№ 43810
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110145277 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищеца *********, ЕГН **********,
чрез ********, със съдебен адрес ********** срещу **********, ЕГН **********, с адрес
******** иск за разпределение на ползването на съсобствен поземлен имот с идентификатор
***********, с адрес *******
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът е
направил възражение за недопустимост на производството, поради липса на обоснован
правен интерес, което съдът намира за неоснователно. С ТР № 13/2012 г. на ВКС, ОСГК, се
прие, че самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС сочи невъзможността да се
образува мнозинство и прави допустимо във всички случаи искането за разпределение
ползването по съдебен ред.
Ответникът също така е оспорил размера на притежаваните от ищеца права по
отношение на 1/3 ид.ч. от процесното дворно място, но не е изложил твърдения ако тази 1/3
ид.ч. не е собственост на ищеца, то кой е собственик на същия – ответникът или трети лица.
В този смисъл на ответника следва да се дадат указания в този смисъл.
Следва да се допуснат представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.
Следва да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
формулираните в исковата молба и отговора на исковата молба задачи, както и на
допълнителни служебно формулирани от съда въпроси.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства, е основателно и следва да се уважи.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3
ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция.
УКАЗВА на ответника в срок до датата на първото по делото заседание, с писмена
молба с препис за насрещната страна, да конкретизира направеното с отговора на исковата
молба оспорване размера на притежаваните от ищеца права върху дворното място, досежно
1
заявените собственически права за 1/3 ид. ч., като посочи дали твърди, че тази 1/3 ид.ч. е
собственост от ответника, т.е. заявява права в по-голям обем, или е собственост на трети
лица, като в първия случай посочи придобивно основание на процесната 1/3 ид.ч.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба, както и на следните
въпроси, служебно допуснати от съда:
1. Каква е площта на заградената от ответника част на процесното дворно място?
2. Да опише съществуващите в дворното място сгради, като посочи тяхното
местоположение и предназначение, в това число спрямо съществуващите в имота
поризрни огради.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 800 лв., платим както следва: 500 лв. от ищеца и 300 лв. от
ответника, в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице ***********, специалност: Промишлено и гражданско
строителство- конструкции, тел: , *******.
Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА на ответника събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.12.2024 г. от 14,40 часа, за когато да
се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с
ответника са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***********, с адрес
*******, при квоти 2/3 ид. ч. за ищеца и 1/3 ид.ч. за ответника. Сочи, че е придобил 1/3 от
имота по силата на протокол от съдебна спогодба, вписана на 11.03.1987 г. в книгите за
вписване и 1/3 ид.ч. по наследство от майка си ********, починала на 17.01.2006 г. Излага,
че ответникът е придобил 1/3 ид.ч. от имота с нотариален акт за дарение на недвижим имот
*****, том *****, дело ****** на I нотариус при Софийски районен съд. Твърди, че е
собственик на построения в поземления имот двуетажен източен близнак, а ответникът на
двуетажния западен близнак, също построен в процесния поземлен имот. Сочи, че с
ответника не могат да постигнат съгласие за ползването на поземления имот, с което
обосновава правен интерес от предявяването на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
развива съображения в насока, че ищецът не е обосновал правен интерес от предявяването
на иска, поради което счита същия за недопустим. Твърди, че поземленият имот, ведно със
сградите, построени върху него, е придобит през 1968 г. от **********, за което бил
съставен ********, том V, дело № ********** на трети нотариус при Софийски народен
съд. Сочи, че на 29.04.1969 г. *********, отстъпили безвъзмездно на неговия праводател и
баща - **********, правото да построи жилищна сграда на два етажа, съставляваща западен
близнак съобразно утвърден архитектурен проект от 03.07.1968 г. Учреденото в полза на
**********, право на строеж, било обективирано в ******, том ****, дело № ******** на I-
2
ви нотариус при Софийски народен съд. Твърди, че още с учредяването на правото на
строеж, в полза на баща му, съсобствениците на поземления имот са разпределили помежду
си ползването, като го разделили на две части посредством поставена прозирна ограда.
Сочи, че всяка една от двете части е разполага и разполага към момента, със самостоятелен
вход откъм улицата, като от източната страна на имота се намирала *********. Заставайки с
лице към процесното дворно място откъм ********, в ляво бил *******, а в дясно *******а.
Твърди, че двата входа са разделени с осветителен стълб, върху който било монтирано
електрическо табло, което било и ориентир за изградената в имота прозирна ограда,
посредством която в предната част на имота се осигурявал самостоятелен достъп до
изградените в имота източен и западен близнак, както и до обособените в южната част на
имота между къщата и южната имотна граница със съседния недвижим имот. С втора
прозирна ограда, поставена на границата между двете къщи и южната граница на имота,
била разделена на две части и незастроената южна част от имота, от която също били
образувани две самостоятелни реални части, ползването на които също било разпределено
още през 1969 г. По този начин югозападната незастроена реална част от дворното място
била разпределена да се ползва от собственика на западния близнак, а югоизточната
незастроена част била разпределена да се ползва от собствениците на източния. Така от
процесния недвижим имот били образувани две части, всяка една с приблизителна площ от
около 240 кв.м. През входната врата откъм улицата, намираща се вдясно от електрическия
стълб се осъществявал достъпът към западния близнак, както и към югозападната
незастроена реална част от дворното място. През входната врата откъм улицата, намираща се
вляво от ел. стълб се осъществявал достъпът към източния близнак, както и към
югоизточната незастроена реална част от дворното място.
Ответникът оспорва квотите в съсобствеността, в частност оспорва ищецът да е
придобил 1/3 върху поземления имот по силата на съдебна спогодба, вписана на 11.03.1987
г. Оспорва съдебния акт, с който е одобрена сключената спогодба между *********,
******** и *********, представляващ протоколно определение от 04.03.1987 г.,
постановено в проведено по гр.д. № ************, о.с.з., като нищожен и в тази връзка
сочи, че в акта липсва разбираемо изразена воля на съда. Сочи, че спорното право не е
индивидуализирано, както и че не е ясно с какъв иск е сезиран съдът. Прави искане за
прогласяване нищожността на съдебния акт. В допълнение излага, че в съдебния акт липсва
описание на начина, по който е уравнен делът на съделителката *********. Твърди, че
съдебният акт не е подписан, нито от съда, нито от страните. Оспорва съдебния акт като
нищожен и поради това, че в производството не е участвал баща му, който бил съсобственик
на част от съществуващата в имота двуетажна жилищна сграда, представляваща източен
близнак.
На последно място твърди, че по силата на ********, том V, дело № ********** на
трети Нотариус при Софийски народен съд, учреденото с ******, том ****, дело №
******** на I-ви нотариус при Софийски народен съд, право на строеж в полза на
**********, и разпределеното през 1969 г. между **********, баща му е установил трайно и
необезпокоявано владение върху югозападната част от дворното място с площ от около 260
кв.м., което владение впоследствие било установено и упражнявано от него /ответника/ в
периода от 17.06.1975 г. до подаване на исковата молба. С оглед изложеното релевира
възражение за изтекла придобивна давност върху югозападната реална част, ведно с достъпа
до нея, осъществяван през североизточната част от същия, с площ в размер на около 260
кв.м. Моли съда да отхвърли предявени иск. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС; релевираните от ответника
възражения са с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, чл. 75, ал. 2 ЗН и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява
3
за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***********, с адрес *******,
*********, с обща площ 483 кв.м.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно, че е налице съсобственост на процесния имот между страните при посочените
квоти, че не може да се формира мнозинство от съсобствениците във връзка с вземане на
решение за начина на използване на общата вещ, вкл. и когато изобщо няма решение за
използване на общата вещ или решението на мнозинството от съсобствениците е вредно за
общата вещ.
Всяка от страните носи тежестта да докаже начина на разпределение на ползване на
съсобствения имот съобразно правата на съсобствениците, който е най – целесъобразен при
съобразяване на изградените жилищни, стопански и други сгради.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
релевираните с отговора на исковата молба възражения, в частност:
по възражението за нищожност на съдебния акт (протоколно определение от
04.03.1987 г., постановено в проведено по гр.д. № ************), следва да докаже
наличието на пороци, обуславящи нищожност на акта;
по възражението за нищожност на съдебната делба (извършена по гр.д. №
************), следва да докаже, че същата е извършена без участието на всички
съсобственици;
по възражението за придобивна давност (върху югозападната реална част, ведно с
достъпа до нея, осъществяван през североизточната част от същия, с площ в размер на
около 260 кв.м.), следва да докаже датата и основанието на което е установил владението си
върху съответните ид.ч. от имота, демонстрирането на намерение за владение на
съответните ид.ч. от имота като свои спрямо останалите съсобственици, наличието на
спокойно, явно и непрекъснато владение в продължение на 10 години.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение
на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
4
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. - съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5