Р Е Ш Е Н И Е
№ 166/04.05.2022 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на четвърти април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 51/2022 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по чл. 197, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на “А. Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : град Добрич, ул. “***” № 10, представлявано от управителя А.Г.А., срещу
решение № 3/05.01.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна и потвърденото с
него постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№
С210008-022-0093490/10.12.2021 г., издадено от старши публичен изпълнител в
отдел “Публични вземания”, дирекция “Събиране” при ТД на НАП – Варна, сектор “ОСПВ” – Добрич, с което е наложен запор върху банковата сметка на
дружеството в ***ЕАД. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорените
актове поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че в
банковата сметка на дружеството в ***ЕАД постъпват суми, изплащани от ДФ
“Земеделие” по СЕПП и други схеми, които са несеквестируеми и не могат да бъдат
обект на публично изпълнение. Изразява се несъгласие със становището на
ответника, че изплащаните по ЗПЗП суми от ЕС са секвестируемо имущество и могат
да служат като обезпечение, тъй като не представляват средства за възложени
(делегирани) от държавата дейности и услуги по смисъла на ЗДБРБ. Сочи се, че
предоставените от ДФ “Земеделие” субсидии представляват безвъзмездна целева
финансова помощ от европейските структурни фондове. Те имат за непосредствен
обект подпомагане на дейността на земеделските производители, поради което са
несеквестируемо вземане. По тези съображения се иска отмяна на решението и
потвърденото с него ПНОМ в частта на постъпилата по банковата сметка сума от ДФЗ
в размер на 58 099, 18 лева, както и присъждане на направените разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТД на НАП - Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска тя да бъде
отхвърлена. Твърди, че нито в приложимото общностно право, нито в националното
законодателство е предвидено изрично, че процесните средства са несеквестируеми,
поради което правилно са били запорирани от публичния изпълнител. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу годни за съдебно
обжалване актове, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:
По делото не е имало спор по фактите. От данните по административаната
преписка се установява, че срещу жалбоподателя има образувано изпълнително дело
№ **********/2013 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Добрич. В хода на
производството е издадено ПНОМ с изх. № С210008-022-0093490/10.12.2021 г. от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна за обезпечаване на вземанията по това
изпълнително дело. С постановлението е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително
съдържанието на касетите, и суми, предоставени за доверително управление, или
върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на
платежни услуги, находящи се в ***ЕАД, за сумата от 1 005 287, 26
лева. Изпратено е запорно съобщение до търговската банка, която е отговорила,
че наличността по сметката не е достатъчна за покриване на цялото задължение.
Процесното ПНОМ е връчено на жалбоподателя на 22.12.2021 г. На 23.12.2021 г.
дружеството го е обжалвало пред директора на ТД на НАП – Варна, който с решение
№ 3/05.01.2022 г. го е потвърдил по съображения, че постъпващите в ***ЕАД суми
от ДФЗ по СЕПП са секвестируемо вземане, върху което могат да се налагат запори,
съобразявайки се със становище на МФ от 24.06.2015 г. По-горестощият
административен орган е изложил допълнително, че за длъжника съществува
възможността по чл. 199 от ДОПК да поиска замяна на обезпечителните мерки,
както и по чл. 229 от ДОПК да поиска разрешение част от постъпилите и
постъпващите по сметката му суми да се оставят на негово временно разпореждане
за неотложни плащания във връзка с дейността му.
Решението е съобщено на жалбоподателя на 11.01.2022 г., като на 18.01.2022
г. е обжалвано пред съда.
Не е спорно по делото, а това се установява и от приложените по делото доказателства,
че жалбоподателят е регистриран земеделски стопанин и е кандидатствал за
финансово подпомагане по ЗПЗП за кампания 2021 г. В заявлението си за
подпомагане дружеството е декларирало банковата си сметка в ***ЕАД като банкова
сметка, ***еми и мерки за подпомагане от ДФ “Земеделие”. Съгласно банково
извлечение от 17.12.2021 г. по запорираната сметка на земеделския стопанин в търговската
банка са преведени парични суми по СЕПП 2021 г. от ДФ “Земеделие” в размер на
общо 58 099, 18 лева.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С оспореното в настоящото
производство решение на директора на ТД на НАП-Варна по чл. 197, ал.
1 от ДОПК е потвърдено ПНОМ на публичен изпълнител.
Въз основа на граматическото
и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 197 от ДОПК следва извода, че
предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както решението на
директора на ТД на НАП – Варна, така и потвърденото с него постановление за
налагане на запор.
И двата оспорени акта са издадени от компетентните за това органи, в предвидената
от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но
при неправилно приложение на материалния закон.
С потвърденото
от директора на ТД на НАП – Варна постановление е наложен запор върху банкова
сметка ***, по която са извършени плащания от ДФ “Земеделие”.
Няма спор, че
законът предвижда пълна секвестируемост на имуществото на длъжника за
погасяване на публичните му задължения, като в чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК
са регламентирани изключенията от този принцип. Несеквестируемостта е забрана
за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и
имущество на длъжника. Тя е регламентирана с императивни правни норми, които се
прилагат служебно.
Най-общо
несеквестируемото имущество може да бъде групирано в две големи групи :
несеквестируеми вещи и несеквестируеми вземания, като предмет на настоящия спор
са несеквестируемите вземания и вземанията, върху които не се допуска
принудително изпълнение, т.е. тези, за които е налице забрана да ги събира
друг, освен длъжникът. Тя следва от непрехвърлимостта на вземането или от
изрични законови разпоредби.
