№ 85
гр. Благоевград, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20231200500091 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на П. Т. Б., гр.София, ул.“***,
подадена чрез процесуален представител, против разпореждане от
08.11.2022г. на ЧСИ Г. Ц., по изп.д.№715/11г. по описа на същия ЧСИ, с пр.
осн. чл.435, ал.2, т.6, предл.2 ГПК.
С атакувания акт ЧСИ е оставил без уважение молбата на длъжника П.
Белчева за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
Недоволна от атакуваното действие е останала жалбоподателката, която
го намира за незаконосъобразно. Поради това иска неговата отмяна и
прекратяване на изпълнителното дело, заради бездействието на взискателя в
продължение на повече от 2г., считано от 19.07.2016г. до 26.10.2022г.,
излагайки подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане и на
разноските по делото.
Взискателят оспорва жалбата като неоснователна, по подробно
изложените съображения в тази насока.
В мотивите си ЧСИ оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
законосъобразността на действията си, което подробно аргументира.
1
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От материалите по делото се установи, че изп.дело №715/11г. по описа на
ЧСИ Г. Ц. е образувано въз основа на два изпълнителни листа, издадени в
полза на „***“ АД, единият от които от 27.01.2011г. срещу жалбоподателката
П. Б., с оглед принудителното събиране на описаните суми. С молбата за
образуване на изпълнителното производство от 02.05.2011г. взискателят е
поискал от съдебния изпълнител цялостно проучване на длъжниковото
имущество и определяне способа на изпълнение. Според данните по делото
съдебният изпълнител е предприел следващите се действия, като липсва спор
относно това, че на 19.07.2016 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана
върху недвижим имот, а на 26.10.2022г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника П. Б.. По тези въпроси не се спори.
От материалите по делото се установява още, че през визирания от
жалбоподателката период, считано от 19.07.2016г. до 26.10.2022г.,
взискателят е предприел следните действия. На 13.12.2017 г. „***“ АД е
поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжниците. На
31.01.2019 г. взискателят е поискал извършване на следните изпълнителни
действия: насрочване на опис на движими вещи по постоянен и настоящ адрес
на длъжниците; изискване от ЕИС на БНБ справка относно наличните
банкови сметки на длъжниците и при откриване на такива налагане на запор
на същите; извършване на справка в регистрите на НОИ за налични трудови
договори на длъжниците и при откриване на такива налагане на запор върху
трудовите възнаграждения и върху всяко друго вземане, произтичащо от
трудовите договори. На 12.05.2020 г. взискателят е поискал налагане на запор
върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжниците. На
04.10.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор на трудовите
възнаграждения на длъжниците, както и извършване на справка за наличното
недвижимо имущество на длъжниците и насрочване на опис и публична
продан, при установяване на несеквестируемо такова. На 04.04.2022 г.
взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки, трудовите
възнаграждения на длъжниците, а в случай, че не постъпят средства от
2
предходните изпълнителни действия, насрочване на опис на движимите вещи
на длъжниците. Върху всяка една от посочените молби съдебният изпълнител
е поставил резолюция, че следва да се заплатят дължимите такси, като
липсват данни за съобщаване на споменатото указание на взискателя, респ. и
за неговото изпълнение и извършване на поисканите изпълнителни действия.
При тези данни настоящият състав намира, че не са налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство. Тези изводи се обосновават от предприетите от взискателя
действия по подаване на молби (подробно описани по-горе) за насочване на
изпълнение върху имуществото на длъжниците, в това число и върху това на
жалбоподателката, безспорно явяващи се изпълнително действие, прекъсващо
давността (вж.т.10 от ТР№2/13г. на ОСГТКВКС).
Обстоятелството, че съдебният изпълнител не е предприел исканите в
молбите изпълнителни действия поради нередовността на същите (невнасяне
на държавна такса), не променя горните изводи. Съгласно константната
съдебна практика на ВКС давността е свързана с поведението на кредитора –
тя не се влияе от поведението на други лица. Ето защо, ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство
(вж.Р 37/21г. на ВКС по гр.д.№1747/20г., ІV ГО). Във всички случай на
нередовност обаче се изисква „надлежно указание на органа“ и предоставяне
на възможност на взискателя да отстрани последната – чл.426, ал.3 ГПК,
според който съдебният изпълнител проверява молбата за принудително
изпълнение като прилага правилата на чл.129 ГПК. Бездействието на
съдебния изпълнител да приложи правилата на чл.129 ГПК – да даде
надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за
отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе
до негативни за него последици. Ето защо, давност не тече, ако кредиторът е
поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител
бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от
волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи
3
правилата на чл. 129 ГПК (вж.Р 127/22г. на ВКС по гр.д.№1884/21г., III г.о.).
В случая, върху всяка от подадените в процесния период (19.07.2016г. до
26.10.2022г.) пет броя молби за извършване на изпълнителни действия
(налагане на запори върху банкови сметки, трудово възнаграждение и опис на
движими вещи), съдебният изпълнител е поставил резолюция да се заплатят
дължимите такси. Не се установи обаче, съдебният изпълнител да е давал
срок и надлежни указания на взискателя да внесе дължимите се за
извършване на исканите изпълнителни действия държавни такси. В случай,
че съдебният изпълнител е считал, че молбите са нередовни, поради
невнасяне на авансово дължимите държавни такси, същият е следвало да
приложи нормата на чл. 129 ГПК по арг. от чл.426, ал.3 ГПК, да даде нарочи
указания и срок за отстраняването им и тогава да предприеме съответните
действия с оглед поведението на взискателя. В случая, съдебният изпълнител
не е давал указания на взискателя за заплащане на дължимата се за
поисканите изпълнителни действия държавна такса и срок за внасяне, поради
което невнасяне на авансово дължимите такси не може да се тълкува в тежест
на взискателя и да доведе до негативни за него последици, изразяващи се в
изтичане на давността по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Горните изводи не се променят от обстоятелството, че съдебният
изпълнител е изпратил на 06.02.2019г. по електронната поща на взискателя
списък с дължимите от него държавни такси и е връчил на 13.10.2021г.
съобщение за дължими от него такси. Това е така, защото и двете съобщения
касаят дължими от взискателя такси за извършване на справки, а не за
извършване на конкретните поискани с петте броя молби изпълнителни
действия (налагане на запори и опис на движимо имущество). От друга
страна, в съобщенията не е визиран срок за изпълнение на дадените указания
за внасяне на такси, поради което и невнасянето на същите не може да доведе
до негативни последици за взискателя.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, според които по
молбите нямало предприети изпълнителни действия, поради виновно
поведение на взискателя – невнасяне на дължимите държавни такси. Както
вече се посочи по-горе, поведението на взискателя не може да се приеме за
виновно, доколкото изрични указания за внасяне на следващите се държавни
такси и срок за изпълнение на указанията, не са давани от съдебния
4
изпълнител. Неоснователни са също и доводите на жалбоподателката, че
между молбата от 13.12.2017 г. и тази от 31.01.2019 г. имало период по-дълъг
от две години. Двугодишният срок по молбата от 13.12.2017 г. изтича
съответно на 13.12.2019 г., а не на 31.01.2019 г., поради което посоченият
довод е несъстоятелен. За пълнота следва да се посочи, че между подаването
на отделните молби не е изтекъл период по-дълъг от 2г.
В контекста на изложеното, атакуваният акт се явява правилен и
законосъобразен, което налага потвърждаването му.
Разноски не се претендират, поради което и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08.11.2022г. на ЧСИ Г. Ц., по изп.д.
№715/11г. по описа на същия ЧСИ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5