РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Бургас, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212100102192 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Н. С., ЕГН ********** от ***,
против ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представляван от Стоян Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов.
Предявени са осъдителни искове за заплащане на обезщетение от 45000 лева - за
претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие на 19.05.2021г.,
причинено виновно от застраховано лице по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
предявяването на извънсъдебната претенция към ответника - 06.10.2021г. до окончателното
й и направените по делото съдебни разноски.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл.432, ал.1 и чл.497, ал.1 от Кодекса на застраховането КЗ/.
Твърди се, че на 19.05.2021г. около 18.35 часа на автомагистрала „Тракия" при км.
354+200 в посока към гр. София, при управление на лек автомобил „Деу“, модел „Калос“, с
peг. № *******, водачът П. И. М. не спазила необходимата дистанция с правомерно
движещия се пред нея лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“, с per. № *******, управляван от
К. П. С., в резултат на което го застигнала и блъснала в задната му част. От удара лекият
автомобил „Деу“ се завъртял и се блъснал последователно в А. С. С. и Л. Н. С., които стояли
до автомобила си в аварийната лента, след което се ударил и в паркирания в аварийната
лента лек автомобил „БМВ“, модел „530 Д“ с per. № *******, собственост на К. Р. К.. От
това ПТП пострадал като пешеходец ищецът Л. Н. С., който е получил сериозни
травматични увреждания. За събитието бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица peг. № 769р-8559/19.05.2021г. и е образувано досъдебно производство №
434 ЗМ - 233/2021г. по описа на II РУ на МВР – гр. Бургас при ОД на МВР – Бургас. На
местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП, който оказал помощ на ищеца, след което
бил транспортиран по спешност до „УМБАЛ – Бургас“ АД - гр. Бургас, където бил приет с
оплаквания от силни болки в областта на гръдния кош и болки в областта на дясната
подбедрица. От проведените изследвания се установило, че ищецът е получил следните
травматични увреждания: контузия на гръдния кош, счупване на фибулата на десния долен
крайник с руптура на ПКВ и хидропс (разкъсване на предна кръстна връзка) и охлузни рани
в проксималната част на лявата подбедрица. Фрактурата на десния долен крайник довела до
1
трайно ограничаване движенията на увредения крайник за период по-дълъг от 30 дни.
Характерът и степента на получените увреждания наложили хоспитализирането на ищеца за
провеждане на лечение и активно наблюдение на клиничното му състояние в Първо
отделение по хирургия при „УМБАЛ – Бургас“ АД, за периода 19.05.2021г. - 22.05.2021г. За
възстановяване от получената фрактура, на пострадалия е било назначено консервативно
лечение - обездвижване на увредения долен крайник посредством гипсова шина и
медикаментозна терапия с антибиотични и обезболяващи медикаменти. В резултат на
проведената терапия е редуциран болковият синдром и след подобрение в здравословното
състояние на Л., последният е бил изписан от медицинското заведение за продължаване на
лечението при домашно[1]амбулаторен режим. При изписването са му дадени лекарски
указания за спазване на хигиенно-диетичен режим, продължаване на медикаментозната
терапия и провеждане на контролни прегледи за проследяване на оздравителния процес.
При контролно образно изследване (МРТ) на дясно коляно била установена руптура
(разкъсване) на предна кръстна връзка. С оглед нуждата от последващо лечение ищецът бил
хоспитализиран в Отделение по ортопедия и травматология при „УМБАЛ — Бургас“ АД за
периода 21.06.2021г. - 24.06.2021г. При постъпване в медицинското заведение имал
оплаквания от силна болка в областта на дясното коляно с наличие на оток. По отношение
на фрактурата било предприето оперативно лечение, като под обща анестезия е извършена
безкръвна репозиция на фрактурата под рентгенов контрол, след което увреденият крайник
бил обездвижен с помощта на тутурна шина. Поставената имобилизация следвало да се носи
за период от 4 седмици. Било проведено и медикаментозно лечение за редуциране на
болковия синдром в следоперативния период. Цялостното лечение повлияло благоприятно
върху здравословното състояние на пострадалия и с оглед подобрението му той е бил
изписан от медицинското заведение за продължаване на лечението в домашно-амбулаторни
условия. При изписването на ищеца били дадени лекарски указания да не натоварва
оперирания крайник, като се придвижва само с помощта на патерици. Ищецът ползвал
отпуск по болест за общо 98 дни, от които 8 дни при болничен режим и 90 дни при
домашно-амбулаторен режим. Пътнотранспортното произшествие оказало изключително
негативен ефект върху ищеца - изпитвал сериозни затруднения в ежедневието си, имал
постоянна нужда от помощта на близките си за удовлетворяване на елементарни и
ежедневни хигиенни и битови потребности; придвижването с помощни средства му
създавало допълнителен дискомфорт; произшествието оказало негативно влияние и върху
психическото му състояние; поради невъзможността му да се движи свободно социалният
му контакт с други хора бил силно ограничен, което е довело до изолация и отчуждаване от
околните; започнал да страда от безсъние, като често се будел от кошмарни сънища, което
допринасяло за формирането на постоянна умора и отпадналост; започнал да изпитва страх
от движението по пътя. В резултат на получената фрактура са налице и остатъчни
последици за ищеца - нови болки при натоварване на увредения долен десен крайник, при
проявата на резки климатични промени, ограничен обем на движенията в областта на
травмата и белези в резултат на проведеното оперативно лечение. На основание чл. 380, ал.
1 от Кодекса за застраховането на 06.07.2021г. предявил извънсъдебна претенция до
ответника за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. С уведомление изх. № НЩ-7098/20.10.2021г. ответникът изискал
представянето на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал
застрахованото МПС, какъвто към момента липсва и изготвянето му е извън
компетентността на ищеца. Към датата на събитието лекият автомобил „Деу“ имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното
дружество с полица № BG/ 02/ 121000942477, валидна от 03.04.2021г. до 02.04.2022г. Моли
се искът да се уважи.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с
който оспорва иска. Признава застрахователното правоотношение и настъпването на
пътното произшествие, но оспорва твърденията на ищеца за неговия механизъм. Твърди, че
застрахованият няма вина за настъпването на ПТП, а то е причинено от виновните действия
на водача на лекия автомобил марка „БМВ Х5“ с рег. № *******, който в нарушение на
чл.24 от ЗДвП рязко е намалил скоростта си до 50 км/ч при разрешена скорост от 100 км/ч.
При условията на евентуалност сочи съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия – автомобилите в лентата на принудително спиране са били неправилно
паркирани за престой в нарушение на чл.58, т.1 от ЗДвП и не са били надлежно
сигнализирани. Оспорва и размера на претендираното обезщетение като счита същият за
прекомерен и некореспондиращ с принципа на справедливостта съгласно изискването на
чл.52 от ЗЗД. Оспорва и твърдените получени психически травми, за които счита,че липсват
2
доказателства.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Твърденията, изложени в исковата молба, се доказват по делото. Всички писмени
доказателства, сред които протокол за ПТП, докладна записка, протокол за оглед на
местопроизшествие, материали по досъдебното производство и др. установяват по несъмнен
начин, че на 19.05.2021г., на автомагистрала Тракия, ищецът в качеството си пешеходец,
тъй като е бил излязъл от управлявания от него автомобил, който е бил спрян, е претърпял
ПТП, предизвикано от П. И. М., водач на л.а. Деу, рег. № *******. Произшествието е
станало поради неспазване на необходимата дистанция от страна на М., като тя е блъснала
движещия се пред нея автомобил, управляван от К. П. С., след това автомобилът на М. се
завъртял и блъснал последователно лицата А. С. С. и Л. Н. С., които стояли до
автомобилите си в аварийната лента, след което се ударил и в л.а. БМВ 530Д, рег. №
*******, който също бил паркиран в аварийната лента.
По случая е било образувано досъдебно производство срещу виновния водач на
автомобила П. И. М.. Тя е предадена на съд, като с присъда № 97/17.05.2023г. на БРС по
НОХД № 2583/2022г. е била призната за виновна, че на 19.05.2021г., на автомагистрала
Тракия, при управление на лек автомобил Деу, модел Калос, с рег. № ******* е нарушила
правилата за движение по чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл.23, ал.1 ЗдвП и чл.116 ЗДвП, като се
движила на малка дистанция зад лек автомобил марка “БМВ“, модел Х5, с рег. № *******,
не намалила скоростта и не спряла, при което допуснала ПТП, в резултат на което
последвал удар с движещия се пред нея в същата пътна лента лек автомобил марка “БМВ“,
модел Х5, с рег. № *******, в следствие на който последвал удар с паркирания в аварийната
лента лек автомобил марка БМВ, модел 530Д, с рег. № *******, с което деяние по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на повече от едно лице – две лица,
намиращи се в аварийната лента до лек автомобил марка “БМВ“, модел 530Д, с рег. №
*******, както следва: счупване на дясна фибула с дислокация и вътреставно
полифрагментно счупване на дясна тибия на пешеходеца А. С. С., като фрактурите на двете
кости /голям и малък пищял/ довели до трайно затруднение на движението на десен долен
крайник за срок около 4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, а луксацията
на дясна глезенна става довела до трайно затруднение на движението на същия крайник за
срок около 2,5-3 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на костите на
подбедрицата с руптура на ПКВ и хидропс на пешеходеца Л. Н. С., довели в съвкупност до
трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок около 4-5 месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес, като на основание чл.343, ал.3, пр.4, б.“а“, пр.2, вр.
чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК, вр. чл.5, ал.2, т.1, чл.23, ал.1 и чл.116 ЗДвП, вр.
чл.55, ал.1, т.1 НК подсъдимата е осъдена на лишаване от свобода за срок от 5 месеца, при
условията на чл.66, ал.1 НК, както и е лишена от право да управлява МПС за срок от 1
година. С решение № 299/29.11.2023г. на БОС по ВНОХД № 1034/2023г. присъдата е
изменена, като подсъдимата е оправдана само по обвинението за нарушаване на правилата за
3
движение по чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и чл.116 ЗДвП, както и е отменено наказанието й лишаване
от право да управлява МПС за 1 година. В останалата си част присъдата е потвърдена.
Според чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая е налице
влязла в сила присъда, поради което настоящият състав е обвързан от нея и следва да счете
за доказано, че водачът на автомобила П. И. М., сега И. е извършила виновно деянието,
причинила е ПТП с ищеца, като го е блъснала, както е стоял в аварийната лента и така му е
нанесла средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на подбедрицата с
руптура на ПКВ и хидропс. Фрактурата е довела до трайно затруднение движението на
десен долен крайник за срок около 4-5 месеца. Следователно, постановената присъда от
наказателния съд доказва по несъмнен начин извършения от шофьора М. деликт по смисъла
на чл.45 ЗЗД. Тя е причинила ПТП на процесната дата, от което е пострадал ищецът,
получавайки фрактура на подбедрицата с разкъсване на кръстната връзка на коляното.
Нейното противоправно поведение се установява по безспорен начин от влязлата в сила
присъда.
Предвид влязлата в сила присъда, неоснователно е възражението на застрахователя,
че застрахованият няма вина за настъпването на ПТП, а то е причинено от виновните
действия на водача на лекия автомобил марка „БМВ Х5“ с рег. № *******, който в
нарушение на чл.24 от ЗДвП рязко е намалил скоростта си до 50 км/ч при разрешена скорост
от 100 км/ч.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца
също се преценява от съда за неоснователно. Няма спор по делото, че по време на ПТП-то
ищецът е бил спрял автомобила си в аварийната лента на магистралата и е излязъл от него.
В разпита си като свидетел в хода на досъдебното производство, пресъздаден в текста на
изготвената по същото производство автотехническа експертиза, ищецът е заявил, че по
време на движението се разхвърчали камъчета, като това било предизвикано от автомобила,
движещ се пред него и едно от камъчетата пукнало панорамното стъкло на колата му. Това
наложило ищецът да намали скоростта и да спре в аварийната лента, където вече бил спрял
и водачът на другия автомобил. Ищецът излязъл от автомобила си и тръгнал към водача на
другия автомобил и точно тогава бил ударен от автомобила на П. М.. Разпитана по
настоящото дело, св.М., която е причинила инцидента, е заявила, че в аварийната лента били
спрели две коли, една след друга. Нямало поставен триъгълник и не били включени
аварийни светлини. След това настъпил ударът, като свидетелката не видяла дали мъжете от
двете коли са били в аварийната лента и не забелязала къде точно са стояли. Съдът намира
за безспорно обстоятелството, че пострадалият е бил спрял колата си в аварийната лента и
излязъл извън превозното средство. Не се спори и че той е сторил това, понеже панорамното
стъкло на автомобила секунди по-рано е било пробито от хвръкнало камъче. При това
положение не може да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на ищеца. Той е
спрял автомобила си и е излязъл от него, но е стоял в аварийната лента. Не е навлизал в
4
лентата за активно движение на автомобилите. Ударен е бил от автомобила на М. докато е
стоял в аварийната лента. Според чл.58, т.3 ЗДвП при движение по автомагистрала на
водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при
повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство. Съгласно чл.59, ал.1 ЗДвП водачът на пътно превозно
средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това
върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при
намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен
светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани
повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното
превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин. В случая панорамното стъкло на
автомобила на ищеца е било пробито от камъче по време на движение, поради което
нарушаването на целостта на стъклото е логичен и извинителен повод той да спре в
аварийната лента. Това се е случило в светлата част на денонощието, ето защо не е било
нужно да се поставя светлоотразителен триъгълник. Ищецът е стоял в аварийната лента,
поради което не може да се приеме, че е съпричинил процесното ПТП. Следователно,
възражението за съпричиняване е неоснователно.
Вината за процесното ПТП е на водача на застрахования автомобил П. М.. Тя е
ударила ищеца докато той е стоял в аварийната лента и така е извършила деликт по смисъла
на чл.45 ЗЗД. От деликта е причинена средна телесна повреда, представляваща счупване на
костите на подбедрицата с руптура на ПКВ и хидропс.
За телесните повреди свидетелстват и всички медицински документи по делото,
съдържащи се в история на заболяването на С.. Изготвената съдебно-медицинска
експертиза е установила, че на ищеца е причинена фрактура на дясната фибула на
подбедрицата. Направена му е била гипсова имобилизация на десен долен крайник. Поради
персистираща болка в дясна колянна става месец по-късно му е направен ЯМР на дясно
коляно и е опериран, като е извършена безкръвна репозиция и имобилизация чрез
поставянето на тутурна шина за срок от четири седмици. В резултат на ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания: контузия на гръден кош, фрактура на дясна
подбедрица в проксималната й част, руптура на предна кръстна връзка и охлузване на
кожата в проксимална част на лява подбедрица. Проведеното лечение е консервативно, като
ищецът е носил имобилизация 60 дни, а е ползвал патерици без натоварване на десен долен
крайник 3 месеца. Непосредствено след инцидента, като и в първите 10 дни е търпял болки
въпреки медикаментозното обезболяване. Според вещото лице контузията на гръдния кош
без фрактура на ребра обикновено причинява болка в рамките на 20 дни. Фрактурата на
костите на подбедрицата в проксимална част с руптура на предна кръстна връзка при
консервативно лечение трайно затрудняват движението на долния крайник за срок по-голям
от един месец, а нормално протичащият възстановителен процес е между 3 и 5 месеца. В
случая възстановителният период е продължил около сто дни. Към момента пострадалият е
възстановен. Походката на ищеца е самостоятелна, без помощни средства, костните
5
структури, участващи в колянната става, са в нормална позиция. Възстановен е обемът на
мускулатурата на бедрото и подбедрицата.
При това положение съдът намира, че са осъществени всички елементи на
деликтния състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Водачката на автомобила е
нарушила правилата за движение и е ударила С., като му е причинила посочените телесни
увреди. Те са в пряка връзка с действията на шофьора. Извършен е деликт по смисъла на
гражданския закон.
От деликта са причинени неимуществени вреди.
По отношение на неимуществените вреди, съдът намира следното:
Както стана ясно, от процесното ПТП е последвала фрактура на дясна подбедрица и
руптура на предна кръстна връзка. Ищецът е бил приет в болница, сложен му е гипс, след
около месец отново е хоспитализиран поради постоянна болка в коляното и му е поставена
шина. Св. С., майка на ищеца, е заявила, че той след инцидента бил няколко дни в болница,
бил силно стресиран и го боляло по цялото тяло. Кракът му бил счупен на две места, едното
от които било капачката на коляното. По време на лечението станал много раздразнителен,
затворил се в себе си. Имал постоянна нужда от помощ за личната хигиена, за обличането и
събличането. Ползвал патерици до пълното си възстановяване. Това продължило три месеца.
Пострадалият имал болки, като познат човек идвал вкъщи да раздвижва крака му. Вечер не
можел да спи спокойно, ставал и бълнувал. Сега изпитва болка в крака при натоварване и
понякога му отича коляното.
Следователно, неимуществените вреди на ищеца, причинени от ПТП-то се доказват
изцяло по делото.
По отношение на размера на неимуществените вреди:
По този въпрос, законът повелява обезщетението да се определя от съда по
справедливост – чл.52 ЗЗД. Съдебната практика е приела, че справедливостта не е
абстрактна категория, а следва да се преценява отделно за всеки конкретен случай, като се
вземат предвид обективните факти в случая. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В случая при
определяне на обезщетението съдът взема предвид както свидетелските показания, така и
писмените доказателства по делото, които, преценени в съвкупност, навеждат на извод, че
справедливият и целесъобразен размер на обезщетението кореспондира със сумата от 20000
лева. Явно е, че ищецът е претърпял средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на
дясна подбедрица и руптура на предна кръстна връзка, отделно е имал и контузия на
гръдния кош. От тези наранявания той е понесъл болки, страдания и неудобства. Не е можел
да се движи, тъй като е бил в гипс и след това с шина, после започнал да ползва патерици.
Не е можел да се обслужва, станал раздразнителен, спял лошо. Тези страдания и неудобства
са продължили през целия период на лечението. Съдът обаче съобразява, че според вещото
6
лице оздравителният период трае между три и пет месеца, а в случая неработоспособността
на ищеца е продължила до края на август 2021г., т.е. той се е възстановил за малко повече от
три месеца. Лечението му е било консервативно, като е бил имобилизиран първо с гипс, а
след това и с шина за общо около два месеца, което е кратък период. Търпял е силни болки в
първите десетина дни след инцидента, след това болките са били по-слаби. Към момента
ищецът е изцяло възстановен, няма дълготрайни вредни последици за него. Касае са за млад
човек на 28 години, с млад и здрав организъм, който се е възстановил бързо. Разпитаната
свидетелка не е дала впечатления за понесени страдания, които да са по-интензивни и силни
от обикновено. Страданията и неудобствата са били такива, каквито по принцип са
характерни за нормалния ход на оздравителния процес. Няма настъпили дълготрайни
усложнения. Ето защо съдът намира, че понесените от ищеца неимуществени вреди следва
да се обезщетят със сумата от 20000 лева, която сума покрива изискването на чл.52 ЗЗД за
справедливо обезщетение.
Според чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380. В случая не е спорно, че ответникът е
застраховател на деликвента по силата на сключена застрахователна полица, която е
действала до 02.04.2022г. и е била сключена за процесното МПС. Следователно случилото
се на 19.05.2021г. произшествие попада в обсега на застрахователния договор. Ето защо
ответното застрахователно дружество по силата на чл.432, ал.1 КЗ отговаря за изплащане на
обезщетението, дължимо на ищеца като увредено лице.
По отношение на претенцията за лихвата за забава върху обезщетението, съдът
намира следното:
Търси се законната лихва за забава върху главницата от датата на изтичане на срока
за произнасяне по предявената извънсъдебна претенция – 06.10.2021г. до изплащането.
Данните сочат, че пострадалият е предявил пред застрахователя молба да му се изплати
обезщетение за понесените болки и страдания. Тази молба е постъпила при застрахователя
на 06.07.2021г. След разменена кореспонденция ответникът е отказал да заплати
обезщетение. По силата на чл.496, ал.1 КЗ срокът за окончателното произнасяне по
претенцията не може да е по-дълъг от три месеца. Следователно, след изтичане на три
месеца, ответникът вече дължи законна лихва за забава /чл.497, ал.1, т.2 ГПК/. В случая
извънсъдебната претенция е от 06.07.2021г., т.е. тримесечният срок е изтекъл на 06.10.2021г.
и от следващия ден – 07.10.2021г. е настъпила забавата на ответника. Оттогава се дължи и
законната лихва.
Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца сумата от 20000
лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.10.2021г. до
изплащането, като се отхвърли искът за горницата над 20000 лева до 45000 лева за
неимуществени вреди.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да се
осъди да заплати на ищеца сумата от 800 лева разноски за държавна такса, съразмерно на
7
уважената част от иска. Таксата от 15 лева, платена по частната жалба, не трябва да се
присъжда в полза на ищеца, понеже е по друго производство, освен това жалбата е била
неоснователна.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 1266.67 лева разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл.38, ал.2 ЗА, доколкото ищецът е получил безплатна адвокатска
защита, ответникът трябва да се осъди да заплати на адв. Вукова адвокатско възнаграждение
от 2266.67 лева, в която сума е включен и ДДС. Възнаграждението трябва да се присъди в
полза на адвоката, а не на адвокатското дружество, предвид текста на чл.38, ал.2 ЗА.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка
на БОС 133.33 лева за експертиза.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов да заплати на Л. Н. С., ЕГН ********** от *** сумата от 20000
лева /двадесет хиляди лева/ главница, представляваща обезщетение за понесени
неимуществени вреди, причинени от ПТП на 19.05.2021г., изразяващи се в болки, страдания
и неудобства, като гражданската отговорност на причинителя на ПТП е застрахована при
ответния застраховател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.10.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 20000
лева до целия претендиран размер от 45000 лева.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов да заплати на Л. Н. С., ЕГН ********** от *** сумата от 800 лева
/осемстотин лева/ съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Л. Н. С., ЕГН ********** от *** да заплати на ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов сумата от
1266.67 лева /хиляда двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ съдебно –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов да заплати на адв. Цветомила Славиева Вукова, ЕГН **********
от гр.София, ул.“Банат“ 11-13, офис 5 на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2266.67 лева
/две хиляди двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ адвокатско
8
възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов да заплати по сметка на БОС сумата от 133.33 лева /сто тридесет и
три лева и тридесет и три стотинки/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9