№ 212
гр. Перник, 22.11.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и седми
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря Анна Манчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 320 по описа
на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с
чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на К.Л.Р., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат И.М. ***, срещу заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0328-000021 от
30.07.2022 г., издадена от С.Ч.К.на длъжност „полицай“ в Районно управление
(РУ) – Радомир към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, оправомощен със
заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник.
С обжалваната заповед, на основание чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП, спрямо К.Л.Р., в качеството му на собственик на моторно
превозно средство (МПС) – ***, с рег. № РК *** ВС, е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията
на МПС, за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година.
Жалбоподателят
счита, че издадената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, довели до фактическа, правна и
доказателствена необоснованост на направения извод за наличието на основание за
прилагане на ПАМ – в разпоредителната част на заповедта не е конкретизиран
срокът, за който ПАМ се прилага, с което е нарушен принципът за съразмерност по
чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК. Иска се отмяна на акта.
Ответникът
по жалбата – С.Ч.К., полицай в РУ – Радомир към ОДМВР – Перник, не застъпва
становище по повод жалбата.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат И.М. ***. Поддържа жалбата, допълва доводите си в представени
писмени бележки, претендира присъждане на сторените по делото разноски,
представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. с
чл. 144 от АПК.
В
съдебно заседание ответникът по жалбата – С.Ч.К., полицай
в РУ – Радомир към ОДМВР – Перник, редовно
призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт З.В. - пълномощник. Процесуалният
представител възразява срещу жалбата, поддържа становище, че издаденият акт е
законосъобразен, издаден от компетентен орган, при наличие на основания за това,
а посочения в заповедта срок следва да се счита за такъв – за 6 месеца, предвид
липса на данни за наличие на утежняващи обстоятелства. Моли съда да отхвърли
жалбата. Претендира присъждане на разноски по формата на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът,
като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 96 от 30.07.2022 г., съставен от С.Ч.К.– старши полицай в РУ – Радомир към
ОДМВР – Перник (лист 15), в присъствието на свидетеля Димитър Стефанов Станоев,
е установено, че на 30.07.2022 г., около 16:30 часа. в гр. Радомир, на ул. „***“,
К.Л. А. управлява МПС – „***“ с рег. № РК *** ВС, негова собственост, с посока
на движение от кв. „Върба“ към гр. Перник, без да притежава валидно свидетелство
за управление на МПС (СУМПС) от съответната категория.
Със съставяне на АУАН са иззети табелите с
регистрационен номер на МПС – два броя, и свидетелството за регистрация на МПС
– част II.
Актът е подписан от К.Л. А. без възражения.
Със ЗППАМ
№ 22-0328-000021 от 30.07.2022 г., издадена от С.Ч.К.– полицай в РУ – Радомир
към ОДМВР – Перник (лист 16), оправомощен със заповед № 313з-362 от 28.02.2022
г. на директора на ОДМВР – Перник, спрямо жалбоподателя К.Л.Р., в качеството му
на собственик и водач на МПС – „***“, с рег. № РК *** ВС, на основание чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС,
за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година. Заповедта е мотивирана от
фактическа страна с констатациите в съставения АУАН, а именно, че на 30.07.2022
г., около 16:30 часа, в гр. Радомир, на ул. „***“, К.Л.Р. управлява МПС „***“, с рег. № РК ***
ВС, без да представи валидно СУМПС от съответната категория - управлява ППС без
да е правоспособен водач.
Заповедта
е връчена на жалбоподателя на 30.07.2022 г. Жалбата срещу същата е депозирана на
11.08.2022 г. директно пред Административен съд – Перник.
По
делото е представена заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи (лист 32-33), с която Областните дирекции на Министерството
на вътрешните работи са определени да осъществяват контрол по ЗДвП в рамките на
обслужваната територия (т. 1.3)
По
делото е представена и заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на
ОДМВР – Перник (лист 17), за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – Перник,
които да прилагат ПАМ по ЗДвП. От същата се установява, че оправомощени да
прилагат с мотивирана заповед ПАМ по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно
тяхната компетентност на обслужваната територия, са включително старши
полицаите и полицаите от звената „Патрулно-постова дейност“ в РУ при ОДМВР –
Перник.
По
делото е представена справка за нарушител/водач – К.Л.Р. (лист 28-30). От
същата се установява, че жалбоподателят притежава СУМПС № *********, издадено
на 13.08.2007 г., валидно до 07.2015 г., със статус в БДС: унищожен и статус в
АНД: налично.
Горната
фактическа обстановка се възприе от представените с административната преписка
документи, които се приемат от съда като годни доказателства.
С оглед
установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка
на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с
оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП на пряк съдебен контрол, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Обжалваният акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган.
По
делото не се представиха конкретно относими доказателства за заеманата от
ответника длъжност, но не се оспорва, че процесната заповед е издадена от старши
полицай в Група „Охранителна полиция“ в РУ – Радомир, С.Ч.К., видно от
приложеното по делото пълномощно за процесуално представителство.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП
се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или
на оправомощени от тях лица.
