Р Е Ш Е Н И Е
№156
гр.
Велико Търново, 26.09.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на шестнадесети септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
при секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела
Кърчева разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10169/2022
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Касаторът - Агенция
„Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление, гр. София, чрез юрисконсулт И.И.,
обжалва като неправилно Решение № 240 от 10.06.2022 година, постановено по АНД
№ 30/2022 година по описа на Великотърновският районен съд.
Оплакването е за
допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК. В касационната жалба се твърди, че районният съд неправилно е
преценил субективната страна на деянието, което е довело до нарушаване на
материалния закон. В тази връзка разпоредбите на чл.6, чл.7 и чл.28 от ЗАНН,
както и на чл.11 от НК били приложени неправилно. Съдът неправилно приел, че
липсват доказателства за вина като субективен елемент на деянието. По тези съображения се претендира отмяна на
решението на районния съд и разноски за производството за юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си
представител, поддържа касационната жалба.
Ответникът по
касация, Л.Г.Р., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като
неоснователна. Изтъква, че безспорно е постъпило плащане на винетна такса.
Налице е грешка при въвеждане на регистрационния номер на МПС, но грешката не е
допусната от лицето, което е собственик, а от трето лице - служител при ОМВ
България. Насочва вниманието на съда и върху обстоятелството, че разпоредбата
на чл. 189з от ЗДвП е влязла в сила от 23.12.2021 г., т.е. след осъществяване
на деянието (25.03.2021 г.). Според чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му. Моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира
разноски за производството по представен списък.
Прокурорът дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да се
остави в сила.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно
чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
С обжалваното
решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразен електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ гр. София, с който за нарушение на чл. 139, ал.5 и ал.6, вр. с
чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179,
ал. 3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП на Л.Г.Р. *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
За да постанови този
резултат ВТРС е приел, че електронния фиш е издаден за нарушение, изразяващо се
в това, че на 25.03.2021г. в 11:17 часа в обхвата на платената пътна мрежа е
установено движение на ППС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. номер А
5223 МХ, за което според данните от
електронната система на АПИ не е заплатена винетна такса. Нарушението е
установено в отсъствие на нарушителя, с устройство № 40291, представляващо
елемент от електронна система за събиране на пътни такси, намиращо се на път I-4, при км. 133+194. В запис за нарушение в системата е отразено, че
„няма валидна винетка“. Към отговорност е привлечен собственикът на автомобила.
В хода на съдебното
следствие РС установил, че е заплатена винетна такса от 97 лв., категория К3 за
ППС с рег. номер А 5223 МК валидна от дата 24.04.2020 г. до 23.04.2021 г.
Според поръчкат аза електронна винетка на л. 10, водачът правилно е декларирал
регистрационния номер на ППС, но според разписката за е-винетка /л. 11/
служителят в бензиностанцията на ОМВ България е въвел погрешно последната буква
от номера – вместо Х е К. Установена е техническа грешка, допусната от трето
лице, което не е нито водач, нито собственик.
От правна страна
ВТРС е приел, че фактическият състав на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, във вр. с
чл.139, ал.6 от ЗДвП изисква субектът на нарушението съзнателно да не е
заплатил винетната такса и въпреки това да се е движел по път в обхвата на
платената пътна мрежа. Направил е извод, че такова поведение не е доказано. От обективна страна има заплатена
винетна такса и правилно декларирани данни за ППС. РС приел, че не може да се
вмени във вина на собственика, допусната от служителя на ОМВ грешка, поради
което деянието не е извършено виновно, а следва субсидиарно да се приложи чл.14
от НК. Защото деецът не е знаел действителните обстоятелства, принадлежащи към
състава на нарушението, което е основание за освобождаване от АНО.При така
установените факти и изложени мотиви, ВТРС е направил извод, в условията на
евентуалност, за приложението на чл.28
от ЗАНН.
Така постановеното
решение е правилно.
В конкретния случай
по категоричен начин е установено, че от страна на собственика е заплатена
дължимата винетна такса, което се установява от приложената по делото квитанция
при правилно посочен и деклариран рег. номер на МПС. Видно е предвид
фактическият състав на санкционната правна норма на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, че
елемент на деянието от обективна страна не е осъществен, защото таксата, в
дължимия размер с оглед категорията на МПС, е постъпила по сметка на АПИ.
Задълженията, закрепени в нормата на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП – относно
размера и плащането на таксата са изпълнени. