравословното състояние на пациента и методите за евентуалното му лечение; при необходимост назначава консултация с друг специалист, когато това е нужно за правилното поставяне на диагноза на пациента; информира пациента или неговите законни представители за здравословното му състояние и лечението, което предписва, както и за възможните странични реакции; попълва точно и в съответствие с указанията необходимата документация, свързана с работата.

Със заповед № ***/05.10.2018 г. на изпълнителния директор на Болницата, връчена на 09.10.2018 г., на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ заради това, че отказва да приеме пациент в тежко състояние с опасност за живота и да го хоспитализира в отделение по кардиология към Болницата, а го насочва отново за хоспитализация в друго лечебно заведение.

На 17.05.2019 г. до изпълнителния директор на Болницата е входирана жалба от А. Я. А., съпруга на Г. С. А., заради действия на ищеца от 04.05.2019 г. в качеството му на дежурен лекар във връзка с постъпване в „Спешно отделение“ на А.. Тя твърди, че лекарят се е държал грубо с тях и не е направил никакви изследвания на съпруга й, респективно не е поискал консултация с кардиолог.

На 23.05.2019 г. до изпълнителния директор на Болницата (както и до началника на „Спешно отделение“ към Болницата и до РЗИ – Бургас) е входирана жалба от Д. Г. С., който твърди, че същия ден баща му, Г. К. С., е транспортиран и приет в „Шокова зала“ към Болницата, където е на работа доктор М.. Последният се е държал грубо с жалбоподателя и не е обяснил нито какви медицински процедури е предприел, нито какво е състоянието на пациента, нито какво да се предприеме оттук насетне за състоянието му.

На 29.05.2019 г. изпълнителният директор на Болницата изготвя покана на основание чл.193, ал.1 от КТ до М. да даде писмени обяснения в тридневен срок от получаването й във връзка с жалбата на госпожа А.. Поканата е връчена срещу подпис на ищеца на 12.06.2019 г.

На 03.06.2019 г. прекият ръководител на ищеца, доктор З. И., началник на ОСМ, уведомява изпълнителния директор на Болницата, че заради устни и писмени жалби срещу М. многократно е разговаряла с него и му е отправяла забележки „по повод небрежното отношение към документацията, към прегледа на пациентите и отказа от негова страна да бъдат прегледани и приети в Шокова зала“. Въпреки това, поведението на лекаря остава „крайно незадоволително“

Със заповед на директор на РЗИ – Бургас от 27.05.2019 г., получена в Болницата на 04.06.2019 г., е възложена проверка в лечебното заведение, касаеща оказаната медицинска помощ на Г. К. С. в ОСМ.

На 05.06.2019 г. в Болницата е входиран констативен протокол от извършена проверка ИАМН-КП ***/29.05.2019 г. от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ във връзка с три жалби за дейността на лечебното заведение, една от които касае лечение на пациента Н. С. Н.. Проверяващите установяват следното:

Н. С. Н., на 74 години, постъпва в ОСМ на Болницата на 28.12.2018 г. в 15.51 часа. Прегледан е от д-р М., дежурен лекар, който издава лист за преглед на пациент в КДБ/СО. В документа лекарят не е документирал анамнестичните данни за болния, не е отбелязал основното оплакване, не е оценил общото състояние. Извършеният физикален преглед е непълен: липсват данни за нивото на съзнание, фебрилитет, не са измерени и регистрирани показателите на хемодинамиката, дишането и други витални показатели. В медицинската документация не са отразени резултатите от направените изследвания и тяхната интерпретация. В нея липсват и данни, че на Н. е извършен медицински триаж с оценка на степента на спешност, като основен елемент на диагностично-лечебния процес на пациенти, постъпили в спешно отделение. Записаната в лист за преглед на пациент в КДБ/СО основна диагноза „МКБ I63.0 Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“ не е потвърдена от направената консултация с невролог – не са установени клинични и КТ данни за остър мозъчно-съдов инцидент. Без да е завършен диагностичният процес и без да е направена оценка на състоянието му, пациентът е изписан от ОСМ и е насочен към извънболнична медицинска помощ. Нарушени са правата на пациента Н. да получи своевременна и качествена медицинска помощ в обем, адекватен на състоянието му. Не са спазени изискванията на медицински стандарт „Спешна медицина“, утвърден с Наредба № 3/06.10.2017 г. в частта на диагностично-лечебна и консултативната дейност в ОСМ. Ищецът не представя на проверяващата комисия писмено становище по случая.

Издадени са задължителни предписания към изпълнителния директор на Болницата да въведе системен контрол върху дейността на ОСМ.

На 10.06.2019 г. доктор И. депозира писмено становище до изпълнителния директор на Болницата и до РЗИ – Бургас, в което посочва, че не може да вземе отношение по жалбата на С., защото има сериозни разминавания между твърденията на жалбоподателя, от една страна, и тези на М. и дежурните медицински сестри, от друга. В становището се сочи, че не са настъпили вреди за здравето на пациента.

На 11.06.2019 г. изпълнителният директор на Болницата изготвя покана на основание чл.193, ал.1 от КТ до М. да даде писмени обяснения в тридневен срок от получаването, както следва: защо е нарушил правата на пациента Г. К. С. да получи достъп до своевременна и качествена медицинска помощ в обем, адекватен на състоянието му, и защо е проявил грубо и несъвместимо с лекарската професия поведение спрямо пациента и близките му; защо не е документирал анамнестичните данни за болния Н. Н., не е отбелязал основното оплакване, не е оценил общото му състояние. Поканата е връчена срещу подпис на ищеца на 12.06.2019 г.

На 17.06.2019 г. М. депозира в Болницата чрез упълномощен адвокат неподписан „отговор на покана“.

За периода 01.07.2019 г. – 12.07.2019 г. ищецът е в платен отпуск – аргумент от фиш за заплата за месец юли 2019 г. – л.29 от делото, и график на работещите в ОСМ за месец юли 2019 г. – л.30 от делото.

Със заповед № ***/16.07.2019 г. на изпълнителен директор на Болницата на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ заради „системно нарушение на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ и трудовият му договор е прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. На 18.07.2019 г. ищецът отказва да получи заповедта, което е удостоверено с подпис на двама свидетели.

С писмо от 19.07.2019 г., получено от госпожа А. А.а на 24.07.2019 г., изпълнителният директор на Болницата я уведомява, по повод нейната жалба е установено, че не е извършено комплексно изследване и лечение на съпруга й, което вероятно е довело до екзитус леталис на същия на 12.05.2019 г. Госпожа А.а също така е уведомена, че доктор М. е уволнен. Такова писмо е изпратено и до Д. С. на 19.07.2019 г., с което Болницата го информира, че доктор М. е уволнен.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства (показанията на свидетелите Н. П. Ч., И. И. Ц.. и З. Р. И.). Съдът не кредитира показанията на свидетеля З. К. като заинтересовани, защото той е адвокат на ищеца в хода на дисциплинарното производство пред Болницата.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна:

Този иск е един и включва всички основания за незаконност от процедурно или материалноправно естество.

По твърденията на ищеца в исковата молба за допуснати процесуални нарушения:

Заповедта за уволнение е издадена от упълномощено лице. С договор за възлагане на управлението на Болницата от 12.06.2017 г. съветът на директорите на лечебното заведение възлага, а изпълнителният директор, доктор Бойко Миразчийски, приема да представлява и управлява от името на съвета Болницата. Срокът на договора е три години от датата на подписването му, т.е. към момента на издаване на заповедта за уволнение, доктор Миразчийски е представлявал надлежно работодателя (това следва и от информацията, поместена в Търговския регистър).

Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

В заповедта за уволнение ясно са посочени датите, на които работодателят твърди, че М. е извършил нарушение на трудовата дисциплина – 04.05.2019 г., 23.05.2019 г. и 28.12.2018 г., и за случилото се на всички тях са поискани писмени обяснения от лекаря, като поканите за това са получени от него на 12.06.2019 г. Никъде в заповедта не се твърди, че М. е извършил нарушение на 08.05.2019 г., поради което и няма основание от лекаря да се изискват обяснения досежно събития от тази дата. Последната е посочена като цитат от визираната в заповедта за уволнение жалба срещу лекаря, а именно – жалбоподателят твърди, че състоянието на пациента е „тежко и на 08.05.2019 г. отново се налага да посети спешно отделение“.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че не са обсъдени обясненията му, а само бланкетно е отразено, че „след съвкупна преценка на събраните в хода на проверката доказателства…“ се достига до извод за уволнение, както и че не е посочен нито един довод защо не се приемат обясненията. Както вече се посочи, обясненията на лекаря, дадени чрез адвокат, не са подписани нито от представляван, нито от представляващ, поради което и не следва да се ценят, защото липсва яснота от кого изхождат. Въпреки това, те като неподписан документ са достигнали до работодателя преди налагане на наказанието. Видно от съдържанието на заповедта работодателят приема, че такива обяснения са депозирани от лекаря, т.е. че той е техен автор, и ги е ценил при издаването й като очевидно недостоверни.

