Р
Е Ш Е Н И Е
№ 987
Град Пловдив, 31.05.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, Второ отделение, 10 състав, в публично съдебно заседание на осми
март две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното
от съдия Ангелов административно дело № 2306 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба от
„МАГИ-ЛУКС"ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Йоаким Груево, общ. Стамболийски, ул. „4-та“
№ 44А, представлявано от управителя на дружеството М. М. В. против Ревизионен
акт №
Р-16001620004709-091-001/22.03.2021г. издаден от И. К.К.на длъжност Началник на
сектор възложил ревизията и Т.И.К. на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 421 от 03.08.2021 г. на Директор дирекция „ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП.
Недоволен от така издадения РА,
потвърден от директор дирекция “ОДОП”, жалбоподателят счита, че същият е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен при съществено
нарушение на материалните и процесуални норми. В тази насока излага подробни
мотиви в жалбата. Твърди се, че неправилно са анализирани представените
доказателства и сочи, че не е съгласен с изводите на приходната администрация. Иска
се отмяна на РА.
В съдебно заседание - адв.Д. като пълномощник на
„МАГИ-ЛУКС"ЕООД поддържа жалбата, иска отмяна на РА, като подробни доводи
се излагат в представената по делото писмена защита, претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата – ДИРЕКТОР НА
ДИРЕКЦИЯ “ОДОП ”– Пловдив при ЦУ на НАП,
представляван от процесуалния си представител юрисконсулт Н., счита същата
за неоснователна, и моли съда да я отхвърли по съображения изложени в
представената по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският административен съд, Х
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
Началото на ревизионното производство е
сложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620004709-020-001/04.08.2020
г. на Началник сектор при ТД на НАП –
Пловдив, връчена електронно на 12.08.2020 г., с обхват задължения за данък
върху добавената стойност за периода от 01.07.2018 г. до 31.07.2019 г., като е
определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта. Въз основа на искане за продължаване срока на ревизията
е издадена Заповед за изменение на ЗВР от 10.12.2020 г. /л.357/ като е
определен срок за приключване на ревизията до 12.01.2021 г. Заповедта е връчена по
електронен път на 10.12.2020 г.
С оглед делегирането на правомощия по
реда на чл.112 а и чл.113 ал.3 от ДОПК, по делото е представена Заповед №
РД-09-2433 от 16.12.2019 г., издадена от директора на ТД на НАП Пловдив (лист 20),
ведно с две приложения към нея.
При извършване на задължителната
проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е
издаден в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК от компетентни органи по чл. 119, ал.
2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. При
така установеното, настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е
процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок и от лице имащо
правен интерес от това, разгледана по
същество е основателна.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Ревизията по ЗДДС обхваща данъчни
периоди от 01.07.2018 г. до 31.07.2019г. като с оспорения РА на основанията по чл. 70, ал.5 от ЗДДС във
връзка с чл. 68, ал.1, т. 1, във вр. с ал.2 във връзка с чл. 25, ал.2 и чл. 25,
ал.6 от ЗДДС е отказано на „МАГИ -
ЛУКС" ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от
„КОЛОСГРУП" ЕООД за сумата общо в размер на 18255,20 лв. и по фактури,
издадени от „ГОЛДЪН СТАИЛ" ЕООД за сумата общо в размер на 10008,00 лв.
Дружеството - жалбоподател обосновава в
жалбата си твърдения, че в случая се касае за реално извършени доставки, а
ведно с това са налице и всички останали предпоставки за признаване на правото
на данъчен кредит на „МАГИ - ЛУКС" ЕООД по тези фактури.
В РА е направен извод, че липсват
убедителни доказателства за това, че преките доставчици „КОЛОСГРУП" ЕООД и
„ГОЛДЪН СТАИЛ" ЕООД са разполагали с квалифицирани работници за извършване
на услугите, за наличие на строителна техника и транспортни средства за
транспортиране на материалите, което означавало, че „не е доказано настъпило
данъчно събитие и основание за издаване на процесните фактури."
