№ 15399
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. С.ОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С.ОВА Гражданско дело №
20231110125884 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.С.ОВА
Секретар Ася Георгиева
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. С.ова
гражданско дело номер 25884 по описа за 2023 година на СРС, 155-и състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „И.Б.К., с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр.
****************************************************************************,
представлявано от управителя А.Ц., против Й. Б., с ЛНЧ ***********, от гр.
*********************************, за установяване по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 4 639,30 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал.
2 от КТ за дисциплинарно уволнение на Й. Б. по трудов договор от 19.07.2021 г., сключен
между Й. Б. и И.Б.К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на
дължимата сума, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 19.07.2021 г. между страните бил сключен трудов договор, по
силата на който ответникът бил назначен на длъжността „С.П.“ с място на работа: гр.
************************* и с месечно брутно трудово възнаграждение от 2 319,65 лв.,
като договорът бил сключен за срок на изпитване от 6 месеца. От 11.08.2021 г. ответникът не
се явявал на работа без основателни причини, като на 04.10.2021 г. работодателят изискал
писмени обяснения за неявяването на работа. Ответникът не дал исканите писмени
обяснения, поради което срещу него започнало дисциплинарно производство, като със
Заповед № 491 от 11.10.2021 г. на ответника било наложено наказания „дисциплинарно
уволнение“ и трудовият договор бил прекратен. Излага твърдения, че ответникът дължи на
ищеца обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие,
което по сключения трудов договор било в размера на две месечни брутни заплати или 4
639,30 лв. Също така твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед по чл. 410
от ГПК, по което било образувано гр.д. № 1233/2022 г. по описа на СРС, 155 състав. По
повод на дадени от съда указания предявява исковата си претенция. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба, оспорва отговора. Моли съда да уважи исковата претенция като основателна и
доказана.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Й. Б., с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди, че
издадената заповед за дисциплинарно уволнение била постановена в нарушение на чл. 193,
ал. 1-3 от КТ, като на ответника не били искани писмени обяснения по надлежния ред.
Оспорва начина на извършеното от ищеца уведомяване чрез ЧСИ, което твърди, че е
2
ненадлежно. Сочи, че ответникът не знае български език. Излага твърдения за наличие на
сериозни лични причини, за което била уведомена служителка на ищцовото дружество на
02.08.2021 г., 05.08.2021 г. и 10.08.2021 г. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковите претенции, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли иска,
като неоснователен, претендира направените по делото разноски.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 221, ал. 2 от КТ, направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1
и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 1233/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
01.07.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Й. Б., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на
„И.Б.К. – гр. София сумата от 4 639,30 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от
КТ за дисциплинарно уволнение на Й. Б. по трудов договор от 19.07.2021 г., сключен между
Й. Б. и И.Б.К., както и сумата от 555 лв. – направени по делото разноски, представляващи
платено адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от
длъжника. В предвидения едномесечен срок заявителят „И.Б.К., ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск.
От представения по делото заверен препис от Трудов договор № **** от 19.07.2021 г.
се установява, че между страните по делото е бил сключен трудов договор, по силата на
който ответникът е бил назначен на длъжността „С.П.“ при ищеца при договорено месечно
възнаграждение. Видно от представения заверен препис от Заповед № 491 от 11.10.2021 г.
ответникът е бил дисциплинарно уволнен, като трудовият договор между страните е бил
прекратен, било е определено обезщетени по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ, и на основание чл-
221, ал. 2 от КТ и т. 8 от трудовия договор е било определено обезщетение в размер на 4
639,30 лв., дължимо на работодателя. До ответника е била изпратена заповедта за уволнение
на адреса, посочен в трудовия договор.
Видно от представеното разрешение за пребиваване, последното е било валидно до
09.11.2021 г., а от представения заверен препис от Акт за установяване на административно
нарушение № ******* от 01.11.2021 г. се установява, че същият е бил съставен на ответника
за нарушаване на чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ.
По отношение на останалите представени от ответника писмени доказателства –
сертификат и решение за прекратяване на граждански брак, съдът намира като неотносими
към предмета на спора, поради което същите не следва да бъдат кредитирани.
В отговор на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, ответникът заяви, че в края на
работния ден супервайзорът се е обадил, за да попита какво се е случило, че не е на работа,
3
на което ответникът отговорил, че причината е свързана с изтичащ срок на документите за
пребиваване в страната.
От разпита на свидетелката Ж.а се установява, че познава ответника, който е
колумбиец, както съпруга , както и че са помагали на ответника, който е живял в дома на
свидетелката. Свидетелката също така установява, че ответникът е работил в кол център на
различни позиции, имал е проблеми с документите, но е бил легално пребиваващ в страната
чужденец. Сочи, че за промяна в документите се наложило да посещава различни
институции. След развода ответникът живял в дома на свидетелката. Установява, че името
е посочено като лице за контакт в договора, но никой не я търсил. Ответникът бил учуден
при прекратяване на договора му. Съдът възприема показанията на свидетелката в
посочената част, като непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, а в
останалата част свидетелските показания съдът намира като неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между страните е бил сключен трудов договор,
прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Спори относно дължимостта на
обезщетение на работодателя.
