№ 7270
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20241100512223 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 13109/2.07.2024г. постановено по гр.д.№ 52642/22г. на СРС, 175 с –в са
отхвърлени предявените от К. И. Б. срещу ответниците Г. П. П., П. П. П., Д. В. С. и В. В. С.
искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е
собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор № 68134.1937.530 по КККР на
гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изп.д-р на АГКК, изменена със
Заповед № 18-4882/06.07.2017г. на началника на СГКК София, с площ от 14 кв.м., заключена
между точки 1,2,8,5,4,3,1 на Комбинирана скица за пълна или частична идентичност,
находяща се на л. 30-31 от делото, както и за предаване на владението върху така описаната
реална част. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответниците сторените
съдебни разноски.
Недоволен от решението е останал ищеца К. И. Б., който го обжалва в цялост. Посочва, че
е представил доказателства, видно от които процесните 15 кв.м., са част от 80 кв.м., които е
придобил по регулация и е платил, т.е. регулацията е приложена и неправилно съдът е
отхвърлил предявения от него иск. Оспорва и извода на съда, че процесните 15 кв.м. са
общинска собственост, въпреки че общината е удостоверила, че това не е така. Моли
решението на първоиснстационния съд да бъде отменено и постановено ново, с което
предявения от него иск бъде уважен. Претендира разноски.
1
Въззиваемите Д. В. С. и В. В. С. са депозирали отговор на въззивната жалба, в който я
оспорват. Намират постановеното по делото първоинстционно решение за правилно и
законосъобразно и молят въззивния съд да го потвърди. Посочват, че въззивникът не е
доказал да е собственик на процесните 15 кв.м. и същите да са част от онези 80 кв.м., които е
придобил по регулация. Посочват, че съдебно техническата експертиза е установила, че
процесните 15 кв.м. попадат в уличната регулация и са общинска публична собственост.
Оспорват твърдението на въззивника да са завзели част от имота му, като посочват, че в
съсобственост владеният собствения си имот откакто са го придобили без да навлизат в
имота на въззвника. Евентуално правят възражение за придобивна давност върху
процесните 15 кв.м., в случай че съдът установи, че те ги владеят. Претендират разноски .
Въззиваемите Г. П. П. и П. П. П. са депозирали отговор на въззивната жалба, в който я
оспорват. Намират обжалваното решение за правилно и законосъобразно и молят то да бъде
потвърдено. Посочват , че процесната реална част е попадала в имота на праводателите на
ищеца по плана от 1959г., но липсват доказателства за уреждане на сметки по регулация, и
следователно тази регулация не е приложена. В следващия регулационен план от 1978г. ,
изм. през 1982г. процесната реална част попада в дворовете на ответниците . Към настоящия
момент тази част не е нанесена в кадастралната карта, не попада и не е част от който и да е
от двата имота на ответниците. Считат обаче, че са придобили имота по давност, тъй като
необезпокоявано го владеят повече от 60 г., облагородили са го и го ползват за паркиране на
собствените им автомобили. Претендират за разноски.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи
следното:
Пред районният съд са били предявени субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.108 от ЗС за реална част от поземлен имот, а именно 15 кв.м., за които ищецът
Б. твърди, че са част от собствения му имот с идентификатор № 68134.1937.530 по КККР на
гр. София, одобрена със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изп.д. на АГКК, изменена със
Заповед № 18- 4882/06.07.2017г. на началника на СГКК-София.
Ответниците са оспорили исковете и твърдението на ищеца да е собственик на процесните
реални части от имот, като посочват, че същите са част от уличната регулация. Ответниците
2
Г. П. П. и П. П. П. са признали да владеят тези части и евентуално, правят възражение за
изтекла в тяхна полза придобивна давност.
По делото е установено, че на основание чл. 4 от ЗОЕГПНС от М.Т.М. е отчужден
собственият й недвижим имот, представляващ дворно място от 910 кв.м., пл. № IV-18 от кв.
207д, в „Красно село Боянско“, актуван с Акт за държавна собственост № 4707 от
11.01.1963г. През 1993г., със заповед № М-94-00-0560/13.12.1993г. на министъра на
финансите, имотът е възстановен на М.Т., отписан е от актовите книги за държавните имоти,
и е предаден на собственика. През 1994г. М.Т. и съпругът й продават имота на ищеца. За
сделката е съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 48, том II,
дело № 258/94г. от 17.01.1994г., в който имотът е описан като празно дворно място от 990
кв.м. с неуредени сметки по регулация за 80 кв.м. представляващо парцел XXX, имот 530 от
кв. 207 по плана на гр. София, м. „Гърдова глава“ с площ от 500 кв.м. и парцел XXIX, имот
530 от кв. 207 по плана на гр. София, м. „Гърдова глава“ с площ от 490 кв.м. при общи
съседи на двата парцела: ул. „Пушкин“, парк, М.Т., М.П..
През същата година ищецът урежда сметките по регулация за посочените 80 кв.м. като с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация № 114, том IV,
дело № 777/1994г. от 22.03.1994г. К. Б. е признат за собственик на следния недвижим имот,
придобит по регулация към собствения му парцел XXIX-530 от кв. 207 по плана на гр.
София – Бояна Гърдова глава, а именно: празно дворно място от 80 кв.м. при съседи на
придаваемата се част: улица, парцел VI528,529 и парцел XXIV – 540,539, което дворно място
е собственост на държавата. Придаваемото място е придобито по силата на утвърдения със
Заповед № 514/28.12.1978г. и Заповед № 413 от 04.10.1982г. на ТОА Витоша застроителен и
регулационен план на м.Бояна-Гърдова глава. Към нотариалния акт е приложена скица от
24.01.1994г, която е представена и по делото, на която е отразена придаваемата площ. В
скицата е отбелязано, че по графически данни имота е 910 кв.м., парцел XXX -530 е 500
кв.м. , парцел XXIX-530 е 490 кв.м., придават се 80 кв.м. Сега поземленият имот е с
идентификатор № 68134.1937.530.
Събраните гласни доказателства установяват, че след като закупил дворното място,
ищецът изградил масивна ограда по границите на имота.
Ответниците Г. П. П., П. П. П., Д. В. С. и В. В. С. са съседи на собствения на ищеца имот,
откъм неговата югозападна граница. Те са съсобственици на парцел XXIV-540,539 по плана
на гр. София, м. „Гърдова глава“ с пространство от 501 кв.м., понастоящем представляващ
ПИ с идентификатор № 68134.1937.539 и площ от 516 кв.м. Имотът е закупен от техни
праводатели, като в нотариалния акт за покупката му , нот.акт № 57, т. XVIII д.№ 3166/1960г.
е записано, че се купува правно дворно място от 501 кв.м. с неуредени регулационни сметки
за 21 кв.м.
По делото не се спори, че ответниците ползват процесните 15 кв.м. Спори се дали тези 15
кв.м. са собствени на ищеца.
Преди завеждане на настоящото дело между страните е водено адм.дело № 2349/2021г. по
3
описа на АССГ /с първоначален номер 10783/17г./ за поправка на нанесени кадастрални
граници на ПИ № 68134.1937.530 и ПИ № 68134.1937.539. То е инициирано по жалбата на
настоящия ищец срещу отказа на началника на Служба Геодезия, картография и кадастър –
София, обективиран в Заповед № 18-4882/6.07.2017г. да одобри изменение в кадастралната
карта и кадастралните регистри за поземлени имоти с идентификатори 68134.1937.530,
68134.1937.531 и 68134.1937.539. включващо и процесните 15 кв.м. Ищецът твърди, че
реалната площ на имота му е с 50 кв.м. по-малко от закупената от него 990 кв.м. и счита, че
това се дължи на неправилно нанасяне на имотните граници, които не са отчели
приложената регулация. С влязло в сила на 6.04.2022г. съдебно решение № 3831/11.06.2021г.
по посоченото адм.дело съдът е отхвърлил жалбата на К. Б., като е приел, че при нанасянето
на границите на собствения му ПИ с идентификатор 68134.1937.530 в одобрената и и влязла
в сила кадастрална карта от 2010г. не са допуснати грешки и непълноти, касае се за спор за
материално право между собствениците на трите имота, който следва да се реши по общия
ред като вещноправен спор.
Ищецът е предявил срещу всеки от собствениците на имоти 68134.1937.531 и
68134.1937.539 ревандикационни искове. Настоящото дело касае ПИ № 68134.1937.539.
