РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Пловдив, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20245001000107 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 122/17.10.2023 г., постановено по т.д. №
12/2022 г. на ОС-П., допълнено с решение № 1/3.01.2024 г., с което по
предявения частичен иск с правно основание чл.410 от КЗ от ищеца „Г.з.”
ЕАД-гр. С. срещу ответника Агенция „П.“-гр. С. при участието на третото
лице-помагач „А.“ ЕАД - гр. С. е осъдена Агенция „П.“-гр.С. да заплати на
„Г.з.“ЕАД-гр.С. сумата 20 647,36 лв. като част от дължимата на основание
чл.410,ал.1 КЗ, след извършено плащане от страна на ищеца на
застрахователни обезщетения на лицата, увредени от ПТП, станало на
31.03.2019 г.на АМ „Т.“ с л. а. „Н.А.“,рег. №*********, и съдебно-деловодни
разноски в размер на 2 342,68 лв., като е отхвърлен предявеният частичен иск
с правно основание чл.410 от КЗ за разликата от 20 647,36 лв. до 26 000 лв.
поради извършено съдебно прихващане между вземането на ищеца-предмет
на иска и насрещното вземане на ответника срещу ищеца за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от същото
ПТП, до размера на 5 352,64 лв., както и е осъдено „Г.з.“ЕАД-гр.С. да
1
заплати на ответника Агенция „П.“-гр. С. съдебно-деловодни разноски в
размер на 314,98 лв., като с допълнителното решение № 1/3.01.2024 г. е
осъден ответника Агенция „П.“-гр.С. да заплати на ищеца „Г.з.“ЕАД-гр.С. и
законната лихва върху присъдената главница в размер на 20 647,36 лв.,
считано от датата на предявяване на иска 23.01.2022 г. до окончателното й
изплащане.
Жалбоподателят Агенция „П.“-гр.С. моли решението да бъде отменено
като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени във
въззивната жалба с вх. № 9636/1.11.2023 г., като бъдат отхвърлени
предявените срещу А. искове. Като ответник в производството пред
окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни. Моли да бъде
уважена жалбата, подадена от третото лице-помагач на ответника „А.“ЕАД-
гр.С.. Претендира за присъждане на разноски.
Жалбоподателят „А.“ЕАД-гр.С. - трето лице-помагач на ответника А.
обжалва решението като неправилно с молба то да бъде отменено по
съображенията, изложени във въззивната жалба с вх. № 10 180/17.11.2023 г.,
и да бъдат отхвърлени предявените искове. В производството пред окръжния
съд оспорва исковете като неоснователни. Моли да бъде уважена като
основателна въззивната жалба, подадена от жалбоподателя А.-гр.С..
Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по въззивните жалби „Г.з.“ЕАД-гр.С. моли те да бъдат
отхвърлени като неоснователни по съображенията, изложени с отговорите с
вх. № 10 521/27.11.2023 г. и с вх. № 927/26.01.2024 г. Като ищец в
производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 410,ал.1,т.2 от КЗ във вр. с чл. 49
във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника А. да му
заплати сумата 26 000 лв. ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното плащане – частичен иск от сумата в общ размер на 413 750
лв., представляваща ½ от изпратено от „Г.з.“ЕАД застрахователно
обезщетение на лицата, които са увредени от ПТП, настъпило на 31.03.2019 г.
на автомагистрала „Т.“ с лек автомобил „Н.А.“, рег. №**********.
Претендира за присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
2
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че на 31.03.2019 г. е настъпило ПТП на
автомагистрала „Т.“, при което водачът на лек автомобил „Н.А.“ с рег.
№********** К. А.З. навлиза в участък от магистралата с въведена временна
организация на движението поради ремонт на моста на река Е., пропада до
коритото на реката и МПС се самозапалва, вследствие на което загиват
водачът К. З. и пътниците в лекия автомобил Е.И.А. и Ф.З.А., а пътниците
А.З.А. и И.А.Ф. получават телесни увреждания. Безспорно е, че дружеството-
ищец „Г.з.“ЕАД е застраховател за гражданската отговорност на водача К. З..
Понастоящем няма спор, че застрахователното дружество е изплатило общо
сумата 827 500 лв. за застрахователни обезщетения на посочените в исковата
молба пет лица въз основа на сключени споразумения – сумата 120 000 лв. на
И.Ф.Д. за неимуществени вреди от загубата на нейната майка Е.А., сумата
120 000 лв. на И.Ф.Д. за неимуществени вреди от загубата на баща й Ф.А.,
сумата 120 000 лв. на И.Ф.З. за неимуществени вреди от загубата на майка му
Е.А., сумата 120 000 лв. на И.Ф.З. за неимуществени вреди от загубата на
баща му Ф.А., сумата 120 000 лв. на А.Ф.З. за неимуществени вреди от
загубата на майка му Е.А., сумата 120 000 лв. на А.Ф.З. за неимуществени
вреди от загубата на баща му Ф.А., сумата 47 500 лв. на А.Ф.З. за
неимуществени вреди от получените от него телесни увреждания в
процесното ПТП, сумата 10 000 лв. на И.А.Ф. за имуществени и
неимуществени вреди от получените от нея телесни увреждания в процесното
ПТП и сумата 50 000 лв. на З.А.Б. за неимущестевни вреди от загубата на
сина му Ф.А.. Безспорно е, че ремонтът е извършван от ответника А.-гр.С. и
че ремонтните работи са изпълнявани по възлагане от него от третото лице-
помагач на ответника „А.“ЕАД-гр.С..
Ищецът твърди с подадената на 26.07.2021 г. искова молба, че
организацията на ремонтните дейности и въведената временна регулация на
движението в района на ремонтирания участък (мост над река Е.) са
осъществявани от А., като на мястото, на което К. З. навлиза с управлявания
от нея автомобил в ремонтирания участък са липсвали част от предпазни
бализи и други знаци, които следва да насочват водачите към обезопасеното
трасе, като точно пред входа на ремонтирания участък такива са липсвали,
3
същият е оставен необезопасен и е създавал възможност водачите да се
заблудят за безопасната посока на движение като навлизат в опасната зона.
Твърди, че отклонението било обозначено с ограничителни табели С4.3/С4.4
и знаци Г9/10, образуващи коридор, отвеждащ превозните средства в лявото
платно, но в поредицата ограничителни табели, отделящи „коридора“ от
забранения участък, липсвали две от ограничителните табели, преграждащи
лявата лента на платното за П., и на разделителната линия между двете ленти
имало знак С4, комбиниран с Г10. Твърди, че липсата на сигнализация,
респективно неправилната сигнализация относно ограничителни табели,
препятстващи навлизането по лявата лента за движение, допълнена с
наличието на знак Г10 на разделителната линия между дясната и лявата
ленти, създало предпоставка и допринесло за настъпване на процесното ПТП.
Твърди, че на основание чл. 3,ал.2, чл.8,ал.2, чл.19,ал.1 и чл. 30,ал.1 от Закона
за пътищата републиканските пътища се стопанисват от А., която следва да
организира дейността по поддържане, възлагане на ремонт и управление на
същите. Твърди, че доколкото има информация за неизпълнение на
задълженията на А. да организира движението и да постави ограничителни
табели, което неизпълнение е създало опасност и е допринесло за настъпване
на процесното събитие и произтеклите от него вреди, е налице солидарност
при причиняването на вредите на посочените в исковата молба лица, на които
ищецът е изплатил посочените обезщетения, между водачът на лекия
автомобил К. З. и А. съгласно чл. 53 от ЗЗД. Твърди, че процесното ПТП е
настъпило поради невниманието на водачката, но и поради неправилното
сигнализиране на пътя. Твърди, че с изплащането на застрахователното
обезщетение на основание чл.410,ал.1 от КЗ застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има право на
регрес срещу него до размера на платеното обезщетение. Твърди, че е
предявило пред ответника А. претенция за плащане на сумата 413 750 лв.,
която е ½ от сумата на платените от ищеца обезщетения. Заявява, че
претендира половината от платените обезщетения, защото неизпълнението на
задълженията на ответника за правилното сигнализиране и организиране на
пътното движение в еднаква степен е допринесло заедно с поведението на
виновния водач за настъпване на процесното ПТП. Предявява иска като
частичен – за заплащане на сумата 26 000 лв. частично от общо дължима сума
413 750 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
4
С отговора на исковата молба от 11.08.2021 г. ответникът А. оспорва
исковете изцяло. Оспорва твърденията на ищеца относно механизма на
настъпилото на 31.03.2019 г. ПТП. Оспорва твърденията на ищеца за липсата
на сигнализация, респективно неправилна сигнализация, която да е създала
предпоставка и да е допринесла за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че
причините за настъпване на ПТП са изцяло в действията на водачката на
автомобила, която поради неопитност (млад шофьор – около 10 месеца стаж),
липса на внимание в момента на катастрофата сама се е поставила в
неблагоприятно положение, в резултат на което са настъпили тежките
последици за нейното и това на близките й здраве и собственост. Твърди, че
ПТП е настъпило по вина на водача на МПС, което изключва отговорността
на А. по чл. 49 от ЗЗД. Счита, че не е налице пряка причинно-следствена
връзка между състоянието на пътя, въведената ВОБД и вредоносния резултат,
тъй като не те са оказали непосредствено въздействие върху ситуацията, а
неопитността на водача, несъобразената скорост и неспазване на правилата за
движение. Твърди, че А. е изпълнила всички свои задължения, касаещи
обезопасяването на процесния ремонтиран участък от АМ“Т.“, като е въвела
и организирала временна организация по безопасност на движението,
сигнализираща извършваните ремонтни дейности по протежение на 2 км.
преди ремонта. Заявява, че проектът за ВОБД се изпълнява въз основа на
договор между възложителя и лицата, които извършват СМР, като изпълнител
на СМР е „А.“ЕАД. Твърди, че водачът на лекия автомобил е нормативно
задължен съгласно чл. 5,ал.1,т.1, чл.20,ал.1 и 2 и чл. 21,ал.1 от ЗДвП и е
следвало да съобрази конкретните пътни условия и скорост на движение, за
да осигури безопасно управление. Твърди, че е от значение и дали
пострадалият и другите двама починали пътници са били с поставен
предпазен колан по време на ПТП. Оспорва размера на иска за
неимуществени вреди, като счита, че той е завишен. Заявява евентуално
възражение за принос (съпричиняване) от поне 90% за настъпване на
събитието от страна на пострадалия водач на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД
поради извършените от нея нарушения на ЗДвП –
несъобразяване/превишаване на допустимата спрямо пътните условия
скорост, съчетано с липса на необходимото внимание при управлението на
МПС при тези пътни условия (въведена ВОБД), както и липсата на опит като
водач на МПС (около 10 месеца). Счита и че липсата на поставен предпазен
5
колан от шофьора и другите двама починали пътници е нарушение на чл.
137а,ал.1 от ЗДвП и също е предпоставка за настъпването на вредоносния
резултат. Затова претендира за намаляване съобразно установения принос от
страна на загиналия на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че А.
е заплатила на „А.“ЕАД допълнително разходите по извършените
възстановителни работи на нанесените щети след ПТП в размер на 10 705,28
лв., поради което заявява евентуално възражение за прихващане със сумата
10 705,28 лв.
С допълнителната искова молба от 30.08.2021 г. ищецът заявява, че
сигнализацията на ремонтните действия не е извършена по ясен начин, като
това обстоятелство е създало предпоставка и е допринесло за настъпване на
процесното ПТП, като причинната връзка е между предприетите действия по
ремонта, включително неговата сигнализация и обезопасяване на движението,
за които отговаря А., и настъпилото ПТП, като поведението на водача също е
допринесло за настъпване на ПТП. Заявява, че от документи от образуваното
досъдебно производство е видно, че има данни за липсващи бализи и
неправилна сигнализация. Оспорва твърдението на А., че е осигурено
безопасно сигнализиране на ремонтните действия. Оспорва като
неоснователна позицията на ответника относно размера на платените от
застрахователя обезщетения. Заявява, че дружеството е платило 100% от
вредите на увредените лица, тъй като съгласно чл. 53 от ЗЗД при причинено
увреждане от неколцина те отговарят солидарно, но доколкото поведението
на ответника също е допринесло за настъпване на вредоносното събитие
претендират 50% от платеното обезщетение. Оспорва като неоснователни
заявените от ответника възражения за съпричиняване и за прихващане.
С допълнителния отговор от 16.09.2021 г. ответникът поддържа
заявените с отговора на исковата молба възражения и твърдения.
С определение, постановено в първото открито съдебно заседание по
делото, окръжният съд по заявеното от ответника А. с отговора на исковата
молба искане допуска участието на „А.“ЕАД-гр.С. като трето лице-помагач на
ответника. С представеното от третото лице-почагач в съдебното заседание на
окръжния съд на 29.11.2022 г. писмено становище от страна на „А.“ЕАД-гр.С.
се оспорва заявената от ищеца претенция като неоснователна и моли тя да
бъде отхвърлена. Възразява относно описания в исковата молба механизъм на
6
настъпване на ПТП и относно твърдението за причините, поради което то е
настъпило. Твърди, че причината за настъпване на ПТП, е поведението на
водачката на лекия автомобил, който извод се потвърждава и от
постановлението на прокурор от 10.08.2022 г. за прекратяване на
образуваното наказателно производство, както и от показанията на
свидетелите. Твърди, че ВОБД е изпълнена и поддържана съобразно всички
изисквания на Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и
безопасността на движението при извършване на СМП по пътищата и
улиците. Относно тезата, че „липсващите“ бализи не са били поставени на
мястото си поради навлизането на строителна техника на обекта във връзка с
извършваните там СМР, твърди, че в периода от 27.03.2019 г. до 31.03.2019 г.
не са извършвани СМР, които да изискват навлизането на техника през
ВОБД. Твърди, че водачът на МПС го е управлявал при преминаването му
през въведената ВОБД със скорост по-висока от допустимата. Твърди, че
ПТП е настъпило по вина на водача на МПС, което изключва отговорността
на А. по чл. 49 от ЗЗД, както и тази на официалния изпълнител на обекта
„А.“ЕАД. Заявява евентуално възражение за съпричиняване от най-малко
90% на настъпването на събитието от страна на пострадалия на основание чл.
51,ал.2 от ЗЗД поради извършените от К. З. нарушения на ЗДвП – за
съобразяване на скоростта на придвижване с пътните условия, съчетано с
липсата на необходимото внимание при управлението на МПС при
въведената ВОБД и липсата на опит по магистрални участъци. Счита, че и
липсата на поставени предпазни колани от водача на МПС и другите двама
починали пътници също е предпоставка за настъпване на вредоносния
резултат. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди на увредените
лица следва да бъде намалено съобразно установения принос от страна на
лицата.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд установява, че при
ПТП са загинали водачът на лекия автомобил и двама от пътниците, а другите
двама пътници са получили телесни увреждания, поради което след
предявени претенции за изплащане на застрахователни обезщетения за
неимущестевни вреди от двамата пострадали във връзка с получените телесни
увреждания и от близките на тримата починали при ПТП е постигнато
споразумение за определяне размера на дължимото на всеки един от тях,
които обезщетения са изплатени от ищеца. Във връзка със заявеното от
7
ответника възражение относно определения размер на обезщетенията и
несъответствието му с действително претърпените неимуществени вреди,
съдът преценява доколко размерите на обезщетенията съответстват на
принципа на справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД и приема, че те са
справедливи с изключение на обезщетението, изплатено на А.Ф. в размер на
47 500 лв., което определя на 40 000 лв., т.е. със 67 500 лв. по-малко. Затова
окръжният съд приема, че общият сбор на дължимите обезщетения, за които
ответникът ще отговаря при доказване на основания за солидарна
отговорност със застрахователя по чл. 53 от ЗЗД, е 403 000 лв. (следва тук да
се посочи, че окръжният съд е допуснал грешка при изчислението, тъй като
от общата сума на изплатените обезщетения 827 500 лв. следва да се извади
сумата 7 500 лв., след което получената сума 820 000 лв. да се раздели на две,
при което сумата е 410 000 лв., а не 403 000 лв.). Съдът приема за
неоснователно възражението на ответника за намаляване на размерите на
дължимите обезщетения поради съпричиняване от страна на пострадалите
лица, защото преценява, че макар такова неправомерно поведение
(непоставяне на обезопасителен колан) да е установено за всички пътуващи в
автомобила без шофьора К. З., то в случая не може да се прецени безспорно
като допринесло за причинените смърт и телесни увреждания. Съдът приема
за установено наличието на виновно противоправно поведение на водачът на
автомобила К. З. с оглед чл. 20,ал.2 от ЗДвП, която е управлявала лекия
автомобил със скорост над разрешената след навлизане в участъка от пътя
(70-75 км./ч. при максимално разрешена 50 км./ч. съгласно ВОБД), което
нарушение ведно с липсата на нужното повишено внимание по време на
преминаването през този участък са проявите на нейното виновно
противоправно поведение, в причинна връзка с което е настъпило ПТП.
Съдът посочва, че основният спорен въпрос по делото е дали А. като
възложител на работата по организация на движението в ремонтиран участък
от пътя (мост над р. Е.) отговаря за настъпилите от станалото ПТП вреди
наред със застрахователя на гражданската отговорност на водача на
автомобила. Съдът преценява, че целеното „пълно затваряне“, което е
следвало да осигури безопасното преминаване през този участък от пътя,
обаче не е било осъществено на място в момента, в който е преминал
управлявания от К. З. автомобил. Съдът приема за установено от двете
експертни заключения, че в часовия диапазон 19,31 ч.-22,19 ч. според
8
видеозА.сите от камери на патрулен автомобил на „Пътна полиция“ при
ОДМВР-П. са липсвали някои от предвидените ограничителни табели в
лявата лента, вследствие на което тя практически не е изглеждала изцяло
затворена, а напротив – с отворена за преминаване част от нея. Съдът посочва
извода от заключението на вещото лице инж. В.Ф., че фиксираните от
камерите бализи С.4.4 са били като брой, местоположение и дистанция
помежду им в пълно несъответствие със скицата, приложена към ВОБД по чл.
73,ал.1,т.1, Приложение № 64, и по-конкретно че в лявата лента, предвидена
за изпреварване при обичайната организация на движението е имало само
основа на бализ, а е липсвала горната му вертикална част. Съдът констатира,
че наличието само на бетонова основа без поставена върху нея табела С4.4
ясно личи на всички снимки, направени от вещите лица на стоп-кадър от
видеозА.сите в часовия диапазон, в който е станало ПТП, като след това са
били повикани и отишли на място дежурни служители на А., които сменили
според свидетеля Г. две счупени бализи. Съдът преценява, че в повторното
заключение на двете вещи лица има снимка, показваща ограничителна табела
С4 отделена от бетоновата й основа и лежаща встрани от пътното платно,
която снимка е снета от видеозА.са в часовия диапазон преди настъпването на
ПТП, което потвърждава, че пътният инцидент е станал по време, в което има
данни за „взломена“ според вещите лица от основата й една ограничителна
табела, което след като се съпостави със съществуващата на място на
маркировката основа без табела опровергава тезата на ответника, че тази
табела е била съборена и счупена след като е била блъсната от преминалия от
там автомобил, поради което е очевидно, че става дума за фактическо
състояние на маркировката, при което е станал инцидентът, а не за последица
от него. Съдът приема, че съществува вероятност табелите да са били
разместени и повредени при обстоятелствата, за които дава показания
свидетелят Х., който е работил на обекта като кофражист – при влизане на
техника на обекта. Съдът преценява, че при липса на спирачни следи от други
автомобили на местопроизшествието и при твърдението на ответника, че нито
един друг автомобил не се е заблудил да тръгне да преминава през мястото,
отпада възможността табелата да е съборена от преминаващ автомобил.
Съдът намира, че независимо от кого и по какъв начин е била нарушена
предвидената сигнализация, факт е, че непосредствено преди инцидента е
съществувало едно по-голямо разстояние между знаците 9,55 м., именно през
9
който „коридор“, оставен свободен в лявата „бърза“ лента е преминал
автомобила, поради което няма как да се отрече причинната връзка между
поведението на отговорния за неправилната сигнализация субект и вредите,
настъпили от процесното тежко ПТП. Съдът преценява, че вещите лица в
заключението си потвърждават твърденията на ищеца, че по този начин са
създадени условия да се заблуди водача на автомобила и да навлезе през
останалия по-широк коридор, непосредствено след предхождащия го знак
Г10. Съдът приема, че това, че водачката на автомобила е карала със скорост
над разрешената за този участък, както и че е реагирала след като вече е
навлязла в стеснения участък от пътя, върху който е имало струпани
строителни материали, се отнася до нейния принос за настъпване на ПТП и
причиняване на вредите, но не изключва за тях да са допринесли действия
и/или бездействия на други правни субекти. Съдът изгражда убеждение от
фактическите констатации в двете заключения на тримата експерти, че
допуснато нарушение на предвидената маркировка е в причинна връзка с
вредите от ПТП, защото именно липсата на указателна табела по средата на
лявата пътна лента и видимия като свободен за преминаване през нея коридор
са подвели водача на автомобила и са го накарали да премине от там. Съдът
приема, че фактът, че този водач е бил първият заблудил се по този фатален
начин, не променя извода за съпричиняване на резултата от повече от един
деликвент. Съдът преценява, че не може да се приеме, че вредите биха
настъпили при ясно обозначение за начина на реорганизация на движението,
само заради превишената скорост от страна на шофьора, а напълно възможно
е било тя да се пренасочи към правилното платно и съответно предвидената
лента за движение и при тази скорост и във всички случаи е щяло да се
избегне пропадането на автомобила надолу по моста, ако табелите С4.4 са
били поставени на точните си места, според предвидената временна
организация на движението. Съдът посочва, че случаят очевидно не е такъв,
при който при ясна и точно поставена маркировка водачката бе предизвикала
ПТП само поради превишената скорост и своето невнимание. Съдът не
възприема изводите на вещите лица, че няма причинна връзка между
нарушената и създаваща заблуждение сигнализация и настъпилия тежък
инцидент с причинените вреди. Съдът счита, че сигнализацията е следвало да
бъде в съответствие с одобрения план и с Наредбата, а не е било така точно на
мястото, през което е преминал автомобилът, следвало е съществуващата
10
маркировка да дава напълно ясни указания относно мястото за преминаване и
да не способства за въвеждане в заблуждение дори по-неопитни водачи и
съответно при преминаване в тъмната част от денонощието. Съдът приема, че
вината на служителите на А., които отговарят не само за първоначалното
поставяне, но и за съществуването на място на точна и ясна маркировка,
която да обезопаси движението през ремонтирания участък от потя, е
безспорно установена по делото. Съдът преценява, че от страна на А. е
следвало да се създаде такава вътрешна организация по контрол за опазване
на маркировката, която да гарантира нейното съществуване през целия срок
на извършване на ремонта, който контрол е бил възложен изцяло на
осъществяващото ремонта дружество „А.“ЕАД. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля Пингов, че той лично е проверил маркировката
последно към 17 часа на същия ден и тогава сигнализацията била налице, тъй
като не е регистриран пътен инцидент в диапазона от 17 ч. до 19,42 ч., когато
видеозА.сът е документирал липсата на указателна табела, а не са
констатирали и следи от спирачен път на това място, преди настъпването на
процесното ПТП, поради което следва да се изключи вероятността табелата
да е била съборена от друг преминал преди това автомобил. Съдът посочва,
че през същия ден, както и предишните дни, на място са били единствено
работници от „А.“ЕАД и тяхната механизирана техника е минавала, като е
установено, че за целта маркировката е била временно размествана, поради
което приема, че очевидно става дума за проявена от страна на работници и
служители на дружеството-изпълнител на ремонта небрежност, която е
налице независимо дали те са причинили увреждането на сигнализацията или
поне са го видели или са могли да го видят, но не са уведомили своевременно
за подмяната на бализа и възстановяването на правилната маркировка. Съдът
преценява, че за техни виновни и противоправни действия и/или бездействия
отговаря възложителя на работата по ремонта А., което юридическо лице е
следвало да осигури безопасността на движение през цялото време на
протичане на ремонта, по един или друг начин – чрез поставяне на някакъв
вид охрана или наблюдение. Съдът преценява, че случаят не може да бъде
квалифицират като случайно събитие и че е бил нужен и съответния
инструктаж на работещите на място, за да не се допусне нарушаване на
сигнализация и бездействие след това. Изводът на съда е, че от обективна
страна нарушение безспорно е установено, а вината на длъжностните лица,
11
отговарящи за създаването и осъществяването на временна организация на
движението във връзка с ремонтните дейности, която да гарантира
обезопасяването на движението в този участък от пътя, се предполага до
доказване на противното съгласно чл. 45,ал.2 от ЗЗД. Съдът преценява, че
събраните гласни доказателства навеждат на извода, че по време на ремонта е
имало практика да преминава строителна техника през затворения участък от
пътя, във връзка с което са се премествали и бализи. Съдът приема, че при
тази дейност очевидно не е осъществяван нужния контрол, за да не се
допусне нарушение на сигнализацията, съответно, не е извършено
необходимото да се сигнализира за бързото й възстановяване в случай, че е
нарушена поради небрежност. Изводът на съда е, че за тези виновни и
противоправни десйтвия на лица, които не е нужно да бъдат конкретно
установени в настоящия процес, по отношение на пострадалите отговаря
юридическото лице, което е възложило ремонта на пътя – А., тъй като негово
е задължението при осъществяване на тази дейност да се гарантира
безопасното движение по пътя, обратно, въвеждащата в заблуждение
сигнализация е довела до настъпването на вреди наред с виновното
противоправно поведение на водача на автомобила К. З., поради което за
обезщетяването на тези вреди застрахователят и възложителят на ремонтните
работи на пътя отговарят солидарно по правилата на чл. 53 във вр. с чл. 49 от
ЗЗД. Съдът приема за основателно твърдението на ищеца, че водачът на лекия
автомобил, причинил ПТП, и отговорните за обезопасяването на
ремонтирания участък от пътя лица са допринесли в еднаква степен за
настъпването на вредите, защото така, както до този инцидент с пропадането
на автомобила от моста не би се стигнало, ако водачката му не беше
подведена да мине по него от нарушената сигнализация, така и инцидентът
би могъл да се предотврати, ако тя бе карала с допустимата и указана по
съответния ред със знак скорост и бе предприела намаляване или спиране,
когато вече е била навлязла в грешната лента, за каквато реакция вещите лица
установяват, че е имала време. Затова съдът приема, че ответникът следва да
възстанови на застрахователя-ищец половината от общо дължимата като
обезщетение сума или 201 500 лв. (вярната сума според надлежното
изчисление е 205 000 лв.), от която като частичен иск в настоящия процес
претендира само 26 000 лв. Съдът приема за основателно заявеното от
ответника възражение за прихващане с негово вземане срещу застрахователя-
12
ищец за вреди при управлението на процесния лек автомобил, а именно за
направени от А. разходи за заплащане на ремонтни работи, възложени на
третото лице-помагач, за да бъдат възстановени повредите върху пътния
участък, нанесени в резултат от ПТП – 10 705,28 лв., от която сума е дължима
половината съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД или 5 352,64 лв. След извършване на
прихващането до размера на по-малкото от двете насрещни еднородни
вземания съдът приема, че искът следва да бъде уважен за сумата 20 647,36
лв. и отхвърлен за разликата до 26 000 лв. С постановеното на 3.01.2024 г.
допълнително решение окръжният съд присъжда в полза на ищеца и в тежест
на ответника и законната лихва върху присъдената главница 20 647,36 лв.,
считано от датата на предявяване на иска 23.01.2022 г. до окончателното й
изплащане.
С подадената на 1.11.2023 г. въззивна жалба жалбоподателят А. твърди,
че решението е неправилно, тъй като обратно на изводите на окръжния съд
при условията на пълно доказване не са установени твърдените от ищеца
положителни факти – елементи на фактическия състав по чл. 410,ал.1 от КЗ.
Твърди, че не е доказан по „безспорен“ начин, както сочи съдът, че
процесното ПТП е настъпило поради пропуски във въведената временна
организация и безопасност на движението и вина на служители на А. (в
мотивите – проявена небрежност от работници на „А.“ЕАД). Твърди, че
окръжният съд изцяло неправилно е възприел за „безспорно“ установена
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и въведената ВОБД
поради извършвани ремонтни дейности, която категорично не е доказана по
делото. Заявява, че окръжният съд не е обсъдил свидетелските показания на
свидетеля-пряк очевидец на ПТП И.А.Ф. и на свидетеля И.Ф.Д., преминала с
друг автомобил през същото място, от които се установява, че знаците от
ВОБД са пренасочвали ясно и в достатъчна степен движението в другото
платно на АМ“Т.“. Твърди, че е в противоречие със събрания доказателствен
материал изводът на съда, че в часовия диапазон 19,31 ч.-22,19 ч. според
видеозА.сите от камери на патрулен автомобил на „Пътна полиция“ при
ОДМВР-П. са липсвали някои от предвидените ограничителни табели в
лявата лента, вследствие на което тя практически не е изглеждала изцяло
затворена, а напротив с отворена за преминаване част от нея. Твърди, че
доказателствата по делото са обратни на този извод, като според двете
заключения на САТЕ е имало основа на бализ около един час преди ПТП.
13
Твърди, че тъй като ПТП е станало около 21,28 часа, от зА.сите на патрулния
автомобил не може да се установи по категоричен начин дали е имало
пропуск в сигнализацията към момента на ПТП на процесното място така,
както неправилно приема за безспорно съдът. Заявява, че патрулният
автомобил е бил спрян именно на процесното място, но от служителите на
пътна полиция, които имат задължение за контрол и на ВОБД, визирани в чл.
84,ал.1 и чл. 85,ал.1 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г., очевидно не е установен
пропуск или нередност във ВОБД и те не са подали сигнал за това. Твърди, че
изводът на съда, че наличие на ограничителна табела С4, лежаща встрани от
пътното платно е от зА.си преди инцидента, почива на собствено
предположение, а вещите лица не отбелязват в кой часови диапазон е това
заснемане и следва да бъдат възприети показанията на свидетелите А.А., Г. Г.
и В.П.. Твърди, че неправилно, без мотивиране съдът не възприема изводите
на вещите лица по двете САТЕ и от АТЕ по досъдебното производство за
липса на причинно-следствена връзка между ПТП и пътната сигнализация,
като според всички вещи лица произшествието е било предотвратимо от
страна на водача на автомобила З. при стриктно спазване правилата за
движение по отношение на скоростните ограничения в пътния участък,
повишено внимание и съобразяване с наличните пътни знаци. Твърди, че
причина за ПТП не е организацията на движението, а действията на водача,
който не се е съобразил с въведената ВОБД, навлязъл е в този участък без да
направи адекватна преценка за пътната обстановка, не се е съобразила със
знаците от ВОБД за ремонтирания пътен участък на мястото на превключване
на движението, не е възприела и пътя, по който е продължила да се движи, а
именно стеснен участък и депонирани строителни материали, движела е със
скорост от над 70-75 км./ч. при ограничение 50 км./ч., имала е видимост и е
могла да възприеме опасността – прекъсване на пътното платно преди
мястото на сблъсъка и да спре, не е употребила спирачки, няма обективни
данни за предприети действия от водачката на лекия автомобил за
предотвратяване на ПТП чрез предприето екстрено спиране – следи от гуми
или маневра с волан. Твърди, че затова щетите са настъпили по
изключителната вина на водача на автомобила, което е основание за
изключване на отговорността на А.. Твърди, че от приетите по делото
писмени доказателства се установява спазване на нормативните изисквания
по изграждане и поддържане на ВОБД съгласно Наредба №3 и че на пътния
14
участък е бил организиран безопасен режим на движение, който субективно
не е бил възприет от водача на автомобила, като преди участъка, в който са се
извършвали ремонтни дейности, са били поставени пътни знаци на
разстояние, осигуряващо достатъчно време на участниците в движението да
се съобразят с изменените условия и да преминат безопасно. Твърди, че е
недоказан изводът на съда за вината на служителите на А. и че А. е следвало
да създаде такава вътрешна организация по контрол за опазване на
маркировката, която да гарантира нейното съществуване през целия срок на
извършване на ремонта, а доказателствата по делото сочат, че А. е създала
правилна организация, изпълнила е в срок всички свои задължения по
обезопасяването на процесния ремонтиран участък съгласно Наредба
№3/16.08.2010 г. посочва, че от САТЕ се установява, че в съответствие с
изготвения проект за ВОБД по протежение на 2 км. Предстоящото
отклонение е сигнализирано от двете страни на пътя с поредица от табели и
пътни знаци, включително такива за постепенно ограничаване на скоростта
до 50 км./ч., отклонението ясно е обозначено с ограничителни табели
С4.3/С4.4 и знаци Г9/Г10, някои от които комбинирани със С16 – светлинен
източник, подаващ мигаща жълта светлина, всички те подредени и
образуващи коридор, отвеждащ превозните средства в лявото платно.
Посочва, че в тази връзка следва да се имат предвид и показанията на
свидетелите И.А.Ф., И.Ф.Д. и А.З.. Заявява, че всички вещи лица сочат, че
дори и да е имало пропуск в сигнализацията (което не е безспорно
установено), то той не допринася за създаване на опасност за движението по
пътищата и за настъпване на конкретното ПТП, тъй като преминаването на
лекия автомобил между поставените ограничителни табели и знаци не е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като водачката З.,
преминавайки в забранения участък, продължава да се движи с превишена и
несъобразена скорост около 212 метра в забранения участък без да възприема
опасността – депонирани строителни материали и прекъсване на пътното
платно, а е можела да ги възприеме предвид осветеността на фаровете и да
спре преди мястото на произшествието, което обстоятелство съдът
неправилно е пренебрегнал. Посочва, че до тези изводи стига и Окръжна
прокуратура-П., също пренебрегнати в съдебното решение. Твърди, че не
следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на А., тъй
като, обратно на крайния извод на окръжния съд, по делото не е установена
15
съпричастност на А. към трагичния инцидент. Затова моли решението да бъде
отменено и да бъде отхвърлен изцяло предявеният срещу А. иск.
С въззивната жалба, подадена на 17.11.2023 г. от „А.“ЕАД-гр.С.-трето
лице-помагач на ответника А., също се твърди, че решението е неправилно,
тъй като обратно на изводите на окръжния съд при условията на пълно
доказване не са установени твърдените от ищеца положителни факти –
елементи на фактическия състав по чл. 410,ал.1 от КЗ. Твърди, че не е доказан
по „безспорен“ начин, както сочи съдът, че процесното ПТП е настъпило
поради пропуски във въведената временна организация и безопасност на
движението и вина на служители на А. (в мотивите – проявена небрежност от
работници на „А.“ЕАД). Твърди, че окръжният съд изцяло неправилно е
възприел за „безспорно“ установена причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и въведената ВОБД поради извършвани ремонтни
дейности, която категорично не е доказана по делото.Твърди, че изводът, че
причината за ПТП е само и единствено поведението на самия водач на МПС,
се е потвърдил и от събраните по делото свидетелски показания и от
изготвените две САТЕ. Заявява, че пътуващите в МПС са били без поставен
колан, само водачът е бил с поставен колан. Твърди също, че е в
противоречие със събрания доказателствен материал изводът на съда, че в
часовия диапазон 19,31 ч.-22,19 ч. според видеозА.сите от камери на патрулен
автомобил на „Пътна полиция“ при ОДМВР-П. са липсвали някои от
предвидените ограничителни табели в лявата лента, вследствие на което тя
практически не е изглеждала изцяло затворена, а напротив с отворена за
преминаване част от нея. Твърди, че доказателствата по делото са обратни на
този извод, като според двете заключения на САТЕ е имало основа на бализ
около един час преди ПТП. Твърди, че тъй като ПТП е станало около 21,28
часа, от зА.сите на патрулния автомобил не може да се установи по
категоричен начин дали е имало пропуск в сигнализацията към момента на
ПТП на процесното място така, както неправилно приема за безспорно съдът.
Твърди, че по делото не е установено с категоричност има ли или не следи от
спирачен път от друг автомобил на мястото на липсващите знаци, а в
заключението на вещото лице Фотев е посочено, че във времето от 20,22 ч. до
21,48 ч. върху лявата лента по посоката на автомобила са оставени следи от
блокирани автомобилни колела, които при допълнителния оглед на
следващия ден са заснети, поради което неправилно окръжният съд
16
заключава, че отпада възможността табелата да е съборена от преминаващ
автомобил. Твърди, че дори да се приеме, че визираните бализи липсват (като
твърди, че не може да бъде установено нито кога са премахнати, нито от
кого), то от разпита на вещите лица става ясно, че всички останали знаци от
ВОБД са били достатъчни, за да бъде възприето от всеки един водач на МПС,
че следва да предприеме маневра вляво за преминаване в другото платно за
движение и в случая единственият възможен извод е, че процесното ПТП е
резултат от поредица от лоши решения, взети от водача К. З.. Посочва, че
„липсващите“ два бализа не са забелязани нито от патрулиращия автомобил
на КАТ-П., нито от охранителната фирма, която „А.“ЕАД е ангажирала да
извършва обход на поддържания участък от магистралата, и в дружеството
няма данни да постъпил сигнал за липсващи бализи. Твърди, че от събраните
доказателства е видно, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на МПС,
което изключва отговорността на А. по чл. 49 от ЗЗД (следователно и тази на
официалния изпълнител на обекта „А.“ЕАД). Твърди, че в случая не е налице
пряка причинно-следствена връзка между състоянието на пътя, въведената
ВОБД и вредоносния резултат, тъй като не състоянието на пътя и пътната
сигнализация са оказали пряко непосредствено въздействие върху
ситуацията, а настъпването на същата е резултат само и единствено от
поведението на водача на МПС (и по-специално на неговата неопитност), на
несъобразената от него скорост на движение и неспазване на правилата за
движение. Поддържа евентуалното възражение за съпричиняване от най-
малко 95% за настъпване на събитието от страна на водача на основание
чл.51,ал.2 от ЗЗД. Подчертава, че по делото е установено, че пътниците в
МПС са пътували без поставен обезопасителен колан, с което пострадалите
лица сами са се поставили в опасност, от която за тях са настъпили вредните
последици. Счита, че на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД евентуално
обезщетението за неимуществени вреди на увредените лица следва да бъде
намалено съобразно установения принос от страна на лицата, а именно до
възможния минимум. Затова моли решението на окръжния съд да бъде
отменено изцяло, евентуално, да бъде намален размерът на присъденото
обезщетение.
С отговорите от 27.11.2023 г. и 26.01.2024 г. на двете въззивни жалба
ответникът по тях „Г.з.“ЕАД-гр.С. заявява, че от А. е следвало да се създаде
такава вътрешна организация по контрол за опазване на маркировката, която
17
да гарантира нейното съществуване през целия срок на извършване на
ремонта, а е видно от заключенията на вещите лица по делото, както и от
снимковия и видеоматериал и останалите събрани доказателства, че в 19,42
часа, т.е. малко повече от час преди настъпване на процесното ПТП, са
липсвали някои от предвидените ограничителни табели в лявата лента,
вследствие на което тя практически не е изглеждала изцяло затворена, а
напротив – с отворена за преминаване част от нея, и по-конкретно в лявата
лента, предвидена за изпреварване при обичайната организация на
движението, е имало само основа на бализ, а е липсвала горната му
вертикална част, от което недвусмислено се установява, че е имало
неизпълнение на нормативните изисквания и на заповедта за ВОБД –
фиксираните от камерите бализи С4.4 са били като брой, местоположение и
дистанция помежду им в пълно несъответствие със скицата, приложена към
ВОБД. Заявява, че установеното неизпълнение е било налице малко повече от
час преди настъпването на процесното ПТП и по делото не са ангажирани
доказателства за възстановяване на липсващата маркировка от страна на А.
след установяването на липсата в 19,42 часа до момента на настъпване на
ПТП около 21,30 часа, т.е. целеното „пълно затваряне“, което е следвало да
осигури безопасното преминаване през този участък от пътя, не е било
осъществено на място в момента, в който е преминал управлявания от К. З.
автомобил. Заявява, че в повторното заключение на САТЕ има снимка,
показваща ограничителна табела С4, отделена от бетоновата й основа и
лежаща встрани от пътното платно, която е снимка е снета от видеозА.са в
часовия диапазон преди настъпването на ПТП, което потвърждава, че
пътният инцидент е станал по време, в което има данни за „взломена“ според
израза на вещите лица от основата й една ограничителна табела, което след
като се съпостави със съществуващата на място маркировка основа без табела
опровергава показанията на свидетеля Г. и тезата на ответника, че тази табела
е била съборена и счупена след като е била блъсната от преминалия от там
автомобил. Заявява, че очевидно става дума за фактическо състояние на
маркировката, при което е станал инцидента, а не за последица от него.
Твърди, че независимо от кого и по какъв начин е била нарушена
предвидената сигнализация, факт е че непосредствено преди инцидента е
съществувало едно по-голяма разстояние между знаците от 9,55 м. и именно
през този „коридор“, оставен свободен в лявата „бърза“ лента е преминал
18
автомобилът, поради което няма как да се отрече причинната връзка между
поведението на отговорния за неправилната сигнализация субект и вредите,
настъпили от ПТП. Твърди, че от фактическите констатации в двете
заключения на тримата експерти се доказва в условията на пълно и главно
доказване, че допуснатото нарушение на предвидената маркировка е в
причинна връзка с вредите от станалото ПТП, защото именно липсата на
указателна табела по средата на лявата пътна лента и видимия като свободен
за преминаване през нея коридор са подвели водача на автомобила и са го
накарали да премине от там, а фактът, че този водач е бил първият заблудил
се по този фатален начин, не променя извода за съпричиняване на резултата
от страна на А. като възложител на ремонтните работи. Заявява, че през
същия ден, както и предишните дни, на мястото са били единствено
работници от „А.“ЕАД и тяхната механизирана техника е минавала, като е
установено, че за целта маркировката е била временно размествана. Заявява,
че очевидно става дума за проявена от страна на работници и служители на
дружеството-изпълнител на ремонта небрежност, която е налице независимо
дали те са причинили увреждането на сигнализацията или поне са го видели
или са могли да го видят, но не са уведомили своевременно за подмяната на
бализа и възстановяването на правилната маркировка. Заявява, че за тези
техни виновни и противоправни действия и/или бездействия отговаря обаче
възложителят на работата по ремонта А., което юридическо лице е следвало
да осигури безопасността на движение през цялото време на протичане на
ремонта, по един или друг начин. Заявява, че не оспорва вината на водача на
лекия автомобил, именно поради което и с исковата молба претендира ½ от
платените от застрахователното дружество обезщетения. Моли да бъдат
отхвърлени въззивните жалби и да бъде потвърдено решението на окръжния
съд.
Съгласно нормата на чл.410,ал.1,т.2 от КЗ, уреждаща встъпването на
застрахователя в правата на застрахования (суброгация), с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по
чл. 49 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при
19
или по повод изпълнението на тази работа. Нормата на чл.49 от ЗЗД урежда
гаранционно-обезпечителната отговорност на всеки един възложител на
работа за вреди от действия на работниците и служителите, които я
изпълняват. За ангажиране на отговорност на възложителя при условията на
тази разпоредба следва работниците и служителите при или по повод на
възложената им работа да са осъществили виновни противоправни действия,
от които да са настъпили вреди, като в тежест на ищеца е да установи
наличие на елементите на непозволеното увреждане, а именно Д.ие (действие
или бездействие), вреда, противоправност на Д.ието, причинна връзка и вина.
В случая няма спор, че на 31.03.2019 г. е настъпило ПТП в част от магистрала
„Т.“, където са извършвани ремонтни работи от ответника А., изпълнявани по
възлагане от А. от третото лице-помагач на ответника „А.“ЕАД-гр.С.
съгласно договор за възлагане на обществена поръчка от 1.09.2015 г.,
представен с отговора на исковата молба, при което ПТП са загинали три
лица и са пострадали две лица, както и че на пострадали и увредени лица,
посочени в исковата молба, застрахователното дружество-ищец е изплатило
обезщетения на обща стойност 827 500 лв. Не се спори относно
обстоятелството, че именно А. носи задължението за осигуряване на
безопасността на движението при извършването на ремонтните работи в този
участък от магистралата, като е длъжна да осигури осъществяване на
временната организация на движението. Страните спорят относно
обстоятелството дали вредите на пострадалите лица и за увредените лица са
настъпили освен вследствие противоправното поведение на водача на лекия
автомобил К. З. и поради противоправно поведение, изразяващо се в действия
или бездействия на работници и служители, извършващи работи по
осъществяване на временната организация и безопасността на движението,
вследствие на което поведение пътният участък не е бил надлежно
обезопасен, при съпричиняване в размер на ½, както твърди ищецът, или,
както твърдят ответникът и третото лице-помагач, вредите са резултат само
от поведението на водача К. З., евентуално, че е налице нейно поведение, с
което тя е причинила вредите, и поведение на служители на ответника,
респективно, на третото лице-помагач, което е допринесло за настъпването на
вредите, при съотношение 90-95% за К. З. и 5-10% за работници и служители.
Видно от представената от ответника с отговора на исковата молба в
копие негова заповед от 6.03.2019 г., разпоредено е организиране на
20
движението на АМ“Т.“ на мост над река Е. от км 86+664 до км 91+684 дясно
платно съгласно одобрения проект за ВОБД и при спазване на изискванията
на Наредба № 3/16.03.2010 г. за временна организация и безопасността на
движението при извършване на СМР по пътищата и улиците. Видно е от
протокол от 7.03.2019 г., представен също от ответника с исковата молба,
ВОБД е приета от комисия и е посочено, че поддържането и временната
сигнализация е задължение на В.П. – отговорното длъжностно лице за
поставяне и поддържане на сигнализацията съгласно заповед от 15.02.2019 г.
на „А.“ЕАД.
Видно от показанията на свидетеля А.К.А.,разпитан в съдебното
заседание на окръжния съд на 11.10.2022 г., по времето на катастрофата на
31.03.2019 г. той работел към „А.“ЕАД, бил дежурен, били двама колеги,
отишли на мястото на инцидента по сигнал от тел.112, полицаите били там,
видели две смачкани бализи, били на земята смачкани, сменили две бализи и
си тръгнали, не твърди, че конкретно запалилата се кола е ударила двете
бализи. Видно от показанията на свидетеля Г. К. Г., разпитан в съдебното
заседание на окръжния съд на 29.11.2022 г., той е бил дежурен с колега през
нощта, две бализи били счупени, те били в изпреварващата лента, до осевата
линия на лентата за изпреварване. Видно от показанията на свидетеля В.Д.П.,
разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 29.11.2022 г., той е
назначен със заповед на началника на „А.“ЕАД за отговорник на
сигнализацията, проверка се извършва от дежурните, всеки ден има дежурни
и те всеки ден през 2 часа обикалят, ако има проблеми възстановяват
сигнализацията, това е през деня, а през нощта се извършва по сигнали за
нарушена сигнализация, след приключване на работното време, той я
проверява сутрин и вечер, обикновено около 17 часа, тогава сигнализацията
била налице, имат непрекъснат режим на дежурство 24 часа-7 дни в
седмицата, към 21,30 часа му се обадили за нарушена сигнализация, в този
ден не е получавал други обаждания за инциденти в този участък, за
ремонтите колите винаги влизат от аварийната лента и когато колата е по-
голяма се налага да направят по-голямо място,тогава техен човек чака да
влезе колата и възстановява сигнализацията в аварийната лента, по време на
ремонтните работи техника е влизала и от другата страна, в събота и неделя
не са на работа, но въпреки това към 17 часа минават и обикалят участъка.
Видно от показанията на свидетеля Т.П.Н., разпитан в съдебното заседание на
21
окръжния съд на 29.11.2022 г., той е работил на обекта, бил технически
ръководител, те се явяват подизпълнител на „А.“ЕАД, във въпросния ден не е
бил на работа, на работа бил помощник-техническия ръководител, като цяло
организацията на движението не е тяхно задължение, в дните на доставка на
материали те са длъжни да възстановят знаците, камионите с материали
влизат през аварийната лента и после се възстановява, камионите влизат и от
двете страни, работата, която извършвали тогава, не е била свързана с
доставка на материали и каквато и да е техника, има документация каква
механизация е работила за деня и колко часа, за този ден няма такава,
последният ден в този период, когато е имало механизация на този обект, е 27
март, за деня на инцидента дейността, която извършвали, не предвиждала
използването на тежка механизация, възстановявано е бетоновото сечение на
гредите, извършва се от работници ръчно, правят се кофражи, материалите са
на обекта, чували не са превозвани и предишните дни, там е имало пакети,
работното време на свидетеля е от 8 до 17 часа, за този обект не е имало
случай автомобил да навлезе в района на извършването на ремонтните
дейности. Видно от показанията на свидетеля Б.Х.Х., разпитан в съдебното
заседание на окръжния съд на 29.11.2022 г., той е работил по извършване на
кофражни работи при ремонта, работели до 5 часа, имало колеги да вдигат
знаците при идване на машина и след влизането й да ги връщат.
Видно от показанията на свидетелката И.А.Ф., разпитана в съдебното
заседание на окръжния съд на 29.11.2022 г. в присъствието на нейния баща
А.Ф. В., тя е била на 10 години, спомня си катастрофата, пътувала на задната
седалка по средата, имало една стрелка, която сочела наляво, не си спомня да
е имало други знаци високи, когато стигнали на самото място преди
катастрофата майка й набила рязко спирачки, баба й изпищяла, тогава било
тъмно, не си спомня да е имало лампички на мястото, където паднала колата,
не си спомня дали колата се е ударила в нещо преди да падне, майка й била с
колан, баща й, баба й и дядо й били без колани.
Видно от заключението на САТЕ от 30.01.2023 г., изготвено от вещото
лице инженер В.Д.Ф., прието в съдебното заседание на окръжния съд на
7.02.2023 г., ВОБД към 7.03.2019 г. е съответствала на нормативните
изисквания на Наредба №3/16.08.2010 г. и заповед от 6.03.2019 г. на А. и е
функционирала правилно по предназначението си, във вида, в който е приета
и организирана, тя не може да бъде причина за възникване на ПТП,
22
реализацията на съгласувания и утвърден проект за ВОБД е осигурявала в
достатъчна степен необходимите условия за безопасно движение. Видно от
същото заключение, в съответствие с изготвения „Проект за ВОБД“ по
протежение на 2 км. предстоящото отклонение е било сигнализирано от двете
страни на пътя с поредица от табели и пътни знаци, в т.ч. за постепенно
ограничаване на допустимата скорост от 140 до 50 км./ч., от материалите от
досъдебното производство е видно, че върху платното за движение в мястото
на произшествието не са намерени спирачни следи от употребата на
спирачките на автомобила, реалната скорост на автомобила е от порядъка на
65-70 км./ч. и превишава ограничението на скоростта в отклонението, която е
указана с пътен знак В26 50 км./ч. – „Забранено е движение със скорост по-
висока от означената“ в конкретния участък с ВОБД. Видно от същото
заключение, по посоката на движение на автомобила има промяна на
геометрията на пътното платно, която е сигнализирана чрез ВОБД двустранно
около южното пътно платно на автомагистралата на 2000 метра с ясно
видими знаци А23 „Участък от пътя в ремонт“, дублиран на 800 м. от
участъка, пътни знаци за постепенно намаляване на скоростта В26 от 141 на
110,90,70 и 50 км./ч., пътни знаци Ж15 „Край на пътни ленти“, пътни знаци
Ж16 „Преминаване в платното за насрещно движение“, на 100 метра преди
отклонението наляво налични за насочване на движението по северното
платно на магистралата са пътни знаци С4.3 и С4.4 (бализи), комбинирани със
С16 „Светлинен източник“ и Г10,9 „Преминаване от ляво или от дясно на
знака“, всички изброени пътни знаци в участъка от 2000 м. като ясен сигнал
за промяна на пътната обстановка са останали незабелязани (невъзприети) от
водачката на автомобила. Видно от същото заключение, произшествието е
възникнало към 21,30 часа на 31.03.2019 г., неделя в тъмната част на деня,
при ясно и студено време, съгласно справката от НИХМ видимостта е била
20 000 м., неограничена, сухо време без валежи, температура 7,5 градуса,
вятър 2 м./с., при нормален трафик по магистралата движението на МПС се
извършвало на включени светлини на фаровете. Видно от същото
заключение, отклонението било обозначено с ограничителни табели С4.3/С4.4
и знаци Г9/10, някои от които комбинирани със С16 „Светлинен източник,
подаващ мигаща жълта светлина“, всички те подредени и образуващи
коридор, отвеждащ превозните средства в лявото платно, по този начин
движещите се МПС били насочвани в лявата лента на южното платно на
23
магистралата, което в зоната на отклонението било преградено от
гореизброените табели и знаци. Видно от същото заключение, в поредицата
ограничителни табели върху лявата лента, където всъщност се пренасочвало
движението, отделящи „коридора“ от забранения участък, липсвали две от
ограничителните табели, преграждащи лявата лента на платното за П., на
разделителната линия между двете ленти имало знак С4.4, комбиниран с Г10.
Видно от същото заключение, произшествието е в почивен след и след 17
часа според обективните данни до 21,53 часа не е имало поддръжка или
проверка (контрол) на състоянието на ВОБД от отговорните за това служебни
лица. Видно от същото заключение, механизмът на ПТП е навлизане около
21,28 часа на лекия автомобил, управляван от К. З., в участъка на скорост и
вместо да завие наляво и да следва пътните знаци, тя продължила
управлението на автомобила направо в „отворената“ лява лента, където
липсвали два броя ограничителни табели, затварящи лентата на платното за
гр. П., по този начин навлязла в началото на забранения участък на около 215
метра преди зоната на самия ремонт, след около 150-160 метра пътят се
стеснил от строителни материали до широчина 4 метра, заемащи изцяло
дясната лента, като не съобразила, че се намира в строителна зона, водачът З.
не спряла автомобила, за да се ориентира в обстановката, а продължила и
след около 50-60 метра преминала линията на прекъсване на пътя при
„отвора“ на моста със скорост от 65-70 км./ч. и след „полет“ от около 8,5-9
метра се блъснала във вертикалната плоскост на напречна греда на мостовата
конструкция (ригел) на височина около 3 метра на нивото на реката, минути
след удара и падането автомобилът се самозапалил и изгорял напълно. Видно
от същото заключение, съгласно установения механизъм на ПТП и
показанията на свидетелката И.Ф. с поставен предпазен колан в автомобила е
била единствено водачът К. З., а четиримата пътници са били без поставен
предпазен колан. Видно от същото заключение, пълният спирачен път на
автомобила е от порядъка на 53-59 метра, а теоретично дължината на
ефективното спиране (спирачни следи) е около 20-24 метра, времето,
необходимо на автомобила да измине дължината на опасната си зона, е 4,1-4,3
секунди, от техническа гледна точка след като е навлязла в забранения
участък от пътя на около 215 метра преди прекъсването на пътното платно,
водачът З. е имала техническа възможност да възприеме, че се движи в зона
на строителен обект и да намали скоростта и да се спре, за да се ориентира и
24
да избегне произшествието. Видно от същото заключение, началото на
забранената зона се простира на около 212-215 метра преди линията на
прекъсването на пътното платно, навлизайки в затворения участък водачът на
автомобила е имал техническа възможност да превключи на дълги светлини
при условие, че е бил на къси, и да възприеме наличието на стеснение на пътя
от депонираните строителни материали, при определената скорост на
автомобила непосредствено преди падането в реката от около 65-70 км./ч.
опасната зона на спиране на автомобила е 53-59 метра, а при скорост 50 км./ч.
дължината на опасната зона на спиране е 37 м., което съответства на
позицията на автомобила на около началото на стеснението на пътното платно
поради депонираните инертни материали в дясната лента. Видно от същото
заключение, в материалите от досъдебното производство – протокола за оглед
на местопроизшествието няма данни за регистрирани спирачни следи от
спирачен път на лек автомобил преди падането на автомобила в
ремонтирания пътен участък, няма данни и находки в материалите по делото,
които да сочат, че водачът на автомобила З. е правила опит за спиране освен
това, че е намалила скоростта до тази, с която е напуснала ремонтирания
участък и е попаднала в реката. Видно от същото заключение, анализът на
зА.сите (кадри-снимки) от камерите на служебния автомобил на ПП –
файлове, заснети в светлата част на деня и в тъмната част по различно часово
време преди времето на настъпване на ПТ около 21,30 часа, показва, че във
времето от 20,22 часа до 21,48 маса върху лявата лента по посоката на
автомобила са оставени следи от блокирали автомобилни колела, на
следващия ден 1.04.2019 г. при допълнителния оглед на местопроизшествието
са заснети тези следи, но не са описани в протоколите за оглед основен и
допълнителен, не са подлагани на анализ и оразмерявани, поради което най-
вероятно са оценени от разследващия орган като следи от друг автомобил,
оставени по друго време. Видно от същото заключение, ПТП е било
предотвратимо от страна на водача на автомобила З. при стриктно спазване
правилата за движение по отношение на скоростните ограничения в пътния
участък, повишено внимание и съобразяване с наличните пътни знаци. Видно
от същото заключение, ограничителните табели в редица са били
разположени в съответствие с Проекта за временна организация на
движението, с изключение на предвидените за лявата лента (за изпреварване)
в платното за П., с което се създават предпоставки за заблуда, че тази лента е
25
„свободна“ за движение, липсата на ограничителни табели, препятстващи
навлизането по лявата лента за движение най-вероятно е причина за
погрешно възприемане на организацията на движението и навлизане в
забранения участък от страна на водача на автомобила К. З.. Видно от същото
заключение, от зА.сите на камерата на автопатрула в светлата част на деня
преди ПТП се вижда, че броят на табелите С4.4, предназначени за затваряне
на пътното платно, са 6 на брой, разположени от ограничителната дясна
линия на аварийната лента до средата на разделителната ивица между двете
платна на АМ“Т.“, върху аварийната лента са разположени два бализа 1 и 2
по диагонал с разстояние между тях около 6 метра, върху дясната активна
лента са два бализа 3 и 4 с разстояние между тях около 3,90 метра,
разстоянието между бализи 2 и 3 е около 4 метра, върху лявата (бърза, за
изпреварване) лента няма бализ (има само основа на бализ), върху
разделителната ивица фактически са разположени бализи 5 и 6, които са на
около 2,7 метра една от друга, разстоянието между бализи 4 и 5, които
определят „отворената“ лява лента (бърза, за изпреварване) е около 9,55
метра, фиксираните от камерите 6 броя бализи С4.4 са разположени в
различен брой в отделните ленти и на различна дистанция една от друга в
пълно несъответствие със скицата, приложена към ВОБД по чл. 73,ал.1,т.1-
Приложение №64. Видно от същото заключение, от техническа гледна точка
липсата на ограничителни табели, ограничаващи навлизането в лявата лента,
не може да бъде пряка причина за настъпилото ПТП, доколкото мястото на
падане в ремонтирания мост е отдалечено на повече от 200 метра след
началото на затворения участък от магистралата, във времето дистанцията от
215 метра при определената скорост на автомобила преди падането от 65-70
км./ч. се изминава за 11-12 секунди, от техническа гледна точка за да избегне
произшествие на водача са необходими около 5 секунди, следователно З. в
конкретната ситуация е загубила в бездействие време 6-7 секунди, на около
40-50 метра преди мястото на прекъсване на пътното платно то рязко се
стеснява от депонирани строителни материали, видими на фарове от
разстояние не по-малко от 50-60 метра, т.е. има промяна на геометрията на
пътното платно и няма други участници в движението отпред и отзад
автомобила, което е сигнал за движение в неправилен пътен участък, при
наличието им К. З. би следвало да осъзнае, че се движи в строителен обект и
незабавно да предприеме снижение на скоростта и спиране за ориентиране в
26
обстановката. Видно от същото заключение, техническите причини за ПТП са
движението на лекия автомобил със скорост по-висока от разрешената за
пътния участък с ВОБД, както и липсата на постоянен визуален контрол,
възприемане и разбиране на пътните знаци и маркировка, включително и
липсата на адекватно поведение при настъпване на опасността стеснение на
пътния участък от депонирани строителни материали, т.е. допуснато
непрекъснато движение със скорост технически несъобразена с обстановката,
ПТП е било предотвратимо от страна на водача на автомобила З. при
стриктно спазване на правилата за движение по отношение на скоростните
ограничения в пътния участък, повишено внимание и съобразяване с
наличните пътни знаци. Видно от обясненията на вещото лице Фотев в
съдебното заседание на окръжния съд на 7.02.2023 г., лявата лента по посока
на движението на катастрофиралия автомобил е била ограничена с два пътни
знака-две ограничителни табели С4, като между тях е трябвало да има поне
още две ограничителни табели, които практически да я затворят, да я
преградят напречно, за да не може да се минава през нея, в случая в тази
подредба към момента на произшествието тя е била отворена, по този начин
се създават предпоставки за заблуда на водачите, тъй като при нощни пътни
условия и несъобразена скорост може да продължи направо, като не се
съобрази с пътните знаци, наличните знаци и липсата на два пътни знака е
предпоставка за заблуда на конкретния водач, особено в тъмната част на
денонощието. Видно от същите обяснения, има десетки предхождащи пътни
знаци и табели, насочващи стрелки, които са били напълно достатъчни,
съобразявайки се водачът с тях, да бъде с повишено внимание и да направи
всичко възможно да следва тези указания от пътни знаци, за да избегне
произшествието, тези пътни знаци в това нареждане и в това състояние са
стояли там часове и в същото време са минали хиляди автомобили в тази
посока и всички са спазвали наличните знаци, няма данни в материалите по
делото да има някакъв друг автомобил, който да се е заблудил и отклонил.
Видно от същите обяснения, вещото лице приема, че няма данни за спиране
от страна на водача, спирачните следи, които най-вероятно са оставени от
друг автомобил, движещ се с несъобразена скорост, не значат, че някой се е
объркал, те значат, че някой е карал със скорост по-висока от максимално
допустимата, реагирал е и е отклонил автомобила вляво, автомобилът се е
движел с превишена скорост. Видно от същите обяснения, двата бализа ако са
27
на място здрави, би трябвало чисто физически да препятстват навлизането в
този опасен участък, да затворят тази лента, по всяка вероятно при наличие на
двата бализа водачът ще спре, ще намали скоростта на автомобила, ще
предизвикат реакция, с установената скорост 65-70 км./ч. при положение, че
има бализи и ги блъсна, тя ще спре в рамките на тези 215 метра, би трябвало
да спре.
Видно от повторното заключение на САТЕ от 9.05.2023 г., изготвено от
вещите лица инженер И.Д. Г. и инженер И.Г.Д., прието в съдебното заседание
на окръжния съд на 16.05.2023 г., реално създаденото отклонение на
31.03.2019 г. в часовия диапазон между 19,42 ч. и 21,30 ч., организирано с
временна организация на безопасност на движението (ВОБД), е косо наляво и
очертано с ограничителни табели С4.4, сигнализиращи изменението на
посоката на движение по пътното платно и допълнени с пътни знаци Г10,
които не преграждат в пълен обем пътното платно към гр. П. и разстоянието
между ограничителните табели е различно, различаващо се от това по план, в
лявата изпреварваща лента на южното пътно платно няма поставени
ограничителни табели С4.4, сигнализиращи изменението на посоката на
движение по пътното платно и допълнени с пътни знаци Г10, към 19,42 часа
на 31.03.2019 г. (преди настъпилото ПТП) в средната част на лявата
изпреварваща лента на южното платно е имало разположена основа за
монтиране на ограничителни табели С4, която след ПТП липсва, реално
създаденото отклонение, организирано с временна организация на
безопасност на движението (ВОБД) към момента на ПТП не отговаря и не
съответства на заложените технически изисквания във ВОБД, приети с
протокол за приемане №7 и заповед от 6.03.2019 г. на А., реално създаденото
отклонение към 31.03.2019 г. в часовия диапазон между 19,42 часа и 21,30
часа, организирано с временна организация на безопасност на движението
(ВОБД) позволява, допуска продължаване на движението в лентата, в която
се е движила водачката на лекия автомобил, и навлизане в ремонтирания
участък, създадената възможност за продължаване на движението в лявата,
изпреварващата лента в резултат на липсата на правилна сигнализация от
реално създаденото отклонение към 31.03.2019 г. в часовия диапазон между
19,42 часа и 21,30 часа, организирано с ВОБД, не допринася за създаване на
опасност за движението по пътищата и за настъпване на конкретното ПТП,
преминаването на лекия автомобил между поставените ограничителни табели
28
и знаци не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Видно
от същото заключение, разстоянието между ограничителните табели,
разположени в южното пътно платно на АМ“Т.“, е различно, различаващо се
от това по план. Видно от същото заключение, според данните от камерата на
автомобила на „Пътна полиция“ към 19,42 часа на 31.03.2019 г. върху лявата,
северната ограничителна непрекъсната линия на изпреварващата лента има
ограничителна табела С4.4, в средата на изпреварващата лента има основа на
ограничителна табела, на разделителната линия между изпреварващата и
активната лента има ограничителна табела С4.4 със знак Г10 върху нея, в
активната лента има ограничителна табела С4.4, на ограничителната
непрекъсната линия между активната и аварийната ленти има ограничителна
табела С4.4 със знак Г10 върху нея и в дясната, южната част на аварийната
лента има ограничителна табела С4.4. Видно от същото заключение, в
приложените зА.си преди настъпването на процесното ПТП не се наблюдават
видими спирачни следи от протриване на автомобилни губи по пътното
платно в лявата лента, в приложените зА.си след настъпването на процесното
ПТП има видими спирачни следи от протриване на автомобилни губи по
пътното платно в лявата лента, разследващият полицай в протокол за оглед на
местопроизшествие не е възприел, не е намерил и не е фиксирал следи от
протриване на автомобилни губи по пътното платно преди сблъсъка. Видно
от същото заключение, механизмът на настъпване на ПТП е управляваният от
К. З. лек автомобил със скорост от 70-75 км./ч. по създаденото отклонение,
организирано с временна организация на безопасност на движението (ВОБД)
в дясната пътна лента на южното платно преминава в лявата пътна лента,
преминава между ограничителните табели, продължава движението си в
лявата пътна лента, напуска платното и след удар в бетонно съоръжение
пропада в коритото на река Е. и се самозапалва. Видно от същото
заключение, скоростта на движение от 70-75 км./ч. на лекия автомобил,
управляван от К. З., не е съобразена със скоростта в участъка с въведена
временна организация на безопасност на движението. Видно от същото
заключение, разследващият полицай в протокола за оглед на
местопроизшествие не е възприел, не е намерил и не е фиксирал следи от
протриване на автомобилни гуми по пътното платно преди сблъсъка. Видно
от същото заключение, водачката на лекия автомобил е имала техническа
възможност да спре безопасно преди мястото, момента на удара, преди края
29
на пътното платно, като при скорост на движение 50 км./ч. (максимално
разрешената за този участък от пътя) опасната зона е 36 метра, по-малка от
212 метра. В т.6 от заключителната част на същото заключение е посочено, че
водачката на лекия автомобил е възприела възникнала опасност и е
предприела спасителна маневра „екстрено спиране“, но в съобразителната
част на заключението (стр.32 и стр.36 от заключението, лист 380 и л.384 от
делото на ОС) е посочено, че няма обективни данни дали водачката на лекия
автомобил е предприела изпълнение на спасителна маневра „Екстрено
спиране“ или маневра с волан преди сблъсъка, преди напускането на пътното
платно. Видно от същото заключение, от техническа гледна точка причина за
настъпилото ПТП е управлението от К. З. на лекия автомобил със скорост от
70-75 км./ч., поради което се е поставила в невъзможност да избегне
напускането на пътното платно и предотврати сблъсъка, удара в мостовото
съоръжение, без да се съобрази с атмосферните условия, със състоянието на
пътя, с конкретните условия на видимост и пътната сигнализация, за да е в
състояние да спре пред всяко препятствие. Видно от същото заключение,
водачката З. е имала техническа възможност да види депонираните
строителни материали и липсата на пътно платно преди ремонтирания
участък и да спре безопасно преди мястото, момента на удара, преди края на
пътното платно, тя е имала възможност да спре безопасно преди мястото на
удара, преди края на пътното платно. Видно от обясненията на вещите лица в
съдебното заседание на окръжния съд на 16.05.2023 г., скоростта от 75 км./ч. е
към момента на напускане на пътното платно, на края, непосредствено преди
да напусне пътното платно, в протокола за оглед не са фиксирани спирачни
следи на пътното платно, при липса на спирачни следи са приели скоростта от
75 км./ч. за постоянна скорост от бализите до мястото на падането, т.е. че
няма обективни данни за промяна на тази скорост, участъкът от 212 метра при
определената скорост ще се измине за времето от 10 до 11 секунди. Видно от
същите обяснения, опасността за водачката на лекия автомобил е възникнала
първоначално с навлизането в участъка с въведена временна организация за
движението от 2 км., който е бил сигнализиран, тъй като има промяна в
обичайната обстановка за движение по магистрала, има стеснение на
участъка, намаление на скоростта и преминаване от една лента в друга,
указани с табели, опасността е през целия този период от време. Видно от
същите обяснения, по време на движението през тези 212 метра до началото
30
на насипите тя се движи 160 метра, магистралата е чиста, няма предмети,
няма никакви поставени знаци за край на ремонтите, дотогава до бализите е
имало предупреждение-пътни знаци, които ограничават движението и
предупреждават, от този момент нататък в тези 160 метра няма никакви
знаци, водачката е имала възможност да възприеме възникналите
препятствия, които се намират от дясно на пътното платно, струпаните
инертни материали върху пътното платно са били в дясната лента, обективно
водачът на лекия автомобил, който е мини ван и е по-повдигнат, е имал
възможност да възприеме тази дупка от минимум 30 метра ориентировъчно,
пред самата дупка на края на съществуващия асфалт има и поставени
вертикални колове, спирачният път е 36 метра при движение с максимално
позволената скорост 50 км./ч. Видно от същите обяснения, табелите и знаците
на мястото попадат пряко пред погледа на водачката на автомобила, тя е
имала възможност да ги възприеме, тя е виждала, че има по-голяма
разстояние между двата бализа, там би следвало да има още два бализа по
план схема за обозначаване, към 19,42 ч. на видеоматериала се вижда, че има
само една основа на бализа, липсва табелата нагоре, към 21,53 ч., когато
полицаите отиват там, няма нищо на това платно, и основата я няма, при
осветеността тя е можела да види другите отляво на тези, които по време на
огледа ги е нямало. Видно от същите обяснения, имало е възможност поради
липса на два бализа автомобилът да премине направо и да се движи, това не е
в пряка причинна връзка, защото този автомобил се е движил 212 метра след
преминаването между бализите в продължение на 10-11 секунди без водачът
му да се съобрази с конкретните пътни условия, изминал е 212 метра без да
намали скоростта, без да я промени, без да спре, да види, че на пътното
платно има неща, които не би следвало да има на магистрала, затова
водачката е имала възможност през тези 212 метра да се ориентира и да
разбере, че не е там мястото. Видно от същите обяснения, по предоставения
видеоматериал на един от кадрите се наблюдават спирачни следи преди
бализите, след бализите не се наблюдават каквито и да е следи.
Установява се от показанията на свидетелите и от заключенията и
обясненията на вещите лица, че за мястото на извършването на ремонтните
дейности е била създадена от А. надлежно изискуемата организация и
сигнализация на движението съгласно Наредба № 3/16.08.2010 г. за
временната организация и безопасността на движението при извършване на
31
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Видно е от
заключенията и обясненията на вещите лица, че сигнализацията за
извършваните ремонтни дейности е поставена с начало на 2 км. от мястото на
ремонта и по протежение на това разстояние до мястото на отклоняването на
движението в другото платно на магистралата е имало поредица от табели и
пътни знаци от двете страни на пътното платно, указващи наличието на
ремонтни дейности, намаляване постепенно на скоростта до 50 км./ч., край на
пътни ленти и преминаване в платното за насрещно движение, като на 100
метра от мястото на отклоняването на движението то е указано от табели С4-
бализи (ограничителна табела за сигнализиране на площи, временно
забранени за движение, сигнализираща изменение на широчината на пътното
платно) и пътни знаци Г10 (за преминаване отляво на знака), както и
светлинен източник, подаващ мигаща жълта светлина, от които табели, пътни
знаци и светлинен източник в мястото на самото отклонение е бил оформен
коридор за движение и преминаване в другото платно на магистралата.
Несъмнено е, че водачът на лекия автомобил К. З. в протежение на тези 2 км.
и в последните 100 метра е била длъжна да се съобрази с тази сигнализация,
да намали скоростта на движение до 50 км./ч. и на обозначеното място да
премине в другото платно на магистралата, където да продължи своето
движение. Установява се, че това не е направено от нея, а тя навлиза в
забранения участък, където са извършвани ремонтни дейности (в момента не
е работено поради времето на настъпване на ПТП около 21,30 часа).
Установява се от заключенията и обясненията на вещите лица, че това
навлизане е било възможно, тъй като табелата бализ, която е била поставен на
лентата, в която последно се е движел автомобилът (изпреварващата лента по
посоката на неговото движение) в създадения преди това до там от знаците
коридор, е липсвала, на място е била само нейната основа, като в тази лента е
следвало да има не една табела бализ, а две табели бализ за надлежното
според проекта за ВОБД сигнализиране на мястото, временно забранено за
движение – мястото, където е извършван ремонта. Не се установява липсата
на тези две табели бализ да се дължи на поведение на работниците,
извършващи през деня в работно време на място ремонта. Видно е от
обясненията на свидетелите Т.Н. и Б.Х., че по начало по време на работата
знаците са размествани, за да влезе работна техника на обекта, но при
влизането и излизането й е имало работник, който е отварял и съответно
32
възстановявал сигнализацията, като процесното ПТП е станало на 31.03.2019
г., когато на обекта не са влизали машини на обекта, а последният ден преди
ПТП с влизане на техника на обекта е бил 27 март. Няма основания
следователно да се приеме, че липсата на една табела бализ в изпреварващата
лента от подредбата на табелите С4 според проекта и липсата на другата
табела при останала на мястото само нейна основа се дължи на поведение на
работниците, които са извършвали на място ремонтни дейности. Следва да се
приеме, че се касае за неподдържане на сигнализацията в нейния установен
по проект вид, което поддържане е задължение на ответника, съответно, на
лицата, на които той е възложил тази работа. Установява се от двете
заключения на САТЕ, че фактическото състояние на лентата за движение
непосредствено преди указаното преминаване на автомобилите в другото
платно за движение с цел избягване на забранения за движение участък на
ремонта е позволявало там да навлезе автомобил, тъй като с оглед липсващата
табела бализ (останалата на място само нейна основа) разстоянието между
другите налични табели бализ е позволявало преминаването на автомобил.
Именно това е направила водачът К. З. – вместо следвайки сигнализацията по
протежение на 2 км. от това място и в последните 100 метра да намали
скоростта до 50 км./ч. и там да премине вляво в другото платно на
магистралата, тя минава между наличните ограничителни табели бализ със
скорост според вещите лица между 65 км./ч. и 75 км./ч. и навлиза в площта на
мястото на ремонта, която е забранена за движение. Несъмнено е с оглед
конкретните пътни условия при движението в тъмната част на денонощието,
че водачът К. З. е била длъжна и е могла да види и да спази сигнализацията и
изискванията, които тя й указва не само на мястото на отклонението, но
начиная 2 километра преди него и особено в последните 100 метра преди
него, но тя не го е направила, поради което не може да се приеме, че в случая
липсата на две табели бализ на мястото на отклонението представлява
предпоставка за заблуда на водача К. З.. Обстоятелството, че в случая това
нейно нарушение е било улеснено от наличното разстояние между табелите
бализи, позволяващо преминаването на автомобила, не е причина нито за
извършването от нея на това нарушение, нито за последвалото ПТП. В
заключението на повторната САТЕ изрично с оглед техническите данни е
посочено, че преминаването на лекия автомобил между поставените
ограничителни табели и знаци не е в пряка причинно-следствена връзка с
33
настъпилото ПТП. Установено е по категоричен начин от заключенията на
двете САТЕ, че след неправомерното навлизане на автомобила в забранения
участък водачът К. З. е имала възможността да види и възприеме, че се движи
в участък, в който очевидно се извършва ремонт с оглед наличните
строителни материали, натрупани на платното, да намали скоростта и да спре
безопасно, за което е имала достатъчно време и е имало достатъчно
разстояние, преди мястото на прекъсването на пътя на 212 метра от
навлизането, включително и при превишената скорост от между 65 км./ч. и 75
км./.ч., с която се е движела и с която автомобилът напуска пътя и пада в
отвора на моста до коритото на реката, но тя не е реагирала, няма следи от
опит за аварийно спиране (не са намерени спирачни следи) и с тази скорост
на автомобил настъпва и ПТП, при което загиват водачът З. и двама от
пътниците в автомобила, а другите двама пътници получават телесни
увреждания. Затова е категорично заключението на експертите от двете
САТЕ, че техническата причина за ПТП е именно поведението на водача К. З.
след навлизането в забранения участък от пътя – тя е била длъжна и е могла
да възприеме при елементарен визуален контрол и обикновено внимание
рязкото стесняване на пътя пред нея от депонирани строителни материали,
което е на 160 метра от навлизането и на 40-50 метра преди мястото на
прекъсване на пътното платно, които строителни материали са на значителна
височина (насипи) и са видими на светлината на фарове от разстояние не по-
малко от 50-60 м., да намали скоростта и да спре безопасно, за което е имала
достатъчно време и място, но тя не е реагирала по никакъв начин, не е
намалила скоростта, не е спряла движението на автомобила, продължила е
движението и със скорост между 65 и 75 км./ч. според двете експертизи е
напуснала пътя, именно която липса на реакция от водача е довела до
процесното ПТП - падането на автомобила в отвора на ремонтираното
съоръжение, жертвите и пострадалите лица. В случая е установено по
категоричен начин, че не поведението на служителите, на които от ответника
А. е възложена поддръжката на сигнализацията, а конкретно само
поведението на водача К. З. е причината за настъпването на ПТП, тъй като тя
е била длъжна и е могла след навлизането от нея неправомерно в забранения
участък да управлява автомобила по начин, при който да не настъпи
процесното ПТП и последиците от него, и именно нейното неадекватно
поведение довежда до това ПТП. Управлението на лек автомобил е рискова
34
дейност, при която възникват редица опасности от различен характер. Затова
законодателят с нормата на чл. 20 от ЗДвП задължава водачите на МПС да
контролират непрекъснато ППС, които управляват, при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая
водачът на процесния лек автомобил К. З. е извършила поредица от
недопустими тежки нарушения на правилата за движение, както преди, така и
след навлизането в забранения за движение участък от пътя, като
поведението й след това неправомерно навлизане на пълно несъобразяване с
обстановката и с очевидната опасност от продължаване на движението е
пряката причина за настъпилото ПТП. Неоснователно е следователно
твърдението на застрахователя-ищец, че поведение на работници и служители
на ответника също е довело до възникване на вредите от ПТП, поради което
той неоснователно претендира наличие на основание по чл. 410,ал.1,т.2 от КЗ
за ангажиране на отговорността на ответника за половината от размера на
общо изплатените на посочените в исковата молба лица обезщетения за вреди
от причиненото от водача К. З. ПТП, в случая с оглед предявения частичен
иск до сумата 26 000 лв., частично от 413 750 лв. Установява се, че двете
подадени въззивни жалби са основателни, искът неправилно е уважен от
окръжния съд. Тъй като няма основание за присъждане на сума в полза на
ищеца и в тежест на ответника, няма основания да се извършва по
възражението на ответника и прихващане с неговото вземане за сума за щети
от увреждането на съоръжението при ПТП спрямо застрахователя с част от
исковата сума. Следва при тези обстоятелства обжалваното решение да бъде
изцяло отменено заедно с допълнителното решение от 3.01.2024 г. (с което в
производство по чл. 250,ал.1 от ГПК окръжният съд е присъдил законната
лихва върху сумата, за която е уважил иска с решението от 17.10.2023 г.),
включително в частта му за разноските с оглед резултата от въззивното
обжалване, като се отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен
поради липсата на предпоставките по чл. 410,ал.1,т.2 от КЗ, без да се отчита
възможността за прихващане и частичното отхвърляне на претенцията на
35
такова основание.
От ответника по иска се претендира за присъждане на разноски за
производството по спора пред двете съдебни инстанции. Съгласно нормата на
чл. 78,ал.3 и чл. 78,ал.8 от ГПК следва ищецът да бъде осъден да заплати на
ответника разноски – платените суми и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно представения пред окръжния съд от ответника А. списък на
разноските (л.402 от делото на ОС), претендира се за присъждане на сумата
1 530 лв., от която 540 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а останалата
част е за платени суми за възнаграждения на свидетели и вещи лица.
Съгласно представения пред апелативния съд списък на разноските (л.104),
претендира се за присъждане на сумата 952,95 лв., от която 540 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 412,95 лв. за платена ДТ за въззивното
обжалване. Съгласно нормата на чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25,ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
максималният размер на юрисконсултското възнаграждение е 360 лв. и то
може да бъде увеличено до 540 лв., именно която сума се претендира в случая
за двете съдебни инстанции. С оглед фактическата и правна сложност на
делото и осъществената работа по защитата в първата инстанция следва на
ответника да се присъди за юрисконсултско възнаграждение за
производството пред окръжния съд сумата 540 лв. За производството пред
апелативния съд обаче с оглед обема и времето на осъществената защита
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи и присъди в размер
на 100 лв. Следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника А.
следователно общо сумата (1 530 лв. плюс 512,95 лв.) 2 042,95 лв.
От „А.“ЕАД-гр.С., трето лице-помагач на ответника А.-гр.С., се
претендира за присъждане на направените по делото разноски, каквото
искане е заявено както във въззивната жалба, така и в съдебното заседание на
апелативния съд на 15.05.2024 г. Искането е неоснователно, тъй като съгласно
нормата на чл. 78,ал.10 от ГПК на третото лице-помагач не се присъждат
разноски, поради което ще бъде оставено без уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 122/17.10.2023 г., постановено по т.д. №
36
12/2022 г. на ОС-П., и допълнително решение № 1/3.01.2024 г. (с което е
допълнено решението от 17.10.2023 г.), постановено също по т.д.№ 12/2022 г.
на ОС-П., с което решение от 17.10.2023 г. по предявения частичен иск с
правно основание чл.410 от КЗ от ищеца „Г.з.” ЕАД-гр. С. срещу ответника
Агенция „П.“-гр. С. при участието на третото лице-помагач „А.“ ЕАД-гр. С. е
осъдена Агенция „П.“-гр.С. да заплати на „Г.з.“ЕАД-гр.С. сумата 20 647,36
лв. като част от дължимата на основание чл.410,ал.1 КЗ, след извършено
плащане от страна на ищеца на застрахователни обезщетения на лицата,
увредени от ПТП, станало на 31.03.2019 г. на АМ „Т.“ с л. а. „Н.А.“,рег.
№*********, и съдебно-деловодни разноски в размер на 2 342,68 лв., като е
отхвърлен предявеният частичен иск с правно основание чл.410 от КЗ за
разликата от 20 647,36 лв. до 26 000 лв. поради извършено съдебно
прихващане между вземането на ищеца-предмет на иска и насрещното
вземане на ответника срещу ищеца за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди от същото ПТП, до размера на
5 352,64 лв., както и е осъдено „Г.з.“ЕАД-гр.С. да заплати на ответника
Агенция „П.“-гр. С. съдебно-деловодни разноски в размер на 314,98 лв., като
с допълнителното решение № 1/3.01.2024 г. е осъден ответника Агенция „П.“-
гр.С. да заплати на ищеца „Г.з.“ЕАД-гр.С. и законната лихва върху
присъдената главница в размер на 20 647,36 лв., считано от датата на
предявяване на иска 23.01.2022 г. до окончателното й изплащане, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.з.“ЕАД-гр.С., бул.“Ц.ш."***, ЕИК
********** иск против Агенция „П.“-гр.С., пл. „М."* за заплащане на сумата
26 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 26.07.2021 г.
до окончателното плащане, като частичен иск от сумата в общ размер на
413 750 лв., представляваща половината от изплатеното от ищеца „Г.з.“ЕАД-
гр.С. застрахователно обезщетение на лицата, които са увредени от ПТП,
настъпило на 31.03.2019 г. на АМ „Т.“ с лек автомобил „Н.А.“ с рег.
№**********, управляван от водача К. А.З., ЕГН **********, която сума
ищецът претендира да му бъде присъдена за плащане от ответника поради
встъпване от застрахователя в правата на застрахования (суброгация)
съгласно чл. 410,ал.1,т.2 от КЗ след плащането на обезщетението в този
размер поради възникване на вреди по чл. 49 от ЗЗД от работа на работници и
служители по правилно организиране и сигнализиране на пътното движение
37
на мястото, на което е настъпило ПТП – участък от АМ“Т.“ с въведена
временна организация на движението поради ремонт на мост на река Е., на
които ответникът А.-гр.С. я е възложил, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Г.з.“ЕАД-гр.С., бул.“Ц.ш."***, ЕИК ********** иск да
заплати на Агенция „П.“-гр.С., пл. „М."* сумата 2 042,95 лв. – разноски за
производството по спора между тях за производството пред
първоинстанционния съд ОС-Пазарждик и пред въззивния съд АС-П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от „А.“ЕАД-гр.С. като трето
лице-помагач на ответника по спора Агенция „П.“-гр.С. искане за присъждане
на разноски в негова полза и в тежест на ищеца „Г.з.“ЕАД-гр.С., направени от
„А.“ЕАД-гр.С. за производството по предявения от „Г.з.“ЕАД-гр.С. против
Агенция „П.“-гр.С. иск.
Настоящото решение е постановено при участието на „А.“ЕАД-гр.С., бул.
„Ц.Б. ***"***, ет.* като трето лице-помагач на ответника по спора Агенция
„П.“-гр.С..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
38