МОТИВИ
към Присъда № 14 на С.ския районен съд от 04.06.2018 г.
по НОХД № 437/2017 г. по описа на същия съд
С обвинителен акт на
С.ската районна прокуратура П.Н.К. *** е обвинен в това, че в периода от
17.03.2016 г. до 17.06.2016 г. във вилна зона „М.”, Община С., с цел да набави
за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у П.Р.А. и А.Б.А. заблуждение, че ще им набави дърва за огрев и с това им е причинил
имотна вреда в размер 600 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
С протоколно
определение, постановено в с. з. на 21.12.2017 г. П.А. и А.А. са конституирани
по делото като частни обвинители, а исканията им за приемане за разглеждане в
наказателното производство на предявените от всеки от тях граждански искове и
за конституирането им като граждански ищци са оставени без уважение.
В хода на съдебните прения
прокурорът заявява, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението, в което е обвинен. Счита, че този извод се подкрепя
от показанията на свидетелите П.А. и А.А., както и че показанията на другите
двама разпитани свидетели – С.Г. и К.Б. не се подкрепят от останалите събрани
доказателства и обслужват единствено защитната позиция на подсъдимия. Изразява
становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и че при определяне на наказанието му следва да бъде отчетен превесът
на смекчаващите вината обстоятелства, поради следва да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.
Частните обвинители, по тяхно
желание и със съгласието на останалите страни в съдебното производство, не
присъстват при провеждане на съдебните прения.
Защитникът на подсъдимия – адв. И.И.
изразява становище, че от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимият
да е извършил деяние, съставомерно като престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Изтъква,
че от доказателствата по делото се установява различна от описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка, въз основа на която се налага извод за
наличие на гражданско-правни отношения между подсъдимия и частните обвинители,
възникнали по сключен между тях договор за доставка на дърва, както и че
подсъдимият не е изпълнил задълженията си по този договор по обективни причини.
Поради това счита, че поведението на подсъдимия не съставлява от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и това становище
обосновава искането му подсъдимият да бъде признат за невинен и да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият се солидаризира със
становището и исканията на неговия защитник.
При упражняване на правото си на
последна дума подсъдимият заявява, че не е имал умисъл за измама и счита себе
си за невинен по повдигнатото му обвинение.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Свидетелите П.А. и А.А. са
съпрузи и от няколко години живеели целогодишно във вилата си във вилна зона „М.”
на територията на Община С.. През пролетта на 2016 г. те се запознали с
подсъдимия П.К. и с живеещата на съпружески начала с него свидетелка С.Г.,
които започнали да им доставят срещу заплащане домашно произведени хранителни
продукти, тъй като произвеждали и продавали такива. По този начин А. купували
от подсъдимия и от св. Г. яйца, мляко, картофи, сирене и т. н., както и изпечено
агне.
На неустановена дата през
пролетта на 2016 г.
подсъдимият К. и свидетелката Г. отишли във вилата на свидетелите П. и А. А. и тогава
К. предложил на А. да им набави дърва за огрев при цена от 45 лв. за 1 куб. м., като им казал,
че за целта те първо трябва да му дадат 200 лв. капаро. А. му заявили, че
възнамеряват да закупят 10
куб. м. дърва за огрев, тъй като това количество било
обичайно необходимо за отопление на жилището им през зимния сезон. Те платили
на К. уговореното капаро, но тъй като цената на дървата им се сторила твърде
изгодна, решили да се запасят и поискали от него да им достави повече дърва,
като общата им цена била 600 лв. Две седмици по-късно подсъдимият отново посетил
А. във вилата им, но бил сам и им казал, че спешно трябва да му дадат
останалите 400 лв., които му трябвали за закупуване на машина за вакуумиране на
сирене и че до вечерта ще им достави дървата, тъй като те били натоварени на
камион. А. дали на К. исканите пари, но вечерта той не им доставил дървата.
След това те започнали да го търсят по телефона, като първоначално той им
казвал, че доставката на дърва малко ще закъснее, а впоследствие си изключил
телефона. А. телефонирали и на св. Г., като вместо нея отговарял подсъдимият и
ги успокоявал, че ще им достави дървата. В телефонните си разговори с К.
свидетелите А. започнали да искат от него да им върне парите ако не може да им
достави дървата, но той престанал да отговаря на повикванията.