Съгласно
чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, службите за контрол по ЗДвП се определят от министъра
на вътрешните работи.
Административният
орган, издал заповедта, е оправомощен да прилага ПАМ по ЗДвП със заповед №
313з-362 от 28.02.2022г. на Директора на ОДМВР – Перник, на свой ред ръководител
на служба за контрол по ЗДвП, определена в т. 1.3 на заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
С оглед изложеното, не са налице основания
за отмяна на оспорената заповед в
условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Спазена е установената от закона форма.
Оспорената
заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, както и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр.
с чл. 2 от АПК, съдържа посочване на адресат и издател, датирана е, подписана е
от издателя си, посочени са фактическите и правни основания за издаването й (чл.
59, ал. 2, т. 1-4 и т. 7 и от АПК).
Съгласно
чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, когато административният акт се издава в писмена
форма, трябва да съдържа разпоредителна част, определяща правата или
задълженията, начинът и срокът на изпълнение. Оспореният акт съдържа
разпоредителна част, в която е посочено прилагането на конкретната, предвидена
в закона мярка, но не е посочен начин на изпълнението ѝ (арг. от чл. 171,
ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 4 от ЗДвП), както и не е определен конкретен срок за
изпълнение на мярката – посочени са само предвидените от законодателя граници
за прилагане на мярката, съответно не се съдържат и мотиви касателно срока за
прилагането ѝ. Допуснатото е съществен порок на формата на акта, който съставлява
самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от
АПК.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
При извършената служебно проверка
не се констатираха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл.
146, т. 3 от АПК.
По отношение на съответствието на акта с
материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:
Заповедта
е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Съгласно
чл. 171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушени се прилагат принудителни
административни мерки.
Съгласно
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в относимата към процесния случай хипотеза на
предл. второ на б. „а“, ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство“ се прилага спрямо собственик, който управлява собствено МПС, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС.
Съгласно
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава
СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление на МПС да е в срок
на валидност...“
От
доказателствата по делото се установява, за което по делото не се и спори, че
посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са
налице.
Доколкото
по делото не е налице спор, че жалбоподателят е собственик на превозното
средство, чиято регистрация е прекратена, правилно същият е адресат на ЗППАМ.
Налице
са и основанията за прилагане на процесната ПАМ. От съвкупността на събраните
по делото доказателства се установява, за което страните по делото също не
спорят, че на 30.07.2022 година К.Л. Апостолов е управлявал личното си МПС със
СУМПС с изтекъл срок на валидност.
Установената
в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“, предл. второ, отрицателна
предпоставка за прилагане на ПАМ – „не притежава СУМПС, валидно за категорията
към която спада управляваното от него превозно средство...“, означава, че за да
не бъде приложена ПАМ, притежаваното от водача – собственик на МПС, СУМПС
трябва да е както валидно за „категорията МПС“, което се управлява, така и „административно
валидно“. Независимо че конкретно лице не е изгубило придобитата чрез изпит
правоспособност да управлява МПС, след изтичане на срока на валидност на СУМПС това
лице няма право да управлява МПС, тъй като, за да поиска подновяване на СУМПС
(същото не се подновява автоматично), следва да се представи отново конкретно
посочени документи, един от които е и
карта за оценка на физическата му годност към момента на подаване на молбата за
подновяване на СУМПС, както и следва да представи старото си СУМПС (арг. от чл. 53, ал., 1, т. 9 и § 1, т. 2, б.
„ж“ от ДР на Закона за българските лични документи; чл. 15, ал. 2 във вр. с ал.
1 във вр с ал. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина). Т. е. срокът на валидност на СУМПС
също има удостоверително действие във връзка с придобитата правоспособност. В каквато насока е и трайната
съдебна практика (решение № 758 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5167/2018
г.; решение № 2852 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13240/2017 г.; решение №
245 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2018 г.; решение № 2081 от
13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9026/2018 г. и др.)
Така,
за законосъобразността на оспорената заповед, издадена на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, от
съществено значение е дали е налице някоя от хипотезите по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – в случая, с оглед фактите, водачът да „не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС“
– предл. второ на разпоредбата.
Съответно,
за да НЕ бъде приложена процесната ПАМ, водачът следва да притежава както
СУМПС, валидно за „категорията МПС“, което управлява, така и валидно СУМПС –
такова, което е в срока на неговата „административна валидност“. Това обстоятелство не се доказва по делото, поради
което правилно е прието, че жалбоподателят към датата на извършената му
проверка и издаване на процесната заповед, не притежава валидно СУМПС.
При
това положение, независимо че в случая е посочено в обстоятелствената част на
оспорваната заповед, че е извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, а не по чл.