Приетата от районният съд съдебно техническа експертиза проследява движението на
двата имота с № 68134.1937.530 и 68134.1937.539 по съществувалите кадастрални и
регулационни планове – стар кадастрален план от преди 1959г., архивен кадастрален план от
1980г., стар регулационен план от 1959г., регулационен план от 1978г., изм. през 1982г., както
и действащия регулационен план от 1997г. В последния РП имотът на ищеца е с площ от 924
кв.м., а на ответниците – 517 кв.м., а по графични данни от действащата кадастрална карта
за имота на ищеца е определена площ от 937 кв.м., а за имота на ответниците 516 кв.м.
Разликата от 13кв.м. досежно имота на ищеца, вещото лице обяснява с факта, че
отразяването на западната граница на имота в кадастралната карта и в РП се различава -
западната граница на имота, от към улицата, е нанесена с навлизане на запад за разлика от
регулационната линия. Западната граница на имота на ищеца не граничи с имота на
ответниците, респ. тази разлика в площта не касае настоящия спор.
Вещото лице е установило при оглед на место, че между имотите на страните не
съществува обща ограда. Досежно ПИ 68134.1937.539 вещото лице уточнява, че по
регулационния план от 1959г. процесното място от 15 кв.м. е било отредено в имота на
ответниците, но тъй като е имало неуредени сметки по регулация, в следващия план
спорната реална част не е приобщена и към настоящия момент същата попада в улична
регулация. Това място се ползва от ответниците за достъп до имота им откъм улицата.
Разликата в площта на имота на ищеца между закупените от него 990 кв.м. през 1994г. и
настоящата площ на имота по РП от 924 кв.м. вещото лице обяснява с грешки при
измерването на площта на имотите и с промяната на начина на измерване. Реалната част от
80 кв.м. по регулационния план от 1978г., изм. с ЧИЗРП от 1982г. придадена по регулация
към имота на ищеца съобразно нотариалния акт от 22.03.1994г., е ситуирана по западната и
югозападната граница на имота, обозначена в жълт цвят на приложената към заключението
4
скица, и спорните 15 кв.м. не попадат в тази част.
Пред настоящата инстанция въззиваемите не повдигат възражения досежно
допустимостта на предявения от ищеца иск, каквито са направили пред
първоинстнационния съд. В обжалваното решение съдът е обосновал детайлно защо
предявения иск е допустим, поради което въззивният съд, на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях. Тъй като служебно следи за валидността и допустимостта на
обжалваното решение, въззивният съд припомня задължителните постановки на
Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК на ВКС, т.4, съгласно които иск за собственост
на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план
или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като
самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по
чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
/първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Предявеният иск за собственост на 15 кв.м. ,
за които ищецът твърди, че са неправилно заснети в имота на ответниците, е допустим и
законосъобразно разгледан от районния съд.
По основателността на иска, следва да се съобразят следните принципни постановки:
При действието на ЗТСУ /отм./, чл.110 ал.1, дворищно регулационният план има
отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на
други физически или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още
от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план. Собствеността върху
придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на
безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена. При заплащане на парично
уравнение за придаваемите части или след 10г. владение върху тях, парцелните граници по
предходната регулация се приемат за имотни граници, съобразно които ще се изработи новия
план. В случай, че предшестващият план не е приложен, при изработването на новия план се
отива към по-ранния докато се установи приложен план /така ТР № 3/1993г на ОСГК на ВС/.
Отчуждителното действие на регулацията по ЗТСУ не е възприета в новия ЗУТ, но е дадена
възможност за уреждане на заварените случаи като в пар.6 ал.2 от преходните разпоредба на
ЗУТ е предвидено, че действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ
дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по реда на ЗТСУ в 6-месечен
срок от деня на влизане в сила на ЗУТ, тоест до 30.09.2001г.
За уважаване на иск по чл.108 от ЗС ищецът следва да установи, че е собственик на
спорния имот, че ответникът го владее , и че го владее без правно основание.
Досежно давността следва да се посочи, че съдебната практика и теория трайно е
наложила, че за да се приеме придобиване по давност на недвижим имот, нужно е
осъществяваното владение да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно. Следва да се има
предвид и че до изменението на чл.59 от ЗТСУ /отм., в редакцията му до изменението с ДВ
бр. 34/ 2000г., в сила от 01.01.2001г./ съществува изрична забрана за придобиване на част от
парцел по давност. След изменението на текста на чл.59 от ЗТСУ, в сила от 01.01.2001г. , в
5
редакцията му след изменението с ДВ бр. 34 /2000г. и в чл.200 от ЗУТ е предвидено, че
владението върху определена реална част от парцел може да доведе до придобиване по
давност на тази реална част, но не и на идеална част от целия парцел, и то само при
определени условия /ако са спазени изискванията на действащия благоустройствен закон за
минимални площ и размери на парцелите/. Тъй като в случая спорната реална част е на
границата между страните и същата би станала част от имота на някой от тях, то няма спор,
че изискването на чл.200, ал.2 от ЗУТ би било спазено. Или давност за спорните 15 кв.м.