Според разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Всички тези реквизити са налични в атакуваната заповед.

Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник да упражни правото си на защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ (решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999 по описа за 2009 г. на IV г. о. на ВКС).

Целите на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин (решение № 722 от 3.1.2011 г. по гр. д. № 518 по описа за 2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 322 от 7.11.2012 г. по гр. д. № 278/11 г. на III г. о.).

Следователно работодателят не е длъжен да конкретизира в заповедта за уволнение доказателствата, въз основа на които е достигнал до извод за извършени нарушения на трудовата дисциплина. В атакуваната заповед по ясен начин са описани нарушенията, които са основание за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“.

Неоснователно е възражението на ищеца, че наказанието е наложено след изтичане на срока по чл.194, ал.1 от КТ. „Откриване на нарушението, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение – в този смисъл Решение № 256 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о. Следователно, за събитията от дата 04.05.2019 г. работодателят узнава от жалбата на госпожа А.а, входирана в Болницата на 17.05.2019 г., т.е. за това нарушение наказанието следва да бъде наложено най-късно до 17.07.2019 г., а заповедта за уволнение е връчена на 18.07.2019 г. За нарушението на 23.05.2019 г. работодателят узнава същия ден, а за нарушението от 28.12.2018 г. – на 05.06.2019 г. Следователно дали е спазен двумесечният срок за налагане на наказание от откриване на нарушението следва да се преценява единствено по отношение на събитията от 04.05.2019 г.

Според разпоредбата на чл.194, ал.3 от КТ сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. За периода 01.07.2019 г. – 12.07.2019 г. ищецът е в платен отпуск, т.е. през тези дни срокът по чл.194, ал.1 от КТ не тече. Ето защо към дата 18.07.2019 г. двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение, извършено на 04.05.2019 г. и узнато от работодателя на 17.05.2019 г., не е изтекъл.

Що се касае до нарушението от дата 28.12.2018 г., то към дата 18.07.2019 г. не е изтекъл едногодишният срок от извършването му.

По съществото на спора:

По отношение на пациента А.:

Наказанието не е наложено за това, че пациентът е престоял 5 часа в спешния център на Болницата, както твърдят близките му. Установява се обаче, че пациентът е престоял повече от посочените 20 минути в лист за преглед на пациент в КДБ/СО (от 20.13 часа до 20.33 часа), защото изследвания са назначени в 20.27 часа, а са предоставени (изготвени и разпечатани) в 21.51 часа.

Попълването на медицинската документация е задължение на лекаря, а не на медицинската сестра. Медицинската документация, изготвена от доктор М., по отношение на пациента А. е непълна, небрежно подготвена, включително съдържа невярна информация. В лист за преглед на пациент в КДБ/СО не е отразен извършеният преглед, липсва заключение относно състоянието на пациента и по-нататъшното поведение. А. е пациент с хронични заболявания – аргумент от показанията на свидетеля И.. М. отбелязва хронично предсърдно мъждене и ниско кръвно, но не са назначени допълнителни консултации и от документацията следва, че пациентът е здрав и затова изписан.

ОСМ е отделение като всички други – пациентът се приема, диагностицира, лекува, ако трябва по спешност, след което се взема решение за по-нататъшно поведение. Решението може да бъде приемане в болница, въз основа на съответния преглед, или изписване. Изписването трябва да бъде мотивирано.

Никъде М. не отбелязва каква е мотивировката за изписването. Нещо повече, в лист за преглед на пациент в КДБ/СО в графа „информиран съм за здравословното ми състояние, необходимостта от болнично лечение, очакваните резултати и възможните рискове и отказвам предлаганото болнично лечение“, както и в графа „информиран съм за здравословното ми състояние, липсата от необходимостта от болнично лечение, както и за възможността да посетя личния си лекар с предоставената ми документация в следващите 24 часа или да си осигуря на състоянието от друг лекар“ М. полага подпис и на двете места, от което не става ясно кое от двете изявления е вярно и в същото време липсва подпис на пациента А., а това е задължителен реквизит. Ако пациентът е в съзнание и адекватен (което не става ясно от документацията), той трябва да положи подпис.

С действията си ищецът извършва нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, защото не изпълнява други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред и определени при възникването на трудовото правоотношение, а именно:

Според чл.16, ал.2, т.20 от Правилник за вътрешния трудов ред в „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС“ АД (за краткост Правилника) работникът или служителят (в случая лекарят) трябва да бъде в помощ и внимателен с пациентите и посетителите, запазвайки високите професионални стандарти на обслужването.

Според длъжностната характеристика на лекар в ОСМ медикът следва: да предоставя пълна, ясна и достоверна информация за здравословното състояние на пациента и методите за евентуалното му лечение; да информира пациента или неговите законни представители за здравословното състояние и лечението, което предписва, както и за възможните странични реакции; да изследва и документира соматичния статус на пациента, подлежащ на спешна медицинска помощ. Тези задължения следват и от Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт Спешна медицина“ (за краткост Наредбата).

Работодателят не твърди, че М. да се е държал грубо с пациента или с неговите близки. Липсват обаче доказателства, които да оборват извода, че пациентът реално е разбрал в какво здравословно състояние се намира, какви медицински процедури са предприети за овладяване на влошеното му състояние, какво поведение трябва да следва и защо не е приет в Болницата.

Ето защо на 04.05.2019 г. е извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина.

 По отношение на пациента С.:

Медицинската документация, изготвена от доктор М., по отношение на пациента С. не е попълнена според утвърдените медицински стандарти в спешната медицина. В лист за преглед на пациент в КДБ/СО не е отразен извършеният преглед, липсва заключение относно състоянието на пациента и по-нататъшното поведение.

Този пациент има симптоматика, но от отразеното в листа не става ясно бил ли е в съзнание, имал ли е количествени или качествени нарушения в неврологичния статус, а близките твърдят, че е колабирал два пъти, което се потвърждава и от показанията на свидетеля Н. Ч., медицинска сестра в ОСМ, на смяна същия ден с ищеца – „Пациентът беше докаран от Бърза помощ, колабирал…“. Има установена висока кръвна захар, но няма интерпретация, а болният няма данни за диабет (показания на свидетеля И.). Има установени ниски стойности на хемоглобина, а не е отбелязано в история на предшестващите заболявания дали има такива. Информация за това може да се добие от информационната система за заболяванията на човек, който е бил преди лекуван в Болницата. С. е имал язва. Съвкупността от нисък хемоглобин, колапс, регистрирани от Бърза помощ ниски стойности на кръвно налягане и язва налагат определено решение, а няма данни, такова да е взето. В листа е отразено, че на пациента е направена електрокардиограма (записано в листа като „монитор“), но липсва медицинска документация да е приложена направената електрокардиограма.

На следващо място, в лист за преглед на пациент в КДБ/СО в графа „информиран съм за здравословното ми състояние, необходимостта от болнично лечение, очакваните резултати и възможните рискове и отказвам предлаганото болнично лечение“, както и в графа „информиран съм за здравословното ми състояние, липсата от необходимостта от болнично лечение, както и за възможността да посетя личния си лекар с предоставената ми документация в следващите 24 часа или да си осигуря на състоянието от друг лекар“ М. полага подпис и на двете места, от което не става ясно кое от двете изявления е вярно и в същото време липсва подпис на пациента С., а това е задължителен реквизит. Според показанията на свидетеля Ч. близките на пациента са настоявали да остане в болницата, но М. им е казал, че няма основание и че показателите на пациента са нормални. Тези факти не следват от медицинската документация.

С действията си ищецът извършва нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, защото не изпълнява други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред и определени при възникването на трудовото правоотношение, а именно:

Според чл.16, ал.2, т.20 от Правилника работникът или служителят (в случая лекарят) трябва да бъде в помощ и внимателен с пациентите и посетителите, запазвайки високите професионални стандарти на обслужването.

Според длъжностната характеристика на лекар в ОСМ медикът следва: да предоставя пълна, ясна и достоверна информация за здравословното състояние на пациента и методите за евентуалното му лечение; да информира пациента или неговите законни представители за здравословното състояние и лечението, което предписва, както и за възможните странични реакции; да изследва и документира соматичния статус на пациента, подлежащ на спешна медицинска помощ. Тези задължения следват и от Наредбата.

Недопустимо е пациентът да не знае дали е „прегледан“, какво е състоянието му и кои показатели са „нормални“. За всичко това той следва да бъде информиран от лекаря устно и/или писмено, а доказателства за това няма по делото.

Ето защо на 23.05.2019 г. е извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина.

По отношение на пациента Н.:

В лист за преглед на пациент в КДБ/СО лекарят не документира анамнестичните данни за болния, не отбелязва основното оплакване, не оценява общото състояние. Извършеният физикален преглед е непълен: липсват данни за нивото на съзнание, фебрилитет, не са измерени и регистрирани показателите на хемодинамиката, дишането и други витални показатели. В медицинската документация не са отразени резултатите от направените изследвания и тяхната интерпретация. Записаната в лист за преглед на пациент в КДБ/СО основна диагноза „МКБ I63.0 Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“ не е потвърдена от направената консултация с невролог – не са установени клинични и КТ данни за остър мозъчно-съдов инцидент. Без да е завършен диагностичният процес и без да е направена оценка на състоянието му, пациентът е изписан от ОСМ и е насочен към извънболнична медицинска помощ. Нарушени са правата на пациента Н. да получи своевременна и качествена медицинска помощ в обем, адекватен на състоянието му.

Според показанията на свидетеля И. в амбулаторния лист на Н.  „няма описано почти нищо и никой не може да добие представа какво е било състоянието на пациента“. Отбелязано е, че пациентът има „намалено дишане“, но този белег не е интерпретиран. От показанията на свидетеля А. се установява, че в епикриза от друго лечебно заведение е посочено, че Н. има „туморна формация в медиастиума или в белия дроб“, но отново интерпретация няма.

По този начин ищецът извършва нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, защото не изпълнява други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред и определени при възникването на трудовото правоотношение, а именно:

Според чл.16, ал.2, т.20 от Правилника работникът или служителят (в случая лекарят) трябва да бъде в помощ и внимателен с пациентите и посетителите, запазвайки високите професионални стандарти на обслужването.

Според длъжностната характеристика на лекар в ОСМ медикът следва: да предоставя пълна, ясна и достоверна информация за здравословното състояние на пациента и методите за евентуалното му лечение; да информира пациента или неговите законни представители за здравословното състояние и лечението, което предписва, както и за възможните странични реакции; да изследва и документира соматичния статус на пациента, подлежащ на спешна медицинска помощ. Тези задължения следват и от Наредбата.

Ето защо на 28.12.2018 г. е извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина.

По твърдението на ищеца за липса на системно нарушаване на трудовата дисциплина:

В заповедта за уволнение работодателят приема, че действията на М. представляват „системно нарушение на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ. Според тази разпоредба за такива нарушения може да се наложи дисциплинарно уволнение. Понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието системни нарушения. Теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът/служителят е извършил три или повече нарушения. Предвид забраната по чл. 189, ал. 2 КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ. За наличието на основанието по  чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието – работникът/служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред – в този смисъл Решение № 55 от 1.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2009 г., IV г. о. Според Решение № 117 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2011 г., IV г. о. системните нарушения на трудовата дисциплина се характеризират с това, че трябва да са извършени в рамките на една година.

Безспорно за нито едно от трите нарушения, визирани в заповедта за уволнение, не е налагано преди това дисциплинарно наказание, не са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност и нарушенията са извършени в рамките на една година. Ето защо това възражение е неоснователно.

По твърдението на ищеца, че не е изяснено има ли настъпили неблагоприятни последици за Болницата от нарушенията:

За случая с пациента С. е уведомена РЗИ – Бургас, а случаят с пациента Н. е проверяван от Изпълнителна агенция „Медицински одит“. Следователно поведението на ищеца не остава само „вътрешен проблем“ на Болницата, а налага външна институционална намеса.