По отношение на доставките, извършени от
„КОЛОСГРУП" ЕООД.
В кориците на делото във връзка с тези
доставки са представени оферта от 11.06.2018г./л.243/ Договор за СМР услуга от
15.06.2018г./л.241/ и анекси към същия, протоколи за приемане на СМР и издадени
фактури за съответните СМР /л.203 и сл./. Предмета и датите на протоколите и
съответните фактури съвпадат. Представени са фискални бонове за извършени
плащания на сумите по фактурите, издадени от ФУ, регистрирани от
„КОЛОСГРУП" ЕООД. В хода на ревизионното производство от представляващ
дружеството са дадени писмени обяснения /л.132/, с които се изясняват факти и
обстоятелства във връзка с извършените СМР, в това число и къде конкретно са
извършени СМР от доставчик „КОЛОСГРУП" ЕООД и че не се касае за дублиране
със СМР, извършени от друг доставчик „ГОЛДЪН СТАИЛ" ЕООД. Няма спор, че
„КОЛОСГРУП" ЕООД е включило в дневниците си за продажби процесните фактури, издадени на „МАГИ - ЛУКС" ЕООД.
Органите по приходите приемат, че „КОЛОСГРУП"
ЕООД, след като не е намерен на регистрирания си данъчен адрес при извършване
на насрещна проверка и в хода на ревизията не са събрани доказателства, че този
доставчик „разполага с необходимия материален, технически и кадрови ресурс да
осъществи доставките" към „МАГИ-ЛУКС" ЕООД, то фактурираните от
„КОЛОСГРУП" ЕООД услуги СМР с получател „МАГИ ЛУКС" ЕООД не
документират реално осъществени доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.
По изложените съображения е прието, че
са налице основанията по чл. 70, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал.1, т.1,
във вр. с ал.2 във връзка с чл. 25, ал.2 и чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, да се откаже на „МАГИ - ЛУКС" ЕООД
правото на приспадане на данъчен кредит по общо 13 фактури, издадени от
„КОЛОСГРУП" ЕООД в общ размер на 18 255,20 лв.
По отношение на доставките, извършени от
„ГОЛДЪН СТАИЛ" ЕООД.
В кориците на делото във връзка с тези
доставки са представени Договор от 10.07.2019г. /л.185/, Оферта /л.187/,
Договор от 15.07.2019г. /л.190/, Договор от 19.06.2019 г. /л.194/, Договор от
05.07.2019 г./л.198/, протоколи за приемане на СМР по договорите от 10.07.2019г. и 15.07.2019г. Предмета и датите на протоколите и съответните
фактури съвпадат. Представени са фискални бонове за извършени плащания на
сумите по фактурите, издадени от ФУ, регистрирано от „ГОЛДЪН СТАИЛ" ЕООД.
От представените писмени обяснения е
установено, къде конкретно са извършени СМР от този доставчик и че не се касае
за дублиране със СМР, извършени от друг доставчик „КОЛОСГРУП" ЕООД. Няма
спор, че „ГОЛДЪН СТАИЛ" ЕООД е включило в дневниците си за продажби
проверяваните фактури, издадени на „МАГИ - ЛУКС" ЕООД.
Органите по приходите приемат, че доставчик
„ГОЛДЪН СТАИЛ" ЕООД не е намерен на регистрирания си данъчен адрес при
извършване на насрещна проверка на дружеството и в хода на ревизията не са
събрани доказателства, че този доставчик „разполага с необходимия материален,
технически и кадрови ресурс да осъществи доставките" към „МАГИ -
ЛУКС" ЕООД, то фактурираните от „ГОЛДЪН СТАИЛ“' ЕООД услуги СМР с
получател „МАГИ - ЛУКС" ЕООД не документират реално осъществени доставки
на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Ведно с това се сочи, че доставчикът
имал неплатени публични задължения за осигурителни вноски и ДДС. Акцентира се
върху факта, че доставчикът бил декларирал различен предмет на дейност от
предмета на доставките по разглежданите фактури.