Не се спори
между страните по делото, че жалбоподателят има качеството на земеделски производител
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП, както и че преведените по банковата му
сметка в ***ЕАД парични средства от ДФЗ представляват финансиране по СЕПП и са
с произход от Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ).
Подпомагането на земеделските производители е уредено в Закона за подпомагане
на земеделските производители. Според чл. 17а от с.з. средствата, отпуснати от
европейските фондове по схемите и мерките за подпомагане на ЗП, са публични
финансови средства, като на основание чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП дейността по
управлението и контрола по разходването им се извършва от ДФЗ - РА. Плащанията
от фондовете на ЕС се различават от целево предоставяните средства от държавния
бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови
трансфери за възложени от държавата дейности и услуги, поради което не попадат
в обхвата на забраните по чл. 99, ал. 2 от ЗДБ на РБ за 2021 г. Те не попадат и
в обхвата на изключенията по чл. 213 от ДОПК. Независимо от това, процесните
субсидии се подчиняват на същия режим на несеквестируемост, което се извежда от
актовете на приложимото общностно право, които имат директен ефект и се ползват
с предимство пред националното законодателство.
Цялостната
регламентация на финансовите помощи от ЕС е подчинена на принципа за целево
разходване на средствата. Правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с
оглед на качеството и личността на земеделския производител, когато са
изпълнени определени изисквания. Има предназначението да служи за реализиране целите
и политиките на ЕС. За съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите
интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка. Съобразно Регламент (ЕС) №
1360/2013 г. бенефициери на тези плащания в пълния им размер са регистрираните
земеделски производители. Целта на субсидирането е влагането на средствата в
осъществяваната от земеделските стопани дейност по схемите и мерките в рамките
на общата селскостопанска политика, а не покриване на други задължения на
бенефициерите, било то и публични. Регламентът предвижда, че плащанията следва
да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно
по предназначение. Касае се за публично целево финансиране по смисъла на § 1,
т. 50 от ДР на ЗПЗП и единственият овластен да получи средствата в пълния им
размер е бенефициерът – земеделски производител. Следователно тези средства са
несеквестируеми и не могат да се използват за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания. Аргумент в подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл. 520, ал. 2 от ГПК, която не допуска изпълнение върху
средствата от ЕС и по други международни програми и договори на общините. По
аналогия следва да се приеме, че средствата от ЕС на земеделските стопани също
са несеквестируеми, след като имат един и същ целеви характер. Без правно
значение е обстоятелството, че дружеството разполага с възможността да поиска
замяна на обезпечителната мярка или разрешение част от постъпилите или постъпващите
суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания, защото
това не променя извода, че запорираните средства са с несеквестируем характер и
не могат да бъдат обект на обезпечение.
Ето защо,
запорът върху сметката на жалбоподателя относно постъпилите и постъпващите по
нея субсидии от ДФ “Земеделие” противоречи на материалния закон, поради което
постановлението за налагане на обезпечителни мерки в тази му част, както и
потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП - Варна следва да бъдат
отменени като незаконосъобразни по същество. В този смисъл са и решение №
143/25.10.2017 г. по гр.д. № 4666/2016 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., решение № 71/30.05.2019 г. по адм.д. № 59/2019 г. по описа на
Административен съд - Габрово, решение от 23.04.2018
г. по адм. д. № 941/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново;
решение от 07.07.2020 г. по адм. д. № 266/2020 г. по описа на Административен
съд – Велико Търново, решение № 1144 от 03.07.2020 г. по ч. адм. д. № 615/2020
г. по описа на Административен съд – Пловдив, решение № 107 от 08.07.2021 г. по
адм. д. № 147/2021 г. по описа на Административен съд – Шумен, решение № 66 от
06.07.2021 г. по адм. дело № 99/2021 г. по описа на Административен съд –
Видин, решение № 117 от 10.07.2020 г. по адм. дело № 92/2020 г. по описа на
Административен съд – Видин, решение от 15.12.2021 г. по адм. д. № 409/2021 г.
по описа на Административен съд - Добрич и др.
С оглед на
изхода от спора и на основание чл. 161 от ДОПК на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените разноски по делото в размер на 50 лева, съставляващи
платена държавна такса. На жалбоподателя се следват и разноски за адвокатско
възнаграждение, които с оглед на направеното от ответника възражение за
прекомерност и действителната фактическа и правна сложност на делото следва да
бъдат редуцирани до минималноустановения размер от 500 лева по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение общата
дължима сума за разноски в полза на жалбоподателя възлиза на 550 лева, които
следва да бъдат поети от бюджета на ответника.
Водим от изложеното, както и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, Административният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3/05.01.2022 г. на
директора на ТД на НАП – Варна.
ОТМЕНЯ постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх.№ С210008-022-0093490/10.12.2021 г., издадено от старши публичен
изпълнител в отдел “Публични вземания”,
дирекция “Събиране” при ТД на НАП – Варна, сектор “ОСПВ” – Добрич, В ЧАСТТА относно наложения с него запор върху постъпилите и постъпващите
от ДФ “Земеделие” – РА субсидии по банковата сметка на “А. Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : град Добрич, ул. “***” № 10, представлявано от управителя А.Г.А.,
в ***ЕАД, в т.ч. върху постъпилата сума от ДФ “Земеделие” - РА в размер на
58099, 18 лева.
ОСЪЖДА
НАП – София да заплати на “А. Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : град Добрич, ул. “***” № 10, представлявано от управителя А.Г.А.,
сумата от 550 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Административен
съдия :