150а от ЗДвП, материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171,
т. „2а“, б. „а“ от ЗДвП са налице, поради което не е налице основанието по чл.
146, т. 4 от АПК за отмяна на оспорвания административен акт като
незаконосъобразен.
По отношение съобразяване при издаването на
оспорвания административен акт на целта на закона.
Заповедта
за прилагане на ПАМ, като индивидуален административен акт подлежи на проверка
за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, включително и по т.
5 от същия.
По
делото няма спор за фактите – в конкретния случай жалбоподателят е управлявал
собственото си МПС без валидно СУМПС. Спорен по делото е въпросът, досежно посочения в процесната заповед срок за
прилагане на мярката „прекратяване на регистрацията на МПС“.
При
наличие на установените в нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“, предл. второ от АПК предпоставки – управление на МПС от собственик, който не притежава
валидно СУМПС, административният орган следва
да приложи предвидената в разпоредбата мярка, тъй като действа в условието на
обвързана компетентност – не разполага с възможност за преценка, дали да
приложи ПАМ или не.
Разпоредбата
на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда, че ПАМ се прилага за срок от шест
месеца до една година, т.е. административният орган, при определяне срока на
санкцията, действа вече в условията на оперативна самостоятелност.
Издателят на акта е длъжен да посочи срока,
а тъй като в случая упражнява дискреционна власт, следва и да мотивира
своето решение. Следва да съобрази продължителността на мярката, с оглед и
съответно на всички установени пред него факти и обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи, за което да изложи и конкретни мотиви. Тези мотиви на свой ред позволяват
и на съда да извърши проверка, дали органът е упражнил тази предоставена му от
закона възможност в съответствие с целта, която обслужва прилагането на мярката.
С
процесната заповед е приложена ПАМ за срок „от шест месеца до една година“, с
което не е определен срока на мярката, а възпроизведена разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. С това административният орган, като е допуснал
съществено нарушение във връзка с изискванията установени към формата на
административния акт, което вече се посочи по-горе, безспорно е създал и правна
несигурност, тъй като липсата на посочен конкретен срок, в който мярката е
валидна, препятства съдебната проверка за съответствие на приложената ПАМ с
целта на закона, въпреки установеното нарушение на ЗДвП.
Не
могат да се възприемат в тази връзка доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, изложени в хода на съдебните прения, че тъй като в заповедта не
са посочени никакви данни или утежняващи обстоятелства за прилагане на мярката
за по-дълъг период от време, то следва да се приеме, че волята на
административния орган, е същата да е с продължителност от 6 месеца.
Мотивите,
обосноваващи издаването на конкретен административен акт, могат да предхождат издаването на му или да се
съдържат и в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на
административния акт, както и да са изложени допълнително, когато с това се
постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране,
или да се съдържат в друг документ, съставен по повод на издадения
административен акт, каквото е прието в Тълкувателно решение № 16 от
31.III.1975 г., ОСГК на ВС. Възможно е мотивите да са изложени и от
по-горестоящия административен орган при административно обжалване на акта. За
да се счита обаче, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява
неизлагането на мотиви към основния акт) и че актът е саниран, следва
допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган,
който го е издал.
Във
връзка с горното недопустимо е на първо място мотивите на административния акт,
в случая касателно срока на приложената ПАМ, да се извличат въз основа на
предположения, на следващо място недопустимо е мотиви, обосноваващи издаването
на акта да се излагат от процесуален представител на административния орган.
Освен
това, недопустимо е мотиви за издаване на административен акт да се излагат
едва при съдебно обжалване на акта, тъй като страната е напълно лишена от
възможността да разбере причините, довели до постановяването на конкретното
решение и следователно да организира адекватна защита, съответно за съда е
невъзможно да извърши съдебен контрол за законосъобразност.
По изложените съображения жалбата
се явява основателна, поради което оспорената заповед, страдаща от съществен
порок на формата, свързан основно с неопределяне, респективно, с липса на
мотиви касателно срока, за който се прилага ПАМ и на свой ред препятстващо и
съдебната проверка за съответствие на акта с целта на закона, предопределя
същата да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид
изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски,
направено своевременно, придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК, е
основателно. Ответната страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
за прекомерност. Във връзка с изложеното, ответникът, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в
размер на 510 (петстотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева платена
държавна такса за образуване на производството и 500 (петстотин) лева, платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.08.2022 г.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0328-000021 от
30.07.2022 г., издадена от С.Ч.К.на длъжност „полицай“ в Районно управление –
Радомир към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, оправомощен със заповед №
313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник, с която на основание
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата, спрямо К.Л.Р., в
качеството му на собственик на моторно превозно средство, е приложена ПАМ –
прекратяване на регистрацията на МПС, за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една)
година, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните
работи – Перник, с административен адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1,
да заплати на К.Л.Р., ЕГН **********, адрес: ***, съдебни разноски в размер на
510.00 лв. (петстотин и десет лева).
На
основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/