Съгласно с чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
От представения по делото трудов договор се установява, че същият е бил сключен
със срок на изпитване за шест месеца, считано от 19.07.2021 г. В случая следва да се
отбележи, че договорът е двуезичен, като в частта на английски език, като начален срок е
посочена датата 12.07.2021 г. Независимо от обстоятелството, че е посочена различна дата,
съдът приема, че началният момент на срока на изпитване е 19.07.2021 г., когато договорът е
сключен между страните. Съобразно с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от КТ при наличие на срочно
трудово правоотношение обезщетението, което се дължи на работодателя е в размер на
действителните вреди.
Съгласно с чл. 5.1. от трудовия договор брутното трудово възнаграждение на
ответника е в размер на 2 319,65 лв. Видно от представените писмени доказателства
искането за писмени обяснения е било връчено на ответника чрез ЧСИ на 04.10.2021 г. В
случай, че ответникът не се е явил на работа от 11.08.2021 г., не е имало пречка за
работодателя своевременно да изиска обяснения от служителя, а не да изчаква изтичане на
определен период от време, като връчва искането чрез ЧСИ, при положение, че в трудовия
договор е посочен адрес за кореспонденция, на който ответникът е пребивавал, и при
положение, че разрешението за пребиваване, чиито данни са възпроизведени в договора, е
посочено, че ответникът е член на семейство на български гражданин, а името на
разпитаната по делото свидетелка е посочено като лице за контакт, и свидетелката не е била
4
търсена от работодателя. В случаите, в които работодателят е останал без служител
размерът на обезщетението се определя съобразно с чл. 221, ал. 4, т. 2 от КТ. Съдът намира,
че в случая приложим е редът на чл. 221, ал. 4, т. 2 от КТ относно определяне размера на
дължимото обезщетение, а не чл. 8 от трудовия договор, сключен между страните.
Определянето на дължимо на работодателя обезщетение при прекратяването с предизвестие
не може да се приравни на размера на дължимото обезщетение при прекратяване на
трудовия договор при дисциплинарно уволнение, в койот случай императивната норма на с
чл. 221, ал. 4, т. 2 от КТ определя като критерий действително претърпените вреди.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 4 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 4/2005
г., ОСГК и ОСТК, законодателят е конкретизирал понятието "действителни вреди", като го е
дефинирал с брутното трудово възнаграждение за времето на оставане без работа, но за не
повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение (чл. 221, ал. 4 КТ). В конкретния
случай ищецът не установи периода от време, през което е останал без служител.
Същевременно ищецът не представи и доказателства относно момента, в който е предприел
действия за изискване на писмени обяснения, при положение, че още в деня на неявяването
на ответника на работа работодателят, чрез супервайзърът или прекият ръководител на
ответника, е узнал за неявяването му на работа. По делото липсват доказателства от страна
на работодателя за началния момент на предприемане на действия от страна на работодателя
за изискване на обяснения, за да се определи периодът, през който ищецът е останал без
служител. Отделно от това липсват данни относно обстоятелството явявал ли се е
ответникът на работа в периода след 11.08.2021 г. до момента на връчване на искането за
писмени обяснения. По делото липсват данни и за момента на връчване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение. Липсват
данни относно обстоятелството за какъв период от време работодателят е останал без
служител. Ето защо съдът намира, че ищецът не доказа действителните вреди, поради което
искът следва да бъде отхвърлен.
Относно искането за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 12.01.2022 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
заявителят не е направил искане за присъждане на законната лихва върху главницата. В т. 9
от заявлението не е посочен начален момент и бланката е останала празна, като в нито една
от следващите точки не е направено искане за присъждане на законната лихва върху
главницата. Липсва подобно произнасяне и с издадената заповед по чл. 410 от ГПК. В
противен случай би се стигнало до произнасяне свръх петитум. Производството в тази част
следва да бъде прекратено. За пълнота следва да се посочи, че няма пречка законната лихва
върху главницата да се претендира в самостоятелно заповедно или исково производство.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
5
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на
ищеца разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което в полза на ищеца разноски не
следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, като в полза на ответника следва да бъдат възложени направените
по делото разноски в размер на 800 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение, договорът за което е приложен в заповедното дело.
На основание чл. 77 от ГПК и с оглед изхода от спора ищецът следва да плати по
сметка на Софийския районен съд сумата от 113,10 лв., представляваща платено
възнаграждение за вещо лице преводач.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155-и състав,
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 25884/2023 г. по описа на Софийския
районен съд, 155 състав, в частта относно претендираната законна лихва върху главницата,
считано от предявяване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 12.01.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „И.Б.К., с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр.
****************************************************************************,
представлявано от управителя А.Ц., против Й. Б., с ЛНЧ ***********, от гр.
*********************************, за установяване по отношение на ответника, че Й. Б.
дължи на „И.Б.К. сумата от 4 639,30 лв. /четири хиляди шестстотин тридесети девет лева и
тридесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ за дисциплинарно
уволнение на Й. Б. по трудов договор от 19.07.2021 г., сключен между Й. Б. и И.Б.К..
ОСЪЖДА „И.Б.К., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
****************************************************************************,
представлявано от управителя А.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на Й. Б., с ЛНЧ ***********, от гр.
*********************************, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 800 лв.
/осемстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „И.Б.К., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
****************************************************************************,
6
представлявано от управителя А.Ц., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд,
сумата от 113,10 лв. /сто и тринадесет лева и десет стотинки/, представляваща дължимо
възнаграждение за вещо лице преводач.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд, а в частта, в която се прекратява производството по
делото – в едноседмичен срок от връчване на решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7