Изрично следва да се подчертае, че лекарите в спешната медицина са призвани да помагат при „остри или внезапно възникнали животозастрашаващи, потенциално
животозастрашаващи или заплашващи с тежки или необратими увреждания за
здравето заболявания, увреждания или други спешни състояния или
обстоятелства, в това число недиференцирани физикални и поведенчески
нарушения, засягащи пациенти от всички възрастови групи
“ – аргумент от Глава I, раздел I т.1 от Медицински стандарт „Спешна медицина“. Както отбеляза свидетелят Инджова „никой не води близкия си…,защото му е приятно да го доведе в болницата“.

В този смисъл, за всички граждани, без значение дали притежават медицинско образование или не, изпаднали в някое от описаните по-горе състояния, първият „сблъсък“ с здравната система е чрез спешната помощ, поради което отговорността на лекарите, практикуващи спешна медицина, е изключително голяма не само в медицински, но и в психологически и в информационен аспект. Не може да има никакво съмнение, че доверието в Болницата като лечебно заведение е нарушено, след като пациентите я напускат, без да знаят какво е направено за здравето им (независимо дали то реално е направено или не), без да знаят точната си диагноза и какво предстои оттук насетне за тях.

Ето защо това твърдение на ищеца е неоснователно.

По въпроса за съответствието на наказанието с тежестта на нарушението:

Описаното по-горе поведение на лекаря безспорно представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина само по себе си. Според прекия ръководител на ищеца, доктор З. И., поведението на лекаря е „крайно незадоволително“.

Медицинската документация има удостоверителна стойност. Небрежното отношение към нея нарушава драстично правата на пациента в няколко насоки: невъзможност да бъде направен информиран избор, което засяга и достойнството му; невъзможност за обосноваване на консултация с „тесен“ специалист (невролог, кардиолог, ендокринолог, пулмолог и така нататък); невъзможност за проследяване на историята на заболяването и за представяне на „доказателства“ пред работодател и/или пред други здравни или държавни органи за реалното здравословно състояние; невъзможност за проверка на правилността на действията на лекаря при жалба от пациента.

И трите констатирани в заповедта за уволнение нарушения са извършени, след като на лекаря е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със заповед № ***/05.10.2018 г. на изпълнителния директор на Болницата, връчена на 09.10.2018 г., заради това, че отказва да приеме пациент в тежко състояние с опасност за живота и да го хоспитализира в отделение по кардиология към Болницата, а го насочва отново за хоспитализация в друго лечебно заведение.

Предвид изложеното категорично работодателят не може да има доверие на този лекар, който с трайното си и „крайно незадоволително“ по оценка на прекия му ръководител поведение уронва престижа на Болницата пред пациенти и държавни институции и което поведение може да доведе до влошаване на здравето на пациенти или дори до летален край, както и до имуществени санкции за лечебното заведение, като в заповедта това недоверие е намерило израз в извода на работодателя, че у М. „не е налице воля и желание да изпълнява задълженията си по сключения трудов договор“.

В този смисъл единственото възможно наказание за констатираните нарушения е уволнение.

Ето защо искът да бъде признато уволнението на М. със заповед № ***/16.07.2019 г. на изпълнителен директор на Болницата за незаконно следва да бъде отхвърлен.

След като е отхвърлен главният иск, следва да бъде отхвърлени и акцесорият иск М. да бъде възстановен на заемната от него предишна длъжност „лекар в ОСМ” в Болницата.

По разноските:

При този изход на делото ищецът няма право на разноски. Доколкото той е освободен от заплащане на такси и разноски (аргумент от чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК) независимо, че предявените искове са отхвърлени, то върху него не следва да се възлага сумата, представляваща дължима държавна такса за образуване на делото.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, но по делото няма доказателства за реално направени такива, не е представени списък с разноските по чл.80 от ГПК и реално няма искане за присъждането им, поради което и въпросът дължи ли му се сума за разноски не подлежи на изследване.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ, предявени от Д. Б. М., ЕГН – **********, против „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС” АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Стефан Стамболов, № 73, а именно: за признаване на уволнението му със заповед № ***/16.07.2019 г. на изпълнителен директор на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС” АД за незаконно и за възстановяването му на заемната от него преди уволнението длъжност „***“ в „Отделение по спешна медицина“ към „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС” АД.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