На 17.06.2016 г. свидетелите П. и
А. А. подали във връзка със случая жалба до Районна прокуратура – С..
В края на м. юли 2016 г. подсъдимият се
свързал с А. по телефона и след като ги упрекнал за подадената жалба, им обещал
да им върне парите, за да я оттеглят, но не изпълнил обещанието си.
Впоследствие А. видели един ден св. Г. *** и я попитали защо са постъпили така
с тях, а тя им отвърнала, че те не са единствените „изгорели” и че не могат да
вземат нищо от подсъдимия, тъй като той няма имущество на свое име.
До внасяне на обвинителния акт в
съда на 20.06.2017 г. подсъдимият не върнал на свидетелите А. парите, които
получил от тях – общо 600 лв. Той им платил сумата 630 лв. срещу разписка на
09.11.2017 г.
Подсъдимият П.Н.К., с ЕГН **********,
е роден на 03 май 1974 г.
в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, неосъждан,
със средно образование, работи като шофьор във фирма „А. Н.”, с. К., С. община.
Съдът приема така изложената
фактическа обстановка за безспорно установена от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства:
- гласни доказателствени средства: показанията на свидетеля А.А., дадени на 21.10.2016 г. по
ДП № 319/2016 г. по описа на РУ – С. пред орган на досъдебното производство и
прочетени в с. з. на 02.04.2018 г. на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5
и чл. 371, т. 1 от НПК, както и на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
предл. второ от НПК – в с. з. на 04.06.2018 г. по повод разпита на свидетеля
пред съда, както и частично от показанията на същия свидетел, дадени пред съда
на 04.06.2018 г.; показания на свидетелката П.А.,
дадени на 21.10.2016 г. по ДП № 319/2016 г. по описа на РУ – С. пред орган на
досъдебното производство и прочетени в с. з. на 02.04.2018 г. на основание чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 и чл. 371, т. 1 от НПК, както и на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – в с. з. на 04.06.2018 г. по повод разпита
на свидетелката пред съда, както и частично от показанията на същата
свидетелка, дадени пред съда на 04.06.2018 г.; частично от показанията на
свидетелката С.Г., дадени на
03.01.2017 г. по ДП № 319/2016 г. по описа на РУ – С. пред орган на досъдебното
производство и прочетени в с. з. на 05.02.2018 г. на основание чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 от НПК и частично от показанията на същата свидетелка, дадени
непосредствено пред съда на 05.02.2018 г., както и частично от обясненията на
подсъдимия П.К. пред съда;
- писмени доказателства по ДП № 319/2016 г. по описа на РУ – С.,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК: жалба с вх. №
720/17.06.2016 г. от П.Р.А. и А.Б.А. *** /л. 8 от ДП/; справка за съдимост на
подсъдимия /л. 45 от ДП/; характеристична справка на подсъдимия /л. 47 от ДП/;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 48 от ДП/;
- писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство: разписка от 09.11.2017 г.,
подписана от П.Р.А. и А.Б.А. на гърба на стр. 2 от договор за доставка на дърва
за огрев от 15.05.2016 г.
Показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел К.Б. не допринасят за изясняване на фактите и
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, поради което съдът не
изгражда въз основа на тях изводи за гореописаната фактическа обстановка.
Неотносимостта на тези показания следва от това, че те не съдържат никакви
данни за отношенията между подсъдимия и свидетелите П. и А. А.. Свидетелят Б.
сочи, че през м. юни 2016 г.
той бил ангажиран от подсъдимия да извърши със свой камион превоз на дърва за
огрев от временен склад при сечище в землището на с. Алино, Община С., до дома
на непознати за него хора във вилна зона „М.”; цената на дървата била 45 лв. за
1 куб. м.
при склада; подсъдимият дал на Б. 90 лв. за гориво и те тръгнали към склада, но
по пътя камионът се повредил, поради което в този ден превозът на дървата не
могъл да бъде извършен; след около 10 дни Б. съобщил на подсъдимия, че
повредата на камиона е отстранена и вече могат да отидат да вземат дървата, но
подсъдимият му казал, че е похарчил парите.
