№ 1128
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100503540 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжника Д. АЛ. СТ. срещу постановление от
28.02.2022 г. по изп. д. № 20177900401027 по описа на ЧСИ Р.М., с което е
отказано прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, по искане на длъжника. Излага съображения, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно, тъй като последното извършено
изпълнително действие по изпълнителното дело е от 25.02.2020 г. Счита, че
неправилно съдебният изпълнител се е позовал на извършено на 09.02.2022 г.
изпълнително действие, тъй като към този момент не е притежавала нови
банкови сметки, нито имущество, към което да бъде насочено изпълнително
действие. С оглед на това не е било възможно да се изпраща запорно
съобщение към трето лице – банка, тъй като не е притежавала нова банкова
сметка. Моли съда да отмени обжалваното изпълнително действие, като й
присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК е постъпило възражение от взискателя
Д.П.Ш., с което оспорва жалбата. Твърди, че с молба от 21.02.2020 г. е
поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на
длъжника до размера на дължимата сума, като е овластил съдебния
изпълнител с правата по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. На 09.02.2022 г. съдебният
изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“
ЕАД, поради което не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Моли съда да остави без уважение частната жалба.
ЧСИ Р.М. е депозирала мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с които
поддържа, че депозираната жалба е неоснователна. Счита, че няма изтекли 2
години, през които да не е поискано от взискателя извършването на
1
изпълнителни действия. На 09.02.2022 г. е изпратил запорно съобщение до
„Райфайзенбанк България“ АД, като на 11.02.2022 г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника. На 10.02.2022 г. взискателят е депозирал
молба за извършване на нови изпълнителни действия. За прекъсване на срока
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е достатъчно единствено молбата на взид8сателя за
извършване на съответното изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. С оглед на това счита, че не е налице основанието,
регламентирано в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, за прекратяване на
изпълнителното действие.
Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата съображения,
мотивите на съдия – изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното
дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на Д.П.Ш.
срещу Д. АЛ. СТ., въз основа на изпълнителен лист от 07.10.2013 г., за сумата
от 40 769 евро – главница по договор за заем от 01.07.2005 г., ведно със
законната лихва считано от 28.10.2008 г. до окончателното плащане, сумата
от 3 200 евро – възнаградителна лихва за периода 01.01.2007 . – 26.10.2008 г.,
сумата от 10 129, 74 евро – мораторна лихва за периода 30.07.2010 г. –
28.10.2008 г. Претендира сторените в изпълнителното производство разноски.
Предложеният изпълнителен способ е запор върху банковите сметки на
длъжника.
На 13.06.2017 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника.
С молба от 21.02.2020 г. взискателят е отправил искане до ЧСИ да
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, като на основание
чл.18, ал.1 ЗЧСИ овластява съдебния изпълнител да проучва имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и
други и да определя начина на изпълнението.
На 25.02.2020 г. ЧСИ Р.М. е изпратила запорно съобщение до „У.Б.“
АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника до размера на
вземанията, обект на принудително изпълнение.
На 09.02.2022 г. ЧСИ Р.М. е изпратила запорно съобщение до
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за налагане на запор върху вземанията на
длъжника до размера на дължимите в изпълнителното производство суми.
На 10.02.2022 г. взискателят е депозирал молба за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника, както и върху трудовото му
възнаграждение.
С молба от 28.02.2022 г. длъжникът е отправил искане за
прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК.
С обжалваното постановление ЧСИ Р.М. е отказала да прекрати
изпълнителното производство.
2
При така установената фактически обстановка, съдът приема
следното от правна страна:
Нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК регламентира правото на длъжника
да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
За да е налице регламентираното в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
основание за прекратяване на принудителното изпълнение, следва
взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Правно релевантният момент, считано от който
се изчислява установеният в посочената норма 2 – годишен срок, е
последното отправено от взискателя искане до съдията – изпълнител за
извършване на изпълнително действие.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г.,
по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.10, прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
При извършване на преценка кое е последното изпълнително
действие, следва да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото
тълкувателно решение, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и съответно не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Разяснено е също така, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
3
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
По делото се установи, че след изпращане на запорното съобщение до
„У.Б.“ АД няма изтекъл период от 2 години, през който да не са поискани
изпълнителни действия то взискателя. По силата на възлагането от взискателя
по чл.18 ЗЧСИ съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение на
09.02.2022 г., а на 10.02.2022 г. взискателят е отправил искане до съдебния
изпълнител за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и
трудовото му възнаграждение. Така взискателят е сезирал ЧСИ Р.М. с искане
за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни действия, като е проявил необходимата активност, за да
поддържа висящността на изпълнителното производство. Това от своя страна
се явява пречка за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, доколкото правно релевантно е
обстоятелството взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години.
По изложените съображения съдът счита, че законосъобразно ЧСИ
Р.М. с обжалваното постановление от 28.02.2022 г. е отказала за прекрати
изпълнителното дело молбата на длъжника на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК. Ето защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5654/11.03.2022 г.,
депозирана от длъжника Д. АЛ. СТ., ЕГН ********** и съдебен адрес гр.
София, ул. **** – адв. Л.Ц. и адв. И.Б., срещу постановление за отказ за
прекратяване на изпълнителното производство от 28.02.2022 г., постановено
по изп. д. № 20177900401027 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790, като
неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4