Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.02.2020г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен
съд
гражданска колегия
на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година
в
публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия: Ива Гогова
секретар:
Антония Тенева
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 825 по описа на РС-Харманли за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно
основание по чл.124,
ал.1 от ГПК.
Производството по делото
е образувано по искова молба на Д.П.А.,
ЕГН: **********,***, чрез адв. И. Петрова, против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” №.,
представлявано от Р.Д. – Председател на Съвета
на директорите и Ж. С. – член на Съвета на
директорите, в която се заявява, че ищецът бил потребител на електрическа
енергия към „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД Пловдив с клиентски номер
**********. Същият бил уведомен по пощата с писмо от ответника, че на
21.03.2019 г. служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД
демонтирали и предали за експертизна проверка в БИМ електромер с фабричен номер
*********. ИТН 1639134 в гр. Харманли, бул."България" бл., вх.., ап.., ет.1. на клиент с
клиентски номер **********. Констатирано било, че електромерът бил манипулиран
и не отчитал, като вследствие на това ползваната електроенергия била неизмерена,
съответно незаплатена. Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза
на средство за измерване №66/01.04.2019год. - електромерът не съответствал на
техническите и метрологичните изисквания. На основание чл.48, ал.1 и чл.51,
ал.1 от Правилата за иамерване на електрическа енергия, сметката на Д. А. била
коригирана едностранно за периода от 21.12.2018 г. до 21.03.2019 г. /за 90 дни/
от ответника и допълнително начислената дължима сума била в размер на 1056.11
лв. За горепосочената сума била издадена фактура №**********/01.08.2019год.,
която следвало да бъде платена до 12.08.2019 г. На ищеца бил представен и
екземпляр от констативен протокол от експертиза на средство за измерване
№66/01.04.2019 г. на БИМ-Пловдив , констативен протокол за техническа проверка
и подмяна на средства за търговско измерване 273037/02.06.2016 г., както и
справка за коригиране на сметката за електроенергия. Допълнителната
електрическа енергия начислена на Д.П.А. била начислена неправомерно, в нарушение
на Закона за енергетиката и посочените в писмото Правила за измерване на
количествата електрическа енергия. Документите, изготвени от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД и връчени по пощата, били издадени в
нарушение на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия.
Заявява се още, че ищецът
живеел в жилищен блок на първия етаж. На този етаж имало два апартамента, като
електромерите били заключени в общо табло, изнесено на стълбищната площадка.
Ключ за това табло имали само служителите на ответното дружество. Предвид този
факт, ищецът бил лишен от пряк достъп до електромера, отчитащ електроенергията.
Същият не разполагал и с познания да го манипулира. До СТИ/електромер/ имали
достъп само служители на ответното дружество, поради което вина за възможно
неправилно отчитане и/ или неотчитане на СТИ имало само и единствено
ответникът. Напълно неоснователно се искало плащане на допълнителни количества
ел.енергия, начислени, поради неполагането на достатъчно грижи от страна на ответното
дружество за състоянието на собствените му измервателни уреди и то за няколко
месеца назад, през който период не било инспектирано състоянието на СТИ.
Също така техническа проверка
и подмяна на средства за търговско измерване не можело да съставлява основание
за коригиране на сметката на абоната от ответното дружество съгласно
изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ. Същият бил частен свидетелстващ документ и с
оглед критериите на чл.180 от ГПК удостоверявал изгодни за издателя му факти и не
се ползвал с доказателствена стойност, а само с формална доказателствена сила
относно авторството му. На проверката и демонтирането на 21.03.2019 г. на
процесния електромер не присъствал ищецът. ЛИПСВАЛИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО
КАКЪВ НАЧИН СЕ УСТАНОВЯВАЛО, ЧЕ ЕЛ.ЕНЕРГИЯТА, ЗА КОЯТО БИЛА НАЧИСЛЕНА СУМАТА ОТ
1056.11 ЛВ. РЕАЛНО Е ДОСТАВЕНА И ПОТРЕБЕНА. Доставчикът на
електрическа енергия следвало да установи периода на грешното измерване или
неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен
случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално
консумираната ел.нергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за
ел.енергия за минал период позволявало на доставчика да получи цена за
недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Ел.енергията
била
движима вещ, поради което нейната продажба се подчинявала на общите правила на
договора за продажба и купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за
реално предоставена стока. Коригирането на сметките само въз основа на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на
доставчика средства за търговско измерване, без да било доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия
и било недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните
в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния
характер на договорната отговорност.
Моли да се постанови решение, с
което да се признае за установено по отношение на
"ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Данов" №., ЕИК: .,
представлявано от Ж.