От това съдържание на показанията
на Б. не става ясно дали подсъдимият го е ангажирал за превоз на дърва до
вилата именно на семейство А., тъй като
свидетелят е категоричен, че не е познавал лицата, за които е била
предназначена възнамеряваната доставка, както и че не познава тези лица и към
датата на разпита му. Ако пък тези показания все пак се свържат с обясненията
на подсъдимия, че аварията на ангажирания от него камион на Б. е настъпила на
път за склада, откъдето трябвало да бъдат натовари дървата за А., с които бил
сключил писмен договор за доставка на дърва, то тази доказателствена съвкупност
не кореспондира с други кредитирани от съда доказателства, а и е нелогична и вътрешно
противоречива.
Това е така, защото в приобщените
в хода на съдебното следствие показания на свидетелите П.А. и А.А., дадени на
досъдебното производство, те сочат, че когато подсъдимият им поискал спешно
остатъка от уговорената цена на дървата в размер 400 лв., защото му трябвали за
закупуване на машина за вакуумиране на сирене, той ги уверил, че дървата са
натоварени на камион и ще им бъдат доставени до края на същия ден. От друга
страна св. Б. сочи, че по пътя към временния склад при сечището в землището на
с. Алино подсъдимият му заявил, че ще плати дървата при натоварването им, което
предполага последният да е разполагал тогава с пари за заплащането на цената
им, както и че поради авария на камиона в този ден дървата не били натоварени,
като не били натоварени на този камион и впоследствие, понеже подсъдимият
заявил на Б., че е изхарчил парите.
Също така съществено е и друго –
подсъдимият сочи в обясненията си пред съда, че сключил с посочените свидетели А.
представения писмен договор за доставка на дърва за огрев, датиран от
15.05.2016 г. В този договор е посочено, че подсъдимият се задължил да достави
на свидетелите П. и А. А. 14
куб. м. букови дърва за огрев при цена 45 лв. за 1 куб.
м., т. е. при обща цена 630 лв. /14х45=630/ с включени в нея транспортни
разходи до вилна зона „М.”, м. „Дългата поляна” № 66, която обща цена А. се задължили
да му заплатят. От друга страна, според св. Б., цената на 1 куб. м. дърва за огрев
е била при склада 45 лв., като подсъдимият му заявил, че ще плати дървата на
място и освен това му дал 90 лв. за гориво. Съпоставката на тези обстоятелства
би могла да обоснове единствено извод, че подсъдимият е искал да купи и достави
дърва на А. не само без никакво възнаграждение за себе си, но дори и със загуба
от 90 лв. за горивото, платени от него на Б., с които едва ли не е искал да
надари А., но доказателства за такова дарствено намерение не могат да се
изведат нито от отношенията между подсъдимия – от една страна и П. и А. А. – от
друга, нито от представения договор, нито дори от обясненията на подсъдимия
пред съда. Нещо повече, тези обяснения допълнително внасят объркване в
защитната теза на подсъдимия, тъй като в тях той сочи, че А. му платили за
дървата 600 лв., а той им върнал в хода на съдебното производство 630 лв., т.
е. с 30 лв. повече, но не защото е получил от тях такава сума по силата на
договора, а като своеобразна компенсация „заради притесненията”.
По тези съображения съдът не
изгражда фактически изводи за релевантните по делото обстоятелства въз основа
на показанията на свидетеля К.Б..
На следващо място, съдът намира
за необходимо изрично да отбележи и да подчертае, че счита представения в хода
на съдебното производство писмен договор за доставка на дърва за огрев, сключен
между свидетелите П.А. и А.А. – от една страна като възложители и подсъдимия –
от друга страна като изпълнител, с посочена в него дата за сключването му
15.05.2016 г., като документ, съставен единствено за целите на обслужване на
защитната теза на подсъдимия в настоящото наказателно производство.
Съображенията на съда за това са
следните:
Пред съда подсъдимият сочи, че
бил обяснил в досъдебното производство, че има писмен договор с А., но не могъл
да го намери и да го представи своевременно. В нито едно изявление на
подсъдимия в досъдебното производство обаче той не е дори намекнал, че такъв
договор съществува. Наред с това, в показанията на свидетелите П.А. и А.А. от
досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им в хода на съдебното
следствие, които те заявяват, че поддържат, същите изрично са посочили, че
когато предали на подсъдимия както капарото, така и остатъка, между тях не били
съставяни документи.
