Р Е Ш Е Н И Е
03.04.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
14.03. 2018
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 2075 2016
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба, предявена от „ЛЕГА КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дружба”, бл. 24, вх. Б, ет. 4, ап. 28, представлявано от управителя Русанка Попова чрез пълномощника адв. Р.Г., със съдебен адрес:*** срещу „Специализирана болница за рехабилитация - САПАРЕВА БАНЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1, представлявано от Н.С.К., с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми: 1. сумата от 5 400.00 лв., с вкл. ДДС, представляваща абонаментна такса за месец февруари 2010г., дължима по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008г., за която абонаментна такса е издадена Фактура № **********/08.02.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното плащане, както и сумата от 1 647.29 лв., представляваща обезщетение за забава върху незаплатената абонаментна такса за месец февруари 2010г. за периода от 07.10.2013г. до 06.10.2016г.; 2. сумата от 5 400.00 лв., с вкл. ДДС, представляваща абонаментна такса за месец март 2010г., дължима по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008г., за която абонаментна такса е издадена Фактура № **********/02.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното плащане, както и сумата от 1 647.29 лв., представляваща обезщетение за забава върху незаплатената абонаментна такса за месец март 2010г. за периода от 07.10.2013г. до 06.10.2016г.; 3. сумата от 5 400.00 лв., с вкл. ДДС, представляваща абонаментна такса за месец април 2010г., дължима по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008г., за която абонаментна такса е издадена Фактура № **********/01.04.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното плащане, както и сумата от 1 647.29 лв., представляваща обезщетение за забава върху незаплатената абонаментна такса за месец април 2010г. за периода от 07.10.2013г. до 06.10.2016г. Претендира присъждане на строените в заповедното и настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че на 01.07.2008 г. между „Лега Консулт” ЕООД и „Специализирана болница за рехабилитация - САПАРЕВА БАНЯ” АД е сключен договор за абонаментно консултантско обслужване, с който се е задължил да предоставя на ответника текущо консултантско обслужване срещу заплащане на месечна абонаментна такса, дължима в срок до пето число на съответния месец. Съгласно Допълнително споразумение от 01.11.2008 г. към договора, считано от 01.11.2008 г. месечната абонаментна такса по Договора е определена в размер от 4 500 лв. без вкл. ДДС или 5 400 лв. с вкл. ДДС. Твърди, че е изпълнил поетите с договора задължения за предоставяне на консултантско обслужване, а ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите абонаментни такси за месеците май, юни и юли 2010г. С допълнителна молба, представена в първото съдебно заседание, ищецът сочи, че представеното допълнително споразумение между страните от 01.11.2008 г. за промяна на месечната абонаментна такса е подписано не от посочения в него изпълнителен директор, а от Кирил Василев Калдръмов като упълномощено лице; в процесния период той е представлявал дружеството и като член на Съвета на директорите. Между страните е била установена трайна търговска практика Виктор Чобанов да получава и да подписва за ответника издадените от ищеца фактури, включително процесните. По повод направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, твърди че давността за процесните вземания е прекъсвана многократно с изрични устни признания от д-р Н.К., Виктор Чобанов и Искра Генкова – Капаноглу; налице е и изрично писмено признание, направено с договор от 14.08.2012 г. между страните, подписан за ответника от Искра Генкова – Капаноглу.
Сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 1488/2016 г. но описа на Районен съд - Дупница, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми и срещу която ответникът е възразил в законоустановения срок. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца описаните по – горе суми, ведно със законна лихва върху всяка от трите главници от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез адв.М.М., в който отговор се оспорват и по основание, и по размер предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че е сключен договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г. между страните, с който ищецът „Лега Консулт” ЕООД се е задължил срещу възнаграждение да предоставя на ответника „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД текущо консултантско обслужване и да организира процесуалното му представителство, като в чл. 3 на договора е предвидено, че текущото консултантско обслужване ще се осъществява от ищцовото дружество „чрез лице или лица, специалисти в съответната област, които могат и да не са служители на довереника, както и че „консултантското обслужване на абоната се осъществява в рамките на до 20 (двадесет) часа месечно, като при надхвърляне на лимита абонатът дължи допълнително заплащане”, което е било уговорено при размер на абонаментната такса в размер на 2 000.00 лева без ДДС, като с Допълнително споразумение към договора за абонаментно консултантско обслужване от 01.11.2008 г. размера на месечната абонаментна такса е увеличен на 4 500.00 лева, без да бъдат увеличени часовете на дължимото консултантско обслужване. Сочи, че подписът под това допълнително споразумение, макар и да е посочено, че е положен от изпълнителния директор Георги Аврамов, видимо се различава от образеца му от подпис, представен при вписването му в Търговския регистър, както и от този, положен под нотариално заверената от него декларация по чл. 234, ал. 2 ТЗ, поради което оспорва, че документа е подписан от законния представител на ответното дружество. Оспорва твърдението на ищеца, че е изпълнил задълженията си по договора, твърди, че не е приел никаква доставка на услуги от ищеца през посочените месеци, описани в исковата молба, няма данни и не се сочат доказателства, „предоставените” консултации да са приети от законния представител на ответника, нито за това приемане да са съставени документи, удостоверяващи приемането на работата без възражение, нито нейния обем, а изпълнението на задълженията по договора не може да бъде удостоверено с приложените към исковата молба фактури, които не удостоверяват подобно приемане. Твърди, че представените фактури не носят подписа на законния представител на „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, въпреки това не оспорва обстоятелството, че процесните фактури са включени в дневниците за покупките на “Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, макар начисления по тях ДДС да не е ползван от ответното дружество предвид особения характер на дейността му (предоставяне на освободени услуги). Прави и възражение за изтекла погасителна давност. В допълнителна молба ответникът е оспорил наличието на упълномощаване на Кирил Василев Калдръмов за подписването на допълнително споразумение между страните от 01.11.2008 г.; оспорил е по реда на чл.193 ГПК истинността на договора от 14.08.2012 г. между страните. Посочил е, че към датата 14.08.2012 г. изпълнителен член на Съвета на директорите на ответното дружество е Н.К.; към датата 14.08.2012 г. Искра Генкова – Капаноглу е само член на Съвета на директорите и съгласно чл.235 от ТЗ не може да представлява дружеството.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено
следното:
Между страните не е спорно, а и от представения и приет като доказателство по делото договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008г., се установява, че страните са сключили договор, по силата на който дружеството-ищец се е задължило, срещу възнаграждение да предоставя на ответното дружество текущо консултантско обслужване и да организира процесуалното му представителство, а от своя страна ответникът се е задължил да заплаща абонаментна такса в размер на 2 000.00 лв., без вкл. ДДС, до 5-то число на текущия месец, срещу разходен документ. Съгласно чл.4 и чл.5 от така сключения договор, основните задължения на ищцовото дружество са: да дава консултации, разяснения и съвети при поискване от абоната – ответник /чрез лице или лица, специалисти в съответната област – чл.3, ал.1/, да изготвя правни или данъчни анализи; да участва в преговори за сключване на сделки, ако това е заявено от абоната поне един ден преди преговорите; при необходимост от процесуално представителство за запазване интересите на абоната – да ангажира адвокат, който да бъде упълномощен от абоната. Съгласно чл.7, ал.2 от договора лица за контакт по него от страна на абоната са Кирил Василев Калдръмов – управител, и Виктор Чобанов – счетоводител.
Видно от
представеното допълнително споразумение между страните от 01.11.2008 г., с
което месечната абонаментна такса е
увеличена на 5 400.00 лв. с ДДС, като представляващ ответното дружество
при сключването му е посочен Георги Аврамов – изп. директор. Представени са и
процесните фактури № **********/03.05.2010г., № **********/01.06.2010г. и № **********/02.07.2010г. с доставчик ищеца и
получател ответника, всяка на стойност 5 400.00 лв. с ДДС, за
консултантски услуги за месеците май, юни и юли 2010г.; като получател по
фактурите е посочен Георги Аврамов - изп. директор.
Ищецът е представил и доказателства във връзка с твърдението си, че в предходен период ответното дружество е заплащало уговорената с допълнителното споразумение от 01.11.2008 г. по-висока абонаментна такса /л.54-67/, доказателства за наличие на договорни отношения на „Лега Консулт” ООД с правоспособни юристи – адвокати и електронна кореспонденция между част от тях и ответното дружество във връзка с оказваното правно обслужване.
От ищеца е представена и Референция, издадена и подписана от д-р Н.К., в качеството му на изпълнителен директор на ответното дружество, на „Лега Консулт” ЕООД, в уверение на това, че в периода от 01.01.2009г. до 30.07.2011г. е предоставяло юридически услуги по силата на сключен договор за абонаментно правно обслужване; че при изпълнение на сключения договор като водещи експерти в екипа на „Лега Консулт” ЕООД били включени: адв. Ирена Савова, адв. Марияна Попова и адв. Красимир Манов; че при изпълнение на възложените дейности „Лега Консулт” ЕООД осигурило „отлично изпълнение на възложените дейности“ от „отлично подготвен в професионално отношение екип от специалисти в различни области на правото“.
От представения договор от 14.08.2012 г. се установява, че е сключен между адв. Ирена Савова – лично и като представител на „Лега Консулт” ЕООД, и Искра Генкова – Капаноглу – лично и като представител на „СБР – Банкя” АД и като представител на „СБР – Сапарева баня” АД - доверители. В чл.2 от договора са описани признати от доверителите задължения, като в задълженията на „СБР – Сапарева баня” АД са описани и тези по процесните фактури.
В откритото производство по чл.193 ГПК по оспорване на автентичността на договора от 14.08.2012 г. е назначена и е изготвена техническа експертиза от вещото лице Т.К.. В заключението си вещото лице сочи, че седемте страници на договора от 14.08.2012 г. са отпечатани на сходна хартия; печатните текстове в тях са отпечатани на едно и също печатащо устройство; всяка страница е отпечатана при еднократно преминаване на листа през печатащото устройство /не са установени признаци на дописване – допечатване на текст/, като този извод е в резултат на изследване само на база структурни белези, направено с преминаваща светлина и режим на инфрачервена луминисценция. Вещото лице сочи, че химическият анализ на хартията дава най-точни резултати, но в НИК не се извършва такъв анализ. Сочи, че такъв анализ може да бъде направен в Института по целулоза и хартия, където имат специализирана техника. В съдебно заседание вещото лице устно е допълнило, че при изследването е установило наличие на последната страница от договора на дупка от телбод, която няма аналог на останалите страници; дори при многократно разкачване броят на отворите от телбод не може да бъде различен. По отношение на отпечатването и използвания тонер, в.л. К. сочи, че според нея и седемте страници са отпечатани на един същи принтер - монохромен лазерен принтер, с една и съща тонер-касета, но не може да каже дали това е направено по едно и също време, както и от един и същи файл. В съдебно заседание вещото лице устно е допълнило, че при изследването е установило наличие на последната страница от договора на дупка от телбод, която няма аналог на останалите страници; дори при многократно разкачване броят на отворите от телбод не може да бъде различен. По искане на ответника е допусната в с.з. на 05.12.2017 г. експертиза на химическия състав на хартията и мастилото на тонера, която да бъде извършена в Химикотехнологичния и металургичен университет - София, от доц. д-р инж. Т. Цветанова Б., назначена за вещо лице. Въпреки определението на съда ищецът възпрепятства извършването на експертизата, вкл. чрез заявен в с.з. от 05.12.2017 г. и 16.01.2018 г. отказ да предостави оригинала на документа на вещото лице. В с.з. от 01.02.2018 г. съдът задължи ищеца „Лега Консулт“ ООД да съдейства на вещото лице, като му указа, че отказът му да съдейства ще бъде преценяван съгласно чл. 161 ГПК. Въпреки това ищецът е отказал да предостави оригинала на договора на вещото лице, видно от изпратеното и прието по делото като доказателство писмо от ищеца до вещото лице, в което е обективиран отказът на ищеца да предостави Договор от 14.08.2012г. на вещото лице за извършване на експертиза.
Процесуалното поведение на страната има доказателствено значение само при условията на чл. 161 от ГПК, като съдът приема за доказани неизгодни за страната факти, за които същата страна е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства. Условие за приложение разпоредбите на чл. 161 от ГПК е уведомяването на страната за фактите, които съдът ще приеме за доказани в случаи, че страната създава пречки за проверката им /Решение № 23 от 26.04.2017 г. по гр.д. № 2732/2016 г. по описа на ВКС, IV Г.О./. С оглед на изложеното, и доколкото ищецът е изрично предупреден, че отказът му да съдейства на вещото лице за изготвяне на назначената техническа експертиза ще бъде преценяван съгласно чл.161 от ГПК и доколкото чрез отказа му е възпрепятствано доказването на твърдяното от ответното дружество обстоятелство, че оспорваният договор е създаден за целите на процеса чрез добавяне на последния лист от друг, подписан между адв. Ирена Савова и Искра Генкова-Капаноглу, договор към впоследствие изготвен текст, то съдът следва да приеме, че представения Договор от 14.08.2012г. е неистински и не обективира признание на процесното вземане от страна на ответното дружество.
Във връзка с представения договор от 14.08.2012г., следва да се посочи и че от 27.06.2008 г. до настоящия момент Искра Генкова – Капаноглу е член на Съвета на директорите на ответното дружество /с едностепенна система на управление и представителство, състоящ се от пет членове/, като изпълнителен член на СД от 24.08.2010 г. до настоящия момент е Н.С.К.. Съгласно чл.235, ал.1 от ТЗ, членовете на съвета на директорите представляват дружеството колективно, освен ако уставът предвижда друго. Вписаният в търговския регистър устав на „СБР - Сапарева баня” АД, приет на 18.11.2002 г., не въвежда различни от законовите правила за представителство на дружеството от членовете на съвета на директорите. При колективното представителство представителите действат винаги заедно и трябва да формират обща воля, защото волята на търговското дружество се изразява чрез изразената от тях обща воля. В противен случай извършеното правно действие няма да породи правни последици /Решение № 125 от 24.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 370/2005 г., ТК/. Отделният член на съвета на директорите на акционерното дружество не може да го представлява, освен ако не е изрично овластен от съвета на директорите /Решение № 206 от 19.11.1997 г. на ВКС по ф. д. № 203/97 г., V г. о./. По делото не са представени доказателства за упълномощаване на Искра Генкова – Капаноглу от СД на ответното дружество за сключване на договора от 14.08.2012 г., респ. - за признаване на процесните задължения от името на ответника. При липса на доказателства за такова упълномощаване са ирелевантни доводите за обичайна практика посоченият член на СД да извършва действия от името и за сметка на ответника, респ. – за броя на притежаваните от нея акции от капитала на дружеството. Поради това изявлението на Искра Генкова – Капаноглу за признаване няма обвързващи дружеството последици и не може да прекъсне погасителната давност по смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Марияна Величкова Попова, Янко Василев Кочев, Виктор Василев Калдръмов, Н.С.К. и Искра Георгиева Генкова-Капаноглу.
Свидетелката Марияна Попова сочи, че като адвокат е работила с „Лега Консулт” ЕООД, включително и по договора за консултантско обслужване на ответното дружество. Тя и колегите й предоставяли консултации на ответника, изготвяли пълномощни, договори и други документи, конкретно във връзка с провеждани общи събрания на акционерите и представителство в отношенията на ответното дружество с различни държавни институции. От името на ответника със свидетелката контактували Кирил Калдръмов, Н.К., Виктор Чобанов, Искра Генкова – Капаноглу. Изтъкваната причина за неплащане на задълженията по издаваните фактури била недостиг на средства.
При допълнителния й разпит свидетелката Марияна Попова сочи, че е изготвяла справки за задълженията на абоната по процесния договор за консултантско обслужване, които съгласувала със счетоводството на ответника; поради това е запозната с обстоятелството, че абонаментните такси за м. февруари, март и април 2010г. не са платени. Във връзка с неплатените такси били проведени няколко срещи с Н.К.: в присъствието на свидетелката в края на 2011г., след приключване на работата по договора за консултантско обслужване, когато от изпълнителния директор Н.К. и от Искра Генкова-Капаноглу било поето задължение сумите да бъдат изплатени в най-кратки срокове; през м. април 2013г. също била проведена среща, на която присъствали изпълнителния директор К. и г-жа Капаноглу, при която среща Н.К. потвърдил, че всички дължими такси по фактурите ще бъдат платени; през м. септември 2014г. при уточняването на задълженията с участието на свидетелката били водени разговори с Н.К., който потвърдил изчислените дължими суми. Свидетелката твърди, че й е известно провеждането и на среща между Н.К. и адв. Савова през м. декември 2014 г., на която той отново потвърдил, че задълженията ще бъдат платени. На среща, проведена през месец октомври 2015г. отново било обещано плащане, но такова не било направено.
Свидетелят
Янко Кочев сочи, че в качеството на прокурист на ответното дружество в периода
2010 г. – първите месеци на 2011 г. е ползвал услугите на ищеца и осигурените
от него юристи и е извършвал плащания по договора за консултантско обслужване.
Свидетелят Н.К.,
на длъжност изпълнителен директор на “СБР - Сапарева баня” АД от 8 години, твърди,
че не знае за неплатени задължения от ответното дружество към „Лега Консулт” ООД.
Не е давал съгласие и не е упълномощавал Искра Генкова-Капаноглу да го замества
като изпълнителен директор. Отрича
да е потвърждавал задължения на ответното дружество на срещи с представители на
ищеца през 2011 г., 2013 г. и 2014 г. Свидетелят твърди, че никой от „Лега
Консулт” ООД не го е търсил във връзка със задълженията, знае че е имало такива
задължения, но били отписани от счетоводството като погасени по давност.
Свидетелят Кирил Калдръмов, бивш управител на “СБР - Сапарева баня” и бивш член на съвета на директорите на същото дружество, дава показания, че по време на действие на договора за консултантско обслужване всеки вторник били провеждани срещи в кантората на адв. Савова по различни правни въпроси, свързани с дружеството. Знае за неплатени задължения към „Лега Консулт” ООД и в тази връзка говорил с главния счетоводител Виктор Чобанов и с изпълнителния директор Н.К., които му отговорили, че не може да се плащат пари без съгласието на Искра Генкова – Капаноглу. Твърди, че Н.К. е знаел за задълженията, но не зависело от него да бъдат платени. Твърди, че на срещите в кантората на „Лега Консулт” ООД са присъствали той, Виктор Чобанов, Н.К. и Искра Капаноглу.
Свидетелката Искра Генкова-Капаноглу, член на съвета на директорите на “СБР - Сапарева баня” от 2006г. и понастоящем, свидетелства, че договорът за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008г. е действал до средата на 2011г., когато е прекратен. След прекратяването на договора, не е признавала задължения по него пред адв. Савова или адв. Попова и не е поемала ангажимент за плащането им. Твърди, че след този период се е срещала с адв. Савова или адв. Попова единствено по повод делото, което водила срещу Емил Славчев. Сочи, че ако е имало неплатени задължения, те са погасени по давност, тъй като никой не ги е търсил.
От заключението на вещото лице Н. Ш. по
назначената счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението
за забава на плащането на сумите по описаните фактури за периода от 07.10.2013
г. до 06.10.2016 г. възлиза на 1 647, 29 лв. за всяка от главниците.
Представени са и други, неотносими към предмета на доказване писмени доказателства, които не следва да се обсъждат.
Приложено е ч.гр.д. № 1487/2016 г. по описа на ДРС, по което е подадено
възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за
спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1487/2016 г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането - сключването на договора за абонаментно консултантско обслужване и допълнителното споразумение към него, размера на дължимите суми за месечни абонаментни такси и на претендираното обезщетение за забава.
Между страните не е спорно сключването между тях на договора за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., съгласно който основните задължения на ищцовото дружество са да дава консултации, да участва в преговори за сключване на сделки, при необходимост – да ангажира адвокат, който да бъде упълномощен от абоната, за да защитава интересите му. Видно от клаузите на договора – чл.4 и чл.5, изпълнението на задълженията на ищеца е поставено в зависимост от активно поведение на абоната /ответното дружество/: той следва да поиска съответна консултация или да заяви участие на ищцовото дружество в преговори, респ. – да уведоми ищеца за заведено съдебно производство /по аргумент от чл.7, ал.3 от договора/. От друга страна, заплащането на уговорената в чл.6 от договора месечна абонаментна такса от абоната не е предпоставено от оказана в текущия период конкретна услуга или услуги от ищеца.
Поради това
заплащане на абонаментната такса се дължи, както при поискано и осъществено
правно обслужване през съответния месечен период, така и когато абонатът не е
имал нужда от съдействието на ищеца и не го е поискал. В този смисъл е
неоснователно възражението на ответника, че не е приел никаква доставка на услуги от ищеца през посочените месеци –
доставянето на договорените услуги е поставено изцяло в зависимост от неговата
инициатива. Би било налице неизпълнение на договорните задължения от страна на
ищеца, ако абонатът е поискал конкретна услуга и тя не е оказана, но ответникът
не е изложил такива твърдения. Неоснователно е възражението за липса на
съставени документи, удостоверяващи приемането на работата без възражение – договорът
е за услуги в правната област, които не са посочени конкретно /консултации,
разяснения, съвети/ и ищецът не дължи материална престация, доказването на
която да се извършва посредством документи; не се касае за резултативна
престация /липсва уговорка за конкретен резултат от работата на ищеца/.
При липсата на твърдения за отказано правно съдействие от страна на ищеца
през процесния период, в който посоченият договор е действал, съдът приема за
доказано изпълнението на задълженията на довереника /да се постави на
разположение на абоната, с готовност да предостави необходимото съдействие при
поискване/, което обуславя и пораждане на задължение на абоната да заплати
дължимата месечна такса.
По делото не е спорно, че допълнителното споразумение между страните от 01.11.2008 г., с което месечната абонаментна такса е увеличена на 5 400 лв. с ДДС, не е подписано от Георги Аврамов – изпълнителният директор на ответника в този период, а от Кирил Василев Калдръмов. Ищецът твърди, че Кирил Калдръмов бил упълномощен за това действие, но не представя доказателства в тази насока. Ищецът не представя доказателства и за друго свое твърдение: че издадените от него процесни фактури с посочен получател изпълнителният директор на ответника и неподписани от него, са подписани от Виктор Чобанов в съответствие с установена между страните трайна търговска практика.
От друга
страна, по делото е безспорно, че процесните фактури са включени в дневниците за покупките на ответното
дружество. Страните по процесния договор за абонаментно обслужване са
търговци и в конкретния случай е
приложим чл. 301 от ТЗ: счита
се, че търговецът потвърждава действията на лице, действало от негово име без
представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването на тези
действия. Макар от подписа, положен върху процесните фактури, да не може да се
направи извод, че подписалото ги лице е било упълномощено от ответника,
безспорно e, че ответникът е
узнал за неговите действия - в случая знанието не се презюмира, а се установява
по безсъмнен начин от осчетоводяването на фактурите в неговото счетоводство.
Липсват доказателства дружеството - ответник да се
е противопоставило на тези действия веднага след тяхното узнаване, напротив -
от ангажираните от ищеца доказателства за плащания по издадени в предходен
период фактури се установява, че през почти целия период на действие на
процесния договор размерът на абонаментната такса е бил този по допълнителното
споразумение, т.е. 5 400 лв., като ответното дружество е заплащало без
възражения именно по 5 400 лв. месечно. Поради това съдът приема, че дължимата
от ответника абонаментна такса за м. май, юни и юли 2010 г. е в размер на 5 400 лв. месечно.
