№ 3258
гр. С., 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110151990 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл.59 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу П. Т. Т., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к.Д., бл., вх., ет., ап., в обстоятелствената част на която
се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника за заплащане на главница в размер на 3 298,81 лв. /три хиляди двеста
деветдесет и осем лева и 81 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
24.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
14.06.2021 г. в размер на 411,42 лв. /четиристотин и единадесет лева и 42 стотинки/, сума в
размер на 29,05 лв. /двадесет и девет лева и 05 стотинки/, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва върху тази сума от 24.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
14.06.2021 г. в размер на 5,48 лв. /пет лева и 48 стотинки/. По така подаденото заявление
било образувано ч.гр.дело № 36828/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От П. Т. Т. а е подадено възражение,
поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата
молба е подадена в срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж. к. Д., бл., вх., ет., ап., аб. № 129779
е потребявал топлинна енергия за посочения период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., която
не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните,
1
че същия дължи посочените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът П. Т. Т., с който
исковите претенции се оспорват по основание и размер. На първо място се сочи
нередовност на исковата молба, като се поддържа, че е подадена от лице без представителна
власт. Твърди се, че в имота не са монтирани топлоизмерващи уреди, демонтиран е
отоплителния уред в банята и на практика се отоплявали само две стаи, които не
съответствали на приетия от ищеца отопляем обем от 108куб.м. Сочи се, че дяловото
разпределение е изцяло произволно. Излагат се подробни доводи за нарушения на
методиката на Наредба 16-344.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „ф-ма“ ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
2
правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба, ищецът претендира, П. Т. Т. да е собственик на имота за
процесния период, поради което се явяват потребители на ТЕ. Наличието на облигационна
връзка не се оспорва от ответника, като не е направено възражение за недоказаност
наличието на право на собственост или друго вещно право в патримониума на П. Т. Т. по
отношение на процесния имот. С оглед на изложеното ответникът се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и между него и ищеца е
възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, сключен при Общи условия, за описания по – горе имот, за периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2020 г.
Придобитото веднъж качество на потребител на ТЕ законът не свързва със срок и не
го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания /формални или не/ за
пораждане на търговски отношения с нови потребители на ТЕ и загубването на това
качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други
законоустановени факти, прекратяващи облигационни отношения. Доколкото между
страните няма данни да е сключен индивидуален писмен договор уреждащ техните
отношения, то като съдържание на съществуващото между тях отношение следва да се
считат, посочените в закона -ЗЕ и в общите условия, против които потребителя не е
възразил по смисъла на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, права и задължения на страните. Дружеството -
ищец има задължение да доставя ТЕ, а ответникът има задължение да заплаща реално
доставената му ТЕ. Законът облича фактическите отношения по потреблението на ТЕ в
договорна форма, като приема, че ако физическо лице ползва ТЕ за битови нужди, а
топлофикационното дружество му доставя такава ТЕ, то между тези страни съществува
договорна връзка, неформална, със съдържание посочено в закона и в ОУ, против които
настоящия потребител не е възразил.
Съответствието на разпоредбите, касаещи налагането на административния елемент
на регулиране на отношенията с потребителите е било предмет на решения на Съда на ЕС, с
които е прието, че такъв тип регламентация е допустим. Съгласно Решение на Съда
(четвърти състав) от 5 декември 2019 година по съединени дела С-708/17 и С-725/17 1) Член
27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011
3
година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във
връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци
към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета,
Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и
Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за
нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. 2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на
Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на
директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че
в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната
инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент.
Следователно възраженията на ответника за несъответствие на разпоредбите на ЗЕ,
уреждащи отношенията между Топлофикационното дружество и потребителя, с
европейското право се явяват неоснователни.
От представен Протокол от Общо Събрание на собствениците на етажна собственост
на адрес: гр.С., ж.к.Д., бл., вх., се установява, че П. Т. Т. е изразил съгласие за сключване на
договор с „ф-ма“ ЕООД, като в списъка на присъствалите етажни собственици, за ответника
е записано, че има в имота си два радиатора. Договор с „ф-ма“ ЕООД от 08.08.2002г. също е
представен по делото. Действително срок на договора между ЕС и топлинния счетоводител
е изтекъл, но следва да се отбележи, че съществуването или несъществуването на
договорните отношения между потребителя на ТЕ и топлинния счетоводител не се отразява
на законосъобразното извършване на дяловото разпределение. Независимо от това, следва
да се отбележи, че страните по договора са изпълнявали поетите по него права и
задължения, като потребителите са допускали представителите на „ф-ма“ ЕООД да
извършват отчет, което се установява от двата представени формуляра за Главен отчет,
които са подписани от потребител на адреса, а ФДР е извършвала дяловото разпределение
на ТЕ на адреса, с което фактически страните потвърждават обвързваността си от договора
за топлинно счетоводство.
4
Представена е Молба-декларация от 04.01.1996г., с която П. Т. Т.е поискал да му бъде
открита партида на адрес: гр.С., ж.к.Д., бл., вх., ет., ап., като е декларирал, че семейството
му се състои само от едно лице и е поискал да заплаща топла вода по показанията на един
водомер. От двата главни отчета е видно, че водомер е отчитан, като в този за отоплителен
сезон от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. е записано, че водомера е за смяна.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза. От
заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26
юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга
периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен
период след процесния.
Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия
за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма“ ЕООД, като за абоната се изчислява ТЕ
за отопление на имот с два радиатора без уреди за дялово разпределение. Установено е и, че
за абоната се начислява ТЕ за битово горещо водоснабдяване на база два броя лица по 140л.
дневен разход за 1 брой ползвател. От вещото лице е извършена примерна проверка на ТЕ,
разпределена през периода 11.2018г.-04.2019г. за отоплителните тела без уреди за
разпределение, съгласно методика на Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, като не е установено разминаване между резултатите, получени от
вещото лице и данните от изравнителни сметки. Установено е и, че разпределението на ТЕ
за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост, описана в Приложение към чл.61,
ал.1, т.6.1.1 на Наредбата за топлоснабдяването, като е проверена правилността на
изчисляването и не са установени отклонения. Заключено е, че дяловото разпределение е в
съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди
за сградата и имота.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. общо
начислената ТЕ за имота е в размер на 3303,18лв., от която 1519,11лв. за отопление на имот
и сградна инсталация и 1784,07лв. за битово горещо водоснабдяване. Установено е, че
изравнителната сума за процесния период е -73,47лв. за получаване, т.е. сумата следва да се
извади от сумата, получена по фактури за отопление. За определяне размера на дължимата
цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ е видно, че не се установяват
5
извършени плащания за погасяване на задължения за периода. Установено е, че общия
размер на неплатените суми за процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. е
3258,79лв., като от тях за топлинна ененргия 3229,74лв. и за услугата дялово разпределение
на топлинна енергия 29,05лв.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на
доставената до абонатната станция на сградата - ЕС- топлинна енергия. Доколкото тази цена
подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага
утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между
собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл
всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от
общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово
разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа
на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената ТЕ до АС се осъществява
посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение- посредством
индивидуални разпределители или топломери и водомери. Съобразно закона на
разпределение подлежи подадената ТЕ, след приспадане на технологичните разходи, като
остатъка се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на
имот се сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация,
ТЕ за отопление на общите части. Ако в сградата е въведена система за дялово
разпределение, а потребител на ТЕ няма монтирани индивидуални разпределители
разпределението се извършва съобразно чл. 144, ал.6 от ЗЕ - на максимална мощност върху
целия отопляем обем по проект. По делото безспорно е установено, че П. Т. Т. не е
изпълнил вмененото му задължение за поставяне на индивидуални разпределители, поради
което и следва да понесе разходи за ТЕ за имота на база пълна мощност на отоплителните
уреди за целия отопляем обем на имота по проект. От СТЕ се установява, че сумата за ТЕ за
отопление на имота и сградна инсталация е правилно начислена и в съответствие с
действащата нормативна уредба, поради което следва да се приеме, че сумата от 1519,11лв.,
6
начислена по фактури е дължима. Доколкото има сума за връщане от изравнителни сметки,
настоящия състав намира, че сумата от 1519,11лв. следва да бъде намалена със сумата
73,47лв. и да се дължи сума за потребена ТЕ за отопление на имот и сградна инсталация за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 1445,64лв.
По отношение на сумата за битово горещо водоснабдяване в размер на 1784,07лв.
настоящия състав намира, че е начислена без валидно основание. Видно от СТЕ за абоната
се начислява ТЕ за битово горещо водоснабдяване на база два броя лица по 140л. дневен
разход за 1 брой ползвател. От Молба –декларация за разкриване на партида обаче се
установява, че в имота е деклариран един потребител, който желае да заплаща ТЕ за БГВ по
данните от водомер. От представените два формуляра за Главен отчет се установява, че в
имота има монтиран водомер, който е отчитан и в двата периода, като във втория е
отбелязано, че водомера е за смяна. При наличие на водомер, изрично изявление на
потребителя, че желае да заплаща потреблението по отчет на водомер и липса на
доказателства в имота да се намира повече от един потребител е неясно защо от „ф-ма“ ЕАД
е приела, че следва да се заплаща БГВ на база и то за две лица. Не са ангажирани
доказателства от ищеца водомера в имота да е бил негодно СТИ, нито за последващо
изразено желание от ответника за изменение на първоначално заявения ред за заплащане на
ТЕ за БГВ. Поради липса на доказателства сочещи на основателност на приетото
разпределение на ТЕ за БГВ, този иск следва да се отхвърли и да се приеме за установено, че
сумата от 1784,07лв. за цена на потребена ТЕ за БГВ за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г.е недължима поради липса на основание за начисляването й.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ следва да се уважи до размера на сумата 1445,64лв.
Върху главницата от 1445,64лв. се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК–
24.06.2021г. до плащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За част от периода на претенцията са били приложими Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С., одобрени с Решение N
OУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на
забавата в плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след
01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С., одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
7
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
За задълженията след 12.08.2016г. обаче са приложими Общи условия, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “ф-ма” ЕАД и са
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.08.2016г. С оглед
приетия начин на заплащане на доставена ТЕ – по прогнозни сметки, по реално ежемесечно
отчитане и на равни месечни вноски и една изравнителна, в чл.32 от ОУ са приети и три
различни фактури, които се издават – съгласно ал.1 Месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. Съгласно чл.32, ал.2 и 3 от ОУ Месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от НТ, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33,
ал.1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Същия срок е предвиден за заплащане на задълженията и по фактурата за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, а съгласно ал.5 обезщетението се начислява от деня на забавата до момента
на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Следователно обезщетение за
забава се дължи само върху сумите по фактури за отчетено реално потребление и по
окончателната фактура за отчетния период. Не е предвидено обаче как тези фактури се
разгласяват, като от страна на ищеца не се твърди дерогиране на задължението за
публикуване на тези фактури. От страна на ищеца не е установено по делото публикуването
на фактурите или достигането им по някакъв начин до знанието напотребителя, поради
което и не може да се приеме, че същия е поставен в забава, поради което претенцията за
установяване дължимост на мораторна лихва следва да се отхвърли.
8
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, ксто редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. От представените от „ф-ма“ ЕООД дялови разпределения за
периода, се установява и, че услугата е извършена, като размера на претенцията не е
оспорен, поради което иска се явява основателен.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни ответникът да е поканен да заплати
сумата и да е поставен в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
9
ищеца разноски в производството съобразно уважената част от исковете в общ размер от
255,27лв. за заплатена държавна такса, депозити за работа на вещи лица и за
юрисконсултско възнаграждение /при приет минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ от 100лв./.
От ответника се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 600лв. От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност по реда на
чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се разгледа. Делото не се характеризира с правна и
фактическа сложност, доколкото множеството възражения са намерили своето място в
утвърдената практика по този тип дела, поради което възнаграждението следва да е в
минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Общата цена на исковете е 3744,76лв. и
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 492,13лв. Претендираното
възнаграждение от 600лв. е прекомерно и следва да се намали до посочения минимален
размер. Същото следва да се присъди в размер съразмерен на отхвърлената част от исковете
– 301,88лв.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 36828/2021г. по описа на СРС, 25 състав:
С оглед частичното уважаване на исковете, присъдените разноски за заплатена
държавна такса следва да се намалят до размер на 25лв., а присъденото юрисконсултско
възнаграждение до 19,69лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 и чл.422, ал.1 ГПК, предявени от “ф-ма” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. “Я” № *, против П. Т. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к.Д.,
бл., вх., ет., ап., че П. Т. Т. ДЪЛЖИ на “ф-ма” ЕАД сумата 1445,64лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.,
както и дължи сума в размер на 29,05 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
върху сумите от 24.06.2021г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 36828/2021г. по описа на СРС, 25 състав,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимост на главница за сумата над
1445,64лв. до пълния предявен размер от 3 298,81 лв., претенцията за установяване на
дължимост на мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 14.06.2021 г. в размер на
411,42 лв. и претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 5,48 лв. за периода от
01.07.2018г. до 14.06.2021 г.
ОСЪЖДА П. Т. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к.Д., бл., вх., ет., ап. да
заплати в полза на „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я” №*
10
направените по ч.гр.дело № 36828/2021г. по описа на СРС, 25 състав разноски в размер на
25лв. за заплатена държавна такса и 19,69лв. юрисконсултско възнаграждение, както и на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК разноски в исковото производство съобразно уважената част
от исковете в размер на 255,27лв.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я” №* да
заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на П. Т. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к.Д.,
бл., вх., ет., ап. разноски в настоящето производство съразмерно на отхвърлената част от
исковете в размер на 301,88лв.
Решението е постановено при участието на „ф-ма“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11