Съжителстващата на съпружески
начала с подсъдимия свидетелка С.Г. отделя в показанията си пред съда значително
внимание да пресъздаде една откровено неправдоподобна случка, в която тя
намерила въпросния договор в домашната библиотека, изпаднал от кориците на
романа „Под игото” и когато го показала на подсъдимия, той възкликнал „Ето,
знаех си, че има такъв договор и че сме го подписвали.”.
Наред с това, до инкриминирания
случай подсъдимият снабдявал семейство А. с някои хранителни продукти, без по
тези поводи в отношенията им дотогава да са възниквали проблеми. В такъв случай
е нелогично, ако именно за доставката на дърва за огрев те са сключили писмен
договор – единственият писмен договор в отношенията им – и то ако са го
сключили по инициатива на П.А., именно тя да е „забравила” за сключването му
още към датата, на която тя и съпругът й са подали жалба по случая до РП – С.
на 17.06.2016 г. и това да е причината тя да не го е посочила в показанията си,
дадени в досъдебното производство на 21.10.2016 г. За разлика от А.А., за
когото са налице данни /макар и само от собствените му показания/ за известни
нарушения на функциите на паметта вследствие прекарани инсулти, за П.А. не са
налице такива данни, нито показанията й демонстрират обективен паметов дефицит.
Също толкова нелогично е, ако семейство А.
са търсели по-голяма правна сигурност в отношенията си с подсъдимия чрез
подписването на такъв договор и са го сключили преди да дадат на подсъдимия
капаро за дървата в размер 200 лв., това плащане по никакъв начин да не е
отразено в договора, както например е отразено на гърба на договора връщането
на сумата 630 лв. от подсъдимия на свидетелите П. и А. А. на 09.11.2017 г.
Затова съдът счита, че
показанията на св. П.А. пред съда не следва да се кредитират в частите им, в
които тя сочи, че гореобсъденият писмен договор бил сключен по нейна инициатива
на 15.05.2016 г. преди тя и съпругът й да дадат на подсъдимия капаро в размер
200 лв. за доставката на дърва, както и че непосредствено след подписването на
този договор тя и съпругът й забравили за съществуването му, а си припомнили за
това едва след като подали жалбата си до РП – С. и след като подсъдимият им
представил екземпляр от него. В тези им части показанията на св. П. А. пред
съда са крайно нелогични и по един твърде нагласен и изкуствен начин кореспондират
с обясненията на подсъдимия пред съда. Това тяхно съдържание е повлияно
най-вече от обстоятелството, че към датата на депозирането им /04.06.2018 г./
подсъдимият вече е бил възстановил на А. сумата за доставката на дърва за
огрев, която е получил от тях и това ги е стимулирало да се дезинтересират от
каквото и да било участие в настоящото производство. Изводите на съда в тази
насока се основават на съдържанието на молбата на П. и А. А. от 27.03.2018 г.
до съда, в която те, сочейки, че са подписали договора на 15.05.2016 г. и че на
09.11.2017 г. подсъдимият им върнал в брой сумата 630 лв., заявяват, че
оттеглят исканията си за конституирането им в съдебното производство като
частни обвинители и граждански ищци. Красноречива подкрепа на този извод се
съдържа и в показанията на св. А.А. пред съда, в които той чистосърдечно сочи,
че след като подсъдимият върнал на него и съпругата му парите, те нямали какво
повече да искат от него и подали до съда горепосочената молба от 27.03.2018 г.,
за да се отърват от задължението да идват в съда, тъй като не знаели колко
време ще продължи делото.
Коректно е да се посочи, че
автентичността на подписите на П.А. и на А.А. върху гореобсъдения писмен
договор е безспорна – пред съда те лично потвърждават, че са го подписали и
съдът няма основание да не вярва на показанията им за това обстоятелство. При
положение обаче, че договорът няма достоверна дата и при вече изложените
по-горе съображения, съдът намира, че договорът е изготвен и подписан след м.
януари 2017 г.,
когато на досъдебното производство вече са били разпитани не само свидетелите П.А.
и А.А., но и свидетелката С.Г. и обвиняемият П.К. и никой от тях не е изтъкнал
дори индиции за сключването на такъв договор.
В обобщение, този писмен договор
е сключен, за да бъде представен в хода на съдебното производство по настоящото
дело в подкрепа на защитната позиция на подсъдимия, че отношенията му с П. и А.
