Определение по дело №5/2019 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 70

град Велико Търново, 08.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, трети състав, в закрито съдебно заседание на  осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: Евтим Банев

 

като разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 5 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на И.Й.Г. с ЕГН **********, адрес ***, срещу юриста на затвора в гр. Ловеч, с посочен адрес за призоваване гр. Ловеч, ул. „Могилата“ № 1. Към исковата молба е приложена молба-декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, с искания за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. С определение от 09.01.2019 г., исковата молба на И.Г. е оставена без движение на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, като на ищеца е указано в 20-дневен срок от получаване на препис от определението, да отстрани нередовностите в същата, вкл. като представи документ за платена държавна такса по адм. дело № 5/ 2019 г. на Административен съд – Велико Търново, в размер на 10,00 лева. Със същото определение на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставено без уважение искането на подателя за освобождаване от внасяне на държавна такса и му е указано, че с оглед искането му за предоставяне на правна помощ, следва в 7-дневен срок от получаване на препис от определението, да представи данни и доказателства /във вид на заверен от него препис/, за самоличността и доходите на съпругата му. От затвора в гр. Плевен е изискано да бъдат представени във вид на заверени преписи документите от медицинското досие на И.Й.Г., за периода от 01.08.2018 г. до 09.01.2019 г. и Експертно решение № 265/ 21.04.2017 г. на НЕЛК.

Препис от определението е връчен на адресата му на 24.01.2019 г., видно от писмо с вх. № 774/ 08.02.2019 г. в деловодството на АСВТ, същото, в частта му, с която не е уважено искането за освобождаване от държавна такса, е било обжалвано пред Върховен административен съд. В определения от съда срок и до настоящия момент от И.Г. не са представени изисканите му с определението от 09.01.2019 г., данни  и доказателства за самоличността и доходите на съпругата му. Вместо това в жалбата срещу отказа да бъде освободен от държавна такса, ищецът е изложил и оплаквания срещу отказ да му бъде предоставена правна помощ. От затвора в гр. Плевен са представени изисканите документи, вкл. Експертно решение № 265/ 21.04.2017 г. на НЕЛК.

 

Съобразно наличните в делото доказателства, съдът намира, че направеното искане за предоставяне на правна помощ не следва да бъде уважавано. В молбата-декларация не е уточнен видът на правната помощ по чл. 21 от Закона за правната помощ, но наличието на подадена искова молба, сочи, че исканата от Г. правна помощ е такава по чл. 21, т. 3 от ЗПрП, т.е. за процесуално представителство по делото. Този извод не се променя от наличието на нередовности в исковата молба, които са указани на подателя, с определяне на срок за отстраняването им. В производства от вида на настоящото предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПрП не е задължително, а обхваща само случаите, в които страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това /чл. 23, ал. 2 от ЗПрП/. Извършването от съда на преценката дали страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, следва да е на база доказателства от съответните компетентни органи за доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и възрастта /чл. 23, ал. 3 от ЗПрП/.

Както е посочено и в определението от 09.01.2019 г., съдът приема за достоверни декларираните от ищеца данни за семейното му положение /женен/, трудова дейност /безработен/, възраст и доход от пенсия за инвалидност. От представените от затвора в Плевен Експертно решение № 265/ 21.04.2017 г. на НЕЛК и останали медицински документи се потвърждава по безспорен начин и заявеното в молбата-декларация здравословно състояние на Г. – трайно намалена работоспособност 86% и срок на инвалидизиране до 01.10.2019 година. При така установените факти, вида и характера на посочените в медицинската документация заболявания, съдът приема, че ищецът е затруднен да осъществи лично адекватната си защита пред съд. Не се установява обаче, че същият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Въпреки дадените от съда указания, както към молбата-декларация на И.Г., така и към настоящия момент, липсват данни за самоличността и доходите на съпругата му, при положение, че самият молител е заявил семеен статус „женен“. При това положение съдът не може да извърши преценка относно доходите на семейството на Г., в съответствие с чл. 23, ал. 3, т. 1 от ЗПрП и респективно дали тези доходи са достатъчни да покрият без съществени затруднения разходите за адвокатска защита, като тази преценка е осуетена от бездействието на самото лице, искащо предоставяне на правна помощ.

На второ място, както бе обсъдено в определението от 09.01.2019 г., самият ищец сочи, че получава инвалидна пенсия в месечен размер на 138,00 лева. Дори да се приеме, че семейството на И.Г. не му оказва никаква финансова помощ и единственият му доход към момента на подаването на исковата молба е този от пенсията му за инвалидност, следва да се има предвид, че ищецът пребивава в затворите в гр. Ловеч и гр. Плевен в един продължителен период от време. В качеството му на лишен от свобода на същия се осигуряват безплатни храна, място за живеене, медицинско обслужване, вкл. снабдяване с лекарства, при необходимост облекло и средства за поддържане на лична хигиена /чл. 84, чл. 139 и сл., чл. 149 – чл. 151 от ЗИНЗС/, т.е. последният не е извършвал разходите за живот и издръжка, които са обичайни за пребиваващите извън местата за лишаване от свобода, а в молбата не се сочат някакви извънредни разходи, които е бил принуден да посреща. Поради това размерът на гарантирания минимален доход или на линията на бедност за страната /последният към момента 348,00 лв. месечно/ не могат да бъдат определящи при преценката за предоставяне на правна помощ, а и тези критерии поначало са неприложими в случая, съобразно вида на исканата правна помощ. Същевременно, съгласно коментираното по-горе ЕР на НЕЛК, Г. е инвалидизиран през месец 04.2017 г., което означава, че от тогава до момента е получавал пенсията си в месечен размер на 138,00 лева. Ето защо не може да се приеме, че ако той би бил затруднен при набавянето на средства за заплащане на адвокатски хонорар, който съобразно материалния интерес по делото, не е в големи размери. Липсата на средства за ангажиране на адвокат, не е установена по делото. Като краен извод съдът намира, че предоставянето на правна помощ в случая не е необходимо условие ищецът да упражни в пълнота процесуалните си права в настоящото производство, включително чрез ангажиране на защита от адвокат, срещу заплащане. Искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от горните, съображения и на основание чл. 23, ал. 3 от ЗПрП, съдът

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

Оставя без уважение искането на И.Й.Г. с ЕГН **********, адрес ***, да му бъде предоставена правна помощ по чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ – процесуално представителство при воденето на адм. д. № 5/ 2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

 

           

 

Административен съдия :