Видно от договора за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., задълженията и на двете страни са за повтарящо се изпълнение; по-конкретно задължението на абоната е за заплащане на месечни такси в предварително определен размер, а множеството престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт /договора между страните/ и падежът им настъпва периодично, като е предварително определен /до пето число на съответния месец/. Предвид описаната съвкупност от отличителни белези, задължението на ответника е за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.
По делото са събрани гласни доказателства за извършени устни признания на задълженията от ответника. Признанието на вземане представлява едностранна сделка, а не договор; страната, която извършва признанието, не може да бъде принудена да състави и документ. Поради това не е налице ограничение по смисъла на чл.164, ал.1, т.3, пр.2 ГПК и е възможно да се установява признание на вземане над 5 000 лева със свидетелски показания.
Събраните в тази насока доказателства посредством разпит на свидетели и на двете страни са противоречиви – свидетелката Марияна Попова изброява поредица от случаи, в които Н.К. е признавал изрично процесните задължения и е заявявал, че ще бъдат платени, а Н.К. отрича да е правил такива изявления. Показанията и на двамата свидетели следва да се преценяват при условията на чл.172 ГПК предвид възможната тяхна заинтересованост в полза на довелата ги страна /свидетелката Попова е дъщеря на Русанка Попова – управител на ищцовото дружество; свидетелят Н.К. е изпълнителен член на СД на ответното дружество от 24.08.2010 г. до настоящия момент - разпитът му в качеството на свидетел е по инициатива на ответното дружество, за разлика от процедурата по чл.176, вр. с чл.177, ал.1, т.2 ГПК за даване на обяснения от страна, която в случая би могла да бъде инициирана от ищеца/.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Марияна Попова като логични, последователни и кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства – по делото не е спорно, че в процесния период предимно тя е извършвала консултантска дейност от името на ищеца по договора от 01.07.2008 г. и следователно е запозната с изпълнението на задълженията на страните по договора; показанията й се подкрепят от писмените доказателства по делото – безспорното осчетоводяване на процесните фактури от ответника, доказателствата за заплащане от ответника в предходен период на абонаментната такса в размер на 5 400 лв. месечно, подписаната от изпълнителния директор на ответника референция.
От друга страна, съдът не кредитира твърдението на Н.К., че не знае, дали по процесния договор за консултантско обслужване са останали дължими суми към ищеца, предвид качеството му на изпълнителен член на СД на ответното дружество. Твърдението му, че не е провеждал срещи с ищеца, на които да е признавал процесните задължения, е в логическо противоречие с описаното от него обичайно полагане на усилия за разсрочване на дължимите суми към кредиторите в случаите на недостиг на средства. Показанията на свидетеля Н.К. противоречат на останалите доказателства по делото – осчетоводяването на процесните фактури при ответника и липсата на твърдения и доказателства за оспорване след узнаването за задълженията по тях. Неоспорването на вземанията на ищеца по осчетоводените фактури отново води до извод за съответствие на показанията на свидетелката Марияна Попова с поведението на ответника, който според свидетелката не е отричал съществуването на вземанията, а като причина за забавата си е изтъквал недостиг на средства. В тази насока са и показанията на свидетеля Кирил Калдръмов-същият споделя, че няколко пъти е разговарял, както с изпълнителния директор, така и с главния счетоводител на ответното дружество относно плащането на задълженията към „Лега Консулт” ООД, но те му отговаряли, че това решение следва да се вземе от мажоритарния собственик на капитала-Искра Генкова-Капаноглу.