А. са имали договорно основание и гражданско-правно естество и че деянието му
представлява неизпълнение на задължение по този договор, поради което не е съставомерно
като престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Следва да се подчертае, че тезата
за сключено между подсъдимия П.К. и П. и А. А. гражданско-правно съглашение с
предмет – доставка на дърва за огрев, би могла да бъде защитена и без
съществуването на писмен договор с такъв предмет, тъй като законът не изисква
писмена форма за валидност на това съглашение. Съвсем отделен е въпросът, че
дори тази теза да бъде успешно доказана, тя не изключва възможността една от
страните по договора /съглашението/ да осъществи от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, но по този въпрос
съображения ще бъдат изложени по-долу. Очевидно е обаче, че представянето на
такъв дълбоко и задълго „забравен” от всички страни по него писмен договор едва
в хода на съдебното производство с възражение от 24.11.2017 г., подадено от
подсъдимия чрез защитника му, на гърба на който договор е отразена разписка за
връщане на сумата 630 лв. от подсъдимия на А., пряко е обусловило промяната в поведението
на А. като частни обвинители и свидетели по делото след представянето му, с цел
съдът да бъде убеден, че отношенията между подсъдимия и А., по повод които той
е получил от тях пари, за да им набави дърва за огрев през пролетта на 2016 г., са основани на
договор и са изцяло гражданско-правни, както и че подсъдимият не е извършил
съставомерно по чл. 209, ал. 1 от НК деяние, а просто не е изпълнил свое
договорно задължение.
Както вече се посочи, на
27.03.2018 г. свидетелите П. и А. А. са депозирали по делото молба, с която са
оттеглили исканията си за конституирането им като частни обвинители и
граждански ищци в настоящото наказателно производство. Според настоящия състав
в тази й част молбата е безпредметна досежно оттеглянето на исканията на А. за установяването
им като граждански ищци и е без правни последици относно оттеглянето на
исканията им за конституирането им като частни обвинители. Още с протоколно
определение от разпоредително заседание, проведено на 21.12.2017 г. съдът е оставил
без уважение искането на П. и А. А. за приемане за разглеждане в наказателното
производство на гражданските им искове срещу подсъдимия за заплащане на
обезщетения за имуществени вреди от престъплението – предмет на обвинението, респ.
за конституирането им като граждански ищци в производството. От друга страна,
НПК не предвижда възможност лицето, за което в обвинителния акт се сочи, че е
пострадало от описаното в него престъпление, да оттегли молбата си за установяване
като частен обвинител в съдебното производство след конституирането му като
такава страна и поради това по своеобразен начин да бъде „деконституирано” от качеството
му на страна в съдебното производство. Съвсем отделен е въпросът, че с оглед
разпоредбите на чл. 78, чл. 79 и чл. 271, ал. 7 от НПК активното участие на
лице, конституирано в съдебното производство като частен обвинител, е негово процесуално
право, а не задължение. В този смисъл съдът счита определението си от
21.12.2017 г., с което П.А. и А.А. са конституирани като частни обвинители по
делото, за неоттегляем съдебен акт, поради което в с. з. на 02.04.2018 г.
докладва молбата им от 27.03.2018 г., но счете, че не съществува процесуален
ред, по който да се произнесе изрично по частта й, съдържаща изявления на П.А.
и на А.А. за оттегляне на исканията им да бъдат конституирани като частни
обвинители.
Независимо от това съдът счита,
че така заявеното оттегляне на исканията на А. за конституирането им като
частни обвинители категорично сочи на промененото им в хода на съдебното
производство субективно отношение към разкриване на обективната истина по
делото като този извод се потвърждава и от последвалата промяна в показанията
им спрямо тези, дадени от тях като свидетели в досъдебното производство.
Показанията на П.А. и А.А.,
дадени като свидетели в досъдебното производство, са прочетени в с. з. на
02.04.2018 г. на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК независимо,
че това не е било формално необходимо с оглед разпоредбата на чл. 371, т. 1 от НПК предвид даденото в разпоредителното заседание съгласие от подсъдимия и
защитника му да не се провежда разпит на тези свидетели, а при постановяването
на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи
за разпит от досъдебното производство.
При положение обаче, че П.А. и А.А.
изтъкват в гореобсъдената молба от 27.03.2018 г. факти, за които не са давали
показания в досъдебното производство, то по съображения, изложени в с. з. на
02.04.2018 г., които не е необходимо да бъдат преповтаряни, съдът счете за
наложително същите да бъдат разпитани и в хода на съдебното следствие. В
показанията си, дадени непосредствено пред съда в с. з. на 04.06.2018 г.,
свидетелката П.А. вече твърди, че представеният по делото писмен договор за
доставка на дърва за огрев бил сключен по нейна инициатива на 15.05.2016 г.
преди тя и съпругът й да дадат на подсъдимия капаро в размер 200 лв. за
доставката на дърва, както и че непосредствено след подписването на този
договор тя и съпругът й забравили за съществуването му, а си припомнили за това
едва след като подали жалбата си до РП – С. и след като подсъдимият им
представил екземпляр от него. Съдът вече изложи съображения защо смята тези
показания на П.А. за нелогични и не ги кредитира. Що се касае до показанията на
св. А.А., дадени непосредствено пред съда в с. з. на 04.06.2018 г., макар и да
са доста общи /което би могло да се обясни с възрастта му и с твърденията му за
прекарани инсулти, които нарушили паметта му/, те са твърде красноречиви за
причината, поради която той и съпругата му подали молбата от 27.03.2018 г. –
след като подсъдимият върнал на него и съпругата му парите, които получил от
тях, те повече нямали претенции към него и искали да се отърват от задължението
да присъстват на съдебните заседания. Този свидетел обаче и пред съда заявява,
че поддържа показанията си от досъдебното производство, които тогава вече са
били прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК и
които съдът кредитира. Следователно категорично може да се направи извод, че
възстановяването на сумата 630 лв. от подсъдимия на А. е причина не само за
подаването от тяхна страна на молбата по делото от 27.03.2018 г., а и за
съществената промяна в показанията на свидетелката П.А. в хода на съдебното
следствие спрямо тези, които тя е дала в досъдебното производство.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че извън вече обсъдената част на показанията на св. С.Г.
пред съда – относно намирането на писмения договор, останалата им част касае
отношенията между подсъдимия и свидетелите А. относно доставката на дърва за
огрев, но в тази им част показанията на свидетелката са доста неопределени. От
тях може да се установи единствено, че св. Г. е присъствала на първия разговор
между подсъдимия и А. по този повод, което се потвърждава от техните показания,
а е отречено от Г. в показанията й, дадени в досъдебното производство,
прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. От друга страна,
св. Г. е потвърдила в показанията си в досъдебното производство за среща с П.А.
***, на която те разговаряли за поведението на подсъдимия във връзка с
доставката на дърва, а отрича това обстоятелство пред съда. Изложените
противоречия между показанията на Г., дадени в досъдебното производство и пред
съда, съпоставени с фактическото й съжителство с подсъдимия, сочат като цяло
непоследователност и уклончивост на показанията й, обусловена от
заинтересуваността й в полза на подсъдимия. Поради това, а и с оглед изложената
от нея невероятна история относно обстоятелствата, при които намерила писмения
договор за доставка на дърва, съдът като цяло не кредитира показанията й, освен
за това, че тя е присъствала на първия разговор между подсъдимия и П. и А. А.
във връзка с тази доставка.
При така установената фактическа
обстановка, правните изводи на съда
са следните:
Подсъдимият П.Н.К. е осъществил
съставомерните от обективна страна признаци на престъплението по чл. 209, ал. 1
от НК.
В периода 17.03.2016 г. –
17.06.2016 г., във вилна зона „М.” на територията на Община С., подсъдимият е възбудил
и поддържал у П.Р.А. и у А.Б.А. заблуждение, че ще им набави дърва за огрев.
Възбуждането на заблуждение е
такова въздействие върху съзнанието на друго лице, което формира у последното
неверни представи за правното основание на имуществено разпореждане, което то
ще извърши или за условията, при които ще осъществи това разпореждане. В случая
подсъдимият с поведението си е формирал у П. и А. А. представа, че сключва с
тях договор, по силата на който се задължава да им набави дърва за огрев, като
ги достави до дома им при цена 45 лв. за 1 куб. м., за което те
следва да му заплатят общо 600 лв. и в потвърждение на този договор е поискал и
приел от тях като капаро сумата 200 лв. Тази представа е била невярна, защото
подсъдимият въобще не е имал намерение да изпълни задълженията си по такъв
договор, а именно – да достави дърва за огрев до дома на А.. Този извод за
неверността на така създадената у А. представа се потвърждава от съвкупността
на всички последващи действия на подсъдимия
- две седмици по-късно той поискал от тях остатъка от цената в размер
400 лв. под предлог, че парите спешно му трябват за друго, като ги уверил, че
дървата са натоварени на камион и до вечерта същия ден ще им бъдат доставени, а
данни за именно такава готовност за доставка изобщо липсват, и след като
получил тази сума незабавно при поискването й, той станал уклончив, отлагал във
времето изпълнението на доставката и накрая преустановил всякакви контакти с А.
въпреки проявената инициатива от тяхна страна в тази насока.
В отговор на доводите на
защитника на подсъдимия, изложени в хода на съдебните прения, съдът следва
изрично да посочи, че неизпълнението на договорно задължение – независимо от
това дали то е установено неформално или с писмен акт – не може да има по
принцип само гражданско-правни последици и поради това да изключи наказателната
отговорност за измама в онзи случай, в който договарящият изначално е съзнавал,
че няма да изпълни задълженията си по договора. Както вече се посочи, невярната
представа у измаменото лице може да се отнася до правното основание или до
условията, при които то ще осъществи акт на имуществено разпореждане.
Следователно онзи, който създава у друго лице представа, че сключва с него
договор, като още тогава ясно съзнава, че няма да изпълни задълженията си по
този така наречен „договор”, създава у това лице невярна представа, че
уговорката им представлява правно основание на облигационна връзка и че
последното следва на свой ред да изпълни поетото задължение за извършване на
имуществено разпореждане на това основание.
Конкретният случай е именно такъв.
Макар и изначалното съзнание у подсъдимия, че няма да изпълни задължението си
по манифестирания в отношенията му с П. и А. А. така наречен „договор”, да
представлява факт от душевния мир, то може да бъде обективирано в съвкупността от установените
негови последващи действия, и поради това –доказано от тях. Съдът вече изложи
по-горе съображения за последващите действия на подсъдимия, въз основа на които
счита, че още при сключването на договора с А. той е съзнавал, че няма да го
изпълни и изобщо не е имал намерение да стори това. В допълнение към тези
съображения следва да се посочи и това, че в продължение на около година и половина
от деня, в който А. подали жалба до РП – С. относно действията на подсъдимия
/17.06.2016 г./ до деня, в който той им върнал получената сума /09.11.2017 г./,
той така и не им е доставил дърва за огрев. Казано иначе, каквито и процесуални
старания да е положил подсъдимият, за да облекчи наказателно-правното си
положение, в това число и връщайки на А. получената от тях сума с компенсация
от 30 лв. „заради притесненията”, в този период той не им е доставил
уговорените дърва. Това обстоятелство не е никак маловажно, тъй като то,
съпоставено в съвкупност с цялостното поведение на подсъдимия след
първоначалното получаване на капарото от 200 лв., обобщено като: лъжа, че дървата
са натоварени на камион и ще бъдат доставени на А. до вечерта на деня, в който
им поискал остатъка от 400 лв.; последваща уклончивост, че дървата все пак ще
им бъдат доставени и накрая – избягване на всякакви контакти с А., еднозначно
илюстрира ясното съзнание у подсъдимия още при получаването на капарото, че
няма да им достави никакви дърва.
На следващо място, поддържането
на заблуждение е налице, когато деецът проявява активност с цел утвърждаването
на невярната представа в изяснения й по-горе смисъл. Законът не изисква за
правната релевантност на поддържането на заблуждение то да е възбудено от друго
лице. Следователно, когато едно и също лице е възбудило и след това –
поддържало у другиго заблуждение за едни и същи обстоятелства, и освен това
фактите, представляващи поддържане на
заблуждението, са относими и към извода за предхождащото го възбуждане на
заблуждението, следва да се приеме, че лицето е извършило едно продължено във
времето деяние, изразяващо се във възбуждане и поддържане на заблуждение у
друго лице, а не две или повече деяния, представляващи продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Конкретният случай е такъв – подсъдимият
е възбудил у П. и А. А. заблуждение, че ще им набави дърва за огрев като е
създал у тях представи, че те сключват за това договор с него и че той ще
изпълни задълженията си по договора, като за невярността на тези представи се
съди от съвкупността от последващите му действия, част от които представляват
поддържане на това заблуждение – уверение, че дървата са натоварени и ще им
бъдат доставени веднага след като те платят и остатъка от цената им, както и
последващи уверения, че ще осигури доставката на дървата макар и със закъснение.
Установява се от кредитираните от
съда гласни доказателства, че подсъдимият е извършил всички тези действия през
пролетта на 2016 г.
Този период кореспондира с очертания от обвинителния акт период на извършване
на деянието, чийто начален момент приблизително съвпада с настъпването на
астрономическата пролет, а крайния му момент също е в рамките на този сезон, но
е определен дефинитивно от подаването на жалба до РП – С. от А..
Подсъдимият е създал у П. и А. А.
неверни представи, че те сключват договор с него и че той ще изпълни
задълженията си по договора, за да ги мотивира да извършат акт на имуществено
разпореждане, което те са осъществили като са му платили общо 600 лв. за
доставка на дърва за огрев именно поради тези представи. В този смисъл е налице
необходимата от обективна страна за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК
причинна връзка между въвеждането в заблуждение и поддържането му – от една
страна и имущественото разпореждане – от друга.
С плащането на сумата 600 лв. на
подсъдимия, в имуществената сфера на П. и А. А. е настъпило обедняване, тъй
като те не са получили нищо в замяна, а и не са искали да надарят подсъдимия с
тази сума. Това обедняване представлява настъпила за П. и А. А. имотна вреда, а
посочената сума представлява конкретната й парична стойност.
От субективна страна подсъдимият
е извършил деянието умишлено, при форма на вината – пряк умисъл. Същият е
съзнавал, че създава и активно поддържа у П. и А. А. представи, че те сключват
с него договор с предмет – доставка на дърва и че той ще изпълни задълженията
си по договора, съзнавал е неверността на тези представи, тъй като изобщо не е
имал намерение да им достави дърва и е искал настъпването на противоправния
резултат, а именно тези представи да мотивират А. да се разпоредят със свое
имущество като му платят общо 600 лв. за доставка на дърва. Подсъдимият е
получил тази сума за себе си без намерение да изпълни насрещна престация, което
обективира наличието на допълнителния съставомерен признак на деянието му от
субективна страна, а именно наличието на специална цел – набавяне на имотна
облага за себе си.
По така изложените съображения
съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
За това престъпление е предвидено
наказание „лишаване от свобода” за срок от една до шест години.
При определяне на наказанието на
подсъдимия за виновно извършеното от него престъпление съдът отчете като
изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство това, че макар и едва в
хода на съдебното производство, същият изцяло е възстановил на свидетелите П. и
А. А. сумата, с която е увредил имуществото им. Възстановяването на
съставомерната имотна вреда при измама не е предвидено като елемент от
съответен привилегирован състав, поради което на общо основание то следва да
бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието. Изключителният характер на
това обстоятелство като смекчаващо отговорността на подсъдимия следва от това,
че подсъдимият /независимо от дадените обяснения/ е осъзнал вината си като се е
опитал да обезщети пострадалите – едни възрастни и доверчиви хора – връщайки им
с 30 лв. повече от причинената имотна вреда „заради притесненията”. Поради това
съдът счете, че и най-лекото предвидено в закона наказание /лишаване от свобода
за срок от една година съгласно чл. 209, ал. 1 от НК/ ще се окаже несъразмерно
тежко за подсъдимия и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му определи
наказание под този най-нисък предел като му наложи наказание „лишаване от
свобода” за срок от 3 месеца – в абсолютния негов минимален размер съгласно чл.
39, ал. 1 от НК. При определяне на конкретния размер на наказанието съдът взе
предвид липсата на предходни осъждания на подсъдимия, добрите му
характеристични данни и сравнително невисокото парично изражение на причинената
с деянието му имотна вреда.
Подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Поради това и като намери,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не е наложително той да изтърпи наказанието лишаване от свобода,
съдът постанови изтърпяването на така наложеното наказание 3 месеца лишаване от
свобода да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Съдът счете, че така наложеното
на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца с отлагане
изтърпяването му за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, е
справедливо и е от естество да постигне целите, визирани в чл. 36 от НК.
В двете фази на наказателното
производство не са извършени разноски, които на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
да бъдат възложени на подсъдимия.
По изложените съображения съдът единодушно
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: