Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря В.Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2234 по описа за 2017
год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от А.С.Я. и А.О.Н., починал в хода на делото
и заместен от своите правоприемници - А.С.Я./съпруга/,
С.А.Н./дъщеря/ и малолетната Е.А.Н./внучка/, представлявана от законен представител
– нейният баща А.Г.Н., против „Университетска многопрофилна болница за активно
леение и спешна медицина Н.И.Пирогов“ЕАД искове с правно основание чл.49, вр
чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че са претърпели
неимуществени вреди от неправомерно поведение на лекар в ответната болница - В.Р.П.,
който на 27.02.2012 г., при извършване на операция, допуснал нарушения на
Закона за здравето и на правила от „Общи медицински стандарти по хирургия,
неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска
хирургия, пластично - възстановителна и естетична хирургия и лицево челюстна
хирургия“. Наред с това болницата не изпълнила задължения, свързани с
предоперативната подготовка за операция. В ИМ са описани следните конкретни
нарушения: опериращият хирург не спазил правилата на Наредба № 20/23.06.2010 г.
за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, като започнал
прилагането на лапароскопска техника, без да раздуе коремната кухина; не
прецизирал натиска на медицинското изделие, което използвал, вследствие на
което наранил коремната аорта и общата илиячна лява артерия(техническа грешка
на оператора) и въпреки, че възприел излива на ясна кръв, извършил поредица от
действия, които забавили спирането на кръвотечението; забавил решението за
преминаване към конвенционален метод за опериране, от което последвала масивна
кръвозагуба, която станала причина за смъртта на Г.А.Н..
Всяко от нарушенията
било толкова съществено, че самостоятелно можело да причини смъртта на
пациентката. Нарушен бил Протоколът за поведение при пациенти с остър
апендицит, утвърден от самия ответник. По случая била извършена проверка от ИА
„Медицински одит“ при Министерство на здравеопазването, при която били констатирани нарушения, съставен бил Акт за
установяване на административно нарушение и били издадени и влезли в сила
Наказателни постановления на д-р П. и на „УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД. Допуснати били
нарушения на чл. 81, ал. 2, т. 1 от
Закона за здравето в частта „качество на медицинската помощ“, както и на
Медицинския стандарт „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия,
гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия,
пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия”,
утвърден в Наредба № 20 от 23.06.2010г. на МЗ и приет като Протокол за лечение
на пациенти с остър апендисит в секция по обща, висцерална и спешна хирургия”.
Установени били следните нарушения: 1/ Не била извършена предоперативна
антибиотична профилактика - нарушение на т.2.4.2.4 от раздел 4; 2/ В ИЗ № 7174
нямало приложен Протокол за предоперативна епикриза - нарушение на т.2.6 от
раздел 4 на цитирания мед.стандарт; 3/ В подписаната от пациента Декларация за
информирано съгласие, не бил посочен метода за извършване на оперативната
интервенция - лапароскопска или конвенционална апендиктомия - нарушение на
2.5.1 от раздел 4 и частта „Всички факти и заключения, установени в резултат на
КДП и КПООР, планът за предстоящата операция и възможните варианти за
оперативно поведение, вкл. алтернативни способи. Ищците твърдят, че от страна
на ответната болница не били изпълнени задължения, респ. били осъществени
нарушения, свързани с предоперативната подготовка за операцията: не бил
осигурен необходимия хирургичен инструментариум/троакар с режещ връх/; не била
осигурена кръв от групата на оперираната преди началото на операцията като част
от предоперативната подготовка, което при създалата се ситуация на увредена
аорта и бърз масивен кръвоизлив, довело до тежък хеморагичен шок и станало
причина за забавено кръвопреливане, а вследствие на това настъпила и
най-тежката последица - смъртта на пациентката. Кръвопреливането било забавено,
защото в съответното звено на болницата не била налице кръв от кръвната група
на оперираната, което наложило да се търси кръв от Националния център по
трансфузионна хематология/НЦТХ/. В резултат от тези нарушения, които
представлявали престъпление, починала дъщерята на ищците. С влязла в сила
присъда П. бил признат за виновен в извършване на престъплние по чл.123, ал.1 от НК. Ищците А.С.Я. и А.О.Н. твърдят, че претърпели
неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от смъртта на
тяхната дъщеря. Считат, че справедливият размер на обезщетение за неимуществени
вреди за всеки от тях възлиза на по 180 000 лв. Молят съда да осъди ответника
да им заплати обезщетение в посоените размери, ведно със законната лихва от
датата на деликта/29.02.2012 г./ до окончателното изплащане. Претендират
разноски.
Ответникът
„Университетска м.б.з.а.л.и с.м.Н.“ ЕАД оспорва иска, като прави следние
възражения: оспорва твърденията, че поведението на д-р П. е било виновно и
противоправно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на сочения от ищците деликвент и смъртта на тяхната дъщеря; оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между смъртта на Г.Н. и получения от ищеца
А. Н.исхемичен мозъчен инсулт с пареза; оспорва
размера на исковете. Третото лице
помагач - “Застрахователна компания „Л.и.“ АД поддържа становището, че искът е
неоснователен; прави възражение за изтекла погасителна давност; оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между смъртта на дъщерята на ищците и
получения от А. Н.исхемичен инсулт с пареза. Твърди, че
размерът на исковите претенции на всеки от ищците поотделно и в общ размер
надхвърлят лимита на застрахователна отговорност за конкретната категория лица
от екипа на болницата.
Третото лице - помагач В.Р.П. оспорва
предявения иск. Поддържа възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По
предявените искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона
случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/правоотношение
по възлагане на работа; 2/осъществен
фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който
включва следните елементи: противоправно поведение, настъпили
вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава –
вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото
му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са
причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).
Съдът приема за доказан фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД по делото, поради следните съображения:
Видно от присъда от 14.10.2015 г. по НОХД № 598/2014г. на
СГС, НО, 2 състав, частично изменена с присъда № 4/2018 г. от 09.02.2018 г.
ВНОХД № 596/2017г. на САС подсъдимият В.Р.П. е признат за виновен в това, че на
27.02.2012г. в III хирургична клиника на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ като лекар –
хирург – оператор, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност
– медицинска дейност – ендоскопска хирургия, представляваща източник на
повишена опасност, е нарушил правилата на Наредба №20/23.06.2010 г. за
утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна
хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия,
пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия, а
именно раздел 10, т.2, т.2.2, пр.2, като е осъществил действия, довели до
увреда здравето и живота на пациента Г.А.Н. – Н. – не е прецизирал натиска при
използване на медицинско изделие „троакар“ и е наранил коремната аорта и на
т.2,1 - като се е забавил в решението за преминаване към конвенционален метод
/конверсия/ за опериране, в резултат на което е последавала масивна
кръвозагуба, довела до хеморагичен шок с поредица допълнителни усложнения, с
което е причинил смъртта на Г.А.Н. - Н., която е настъпила на 29.02.2012 г. в
14.10 часа, поради което и на основание чл.123, ал.1 НК и
чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, като изтърпяването на
наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.160,
вр. чл.37, ал.1, т.7 НК, подсъдимият е лишен от право да упражнява лекарска
професия за срок от три години.
Съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на
горецитираната влязла в сила присъда на наказателен съд, настоящият състав приема, че е установено
противоправното поведение на В.Р.П. като лекар – хирург – оператор в III хирургична клиника на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, неговата вина, съставомерните
последици, които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на Г.А.Н./,
и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на лекаря и вредоносния резултат.
Тъй като по делото са установени от наказателния съд нарушения на раздел
10, т.2, т.2.2, пр.2 и т.2,1
на Наредба № 20/23.06.2010 г. за утвърждаване на общи медицински
стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова
хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и
лицево-челюстна хирургия, съдът намир, че е безпредметно да бъде изследван
въпросът дали са допуснати и други нарушения при извършването на операцията,
описани в исковата молба.
Видно от удостоверение
за раждане от ***г. А.С.Я. и А.О.Н. са
родители на Г.А.Н.. /л.9/.
За установяване на претърпените от родителите неимуществени вреди по
делото е приета медицинска експертиза и са изслушани показанията на св.Балабанова-Паунова
и Хараланов.
От медицинската експертиза – част кардиологична, която съдът приема, се
установява, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между стреса от смъртта на дъщерята на ищеца
и получения от него мозъчен инсулт. Според вещото лице, А.О.Н. е
бил „съдово болен“ – с данни за хронични сърдечно-съдови и мозъчно-съдови
заболявания, които са в основата на получените исхемични мозъчни инсулти. Той е
страдал от хронична исхемична болест на
сърцето с поставени 4-ри стента (по медицинската документация), както и от хронична
исхемична болест на мозъка с прекарани два исхемични мозъчни инсулта – 2012 г.
и 2014 г., без остатъчен неврологичен дефицит и без оформени исхемични огнища
от провежданите скенери (КТ) на главен мозък, което не отхвърля диагнозите „исхемичен
мозъчен инсулт“. Първият мозъчен инсулт е настъпил през м.юни 2012г., три
месеца след смъртта на неговата дъщеря Галина. За втория мозъчен инсулт през
м.март 2014 г. в епикризата е отбелязана генезата на този инсулт - тромботичен,
която не е в причинно-следствена връзка с психо-емоционалното натоварване от
смъртта на дъщерята на ищеца. Артериалната хипертония, според вещото лице, е с дългогодишна
давност. В епикризата за прекарания инсулт през 2012 г. е посочена три годишна
давност. В епикризата от април 2014 г. е отразено, че артериалната хипертония е
от години. В последната епикриза от май 2014 г. хипертонията е отбелязана като
степен III. Според вещото лице, за да се развие такава степен, са необходими
години и в този смисъл между нея и психо-емоционалното натоварване след смъртта
на дъщерята на ищеца не може да се обсъжда причинно-следствена връзка. Експертът
е посочил, че психо-емоционален стрес е качествена категория, която не може да
се измери количествено. В ежедневния живот на човека има и други фактори,
провокиращи стрес, и ефектът върху психиката от един стрес не може да се отдели
от ефекта, причинен от друг стрес. Прогнозите за ищеца зависят от възрастта,
хроничните исхемични заболявания на сърцето и главния мозък и провеждането на
добро и адекватно лечение, приемане редовно на назначените медикаменти, следене
на заболяването от съответни специалисти, както и от появата на други
заболявания. Добрите прогностични фактори са сравнително леката неврологична
симптоматика при наличните мозъчни инсулти, доброто и обратно развитие и
липсата на исхемични огнища от провежданите скенери на главен мозък. От
кардиологична гледна точка, проведеното лечение е било адекватно и навременно,
няма нарушения на сърдечния мускул и е назначена добра медикаментозна терапия.
От показанията на св. Б.-П.се установява, че се познава от около 50
години с ищцата и от около 40 години със съпруга й. Често се срещали по събирания
на випуски, тъй като двете били съученички. Семействата им празнували
заедно Нова година, срещали се „по Коледа на 2011 г.“ – ищците били лъчезарни
хора, танцували, веселяли се. След трагичната загуба на дъщеря им свидетелката
трудно ги познала - били съсипани, изглеждали
„100-годишни“, посивели, с наведени рамене и изтекли от плач очи – „страшна
гледка“. Престанали да ходят по събирания, не приемали хора в дома си и
свидетелката ги срещала само на гробищния парк в Бояна. Оттогава минали почти
осем години, но състоянието им не се променило. Опитвали се да се държат, за да
отгледат внучката си, но били съсипани и нещастни. Когато дъщеря им Г. се
омъжила и родила детето си, те били много горди и говорели само „хубави неща“
за зет си. Отношенията в семейството били основани на голяма обич и уважение. Работели
заедно с дъщеря им и тя била голямата им надежда. Често пътували по екскурзии,
детето също гледали заедно. Ищецът получил инсулт малко след смъртта на Г.. Ищцата
също не била добре – куцала, едва ходела и се виждало, че всичко това е от
нервно претоварване, от емоционална нетърпимост към трагичното събитие в живота
им. Времето не било излекувало болката им. Постоянно отбелязвали годишнини от
смъртта на дъщеря им и животът им се крепял на тези годишнини. Цялото семейство
се грижело за внучката си. Тя била само на 10 месеца, когато останала без
майка.
От показанията на
св.Хардалов се установява, че познава ищците от 40 години. Работели заедно с
ищеца като млади специалисти, а впоследствие и семействата им станали много
близки. Ищците отглеждали с много любов децата си. Дъщеря им Г. учела в
Германия, както и синът на свидетеля, затова семействата им си обменяли
информация. Отношенията на родителите с дъщеря им били много близки. Те се
грижели много добре и за двете си дъщери. Възлагали големи надежди на Г.. Тя
завършила стопански мениджмънт и започнала да поема сериозни отговорности в
работата си. Работели заедно в общата семейна фирма и родителите били много
щастливи. След смъртта на дъщеря им свидетелят видял двама съкрушени родители
пред църквата, с емоционален срив, с отговорности за едно малко дете, което
останало без майка на около 10 месеца. Те поели функциите на майката, която никой
не можел да замени. Грижели се за внучката си заедно с нейния баща - споделили грижите
за нейното отглеждане и възпитание. Наред с това ищците били професионално
претоварени, обременени с дела, търсейки възмездие за дъщеря си. Колкото и да били
близки, свидетелят не смеел да ги търси, както преди, за да не се натрапва от приятелски
чувства. Започнали по-рядко да се виждат, срещали се по помените. Всичко вече
беше различно. Те престанали да приемат поздравления за имени дни, за рождени
дни, потънали в траур. Майката на Г. и досега ходела в траур. Ищецът получил
инсулт след смъртта на дъщеря си, имал някакъв остатък от него – остатъчна
пареза на лицето. Оттогава бил на хапчета. По-късно му поставили и стент на
сърцето.
С оглед на гореобсъдените доказателства съдът приема за установен фактическия
състав на чл.49, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД. От присъдата на наказателния съд се
установи противоправното поведение на В.Р.П., проявено като лекар – хирург –
оператор в III хирургична клиника на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, неговата вина, и
наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
смъртта на дъщерята на ищците, а от показанията на разпитаните свидетели се
установи, че родителите са претърпели неимуществени вреди, които са в
причинно-следствена връзка със смъртта на детето им.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства –
възрастта на родителите към датата на смъртта на дъщеря им – 55 г. за А.С.Я. и 60 г.
за А.О.Н.; обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки в живота
на човека – тази на родителя с неговото дете, при това дъщеря им е починала в разцвета на силите си.
Родителите са изгубили завинаги възможността да общуват с нея, да споделят
радостните и трудни моменти в живота си и да разчитат на нейната опора. Отношенията
между тях и дъщеря им са били основани на дълбока обич, взаимно уважение,
разбирателство и подкрепа. Ищците тежко са преживели загубата на детето си,
след смъртта на Г.Н. животът им драматично се е променил – преди са обичали да се събират с
приятели, да ходят на екскурзии, а след смъртта на детето им са потънали в
траур, избягват да общуват с познатите си, срещат се предимно по помени,
единственото, което ги крепи, са грижите са тяхната внучка, останала без майка
след смъртта на дъщеря им.
При
определяне на обезщетението съдът отчете и обстоятелството, че мъката на родителите от
смъртта на детето им ще остане до
края на живота
им, за тях загубата е невъзвратима
и не може да бъде измерена
материално.
Като отчете
горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на
живот в страната през 2012 г., съдът
определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по
справедливост на по 150 000 лв. за всеки от родителите, до който размер
исковете са основателни, а в останалата част, до пълните предявени размери от
по 180 000 лв. следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът А.О.Н. е починал в хода на
делото, поради което с определение от
26.01.2021г., на основание чл.227 от ГПК, на негово място са конституирани
неговите правоприемници: А.С.Я./съпруга/, С.А.Н./дъщеря/ и малолетната Е.А.Н./внучка/,
представлявана от законен представител – нейният баща А.Г.Н./л.333– гръб/, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 150 000 лв. на
правоприемниците на А.О.Н..
По възраженията за изтекла погасителна
давност, направени от третите лица – помагачи:
Възраженията
за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искове за
неимуществени вреди са неоснователни. Деликтът е осъществен на 29.02.2012г.,
като петгодишната погасителна давност за обезщетението за неимуществени вреди
изтича на 29.02.2017 г., а исковата молба е подадена преди това на 21.02.2017 г./чл.110
от ЗЗД/.
Възражението
за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията законна лихва е
частично основателно.
На
основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, лихва се дължи от датата на деликта/29.02.2012г./
до окончателното изплащане. Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Съгласно чл.116, б.“б“
от ЗЗД, давността се прекъсва
с предявяване на иск. В конкретния случай
исковата молба е подадена на 21.02.2017 г., поради което дължимата законна
лихва за периода след 21.02.2014 г. до
окончателното изплащане не е погасена по давност. Претенцията за законна лихва за
периода 29.02.2012 г. до 21.02.2014 г., като погасена по давност, следва да
бъде отхвърлена.
По
разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата А.С.Я.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
2500 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на конституираната в хода на делото
С.А.Н., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски
в размер на 2500 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер на 12 000 лв., а на СГС
разноски за вещо лице в размер на 325 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Университетска м.б.з.а.л.и с.м.Н.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.С.Я.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв.Р., на
основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 150 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта
на нейната дъщеря Г.А.Н. - Н., настъпила на
29.02.2012 г., по вина на В.Р.П., който като лекар – хирург – оператор на 27.02.2012 г. в
III хирургична клиника на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, е нарушил правилата на Наредба
№20/23.06.2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия,
неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска
хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна
хирургия, а именно раздел 10, т.2, т.2.2, пр.2 - не е прецизирал натиска при използване
на медицинско изделие „троакар“ и е наранил коремната аорта и е допуснал
нарушение на т.2.1 - забавил се е в решението за преминаване към конвенционален
метод /конверсия/ за опериране, в резултат на което е последавала масивна
кръвозагуба, довела до хеморагичен шок с поредица допълнителни усложнения,
което деяние е признато за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК с присъда №
258/14.10.2015г. по НОХД № 598/2014г. на СГС, НО, 2 състав, частично изменена с
присъда № 4/18 от 09.02.2018г. по ВНОХД № 569/2017г. на САС/, ведно със
законната лихва, считано от 21.02.2014 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 180 000 лв. и в частта, в която се претендира законна лихва
за периода 29.02.2012г. - 21.02.2014г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Университетска м.б.з.а.л.и с.м.Н.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.С.Я., ЕГН **********, С.А.Н.,
ЕГН **********, и малолетната Е.А.Н.,
ЕГН **********, представлявана от законен представител – нейният баща А.Г.Н.,
ЕГН **********, като наследници на
починалия в хода на делото А.О.Н., съдебен адрес на всички правоприемници:
гр.София, ул.“ *******– за адв.Р., на основание чл. чл.49
от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от А.О.Н., починал в хода на делото на 03.12.2020 г., б.ж. на
гр.София, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговата дъщеря Г.А.Н.
- Н., настъпила на 29.02.2012 г. по вина на В.Р.П., който като лекар – хирург – оператор на 27.02.2012г. в
III хирургична клиника на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ е нарушил правилата на Наредба
№20/23.06.2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия,
гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия,
пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия, а
именно раздел 10, т.2, т.2.2, пр.2 - не е прецизирал натиска при използване на
медицинско изделие „троакар“ и е наранил коремната аорта и е допуснал нарушение
на т.2.1 - забавил се е в решението за
преминаване към конвенционален метод /конверсия/ за опериране, в резултат на
което е последавала масивна кръвозагуба, довела до хеморагичен шок с поредица
допълнителни усложнения, което деяние е признато за престъпление по чл.123,
ал.1 от НК с присъда № 258/14.10.2015г. по НОХД № 598/2014г. на СГС, НО, 2
състав, частично изменена с присъда № 4/18 от 09.02.2018г. по ВНОХД №
569/2017г. на САС/, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2014 г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 180 000 лв. и в частта, в
която се претендира законна лихва за периода 29.02.2012 г. - 21.02.2014 г.,
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Университетска м.б.з.а.л.и с.м.Н.“
ЕАД, ЕИК *******, да заплати на А.С.Я.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
2500 лв., съразмерно на уважаната част от иска. ОСЪЖДА „Университетска м.б.з.а.л.и с.м.Н.“
ЕАД, ЕИК *******, да заплати на С.А.Н., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 2500 лв., съразмерно на уважаната
част от иска.
ОСЪЖДА „Университетска м.б.з.а.л.и с.м.Н.“ ЕАД да заплати на
държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху
уважените искове в размер на 12 000 лв.,
а на СГС разноски за вещо лице в размер на 325 лв., съобразно уважената част от
исковете.
Решението
е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника
„Университетска м.б.з.а.л.и с.м.Н.“ ЕАД - “Застрахователна компания „Л.и.“ АД,
ЕИК *******адрес за призоваване: гр.София, бул.“********* А и В.Р.П., ЕГН **********,***.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: