РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Бяла, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20234510200253 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А. М. Х., ЕГН **********, чрез адв.К.И. А.-АК-
Хасково против НП № BG11012023/4000/Р8-15/13.06.2023г., издадено от
Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, с което на жалбоподателя на основание чл. 179,
ал. 3а от Закона за движение по пътищата му е наложено административно
наказание глоба в размер 1800 лева.
Жалбоподателят счита, че НП е издадено при допуснати нарушения на
императивни материално правни разпоредби, съществени нарушения на
процесуалните правила, както и при противоречие с целта на закона. На
посочените основания и по подробни писмени съображения от процесуалния
представител на жалбоподателя, се прави искане обжалваното наказателното
постановление да бъде отменено. Претендират се направените разноски.
Наказващият орган – Директор на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, чрез процесуалния си
представител, моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без
уважение, като неоснователна, а НП да бъде потвърдено. Представя се
писмено становище Претендират се направените разноски.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани не са изпратили
представител и не са взели становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
1
установено от фактическа страна следното:
На 11.01.2023 г. в 06:04 часа, св.М. Г.-старши инспектор в ТД „Митница“
Русе изпълнявала служебните си задължения, когато в направление излизане
от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен
пункт Русе-Дунав мост, пристигнало пътно превозно средство с peг. №
СТ0370ВХ, вид: влекач, марка и модел МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, с пет оси, управлявано
от жалбоподателя А. Х..
След извършена от св.Г. на граничния пункт автоматична проверка на
автомобила чрез въвеждане данните му в информационната система
последната индикирала нарушение за конкретното ППС, а именно, че попада
в категорията на ППС за което е дължима, но не е заплатена таксата по чл. 10,
ал. 1, т. 2 ЗДвП към дата 03.01.2023 г., в 09:59 часа, на Обретеник, път № 1-5,
км 34+704, където посоченото ППС е засечено с контролно устройство с
идентификатор № 20752. За извършеното административно нарушение е
генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението, с който жалбоподателя бил запознат.
Предвид на това и след като жалбоподателя на място изявил желание да му
бъде съставен АУАН пред това да плати компенсаторна такса, св.Г. съставила
АУАН от 11.01.2023г., с който административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя била ангажирана за това, че в качеството му на водач на
ППС с peг. № СТ0370ВХ, вид: влекач, марка и модел МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с
обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, с пет оси
управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
на 03.01.2023 г. в 09:59 часа, на Обретеник път № 1-5, км 34+704, засечено с
термално устройство с идентификатор № 20752.АУАН бил подписан от
жалбоподателя с възражението, че машинката е развалена.В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта.Така на
13.06.2023г. АНО издал обжалваното НП, с което наложил санкция на
нарушителя на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП в размер на 1800лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производството гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени по реда на НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок, от легитимирано
лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество се явява основателна. Съдът кредитира показанията
2
на св.Г. като обективни, подробни, последователни, съответни на събраните
писмени доказателства и доказателствени средства. В последните съдът също
няма основание да се съмнява и изцяло ги споделя. Не са налице други
доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение
събраната доказателствена съвкупност, от която съдът изведе гореизложената
фактическа обстановка.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Компетентността на
актосъставителя се доказва по безспорен начин от приложената Заповед №
ЗАМ-1434/32-263874/08.08.2022 г. на директор на Агенция „Митници“, а тази
на наказващият орган - от Заповед №РД-11-749 от 07.06.2023г. и Заповед №
ЧР-СП-НТУ-149/25.05.2023г., двете на председателя на УС на АПИ.
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, което е предпоставка за отмяна на НП
само на това основание. АУАН и НП са издадени в разрез с императивните
разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл.57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.
Съгласно АУАН на жалбоподателя е вменено, че е управлявал ППС с peг.
№ СТ0370ВХ, вид: влекач, марка и модел МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, с пет оси, по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, субсумирано под
фактическия състав на нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
В НП, за разлика от акта, АНО след извършена допълнителна проверка е
привнесъл нови факти - а именно, установил, че за процесното превозно
средство е била получена тол декларация за сегмент №**********, но
декларираните тол данни са за ППС с категория над 12 тона с две оси, а
реално превозното средство е било с пет оси/влекач с две оси и ремарке с три
оси/, т.е касае се за нарушение, при което има тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Отразил
още, че поради установената разлика в подаваните брой оси (ППС над 12 тона
с 2 оси) и тези, с които реално се е движило превозното средство (влекач с 2
оси с прикачено ремарке с 3 оси) не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП. При
това положение настоящият състав намира, че е налице непълнотата в
описанието на нарушението в АУАН, която не може да бъде отстранена по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АНО за пръв път с наказателното постановление
3
е въвел в процеса фактите, които обуславят съставомерността на деянието. По
тези факти жалбоподателя не е могъл да се защитава при съставянето на акта,
тъй като те са му станали известни едва с НП, където са въведени от АНО за
първи път. По този начин е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя, което представлява съществено процесуално нарушение и
самостоятелно основание за отмяна на НП. Отделно от това фактическият
състав на административно нарушение изисква да е налице неизпълнение на
„съответните задължения за установяване на изминатото разстояние /т.е.
бездействие/, съгласно ЗП, за участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа“, чието ползване е започнато или незакупуване на маршрутна
карта. Несъмнено се установява от събраните доказателства по делото, че в
ППС е монтирано бордово устройство, следователно ползвателят на
платената пътна мрежа е избрал този начин за плащане на тол такса. В НП,
въпреки че е описано незаплащането на пътна такса за процесното ППС, не е
посочено конкретно какво точно не е извършил водача на ППС от
възможностите, които му предоставя закона и възможностите, с които той
разполага при наличие или липса на бордово устройство. В АУАН и НП не се
съдържат, фактически твърдения относно това на какво конкретно действие
или бездействие на водача се дължи установената разлика в таксата, във
връзка с броя оси, за които е заплатена таксата и тези с които реално се е
движило превозното средство, което е непълно обвинение и съставлява
нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН по отношение на АУАН и на чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН по отношение на НП, опорочило издаденото НП.
На следващо място, като нарушена правна норма в АУАН и НП е посочена
тази по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Съгласно текста на разпоредбата, водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона
за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не
са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Тази норма е
санкционна и не съдържа конкретни права и задължения за водача. В
разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП е посочено правилото за поведение,
което според АНО е нарушено, тъй разпоредбата вменява, че водача на ППС
4
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е
нарушената материално правна норма. Изискването на закона същата да бъде
посочена има за цел да определи от една страна единството между
нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение
и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност.
Налице е неправилна квалификация на нарушението в АУАН и НП, поради
което не е налице задължителен реквизит по чл. 42, т.5 от ЗАНН-по
отношение на АУАН и по чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН по отношение на НП.
Нарушението е съществено, защото е препятствало правото на жалбоподателя
да разбере коя точно законова норма е нарушил и да организира в пълна
степен своята защита. Този порок на НП е съществен и също е самостоятелно
основание за отмяна на оспореното наказателно постановление.
В този смисъл е практиката на АС-Русе, намерила израз в Решение № 77
от 26.04.2023г. по КАНД № 70/ 2023г. и Решение № 232 от 11.10.2023 г. по
КАНД №210/2023г.
Неоснователно се твърди в жалбата, че не била установена по безспорен
начин самоличността на водача на процесното ППС към датата на извършване
на нарушението. От една страна не се представят доказателства, които да
оборят доказателствената сила на съставения АУАН в тази насока. От друга
страна, от събраните по делото писмени и гласни доказателства следва
единственият възможен извод, че ППС е управлявано от жалб.Х. при
извършване на нарушението. В подкрепа на този извод са както показанията
на св.Г. в с.з, от които се установява, че водачите задължително биват питани
дали са управлявали ППС на конкретната дата на нарушението и ако не са
вписват това във възраженията по АУАН. В случая жалбоподателят е вписал
само възражение“машинката е развалена“, което навежда на извода, че не е
оспорил авторството на деянието. Освен това, в рамките на административно-
наказателната преписка, АНО е изискал допълнителни доказателства от
работодателя, удостоверяващи самоличността на лицето, управлявало ППС на
5
процесната дата и място, като е бил представен отчет от бордовото
устройство на телематиката, от което по несъмнен начин е установено, че
водач на процесното ППС към този момент е бил жалб.Х..
Неоснователно и без опора в материалите по делото са твърденията, че
мястото на нарушението е неясно и не фигурира в нормативния акт
определящ за кои пътища се заплащат тол такси, тъй като в АУАН ясно и
подробно е описано, че се касае за нарушение, извършено на път № 1-5, км
34+704, Обретеник, засечено с контролно устройство с идентификатор №
20752, а в НП е уточнено, че за този път се събира такса за разстояние-тол
такса, съгласно Приложение към т.1 на Решение №680 на МС от 21.09.2022г.
за приемане на списъка на Републиканските пътища, за които се събира такса
за разстояние-тол такса.
Неоснователно се твърди в жалбата, че АНО може да прилага чл.28 от
ЗАНН, при възможност сам да установи изминатото разстояние, тъй като в
случая се касае за нарушение по Закона за движението по пътищата, за което
разпоредбата на чл.189з от същия закон, изключва приложението на чл. 28
ЗАНН. Не е приложима и нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН вр. чл.10, ал.7 от ЗП
доколкото новата разпоредба, предвиждаща възможност да не се образува
административно-наказателно производство при заплащане в 14 дневен срок,
считано от получаване на съобщението, на незаплатената частично тол такса,
има действие от 01.01.2024г., т.е. не е приложима към датата на процесното
нарушение.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
неправилно и незаконосъобразно издадено, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, което е довело до нарушаване правото
на защита на наказаното лице и следва да бъде отменено само на това
основание без да бъде разглеждан спора по същество.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него
разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 720 лева,
изплащането на които от негова страна е доказано от приложените по делото
адв.пълномощно, договор за правна помощ, разписка, проформа-фактура,
авизо местен превод, фактура. Неоснователно е възражението, че разноски не
6
се следват на жалбоподателя, тъй като те са заплатени от друго ЮЛ. От
писмените доказателства по отношение на плащането се установява, че
жалбоподателя е предоставил сумата от 720лв. лично, чрез разписка на
работодателя си, конкретно с оглед защитата по обжалваното НП и
сключения договор за правна помощ, и именно сума в такъв размер е
преведена от последния по банков път, след съставяне на конкретните
счетоводни документи. Договореният между страните размер на адвокатското
възнаграждение надвишава определения в нормата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/ 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата
наредба. Въпреки това, отчитайки материалния интерес по делото, както и че
конкретното дело се отличава с фактическа и правна сложност, при
наличието на съществени спорни обстоятелства, а процесуалният
представител проявил значителна активност при изготвянето на жалбата и
ангажирането на доказателства, съдът счита, че уговореният размер на
адвокатското възнаграждение от 600лв. се явява обоснован и справедлив, а и
възражение за прекомерност не е направено от страна на АНО. Тази сума е
увеличена с размера на начисленият върху нея ДДС от 120 лв., който също е
заплатен от жалбоподателя, тъй като направените разноски обхващат размера
на възнаграждението с включеното ДДС/начислено съгласно § 2а от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г./, поради което Агенция "Пътна инфраструктура"
следва да бъде осъдена да заплати и стойността на ДДС върху платеното
адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното, Агенция "Пътна инфраструктура" следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя А. М. Х. разноските за адвокатско
възнаграждение в претендирания размер от 720 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG11012023/4000/Р8-15/13.06.2023г., издадено от
Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, с което на А. М. Х., ЕГН **********, с
пост.адрес гр.Сливен, кв.“Дружба 7“, вх.Г, ет.7, ап.26, на основание чл. 179,
ал.3а от Закона за движение по пътищата му е наложено административно
7
наказание глоба в размер 1800 лева, за нарушение на чл.179, ал.3а от с.з.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. "Македония" № 3 ДА ЗАПЛАТИ на А.
М. Х., ЕГН **********, с пост.адрес гр.Сливен, кв.“Дружба 7“, вх.Г, ет.7,
ап.26 сумата от 720 лева (седемстотин и двадесет лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
8