По изложените съображения е прието, че
са налице основанията по чл. 70, ал,5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал.1, т.1,
във вр. сал.2 във връзка с чл. 25, ал.2 и чл. 25, ал.6 от ЗДДС да се откаже на
„МАГИ - ЛУКС" ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит по общо 9
фактури, издадени от „ГОЛДЪН СТАИЛ" ЕООД в общ размер на 10008 лв.
По делото е прието заключение по СТЕ,
изготвено от вещото лице - инж. А.П., което съдът кредитира, като обективно и
безпристрастно, от което се потвърждават реално извършените работите, предмет
на процесните доставки, от
„КОЛОСГРУП" ЕООД и „ГОЛДЪН СТАИЛ" ЕООД в обекта на „МАГИ - ЛУКС"
ЕООД. Вещото лице при оглед на място е констатирало, че процесните дейности по фактури и договори отговарят
на оформените от страните документи, и същите са действително извършени.
В съдебно заседание на 08.03.2022 г.
/л.413 и сл./ се разпита свидетеля М.Г.В., който заяви, че дружеството „Маги
лукс"ЕООД му е известно, като същото е собственост на неговата дъщеря. Свидетелят
даде показания, че дружеството е предприело през 2018 година ремонтни дейности
по сградата, която се намира се в село Йоаким Груево, на ул. „Четвърта" №
44а, като работите са се изразили в ремонт на покрива, ремонт на елин от
складовете, измазване, ел. инсталации, „В и К“. Свидетелят даде показания за
конкретни факти и обстоятелства свързани с ремонта през 2018 година извършен от
„Колосгруп", като дейностите, които са изпълнени са ремонт на покрива, „В
и К“ и ел. инсталация в складова част, както и измазване, изкъртване на стара,
направена нова мазилка, шпакловка и боядисване. „В и К“ работите са се изразили
в къртене на канали, направа на канали, смяна на стара инсталация с подмяна на
нова, изграждане па нова канализация и т.н. като е направен и цялостен ремонт
на един санитарен възел.
През 2019 година е работило вече друго
дружество поради това, че не са успели да направят контакт с дружеството
„Колосгруп", с което са имали предварителна уговорка да продължат работата
и през 2019г. След като обаче дъщерята на свидетеля, която е управител на „МАГИ
- ЛУКС" ЕООД не е успяла да се свърже с представител на дружеството
„Колосгруп", се е наложило да намерят нов изпълнител. Имало е оферти
дадени от „Колосгруп" през 2018г„ които не са могли да бъдат осъществени
през тази година, тъй като „МАГИ -ЛУКС" ЕООД не разполагало с нужната сума
за пълния обем от ремонтите. През 2019г. е намерен нов изпълнител - дружеството
„Голдън Стаил", което е довършило планираните ремонти. Това дружество е извършило дейности на трето
ниво на сградата „В и К“ инсталация, шпакловане, боядисване, както и са
направили нова тента пред заведението на сградата. „Голдън Стаил" са
положили тръби за водопровод и обратни води, които са свързани към
канализацията, имали са работа по санитарните възли, където са направени
ревизии. Ролята на свидетеля е била на техник в дружеството „МАГИ-ЛУКС"
ЕООД като му е било възложеното от управителя при издаването на съответните
части от ремонтите да ги огледа и одобри, преди управителя на дружеството да
разпише съответните документи. Свидетелят посочи, че доколкото му е известно,
изпълнителите са намирани чрез интернет, по обяви от интернет. Работите са
възлагани поетапно. През различни периоди са работили различни по състав и
численост групи като например през 2018 година в зависимост от дейностите,
които са извършвани е виждал по-големи групи от по 7-8 човека, а друг път
по-малки такива от по 4-5 човека, които са пътували до обект, но свидетелят не знае
дали работниците са отсядали в Пловдив или са пътували обратно до София, но
сутрин са извали на работа, а вечер са напускали обекта.
Показанията на разпитания свидетел са
логични, последователни, и съдържат
точна и конкретна информация относно извършените дейности и преките им
изпълнители (работници). Роднинските отношения на свидетеля със собственика на
капитала на дружеството - жалбоподателя не пораждат съмнение в обективността им
и не дискредитират по никакъв начин показанията, които са добросъвестно дадени,
а и същите по несъмнен начин се потвърждават от другите събрани доказателства и
от заключението по СТЕ. Показанията са
резултат от преките му наблюдения и впечатления като участник в строителството
на обекта и съответства на останалите писмени доказателства по делото, поради
което и с оглед на разпоредбата на чл. 172 от ГПК съдът ги кредитира като
обективни и достоверни.
Съгласно ЗДДС и постоянната практика на СЕС по
тълкуването на чл. 167,
чл. 168
и чл. 178 от
Директива 2006/112/ЕО възникването и надлежното упражняване на
правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване наличието на
действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. В т. 32 от решение на
СЕС по дело С-285/11 е посочено, че преценката за това дали
данъчнозадълженото лице може да упражни право на приспадане на основание
доставки на стоки и услуги се извършва въз основа на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото в съответствие с правилата за доказване,
установени в националното право. При доставка на услуги данъчното събитие
настъпва към момента на извършването им по аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС.
Съобразно общите правила за доказване в тежест на данъчнозадълженото лице е да
докаже при пълно и главно доказване, че е получател по действително осъществена
доставка на услуги. Правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя е
отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради липса на доказателства за реални извършени доставки на
услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Основните мотиви за това са, че не са налице доказателства за
трудовата обезпеченост на доставчика „КОЛОСГРУП" ЕООД и доставчика „ГОЛДЪН
СТАИЛ" ЕООД, както и доказателства за влагане и предаване на материалите и
предоставяне на необходимата техника и механизация за извършване на спорните
услуги. По делото се установява, че процесните строителни услуги
са изпълнени на място, че за тях има издадени данъчни фактури с начислен ДДС и
извършени плащания. Основният спор между страните се концентрира върху това
дали услугите са реално осъществени от лицето, посочено като техен изпълнител,
т. е. дали доставките по фактурите са действителни. За опровергаване на
констатациите в ревизионния акт и за установяване на твърденията си за наличие
на реални доставки ревизираното лице е ангажирало допълнителни писмени и гласни
доказателства, като по негово искане по делото е изслушана и съдебно –
икономическа експертиза. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства съдът намира, че жалбоподателят се е справил с доказателствената
тежест, като е установил по категоричен начин, че фактурираните СМР услуги са фактически извършени от „КОЛОСГРУП"
ЕООД и от доставчика „ГОЛДЪН СТАИЛ" ЕООД. По делото е безспорно, че към фактурите са
приложени договори за строителство и протоколи за извършени СМР, подписани между доставчика „КОЛОСГРУП"
ЕООД, доставчика „ГОЛДЪН СТАИЛ"
ЕООД и „ МАГИ - ЛУКС" ЕООД, в които са описани отделните видове СМР, тяхното количество, ед. цена и стойност.
По силата на договорите от 10.07.2019 г. , 05.07.2019
г. и 15.07.2019 г. /за изработване на тента/ изпълнителят се е съгласил да
извърши със своя организация, на своя отговорност и със свой персонал
строително-монтажни дейности на обекта собственост на „МАГИ - ЛУКС" ЕООД
съобразно дадената оферта. Изпълнителят
по силата на договор от 19.06.2019 г. се е задължил за сметка на Възложителя да
закупи материалите за изработка на тентата. Аналогично по силата на Договор за
СМР услуга от 15.06.2018г. и оферта, „Колосгруп“ЕООД приема да извърши
договорените строителни работи. Неправилно
и необосновано в решението на директора на ОДОП – Пловдив е прието, че
представените протоколи към процесните фактури не представляват безспорно
писмено доказателство, удостоверяващо извършването на документираните СМР. Протоколите, носещи подписа на управителя
на „КОЛОСГРУП" ЕООД и на доставчика „ГОЛДЪН СТАИЛ" ЕООД са относими към всяка една от издадените
фактури. Същите ведно с останалите събрани доказателства са надлежно писмено
доказателство, от което се извежда извод за извършени СМР. По делото не са
ангажирани доказателства от ответника, които да опровергават тези писмени
доказателства, удостоверяващи извършването на документираните СМР. Няма доказателства, които да подлагат на
съмнение тяхната достоверност. Представените
от жалбоподателя доказателства са пряко обвързани както с процесните фактури,
така и с реалния резултат от доставките. От тях се удостоверява постигнатото
между страните съгласие за приемане без възражение на възложените и извършени
услуги, което е основополагащо за осъществяване на фактическия състав на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Несъмнено кадровата обезпеченост на доставчика е от решаващо
значение при преценката за реалното извършване на фактурираните услуги за СМР, но в случая констатациите на органите по
приходите, че липсват доказателства за трудовия потенциал на „КОЛОСГРУП"
ЕООД и от доставчика „ГОЛДЪН СТАИЛ" ЕООД се опровергават от събраните по
делото гласни доказателства, които не са оспорени от страна на ответника. В
оспорените актове се сочи, че са извършени служебни справки в информационния
масив на НАП, от които се установявало, че за 2019 г. дружествата не са имали
назначени строителни работници, както и че не е декларирало изплатени суми по
граждански договори през 2018 г. и 2019 г. по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Липсата на сключени
трудови или граждански договори със строителни работници и с останалите
ангажирани на обекта лица не изключва възможността доставчикът да е работил със
свой персонал, а дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство при
неговото наемане, не може да се вменява в отговорност на получателя на доставката
за СМР услуги.
Съгласно съдебната практика ЗДДС не обуславя правото
на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно
ангажирани от изпълнителя работници. В т. 45 от решение по
дело С-324/11 (Gabor Toth) на СЕС изрично се сочи, че Директива
2006/112/ЕО не допуска отказ на право на данъчен кредит поради това,
че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа
работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този
издател е декларирал посочените работници, освен ако приходният орган докаже
въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е
трябвало да знае, че сделката, по която претендира право на приспадане на
данъчен кредит, е част от данъчна измама, извършена от този издател. С оглед на
изложеното следва да се направи единственият логичен извод, че КОЛОСГРУП"
ЕООД и от доставчика „ГОЛДЪН СТАИЛ" ЕООД са действителните извършители на
строително - монтажните работи и спорните фактури документират реални доставки
на услуги. Като са приели обратното, органите по приходите са направили
неправилни и необосновани фактически и правни изводи, които не съответстват на
материалния закон и данните по делото. Доказателствата по ревизионната преписка
са оценени едностранчиво, без да се съобрази действителното им съдържание и
спецификата на търговските взаимоотношения, които отразяват. Незаконосъобразно
органите по приходите са се концентрирали единствено върху обстоятелството, че
не са налице доказателства за кадровата обезпеченост на доставчика и за
предаването на материалите от възложителя на изпълнителя по договора, без да
установят дали наистина е налице данъчна измама с участието и/или със знанието
на получателя по доставките. Ненамирането на доставчика на адрес и
непредставянето на изисканите от него доказателства за работна ръка и др. не са
онези обективни данни, въз основа на които да се приеме, че позоваването на
правото на данъчен кредит е с измамна цел или с цел злоупотреба, след като
всички събрани по делото доказателства сочат обратното. Събраните
доказателства, включително в хода на съдебното производство не позволяват да се
формира друг извод, освен че работите по оспорените от органите по приходите
фактури, издадени от „КОЛОСГРУП" ЕООД и „ГОЛДЪН СТАИЛ" ЕООД са реално
извършени и липсва основание да бъде отказано правото на „МАГИ -ЛУКС" ЕООД
на данъчен кредит във връзка с тези доставки. С оглед на това липсва и
основание да бъдат начислени лихви върху определените за внасяне от дружеството
суми с оспорения РА, по повод формирания отказ да се признае правото на данъчен
кредит на „МАГИ - ЛУКС" ЕООД по общо 13 фактури, издадени от доставчика „КОЛОСГРУП"
ЕООД в общ размер на 18 255,20 лв. и по общо 9 фактури, издадени от доставчика
„ГОЛДЪН СТАЙЛ" ЕООД в общ размер на 10008 лв. За да бъде признато правото
на приспадане на данъчен кредит, е необходимо данъчнозадълженото лице да
притежава данъчен документ (фактура), съдържащ изискуемите от закона реквизити,
данъкът във фактурата да е начислен във връзка с осъществена облагаема
доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки
на получателя. При наличието на достатъчно безспорни доказателства относно
договарянето, получаването и приемането на услугите и последващата им
реализация необосновано органите по приходите са приели, че е налице нереалност
на доставките по фактурите и е осъществен фактическият състав на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Отказът за признаване на данъчен кредит на това основание е
незаконосъобразен по същество, поради което и постановеният ревизионен акт,
следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 3
и т. 4 от АПК,
във вр. чл. 160, ал. 2 от ДОПК и § 2 от ДР на ДОПК.
В своите тълкувателно приложими решения
СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която
се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности при
доставчика. В колизия с гореизложените
принципни съображения, решаващият орган необосновано е приел, че
неустановеността на материалната, техническа и кадрова обезпеченост на
доставчика е достатъчно основание да се откаже данъчно предимство на получателя
по облагаема доставка. Този негов извод не е съобразен с т. 46 - 53 от
Решението на СЕС по дело С-342/11, според което, когато "доставката не е
извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател
на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на
конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган".
Това разбиране е застъпено и в решението по дело С-18/13, в което СЕС
подчертава, че "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на
приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на
доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната
им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на
посочените като доставчици лица. " Съобразно разясненията по цитираното
решение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС е
отменена като противоречаща на Директива 2006/112. При това тълкуване на СЕС,
както и с оглед принципите на непосредствена приложимост, примат и директен
ефект на правото на ЕС, както националният съдия, така и ревизиращите са длъжни
да не прилагат посочената вътрешноправна норма, включително и спрямо времевия
период преди нейната изрична отмяна, с оглед на което незаконосъобразно
ревизиращите и съдът са изследвали възникването на условията за признаване на
приходите от услугите. Изпълнението на услугите на място в обекта е
констатирано от вещото лице по проведената СТЕ, с оглед на което и при липсата
на данни за недобросъвестност на получателя, изразяваща се в дължимо знание или
допускане, че сделките са белязани с измама, незаконосъобразно с РА на същия е
отказано правото на приспадане поради неустановеността на кадровата, материална
и техническа обезпеченост на доставчиците му. С оглед на изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят има право на сторените от него разноски по
делото в размер на общо 4630 лева, включващи платена държавна такса в размер на
50 лева, платен депозит за вещо лице в размер на 500 лева и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1680 лева за административната фаза по обжалване на
РА и 2400 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
съд, съобразно представения списък на
разноски по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, Х състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалбата на „МАГИ-ЛУКС"ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Йоаким Груево, общ.
Стамболийски, ул. 4-та № 44А, Ревизионен акт №
Р-16001620004709-091-001/22.03.2021г. издаден от И. К.К.на длъжност Началник на
сектор възложил ревизията и Т.И.К. на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 421 от 03.08.2021 г. на
директор на дирекция „ОДОП" град Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част
за отказан данъчен кредит в общ размер на 28263,20 лв. с прилежащи лихви
6314,22 лв. както и лихва в размер на 1,35 лв. за м. 09.2018 г.
ОСЪЖДА
Дирекция
„ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на „МАГИ-ЛУКС"ЕООД, с ЕИК *********, сумата
от 4630лв. /четири хиляди шестстотин и тридесет лева/, разноски по делото за държавна
такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: