О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на дванадесети ноември през двехиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. С-я ИВАН СТОЙНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
ч.гр.дело №
1890 по описа за 2019 год.,
взе
предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба на „Инвест Билд -2003“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление село Близнаци, община Аврен, област Варна, срещу определение №11129/27.08.2019г. по гр.д. № 11001/19г. по описа на
ВРС, ХХІ-ви с-в, с което е прекратено производството, образувано по искова
молба от „Инвест Билд -2003“ ЕООД, срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик № 258, ВАРНА ТАУРС – Г, за приемане за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумата от 13 137,00 лева, начислена
ел.енергия за периода 02.06.2017г. - 01.06.2018г.
В жалбата се излага, че определението е неправилно, тъй като ВРС е направил
незаконосъобразен извод, че ищецът няма
качеството потребител по смисъла на §13 т.1 ЗМТА и поради наличието на
арбитражно споразумение, обективирано в констативен протокол от 05.08.2015г., е
приел, че делото следва да се разгледа
от арбитраж. Твърди се, че не е дадена възможност на ищеца за становище по
направеното възражение за неподведомственост. Сочи, че не е тълкувано
приложеното арбитражно споразумение, което ако беше сторено, ВРС би направил
извод за недействителност на арбитражната клауза поради сключването й по
принуда, осъществена от дружеството монополист.
Твърди, че е налице липса на представителна власт по отношение на
ответното дружество, тъй като неговите пълномощници не са разполагали с
представителна власт да сключват арбитражно споразумение. Моли определението да
бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната
жалба „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД. Същият оспорва жалбата и излага, че е
неоснователно. Твърди, че арбитражното споразумение не е недействително, тъй
като е подписано без забележки от ищеца, т.е. няма данни за принуда. От друга
страна, сочи, че не е основание да се приеме нищожност поради липса на
представителна власт за служители от дружеството, подписали арбитражното
споразумение.
Жалбата
е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.275 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съобразно чл. 15 ал.2 ГПК акт.
Поради
изложеното и жалбата е допустима, а по същество неоснователна, поради следното:
Производството по гр.д. №
11001/19г. е образувано по предявен от „Инвест Билд-2003“ отрицателен
установителен иск срещу „Енерго-Про продажби“ АД. Ищецът сочи, че е клиент на ответното дружество и заплаща редовно
консумираната от него ел.енергия. Сочи се ,че на 28.06.2019 г. е съставен Констативен протокол, с който на ищцовото
дружество е начислена допълнителна сума за плащане за определена по едностранна
корекционна процедура стойност за еленергия. По допълнително
издадената фактура от 28.06.2019г. е определено, че за периода от 02.06.2017г.
до 01.06.2018г. ищецът дължи сумата от 13 137 лв. Оспорва се дължимостта
на посочената сума по подробно развити в исковата молба доводи.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, който намира предявения иск за недопустим,
тъй като не е спазена подведомствеността. Сочи, че в
констативен протокол от 05.08.2015г. е включена арбитражна клауза, с която
ищецът се е съгласил при възникване на спор между
страните,същият спор да бъде решен от АРБИТРАЖЕН СЪД ВАРНА, при сдружение „ППМ„. Твърди се, че протоколът е подписан от ищеца. Последният не се явява
потребител, тъй като е юридическо лице. Ето защо, при
твърдения за наличие на арбитражна клауза по см. на чл.7 ал.2 ЗМТА, така
повдигнатия спор, според ответната страна, бил подведомствен на АРБИТРАЖЕН СЪД
- ВАРНА, поради което ответната страна желае
РС Варна,на осн. чл. 8 , ал.1
ЗМТА във вр. с чл. 19, ал.1 ГПК да прекрати производството по делото.
С атакуваното определение
ВРС уважил възражението за неподведомственост и прекратил производството.
Настоящият състав намира
определението за законосъобразно.
Нормата на чл.19 ал.1 ГПК
предвижда, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен
от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор,
по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Цитираният №13 т.1 от ДР към ЗЗП предвижда, че "Потребител" е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. От тълкуването на
цитираната правна норма се налага извода, че определящо в случая е не
качеството „физическо лице“, а целта, за която се придобива стоката или
услугата. Така цитираната тълкувателна разпоредба предвижда, че са налице две
хипотези, в които едно лице има качеството потребител- в единият случай визира
само физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Във втория
случай, именно за да не остане всякакво съмнение при тълкуването, се предвижда,
че това може да е търговец, макар и по смисъла на чл.56 и сл. ТЗ, който макар и
да е страна по договор, действа извън рамките на своята търговска дейност. По аргумент на противното следва да се
направи извода, че нямат качеството потребител лицата, независимо от
обстоятелството дали същите са физически или юридически, ако те придобиват
стоката или ползват услугата именно с оглед реализиране на търговска или
професионална дейност. Следователно и ако едно физическо лице, което макар и да
е сключило договора като такова, използва стоката или услугата с оглед
осъществяване на търговска дейност, то същото няма качеството потребител по
смисъла на §13 т.1 ЗЗП. Респективно, нормата на чл.19 ал.1 ГПК не намира
приложение и арбитражната клауза е допустима. От друга страна, съгласно § 1, т.
41 б ДР ЗЕ „потребител на енергийна услуга" би могъл да бъде както краен
клиент по смисъла на § 1, т. 27г ДР ЗЕ (клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване), така и ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Предвид изложеното, понятието „потребител на енергийна услуга" по
смисъла на § 1, т. 41 б ДР ЗЕ не е идентично с понятието „потребител" по
смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, поради което забраната, въведена в чл. 19, ал. 1 ГПК, би била приложима по отношение на потребител на енергийна услуга само ако
този потребител е физическо лице, купуващо електрическа енергия или природен
газ за собствено ползване, а не във връзка със своята търговска или
професионална дейност. В тази хипотеза уговорена между потребителя и доставчика
на енергийна услуга арбитражна клауза би била недействителна на основание чл.
3, ал. 4 ЗЗП.
В рамките на настоящото производство безспорно се установява, че ищецът е
търговско дружество, осъществяващо търговска дейност в присъединения обект,
представляващ и седалище и адрес на управление. Именно поради качеството
„търговец“ на ищеца същият няма качеството "потребител" по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Доколкото предявеният иск е по спор имащ за предмет
недължимост на парична сума, като цена на ел. енергия за конкретен период,
извън изключенията на чл. 19, ал. 1 от ГПК; налице е обвързващо страните
уговорено арбитражно споразумение и позоваването на него от ответника в срока
за отговор на исковата молба, то са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 от
ЗМТА за прекратяване на производството по делото.
Неоснователен е доводът в
частната жалба, че текстът на арбитражното споразумение, обективиран в искането,
е едностранно наложен от ответника, без да е договарян между страните, поради
което не съставлява договор. На първо място страните по споразумението са
търговци. Действително арбитражното споразумение е включено в съдържанието на
искане като уговорка от типов характер, но същото е подписано от страните, а
формалната доказателствена сила на документа не е оспорена от потребителя на
ел. енергия. Констативният протокол №11142072 от 05.08.2015г. е подписан лично
от управителя на ищцовото дружество без забележки. Няма данни за предприети
против волята му принудителни действия. Арбитражната клауза е приета и
договорена между двете дружества, поради което и намира приложение.
Неоснователно е и второто
наведено възражение за нищожност на арбитражната клауза поради липса на
представителна власт за сключването й по отношение на служителите на ответното
дружество. Възражението е такова по смисъла на чл. 40 вр. чл.26 ал.2 ЗЗД. Съобразно цитираната норма, договор, сключен от лице,
действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на
висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Изрично обаче Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК постанови, че при липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на
което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В случая с
фактически действия, а именно упражняването на процесуално право да направи
възражение за неподведомственост, ответникът е потвърдил извършените действия,
а именно сключване на арбитражното споразумение. Ищецът не е легитимиран да
направи възражение по чл.40 ЗЗД и да се позове на недействителност на клаузата
поради липса на представителна власт за ответната страна. Възражението е
неоснователно.
По изложените съображения съставът приема, че приложение намира
разпоредбата на чл.8 ал.1 ЗМТА, която предвижда, че съдът, пред който е
предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати
делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба.
Възражението за наличие на арбитражно споразумение е направено в срока за
отговор от ответника и доколкото същото е основателно, ВРС законосъобразно е
прекратил производството по предявения от „Инвест Билд-2003“ ЕООД отрицателен установителен
иск. Определението следва да бъде потвърдено.
Направеното искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна
следва да бъде уважено, като въззивникът бъде осъден да заплати сума в размер
на 372 лв.- направени разноски пред настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №11129/27.08.2019г. по гр.д. №
11001/19г. по описа на ВРС, ХХІ-ви с-в.
ОСЪЖДА „Инвест Билд -2003“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление село Близнаци, община Аврен, област Варна, да заплати на "Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК103533691, сума в размер на 372 /триста
седемдесет и два лева/, представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението до страните пред ВАпС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.