Поради това съдът приема, че давността за процесните вземания е прекъсвана с устни признания съгласно чл.116, б. „а“ от ЗЗД, извършени от представляващия ответното дружество изпълнителен член на Съвета на директорите в края на 2011 г., през м. април 2013 г., на 06.10.2014г. и на 06.10.2015г. Съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност, в случая - тригодишна. Поради това до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1488/2016 г. по описа на ДРС - 06.10.2016 г., давността по чл.111, б.„в” ЗЗД не е изтекла.
Не е спорно, че процесните задължения не са
платени. Поради това ответникът дължи обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД,
възлизащо на 1 647, 29 лв. за всяка от трите неплатени абонаментни такси за
периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г., съгласно заключението на вещото лице
по назначената счетоводна експертиза.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде
уважен чрез признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на
ищеца за дължими по договор за абонаментно
консултантско обслужване от 01.07.2008 г. абонаментни такси за месеците февруари,
март и април 2010 г. в размер на 5
400 лв. всяка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както
и на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, възлизащо на 1 647, 29 лв. за всяка от
трите неплатени абонаментни такси за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати направените от ищеца разноски по водене на делото в общ размер на 1872,
93 лв. /за държавна такса - 422, 84 лв., за възнаграждение на вещо лице – 50
лв., за пътни разноски – 235,83 лв., за адвокатско възнаграждение за един
адвокат, съгласно представения договор за правна защита с адв. Р. Г.;
основателно е направеното възражение за прекомерност на платеното по договора
възнаграждение – предметът на делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което възнаграждението следва да бъде определено в минималния
размер, изчислен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1164, 26 лв. Представените
доказателства за платено допълнително адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,
ал.8 от Наредба № 1 се отнасят за плащания към друг адвокат, а не адв. Р. Г.,
поради което не следва да се присъждат/.
Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски по ч.гр.д. № 1487/2016 г. по описа на ДРС в размер на 1269, 97 лв. /за
държавна такса - 422, 84 лв., за адвокатско възнаграждение за един адвокат,
съгласно представения договор за правна защита с адв. Р. Г. – 847, 13 лв.;
неоснователно е направеното възражение за прекомерност, тъй като платеното
възнаграждение съответства на минималното съгласно чл.7, ал.2, т.4 и ал.7 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Лега
Консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000,
район „Триадица“, ул. „Алабин” № 36, ет.1, ап. вляво, представлявано от
управителя Русанка Попова, искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.с чл.286 ЗЗД, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, че „Специализирана
болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1, представлявано от изпълнителния директор
Н.С.К., дължи на ищеца следните суми: сумата от 5 400.00
лв. с вкл. ДДС, представляваща абонаментна такса за м. февруари 2010г. по
договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., за която е
издадена Фактура № **********/08.02.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.10.2016
г., до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 1 647.29
лв., представляваща обезщетение за забава върху незаплатената абонаментна
такса за м. февруари 2010г. за периода от 07.10.2013г. до 06.10.2016г. (дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение); сумата
от 5 400.00 лв. с вкл. ДДС, представляваща обонаментна такса за м.
март 2010г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008
г., за която е издадена Фактура № **********/02.03.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.10.2016
г., до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 1 647.29
лв., представляваща обезщетение за забава върху незаплатената абонаментна
такса за м. март 2010г. за периода от
07.10.2013г. до 06.10.2016г.; сумата от
5 400.00 лв. с вкл. ДДС, представляваща абонаментна такса за м. април
2010 г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., за
която е издадена Фактура № **********/01.04.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.10.2016г.,
до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1 647.29 лв., представляваща обезщетение за забава
върху незаплатената абонаментна такса за м. април 2010г. за периода от
07.10.2013г. до 06.10.2016г.
ОСЪЖДА „Специализирана
болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1, представлявано от изпълнителния директор
Н.С.К., да заплати на „Лега
Консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, район „Триадица“, ул. „Алабин” № 36, ет.1, ап. вляво, представлявано от
управителя Русанка Попова, сумата от 1827,93 лв., представляваща разноски по водене на делото, както и разноски по
ч.гр.д. № 1488/2016 г. по описа на ДРС в размер на 1269, 97 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
– Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: