РЕШЕНИЕ
№ 1226
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300501886 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Н. М., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат Р. С., против Решение № 2093/11.11.2021 г.,
поправено с решение № 2152/10.06.2022 г., постановени по гр.д. №5437/2021
г. по описа на РС Пловдив, 3 брачен състав, в следните части, с които:
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между
бащата М. Н. М., ЕГН ********** и детето К.М.М., ЕГН **********, както
следва: До навършване на *** възраст от детето - всяка първа и трета неделя
от месеца за времето от 10.00 часа до 17.00 часа, като първите три реално
проведени срещи на бащата с детето следва да са в присъствието на майката
или посочено от нея лице. След навършване на *** възраст от детето – всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 18ч. в неделя, с
преспиване, за Коледните празници на всяка четна година от 10ч. на 24
декември до 18ч. на 25 декември, за Новогодишните празници на всяка
нечетна година от 10ч. на 31 декември до 18 ч. на 1 януари, за Великденските
1
празници на всяка нечетна година от 10ч. на Велики Петък до 18ч. на Неделя
–Великден, за рождения ден на детето и на бащата – за по 2 часа, както и 10
дни през лятото ,които не съвпадат с годишния отпуск на майката. Когато се
прилага режимът, определен за празничните дни, той изключва срещите,
регламентирани всяка първа и трета седмица от месеца. Когато майката
ползва платения си годишен отпуск през лятото, но не повече от 20
дни,бащата няма да се ползва от режима, определен за всяка първа и трета
седмица от месеца.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на
*** си дете К.М.М., ЕГН **********, чрез нейния законен представител-
майката В. Н. Н., ЕГН **********, в размер на 300 лева, считано от 29. 03.
2021г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга
причина, водеща до промяната или отпадането на това задължение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, от падежа до окончателното
и изплащане.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН **********, да заплати месечна издръжка на
*** си дете К.М.М., ЕГН **********, чрез нейния законен представител-
майката В. Н. Н. ЕГН **********, в размер на по 300 лева месечно за изминал
период от време, а именно от 10. 04. 2020г.- 29. 03. 2021г., ведно със
законната лихва върху дължимата сума от падежа до окончателното и
изплащане.
Във въззивната жалба, уточнена с молба по делото, се излагат
оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваните части на
решението. Оспорва се определеният режим на лични отношения като твърде
ограничен, който не е съобразен с интереса на детето и бащата, за което се
обосновават подробни доводи. Поддържа се необходимостта от осигуряване
на по-разширен режим на лични отношения и като такъв се сочи заявеният в
насрещната искова молба. По отношение размерът на определената издръжка
за минал период и за бъдеще време се сочи, че бащата не е в състояние да
заплаща издръжка от 300 лева, а такава от 200 лева.
Искането към въззивния съд е да отмени определеният с решението
режим на лични отношения и да се постанови следният, посочен в
насрещната искова молба и уточняваща молба по делото: Всяка първа и трета
събота и неделя от месеца без преспиване от 10,00ч. в събота до 19,00 часа в
2
съботния ден и от 10,00 часа в неделя до 19,00 ч. в неделния ден до
навършване на 2-годишна възраст на детето. След навършване на 2-годишна
възраст - всеки първи и трети петък, събота и неделя от 18,00 часа в петък до
18,00 часа в неделя, като бащата ще взема и връща детето от до дома на
майката. За Коледните, Новогодишните и Великденските празници
/Православен Великден/ детето ще е с бащата първите два последователни
дни, като бащата ще взема детето в 10 ч. на първия ден от дома на майката и
ще го връща в дома на майката в 20 ч. на втория ден. За рождения и имения
ден на детето - на датата на рождения/имен ден на бъде при бащата в нечетна
календарна година от 10,00ч. до 20,00 часа. При четна календарна година - на
датата на рождения ден/имения ден да бъде при майката, а на следващия ден
при бащата от 10 ч. до 20 ч. като бащата ще взема и връща детето от дома на
майката. Два пъти по 15 последователни календарни дни, като тези дни ще
бъдат съобразени с отпуските на двамата родители и ще се ползват за периода
м.юли - м.август, като до 30 юни на съответната календарна година страните
следва да уточнят последователността и периода на дните, в които ще се
ползват, като бащата ще взема и връща детето от дома на майката.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата В. Н. Н. ЕГН **********, с който оспорва същата като
неоснователна. Поддържа като подходящ определеният режим на лични
отношения от районния съд, както и че правилно е определен дължимият
размер на издръжката по заявените претенции. Искането към въззивния съд е
да потвърди обжалваното решение. Моли за присъждане на разноските по
делото.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е
предоставено упражняването на родителските права спрямо ***дете К. на
майката В. Н. и е определено местоживеенето на детето при майката, както и
в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на издръжка / считано от 29.
03. 2021г. / над уважения размер до претендирания такъв от 400 лева месечно,
поради което в тези си части същото е влязло в сила.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен
3
интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът
намира решението за валидно и допустимо в обжалваните му части, поради
което дължи произнасяне по същество на правния спор, като по отношение на
неговата правилност, въззивната инстанция не е ограничена от посоченото в
жалбата съгласно постановеното по т.1 на Тълкувателно решение № 1/
9.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК, предвид че се касае за
производство, в което съдът следи служебно за защита интереса на детето.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 127, ал.2
от СК и чл.149 СК.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от В.
Н. Н. против М. Н. М. за предоставяне упражняването на родителските права
по отношение на детето К.М.М. и определяне местоживеенето на детето при
майката, определяне на режим на лични контакти на детето с бащата,
осъждането на бащата да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 400
лева, както и такава за минал период от време. Предложен е режим на лични
отношения между детето и бащата.
В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески
начала от ***г. и от съвместното си съжителство имат едно ***дете - К.М.М..
От ***г. страните живеели разделено, като майката и детето живеели в
семейното жилище на родителите й. Детето притежавало добри хигиенно-
битови условия и майката разполага с необходимия капацитет да се грижи за
него. След раздялата бащата не полагал необходимите грижи като родител, не
проявявал интерес към нуждите на детето, не предоставял средства за
неговата издръжка. В случаите, в които детето било при бащата, последният
не знаел как да се грижи за него, с какви храни да го храни, с което създавал
опасност за здравето му, не полагал грижи за детето, а оставил същото на
своите родители. Ищцата твърди, че е без доходи и изцяло е поела
издръжката на детето, за която разчита на своите родители и роднини.
Посочва, че средствата необходими за отглеждане на детето са свързани със
закупуване на памперси, осигуряване на детска кухня, други храни - пюрета,
мляко, сирена, масло, бисквити, сухари, детска козметика, дрехи. Пълният
размер на издръжка на детето възлизал на около 800лв. месечно. Излага
съображения, че издръжката следва да се поема от двамата родители
4
съобразно доходите им като бащата разполагал с недвижимо имущество и
получавал доходи. Моли за уважаването на предявените искове.
В писмения отговор на исковата молба М. Н. М. посочва, че
действително от съвместното си съжителство с ищцата на *** г. е родено
детето К.М.М.. Твърди, че след раждането на детето са заживели в дома на
родителите му, които са им оказали значителна помощ. По свое желание В. Н.
е отишла да живее в дома на майка си, където бащата всеки ден ги посещавал
и се е грижил за тях. Всички закупени вещи за отглеждането на детето били
преместени в дома на майката. При всяко посещение носил мляко, козметика,
памперси. Първоначално майката оставяла детето при бащата за 1-2 дни, но в
последствие решила, че не иска да оставя детето при неговите родители.
Майката се опитвала да ограничи контактите му с детето. За всяко негово
посещение искала да й плаща по 100 лева. Посочва, че родителите му са
способни да му оказват помощ когато детето е при него. Оспорва
претендирания размер за издръжката от 400 лева месечно с искане да се
отхвърли и да се постанови заплащането на издръжка от 200 лева. По
отношение иска по чл.149 СК се сочи, че бащата се е грижил и е осигурявал
средства за отглеждането на детето с искане да се отхвърли, а евентуално при
неговата основателност се моли за присъждането на минимален размер на
издръжката. Не възразява упражняването на родителските права по
отношение на детето да бъдат предоставени на майката, като детето да е с
местожителство при нея. Възразява срещу претендирания от майката режим
на лични отношения като предлага режим, който може да бъде уважен.
От страна на бащата е предявен насрещен иск за определяне на режим
на лични отношения с детето.
С отговор на насрещния иск майката е оспорила твърденията на бащата,
поддържала е предложения от нея режима на лични отношения.
Във въззивната инстанция спорът е пренесен относно режима на лични
отношения между бащата и детето, дължимата от бащата месечна издръжка
на детето от 29. 03. 2021г. и тази за минал период от време.
От фактическа страна по делото се установява, че В. Н. Н. и М. Н. М. са
родители на ***дете К.М.М., родена на *** година. Не е спорно, че
съвместното съжителство на страните е продължило до март месец *** г.,
когато майката и детето са напуснали обитаваното с бащата жилище и са се
5
преместили да живеят при майката на В. Н.. Няма спор, че понастоящем В. Н.
сама отглежда детето, подпомагана от своята майка. Според приетият в
производството социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” – ***, майката задоволява всички базови потребности на
детето, желае да се грижи за детето, между тях е изградена силна
емоционална връзка, дадени са препоръки за поддържане на контакти между
бащата и детето.
Изложените обстоятелства се потвърждават и събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Н. / ***на В. Н./ и Н. М.
/***на М. М./. По отношение срещите на бащата с детето, св.Н. сочи, че след
като майката и детето са се установили да живеят при нея, първоначално
бащата идвал често да вижда детето, след това срещите се разредили във
времето, средно по два пъти седмично идвал да види дъщеря си. В началото
носил храна за бебето, памперси, вода, с времето по-рядко носил
необходимите за детето храни и санитарни материали. При посещенията си
прекарвал с детето около час –два, най –много три. Откакто детето станало на
6 месеца бащата не го виждал и не правил опити да го види. От раздялата
през март ***г. не е изпращал средства за издръжката му. В началото когато
се разделили родителите, бащата вземал детето с преспиване в дома си, но
често променял дните, в които иска да вземе детето, третият път когато го
взел задържал детето за три дни, тогава детето било на *** месечна възраст.
Заявява, че майката не работи, грижи се за детето, не получавала майчинство,
учила в ***. Посочва, че детето е здраво, няма хронични заболявания,
неговите месечни разходи възлизали на около 800лв. месечно – за храна,
дрехи, играчки, за всичко необходимо, купували обувки. Детето се хранило
от детска кухня,допълнително му закупуват пюрета и адаптирано
мляко.Майката била запознала бащата с препоръките за хранене на детето, но
той не се съобразил с тях.
Според показанията на св. Н. М., докато родителите живели заедно
изключително бащата полагал грижи за детето, къпал го, хранил го,
свидетелката също ходила да къпе бебето. След като се разделили, бащата
ходил в дома на майката, за да вижда детето. Последно видял детето през м.
юли ***г. Нямал възможност да вземе детето и да го води при родителите
си.Детето било при тях с преспиване на ***г., след тази дата не било идвало.
6
След ***г. бащата продължил да закупува памперси, храна, мляко, козметика
и др. за детето. Същият работил като *** – ***в ***. Нямал други деца, живее
в собствено жилище. Закупил е имот в ***, който имот изплаща с кредит.
След м. май ***г. *** нееднократно правил опити да вижда детето. Ищцата
осуетявала тези срещи като посещавала лични лекар. Казала на бащата, че
при всяко идване трябва да носи по 100лв. Ищцата отишла да живее при
майка си, защото страдала от страхова невроза и маниакална подозрителност,
имала епилепсия. Бащата нямал достъп до детето. Свидетелката можела да му
оказва помощ в грижите за детето.
Според справка от ТД на НАП ***, постъпила в първоинстанционното
производство, бащата има месечен доход от 2079 лева, притежава земя и
сгради в ***, както и МПС Фолксваген голф. По отношение на майката не се
установява да реализира доходи, както и да притежава имущество.
Представени са писмени доказателства, че бащата членува в сдружения с
нестопанска цел, като не се установяват получавани от тях доходи.
Постъпили са удостоверения за родствени връзки, според които
страните нямат други деца освен детето К..
Във въззивната инстанция постъпи писмо от ТД на НАП*** с вх.№
21707/17.08.2022 г., според което бащата има сключен трудов договор с ***
*** с месечен доход от 1894, 00 лева. Приеха се представените с жалбата 2
бр. фишове за начислено трудово възнаграждение от *** на М. М. за
м.октомври 2021г. - 1006, 90 лв., а за м.ноември 2021 г. - 1082, 29 лв.
Според справка от ДСП *** получените от В. Н. помощи по чл.7, ал.1
от ЗСПД са следните: за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в общ
размер на 480 лева / по 40 лева месечно/, за периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2021 г. - в общ размер на 280 лв. /от месец юни до месец декември по 40
лева месечно/, за периода от 01.01.2022 г. до датата на справката /09.08.2022
г./ - в общ размерна 270 лева /от месец януари до месец март вкл. по 40 лева и
от месец април до датата на справката по 50 лева месечно/.
С оглед установеното от фактическа страна и след самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
на ПОС достига до следните правни изводи:
По отношение на режима на лични отношения: Въззивният съд, при
7
определяне на мерките за лични отношения на родителя, който не упражнява
родителските права, има за основен приоритет интереса на детето. В този
смисъл, желанието на родителите и тяхната гледна точка относно начинът, по
който следва да бъдат осъществявани личните отношения между родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права и детето, не
са задължителни за съда. При определянето от съда на мерките за лични
отношения следва да отчитат конкретните обстоятелства, преценка на
възможността за общуване и осъществяване на отношенията между детето и
бащата в случая, при зачитане интересът на детето.
В разглеждания случай се касае за дете на ниска възраст /на *** г. и ***
м./, което има специфични потребности за задоволяване като режим на
хранене, занимания и сън. По делото не се твърди и не се установява бащата
да е запознат с режима на детето, съответно и с неговите навици в
ежедневието. Безспорно е, че бащата е живял с детето три месеца след
раждането му, а след това се е виждал с него до навършването на ***-
месечна възраст от детето. От гласните доказателства се установява, че след
това отношенията между бащата и детето са били преустановени, за което се
изтъкват различни причини. От значение в случая е обаче, че към момента
бащата и детето са отчуждени, а по делото не се твърди и не се установява
срещите между тях да са били подновени, респективно и фактически бащата
да е полагал грижи по отглеждането на детето. Бащата изявява желание за
изграждане и поддържане на емоционална връзка с детето, което
действително би било в най-добрия интерес на детето, тъй като и двамата
родители са значими за правилното израстване и формиране на детето като
личност. Към настоящия момент обаче и доколкото е налице отчуждение
между бащата и детето, в интерес на детето е постепенното му сближаване с
бащата и изграждането на емоционална връзка без съществена промяна в
денонощния му стереотип, която би се отразила на емоционалната стабилност
на детето.
Въззивният съд намира, че необходимостта от постепенно опознаване и
плавно адаптиране на детето в отношенията с бащата, а така и от
постепенното изграждане на доверителна връзка между тях, налага да се
възприеме определеният от районният съд режим на лични отношения, с
който и майката е съгласна в отговора на въззивната жалба.
8
Неоснователно е искането на жалбоподателя за определяне на
предлагания от него по - разширен режим на лични отношения, тъй като
последният предполага наличието на изградена емоционална и доверителна
връзка между бащата и детето, за каквото няма данни по делото. Едва на
следващ етап – когато връзката помежду им се задълбочи и се установи, че
детето се чувства сигурно в присъствието на баща си, би могло да се въведе
промяна в мерките за осъществяване на личните им отношения, респективно
да се допусне престоя на детето при бащата за сочения от него по-дълъг
период, включително и посоченият през лятото. Прилагането на искания от
бащата режим към момента обаче би означавала детето да се откъсне за по-
дълго време от обичайната за него среда, което не е в интерес на детето
предвид неговата ниска възраст и вече коментираните обстоятелства по
делото.
В аспекта на изложеното се налага извод, че определеният режим от
районния съд, включително и този през празниците - Коледни, Новогодишни
и Великденски, рождените дни и през лятото, е балансиран и ясно определен,
съобразен е с интереса на детето и с конкретно установените обстоятелства по
делото, като същият може да бъде променен при изменение на
обстоятелствата.
По издръжката: Съгл. чл.143 от СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца безусловно. Размерът на издръжката,
съгласно разпоредбата на чл.142 от СК се определя съобразно нуждите на
детето от издръжка и възможностите на родителите му да я осигуряват.
Поддържаният от бащата размер на издръжката, която може да
осигурява е 200 лева.
В случая се касае за малолетно дете, което към момента е на 2 г. и 10 м.
Съдът преценява неговите нужди от издръжка като съобразява с обичайните
нужди от закупуване на храна, облекло и обувки, които на тази възраст се
подменят всеки сезон, предвид бързото израстването на децата; от средства за
забавление и играчки, както и от такива за културно - масови мероприятия,
които са платени, както и за лечение, което обичайно се налага за децата на
посочената крехка възраст.
От събраните по делото доказателства се установява, че бащата
получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1894, 00 лева. -
9
съгласно приетата във въззивната инстанция справка от НАП - ТД ***за
осигурителен и начислен месечен облагаем доход през периода януари месец
2022 г - юли месец 2022 г., която се цени като актуална относно получаваните
доходи от бащата.Бащата притежава недвижимо и движимо имущество -
съгласно от НАП - ТД ***, приета в първоинстанционното производство.
По отношение на майката се установява, че получава месечни помощи
за детето на осн.чл.7, ал.1 от ЗСПД, които понастоящем са в размер на 50 лева
месечно, същата няма други доходи и не притежава имущество.
Не се установява страните да имат алиментно задължение към други
лица.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
относими към възможностите на родителите и нуждите на детето, въззивният
съд споделя изводите на районният съд, че детето се нужда от издръжка в
размер на 450 лева, от която бащата следва да заплаща 300 лева, а останалата
сума да се осигурява от майката предвид непосредствено полаганите от нея
грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Следва и да се отбележи, че задължението за издръжка на непълнолетно
дете съществува независимо от работоспособността и възможността на
родителя да се издържа от имуществото си / чл. 143, ал. 2 СК/, както и че
законът задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не
разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди.
В аспекта на казаното определената от съда издръжка от 300 лв.,
дължима от бащата, не е прекомерна, а съответства на нуждите на детето и
възможностите на бащата за нейното осигуряване, доколкото се касае за млад
човек, в работоспособна възраст и добро здравословно състояние /доколкото
и не се твърди обратното/, същият няма задължение за издръжка към други
лица и реализира месечен доход от 1 894, 00 лева. Същевременно следва да се
цени факта, че непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето
К. се поемат от майката, както и задължението за обезпечаване на жилищните
нужди на детето, включително свързаните с тях за плащане на консумативни
разходи за отопление, електричество, вода и др., чиято стойност е нараснала
към момента.
По отношение на присъдената издръжка за минал период не са
10
релевирани конкретни възражения, като същата е правилно определена
предвид по-ниската възраст на детето и отглеждането на детето от майката.
С оглед на изложеното постановеното решение от първоинстанционния
съд, в обжалваните части, е правилно и законосъобразно, не са налице
пороците на същото, визирани във въззивната жалба, поради което ще следва
да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на делото на въззиваемата се следват
направените по делото разноски за настоящата инстанция. Същите се
претендират в размер на 500 лева, направата на които се удостоверява от
представения договор за правна защита и съдействие от 10.12.2021г., поради
което ще бъдат присъдени с решението.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2093/11.11.2021 г., поправено с решение
№ 2152/10.06.2022 г., постановени по гр.д. №5437/2021 г. по описа на РС
Пловдив, 3 брачен състав, в следните части, с които:
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между ***
М. Н. М., ЕГН ********** и детето К.М.М., ЕГН **********, както следва:
До навършване на *** възраст от детето - всяка първа и трета неделя от
месеца за времето от 10.00 часа до 17.00 часа, като първите три реално
проведени срещи на бащата с детето следва да са в присъствието на майката
или посочено от нея лице. След навършване на *** възраст от детето – всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 18ч. в неделя, с
преспиване, за Коледните празници на всяка четна година от 10ч. на 24
декември до 18ч. на 25 декември, за Новогодишните празници на всяка
нечетна година от 10ч. на 31 декември до 18 ч. на 1 януари, за Великденските
празници на всяка нечетна година от 10ч. на Велики Петък до 18ч. на Неделя
–Великден, за рождения ден на детето и на бащата – за по 2 часа, както и 10
дни през лятото ,които не съвпадат с годишния отпуск на майката. Когато се
прилага режимът, определен за празничните дни, той изключва срещите,
регламентирани всяка първа и трета седмица от месеца. Когато майката
11
ползва платения си годишен отпуск през лятото, но не повече от 20
дни,бащата няма да се ползва от режима, определен за всяка първа и трета
седмица от месеца.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на
***си дете К.М.М., ЕГН **********, чрез нейния законен представител-
майката В. Н. Н., ЕГН **********, в размер на 300 лева, считано от 29. 03.
2021г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга
причина, водеща до промяната или отпадането на това задължение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, от падежа до окончателното
и изплащане.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН **********, да заплати месечна издръжка на
***си дете К.М.М., ЕГН **********, чрез нейния законен представител-
майката В. Н. Н. ЕГН **********, в размер на по 300 лева месечно за изминал
период от време, а именно от 10. 04. 2020г.- 29. 03. 2021г., ведно със
законната лихва върху дължимата сума от падежа до окончателното и
изплащане.
В останалите части решението на районния съд е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН **********, да заплати на В. Н. Н. ЕГН
**********, сумата в размер на 500 лева /петстотин лева/-разноски за
въззивното производство.
Решението в частта за определяне на режима на лични отношения
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен
съд.
Решението е окончателно в останалата си част относно присъдената
издръжката.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12
13