П. С., М. М. М.-Д. и Й. З., че Д.П.А.,
ЕГН:********** *** потребител на ел.енергия с клиентски номер ********** и ИТН:1639134 не
дължи сумата
от 1056.11лв. /хиляда u петдесет u шест лева u единадесет
стотинки/ с включен ДДС, представляваща цената на допълнително количество
електрическа енергия, начислена за минал период считано от 21.12.2018 г. до
21.03.2019 г., за която сума е издадена фактура №12156437774/01.08.2019 г.
Претендират се и разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, в който сочи, че искът е допустим, но
неоснователен. Заявява се , че на 21.03.2019г. служители на оператора на разпределителната
електрическа мрежа за територията на Югоизточна България -
„Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромера,
отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор,
които установили, че грешката на електромера била извън допустимите норми.
Поради изложеното у служителите на ЕР Юг възникнали обосновани съмнения, че
върху електромера било осъществено нерегламентирано въздействие, демонтирали го
и го поставили в безшевна торба с цел същият да бъде изпратен за метрологична
експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания
електромер бил монтиран нов. За тези действия, извършилите проверката лица
съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване №408894/21.03.2019г. Въпреки положените усилия от страна на
служителите на ЕР Юг да открият клиента с цел да присъства на проверката,
същият не бил открит. На проверката присъствали двама свидетели, които подписали
така съставения Констативен протокол. Процесният електромер впоследствие бил
предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на
метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че бил
осъществяван достъп до вътрешността на електромера. В измервателната верига на
електромера били монтирани допълнително две последователно свързани
съпротивления, непринадлежащи към конструкцията на електромера. В резултат на
тази манипулация електромерът отчитал по- малко от консумираната
електроенергия.
С оглед на описаното
по-горе и като било установено, че били налице предпоставките, описани в чл.
48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил
преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на
инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил
допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 5463 kWh,
като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена
по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР), била 1056,11 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била
извършена корекцията бил 90 дни, като първата дата – 21.12.2018 г. - началото
на корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията на
електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни
корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била
констатирана манипулацията, а последната дата била датата на извършената
техническа проверка-21.03.2019 г.
ЕР Юг предоставило
тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура
№**********/01.08.2019г. за допълнително начислената сума, вследствие на
установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо от
19.02.2019г. изпратило на адреса на ищеца кореспонденция (уведомление) за
извършеното допълнително начисление. Писмото било изпратено с препоръчано
писмо с обратна разписка и било получено от ищеца.
Ответникът заявява още,
че КЕВР имало правомощието да приеме правила за
измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да
регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия ( чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр.
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ,
бр. 98 от
Твърди
се още, че ЕВН ЕС нямало задължение да
доказва виновно поведение от страна на ищеца. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че
имало съществено значение кой точно извършил това въздействие, и че то не
можело и не следвало да се вмени във вина на него. Въпросът кой бил конкретният
извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които
регламентирали преизчислението на количеството електрическа енергия, не се
съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки при
установено виновно поведение на крайния клиент. Законът давал възможност на
крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в
случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване,
като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на
клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени
отношения.
Твърди се също,
че с Решение номер 124 от 18.06.2019г. ВКС изцяло отхвърлял тезата, че липсата
на ред за уведомяване на клиента в ОУ водила до недължимост на начислена сума,
вследствие на корекция по реда на ПИКЕЕ.
Тъй като били
налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на
корекцията на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв
следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените
деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по
делото, че ищецът Д.А. е потребител на ел.енергия за битов обект,
находящ се гр. Харманли, бул."България" бл. вх.., ап., ет.1, ИТН: 1639134,
клиентски номер **********.
На 21.03.2019г. е била извършена проверка на
електромера на горепосочения обект от представители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, за което е съставен и приетия като
доказателство констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване № 408894 от 21.03.2019г., в който е отразено, че електромерът е
демонтиран и изпратен за метрологична проверка, поради отчитане на ел.енергията
с грешка по-голяма от допустимата. Протоколът е съставен в присъствието на
двама свидетели, подписали същия.
Видно от приложения констативен
протокол за метрологична експертиза на
средство за измерване № 66/01.04.2019г. на
БИМ, установен е нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, като е
посочено, че в измервателната верига на електромера са монтирани допълнително
две последователно свързани съпротивления (непринадлежащи към конструкцията на
електромера) с цветен код за означения на стойността. Констатирано е още, че в
резултат на тази манипулация електромерът отчитал с 67 % по-малко от
консумираната ел.енергия. Приложена и справка за корегиране на сметката за
ел.енергия за общо 5463 kWh, на стойност 1056.11 лв.
Издадена е фактура №1215643774/01.08.2019г. за допълнително начислената сума в размер
на 1056.11 лв. за общо 5463 kWh, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за
електромер № ********* за период 21.12.2018г. –
21.03.2019г., с падеж 12.08.2019г.
Ищецът е уведомен за дължимата сума
за корекция на сметката му с писмо от 01.08.2019г., приложено като
доказателство към исковата молба.
Съгласно заключението по приетата
съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно изготвено и
от компетебтно вещо лице, се установява, че процесният обект с ИТН: 1639134 е
бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕР ЮГ” ЕАД за процесния
период 21.12.2018г. – 21.03.2019г., като са
били предоставени мрежови услуги и ел.енергия. В обекта за този период
има монтирано СТИ (електромер № *********),
което е било със спазени срокове за периодична метрологична проверка. Вещото
лице е посочило още, че отчетеното количество ел.енергия за същия този период
възлиза на общо 5463 квтч, а неотчетенето количество ел.енергия възлиза на общо
5463 квтч. Съгласно експертното заключение количеството неотчетена ел.енергия
съотвества на фактурираната.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че счетоводната дейност на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД се осъществява в съотвествие с изискванията на
ЗС и приложимите счетоводни стандарти. Отразено е още, че количеството
начислена ел.енергия по процесната фактура №1215643774/01.08.2019г. възлиза на сумата от общо 1056.11 лв., като
същото е изчислено вярно и по действащите цени. Вещото лице не е установило да
са извършвани плащания по процесната фактура.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
недължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от
предявяване на иска, доколкото ищецът оспорва дължимостта на начислената му
сума от 1056.11 лв. по фактура №1215643774/01.08.2019г. Следователно и съгл. чл.154, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже чрез пълно и главно доказване дължимостта на
процесната сума, установявайки наличието на облигационна връзка с другата
страна, както и основанието и размера на вземането си, вкл. и законосъобразното
упражняване от негова страна на потестативното право на едностранно извършване
на корекция в сметките за потребена ел.енергия от ищеца, а ищецът следва да докаже
възраженията си срещу вземането.
По делото не се спори, че ищецът е клиент на
ответника и е абонат на неговите услуги по пренос на ел.енергия. Също така няма
спор и по това, че процесната сума, която е начислена на ищеца, е била начислена
като корекция на сметка и е формирана за минал период 21.12.2018г. – 21.03.2019г. Основният
въпрос от значение за изхода на спора е това дали са били налице предпоставките
за извършване на подобна корекция на сметката за електроенергия чрез
начисляване на допълнителната за плащане сума, пресметната по съответната
методика.
С
оглед на горното съдът приема, че ищецът има качеството на потребител на
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ - краен клиент, който купува енергия или природен газ от
доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Като потребител ищецът се
намира в договорни отношения с ответното дружество, в качеството му на
енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ - юридическо лице,
което осъществява снабдяването с електрическа енергия.
В по – новата съдебна
практика, постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение №111/17.07.15 г. по т.д.
№ 1650/14 г. на I т.о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на
II т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на I т.о., ВКС
приема, че с изменението на ЗЕ от 2012г. вече съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия и независимо от виновното му поведение. Така и в Решение 115/20.09.2017
г. по т . д. № 1156 по описа за 2016г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение №
118/18.09.2017 г. по т.д. № 961 по описа за
В процесния случай периодът (21.12.2018г. – 21.03.2019г.), за който е
извършена едностранната корекция на сметката, е след измененията на чл. 98а от
Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след
приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети
с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г.). Същевременно обаче с Решение №
1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. нормите на ПИКЕЕ, с
изключение на чл. 48-51, са отменени. От своя страна разпоредбите на чл. 48-51
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на
ВАС, обн. в ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая е сторено с ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 г./респ. бр. 97 от 23.11.2018 г. От изложеното следва, че към
момента на извършване на проверката на процесното средство за търговско
измерване – 21.03.2019 г., разпоредбите на ПИКЕЕ са били изцяло отменени.
Нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ предвижда устройството и експлоатацията на
електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. След отмяната на разпоредбите на чл. 43, чл. 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ за
доставчика липсват разписани действащи правила както за реда за извършване на
проверките на измервателните системи с оглед установяване на случаите на неизмерена
и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от същите.
При липса на приети правила към момента на проверката на процесното СТИ
извършването на промяна в сметките на потребителя за вече доставена и ползвана
електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия се явява без
правно основание. За защита както на обществения, така и на личния интерес на
всяка от страните по договора за продажба на ел. енергия с ПИКЕЕ е предвиден
ред за изготвяне на констативния протокол, гарантиращ обективното установяване
на обстоятелствата, удостоверени в този документ. Поради това, за да възникне
субективното материално право на крайния снабдител за извършване едностранна
корекция на сметката на потребителя, е необходимо да са спазени формалните
изисквания, установени в ПИКЕЕ, като нарушаването на тази процедура от
ответника е основание да се направи извод за основателност на предявения иск. С
оглед отмяната на разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ от
14.02.2017 г. не са въведени изисквания, на които да отговаря констативният
протокол, поради което не би могло да се приеме, че са осъществени
обстоятелствата, удостоверени в него. От това следва, че метрологичната
проверка за установяване, че електромерът измерва с грешка извън допустимата,
се явява изначално опорочена. Като се вземе предвид и че към момента на
издаване на процесната фактура – 01.08.2019 г., разпоредбите на чл. 48, ал. 1 и
чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ са били отменени, следва изводът, че
сметката на клиента не би могла да бъде коригирана на твърдяното от ответника
основание. Въпреки че към момента са приети нови Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), след като не
им е придадено с изрична разпоредба обратно действие съгл. 14 от ЗНА и чл.5 ал.5
от КРБ, същите не биха могли да намерят приложение в настоящата хипотеза.
С оглед липсата на приети и
действащи през процесния период ПИКЕЕ, целящи постигане на равновесие в
облигационната връзка и защита на икономически по-слабата страна в
корекционната процедура, следва да се приеме, че не е изпълнен
фактическият състав за възникване правото на ответника да коригира едностранно
сметката на ищеца за процесната сума и период. Процесното вземане не е
възникнало в имуществената сфера на ответника, поради което следва да се
признае недължимостта му и предявеният иск да се уважи изцяло.
За пълнота следва да се отбележи,
че действително в най-новите решения на ВКС - Решение
№150/26.06.2019 по дело №4160/2018 на ВКС, ГК, III г.о. и Решение №124/18.06.2019 по дело №2991/2018 на ВКС, ГК, III г.о.
се приема, че се касае за договор за продажба /доставка/, при който се
прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати
цената на доставената стока-чл.183 от ЗЗД. От
правилото на чл.183 от ЗЗД
следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но
поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Приема се, че дори да липсва специална уредба, този извод
следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената
стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21
от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/. При отсъствие на
специална нормативна уредба, вкл. отмяната на такава, приложение действително следва
да намерят общите правила на чл. 183 ЗЗД, според които
при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока,
купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. В този
случай обаче при прилагане на общите на правила на продажбата и договорната
отговорност, а не облекчената откъм доказване на вината корекционна процедура,
регламентирана в ЗЕ и ПИКЕЕ, то в тежест на отвтеника е да докаже, че
неотчетеното количество ел.енерегия е вследствие на виновното поведение на
потребителя, както и че това неотчетеното количество ел.енергия съотвества на
реално поребеното, но незаплатено, за търсения период. В случая, дори и при
позоваване на общите разпоредби на чл.183 от ЗЗД, съдът намира за недоказана
както вината на ищеца относно осъществения нерегламентиран достъп до процесния
електромер, довел до неточно отчитане на ел.енергията в обекта на ишеца, така и че претендираната за заплащане ел.енергия
в размер на 5463 квтч за процесния период е действително потеребеното
количество ел.енергия за същия този период. От страна на ответника не се
ангажираха доказателства в тази насока, като такива данни не се съдържат и в
заключението по съдебно – техническата експертиза, което посочва само каква е
стойността на неотчетеното количество ел.енергия, изчислявайки същото въз
основа на посочената грешка при отчитането в размер на 67 %. Но това не са
реалните данни на потребление на ел.енергия за процесния период, а
презюмираните такива въз основа на констатациите за отчитане на ел.енергията от
електромера с посочения процент грешка. С оглед на това, отчитайки
доказателствата по делото и разпоредбите на чл.183 и чл.79 от ЗЗД, искът се
явява неоснователен и по така изложените съображения.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в настоящото производство, доколкото такива се претендират и
са налице доказателства, че са действително направени. Ответникът следва да се
осъди да заплати на ищеца сумата 400.00 лв., от
която 50,00 лв. – разноски за държавна такса и 350.00 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение. Неосноватеолно е искането на ответника
за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на същото,
доколкото същото е в определено в размер малко над минимално предвидения в
чл.7 ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ
Водим от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД,
с ЕИК: 1., със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо
Г.Данов” №., представлявано от Ж. П. С. и М. М. М.а-Д. –
членове на Съвет на директорите, че ищецът Д.П.А., ЕГН:********** *** не дължи
на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД сумата в размер на 1056.11 лв., представляваща допълнително
начислена ел.енергия за периода 21.12.2018г.
– 21.03.2019г, дължима по Фактура №1215643774/01.08.2019г.
ОСЪЖДА ответника
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо
Г.Данов”№.., представлявано от Ж. П. С. и М. М. М.а-Д. –
членове на Съвет на директорите, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца Д.П.А., ЕГН: ********** *** направените по делото разноски в размер на
общо 400.00
лв.
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|