№ 67
гр. Чирпан, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А. Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от А. Т. Динков Гражданско дело №
20245540100169 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на отделен с Определение № 103/22.02.2024 г. по гр. дело
№ 782/2023 г. по описа на РС - Чирпан в ново дело насрещен иск от „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к. ***, пл. „О. ***, представлявано от
изпълнителния директор С.Н.Т., чрез пълномощника адв. Х. Н. от АК – Разград, със съдебен адрес:
гр. Ш., ул. „С. ***, срещу А. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., ул. „И.К. **, общ.
Братя Даскалови, обл. Стара Загора, с пълномощник адв. А. Д., член на САК, личен № ***, със
съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С., р-н „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х.О. ***, тел. **********, със
съдебен електронен адрес за призоваване: ***.
В исковата молба (ИМ) се твърди, че на 15.02.2021 г. ищецът сключил с ответника договор
за потребителски кредит № 767596/15.02.2021 г., с който се задължил да му даде паричен заем в
размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, която сума била усвоена от ответника в брой на каса на
„Изипей“. В договора за кредит бил уговорен годишен процент на разходите (ГПР), в размер на
42.58 %, годишен лихвен процент (ГЛП), в размер на 36 %, при срок на кредита от 24 месеца.
Ответникът А. Х. Г. направил следните вноски за погасяване на задължението си по
договора, а именно: на 21.01.2022 година сумата от 174.48 лева, на 16.02.2022 година сумата от
178.24 лева, на 29.03.2022 година сумата от 176.58 лева, на 18.04.2022 година сумата от 174.96
лева, на 25.05.2022 година сумата от 176.10 лева, 24.06.2022 година сумата от 176.10 лева,
29.07.2022 година сумата от 177.89 лева, на 01.09.2022 година сумата от 181.06 лева, на 04.10.2022
година сумата от 182.11 лева, 28.10.2022 година сумата от 177.78 лева, на 06.02.2023 година
сумата от 200 лева и на 20.03.2023 година сумата от 100 лева.
Ищецът твърди, че падежът на дължимите от ответника суми по договора настъпил на
1
15.05.2023 г. и дължимите към момента на подаване ни ИМ в съда суми по договора от ответника
били следните: остатък от непогасена главница в размер на 1023.98 лева и начислена договорна
(възнаградителна лихва) върху главницата в размер на 268.41 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди А. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. М., ул. „И.К. **, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора да заплати на „Стик - Кредит“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к. ***, пл. „О. ***, представлявано от
изпълнителния директор С.Н.Т., сумата от 1023.98 лв. (хиляда двадесет и три лева и деветдесет и
осем стотинки), оставаща главница по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№ 767596 от 15.12.2021 година, ведно с законната лихва от датата на постъпването на исковата
молба в съда – 13.12.2023 г. до датата на окончателното й изплащане, както и да осъди А. Х. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., ул. „И.К. **, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора
да заплати на „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к. ***,
пл. „О. ***, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т., сумата от 268.41 лв. (двеста
шестдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки) договорна лихва върху главницата съгласно
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 767596 от 15.12.2021 г. Претендира
съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. Х. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. М., ул. „И.К. **, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, с
пълномощник адв. А. Д., член на САК, личен № ***, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.
С., р-н „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х.О. ***, тел. **********, със съдебен електронен адрес за
призоваване: ***. в който изразява становище, че ИМ е редовна и допустима, но изцяло
неоснователна.
Не оспорва, че между страните е налице облигационно правоотношение по сключен между
тях договор за потребителски кредит № 767596/15.02.2021 г. при посочените в ИМ параметри,
както и че е усвоил процесната сума.
Твърди, че общо дължимата сума по кредита (главница и лихва) възлиза на 1844.77 лв.,
докато общият размер на дължимата неустойка по чл. 27 възлиза на 2342.67 лв. (127% от общото
дължимата сума).
Твърди, че е изтеглил кредит в размер на 1200 лева, а съгласно погасителния план в края на
срока на договора е длъжен да върне 4187.44 лв. (над 300 процента от изтеглената първоначално
сума).
Твърди, че е направил 11 вноски всяка по 174.48 лева, или сума в общ размер на 1919.28
лева.
Твърди, че договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
767596/15.12.2021 г. е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй
като е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в
него компоненти, не е посочено кои разходи формират ГПР, развива съображения за
нееквивалентност на престации, нарушаване на добрите нрави, неравноправност на клаузата за
неустойка, която била скрита лихва и целяла единствено облагодетелстване на кредитора.
Навежда, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Главницата по договора била 1200 лева, а ответникът заплатил над 2000
2
лева. Тъй като процесният договор бил недействителен, а ответникът отдавна бил погасил своето
задължение да върне главницата, то предявения иск бил изцяло неоснователен. Претендира
разноски.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 15.12.2021 г. между ищеца „Стик - Кредит“ АД и ответника А.
Х. Г. е бил сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
767596/15.12.2021 г. по силата, на който кредиторът се задължил да предостави на
кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, а
кредитополучателят се задължил да върне на ответника сумата от 1844.77 лева. В договора за
кредит са били уговорени годишен процент на разходите (ГПР), в размер на 42.58 %, годишен
лихвен процент (ГЛП), в размер на 36 %, при срок за погасяване на кредита - 24 месеца.
Не се спори, че ответникът А. Х. Г. е усвоил сумата от 1200 лева, което обстоятелство се
установява и от представената разписка за извършено плащане от 15.12.2021 г.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение,
потребителят следва в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да: 1) осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по
чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да
отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор,
включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или
2) предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва
главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден,
считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-
малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.
В чл. 27 от договора е уговорено, че ако потребителят не изпълни задължението си
посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на
сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение, както и че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-
горе, потребителят следва да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка
погасителна вноска.
Не е спорно между страните обстоятелството, че при сключването на процесния договор на
ищеца била предоставена необходимата преддоговорна документация, включваща Стандартен
европейски формуляр, приложимите към договора Общи условия, екземпляр от договора и от
погасителния план.
Според чл. 24 при просрочие (изцяло или частично) на две или повече вноски, кредиторът
има право да направи непогасения остатък предсрочно изискуем. За целта кредиторът има
задължение да уведоми потребителя посредством текстово съобщение, изпратено до личния
мобилен телефонен номер на потребителя, посредством имейл, изпратен до електронната поща на
потребителя или посредством писмо, изпратено по постоянния или настоящия адрес на
потребителя.
От представените разписки за извършени плащания и извлечения от сметки се установява,
3
че ответникът А. Х. Г. е направил следните вноски за погасяване на задължението си по процесния
договор, а именно: на 21.01.2022 г. сумата от 174.48 лева, на 16.02.2022 г. сумата от 178.24 лева, на
29.03.2022 г. сумата от 176.58 лева, на 18.04.2022 г. сумата от 174.96 лева, на 25.05.2022 г. сумата
от 176.10 лева, 24.06.2022 г. сумата от 176.10 лева, 29.07.2022 г. сумата от 177.89 лева, на
01.09.2022 г. сумата от 181.06 лева, на 04.10.2022 г. сумата от 182.11 лева, 28.10.2022 г. сумата от
177.78 лева, на 06.02.2023 г. сумата от 200 лева и на 20.03.2023 г. сумата от 100 лева, т.е. сума в
общ размер 2075.30 лева.
От заключението на неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че с внесената от А. Х. Г. сума в размер на 2075.30 (две хиляди седемдесет и пет лева
и 30ст.) лева са били погасени следните задължения към „Стик кредит”, както следва:
главница - 176.02 лв., договорена лихва - 376.26 лв., обезщетение - 1403.00 лв.,
лихва просрочие и такси - 120.02 лв. Към датата на завеждане на ИМ по процесния договор е
останало неплатено задължение за главница в размер на 1023.98 (хиляда двадесет и три лева и 98
стотинки) лева, а сумата на неплатената част от договорената възнаградителна лихва, възлиза на
268.51 (двеста шестдесет и осем лева и 51 стотинки) лева.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК, като същият отговаря по форма и
относно реквизитите, изискуеми от закона. Сключен е в предписаната от закона форма, съдържа
дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен процент,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
и пр. Параметрите и условията на договора са описани в предоставените на заемателя ОУ и
Стандартен европейски формуляр. Той изпълнява характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 –
148 от ЗЗП, в които е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в
потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни
договорни клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП неравноправна е всяка клауза, задължаваща
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка.
В конкретния случай е бил предоставен заем в размер на 1200 лева, който ответникът се
задължил да възстанови заедно с уговорената възнаградителна лихва. Същият е поел задължението
до края на следващия ден от сключване на договора да представи на заемодателя обезпечение на
задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на договор за поръчителство от трето ФЛ или
банкова гаранция в размер, който следва да погаси всичките му задължения. Неизпълнението на
4
това задължение е обвързано със санкция – неустойка в общ размер на 0.9 % от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Съдът приема, че цитираната клауза има неравноправен характер, тъй като предвижда заплащане
на необосновано висока неустойка, която е видно, че е над размера на заетата сума и по този начин
изпълнява хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Евентуалните вреди от неизпълнение на
задължение по договор за кредит следва да бъдат изведени на база стойността на кредита, поради
което определянето им в размер над реалната му стойност, при положение че за компенсацията им
са начислени и други обезщетения, противостои на всякакъв критерий за добросъвестност и води
до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му, до степен изцяло да го възпрепятстват.
На практика с посочения текст ответникът изцяло е прехвърлил върху кредитополучателя
задължението си по ЗПК да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. В този
смисъл е наложил на потребителя да изпълни задълженията си без той предварително да е
изпълнил своите, респективно с договора е поставил условия, които не са позволили на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, доколкото
непредставянето на гаранция на следващия ден води до задължение за заплащане на неустойка. В
този смисъл е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 15 и т. 19. Съгласно чл.
146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Налице е частен случай на
нищожност, достатъчно за уважаване на иска и прогласяване нищожността на чл. 27, ал. 1 от
договора.
На следващо място, съдът намира, че е налице нищожност на клаузата на чл. 27, ал. 1 от
договора, поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая
страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора на следващия ден, като обезпечението следва да отговаря на конкретно
посочени в договора условия (предвижда предоставяне на по-голяма сума от заетата), като при
неизпълнение е предвидена неустойка в общ размер на 0.9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен изцяло да го възпрепятстват. Доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Съдът
приема, че така уговорена неустоечна клаузата води до неоснователно обогатяване на заемодателя
за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. В този смисъл е
налице накърняване на добрите нрави по смисъл на чл. 26 от ЗЗД. С оглед горното, съдът приема,
5
че чл. 27, ал. 1 от процесния договор е нищожна. Доколкото са налице неравноправни клаузи (или
накърняване на добрите нрави) още при сключването на договора, то в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и валидно съглашение за предоставяне на гаранция, а в
тази му част договорът изобщо не е породил правно действие.
Съобразно чл. 146, ал. 5 от ЗЗП наличието на нищожна клауза не води до нищожност на
останалите разпоредби на договора. В този смисъл съдът приема, че наличието на нищожна клауза
(чл. 27 от договора) не води до нищожност на останалите разпоредби на договора.
Възраженията на ответника, че процесния договор е недействителен на основание чл. 22,
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира за неоснователни, тъй като в процесния договор
за кредит, погасителния план към него и приложените общи условия, с които длъжникът е бил
запознат преди сключването му подробно са посочени лихвения процент, условията за
прилагането му, условията за промяната му, ГПР - размерът му, начинът му на формиране,
допусканията използвани при изчислението му, посочени са условията за издължаване на кредита,
размерът на всяка месечна вноска с посочване размерът на главницата, договорната лихва,
неустойката. Посочена е общо дължимата сума по кредита с включена главница и лихви и
размерът на дължимата в евентуалност неустойка. Съгласно чл. 10 от ЗЗД лихви могат да се
уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се
намалява по право до този размер. Според чл. 19, ал. 3 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно член единствен, ал. 1
от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения „годишния размер на законната лихва за просрочени парични
задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Основният лихвен
процент в сила от 01.01.2021 г., 01.07.2021 г., 01.01.2022 г., 01.07.2022 г. е 0.00 %, а от 01.10.2022 г.
е 0.49 %. Съответно ГПР не може да бъде по-висок от 50%. В случая е договорен фиксиран лихвен
процент, който е 36% и ГПР в размер на 42.58%, които не надхвърлят максимално допустимите
размер съобразно чл. 19, ал. 3 от ЗПК, поради което съдът намира, че размерът на договореният
лихвен процент не противоречи на добрите нрави.
Съдът намира, че по отношение на договорната лихва не е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави предвид това, че нейния размер е съобразен с чл. 19, ал. 3 от ЗПК.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем е законосъобразно предвид разпоредбата
на чл. 24 от договора и установеното по делото, че последната вноска по кредита, която е направил
ответникът е на 20.03.2023 г. в размер на 100 лева. Ответникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост с получаването от процесуалния му представител на препис от ИМ на
16.01.2024 г. (л. 95).
Поради изложеното, съдът намира, че на основание чл. 79 от ЗЗД, ответникът следва да
заплати останалите дължими по процесния договор суми за главница и договорна лихва.
Ответникът сочи, че по процесния договор е извършил погасявания в размер на 2075.30 лв. (л.
148), което се потвърждава от заключението на вещото лице и не се оспорва и от ищеца.
От заключението на вещото лице се установява, че съм датата на подаване на ИМ е
6
останало неплатено задължение по процесния договор за главница в размер на 1023.98 (хиляда
двадесет и три лева и 98 стотинки) лева, а сумата на неплатената част от договорената
възнаградителна лихва, възлиза на 268.51 (двеста шестдесет и осем лева и 51 стотинки) лева.
С оглед принципа на диспозитивното начало исковете следва да бъдат уважени в рамките
на предявените от ищеца размери.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК са в общ размер на 1154 (хиляда сто
петдесет и четири) лева за адвокатско възнаграждение, държавна такса, депозит за възнаграждение
на вещо лице и такса за извършен банков превод (л. 114), които следва да бъдат заплатени от
ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., ул. „И.К. **, общ. Братя
Даскалови, обл. Стара Загора да заплати на „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., п.к. ***, пл. „О. ***, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т.,
сумата от 1023.98 лв. (хиляда двадесет и три лева и деветдесет и осем стотинки), оставаща
главница по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 767596 от 15.12.2021
година, ведно с законната лихва от датата на постъпването на исковата молба в съда – 13.12.2023 г.
до датата на окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., ул. „И.К. **, общ. Братя
Даскалови, обл. Стара Загора да заплати на „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., п.к. ***, пл. „О. ***, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т.,
сумата от 268.41 лв. (двеста шестдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки) договорна
лихва върху главницата, съгласно договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
767596 от 15.12.2021 г.
ОСЪЖДА А. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., ул. „И.К. **, общ. Братя
Даскалови, обл. Стара Загора да заплати на „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., п.к. ***, пл. „О. ***, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т.,
сумата в общ размер на 1154 (хиляда сто петдесет и четири) лева за адвокатско възнаграждение,
държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и такса за извършен банков превод
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
7