реални части, доколкото са част от дворищнорегулационен парцел, би могла да тече едва от
2001г.
По делото се установи, че ищецът е закупил през 1994г. празно дворно място от 990 кв.м.
с неуредени сметки по регулация за 80 кв.м. Тъй като е платил придаваемите части,
отчуждителното действие на регулацията е настъпило, той е придобил собствеността върху
тези 80 кв.м., а имотните граници са се превърнали в регулационни. Скицата, приложена
към Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация № 114, том IV,
дело № 777/1994г. от 22.03.1994г. ясно визуализира придаваемата част. Заключението на
вещото лице е категорично, че процесните 15 кв.м. не попадат в закупените от ищеца 80
кв.м. по регулация, а граничат с тях. Установява се, че тези 15 кв.м. са били предаваеми
части в имота на ответниците по дворищно регулационния план от 1979г.,изм. 1982г., но тъй
като планът не е бил приложен – праводателите на ответниците не са заели тази площ по
законовоустановен начин и оттогава да са изминали 10г., нито са я платили до 30.09.2001г.,
имотната граница на сегашен ПИ 68134.1937.539 се е запазила. Процесните 15 кв.м. са
останали извън регулационните граници на ПИ 68134.1937.539 и са обособени като част от
второстепенна улица, която обслужва живущите и осигурява достъп на ответниците до
имота им. Улиците са общинска публична собственост, съгласно чл.3 ал.2 от Закона за
общинската собственост. Фактът, че общината не е съставила акт за общинска собственост
на тази спорна част, не опровергава извода досежно собствеността. Актът за общинска
собственост има само удостоверително, а не правопораждащо действие /по арг. на чл.5 ал.3
от ЗОС/. Ищецът не установи да е собственик на процесните 15 кв.м., поради което съдът не
ще изследва наличието на другите две предпоставки необходими за уважаване на иска за
собственост, а именно дали тези 15 кв.м. се владеят от ответниците и дали се владеят на
правно основание. Искът е неоснователен, и правилно и законосъобразно е отхвърлен от
районния съд. Обжалваното решение следва да се потвърди. Възраженията на ответниците
за изтекла в тяхна полза придобивна давност не следва да се изследват с оглед
неоснователността на предявения срещу тях собственически иск.
Несъответствието между закупената от ищеца площ през 1994г. и реалната площ на ПИ №
68134.1937.530 се обяснява с промяната на кадастралните и регулационните планове в
годините, което е видно от движението на линиите по двата плана на комбинираната скица,
изготвена от вещото лице. Приложим към момента на закупуване на имота му през 1994г. е
бил регулационния план от 1978г., изм. 1982г.,а не плана от 1959г., който към 1994г. не е бил
действащ. Това изрично е записано в скицата от 24.01.1994г., която е приложена към
6
нотариалния акт от 22.03.1994г. Разликата в площта се обяснява от вещото лице и в
промените в методите на измерване през годините.
След влизане на решението в сила, по реда на чл.247 от ГПК, първоинстанционният съд
следва да извърши поправка на явна фактическа грешка, тъй като неправилно в диспозитива
му е изписал площта на спорния имот като 14 кв.м., вместо 15 кв.м. , каквато е претенцията
в исковата молба.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, на въззиваемите се следват
направените от тях разноски в размер на 1500лв. за Г. П. и за П. П. и в размер на 1500лв. за
Д. С. и В. С..
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13109/2.07.2024г. постановено по гр.д.№ 52642/22г. на СРС,
175 с –в.
ОСЪЖДА К. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, да заплати на Г. П. П., с ЕГН:
********** и П. П. П., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. ****, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от общо 1500 лева, разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА К. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, да заплати на Д. В. С., с ЕГН:
**********, и В. В. С., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. ****, сумата от общо 1600
лева, разноски за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд
по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7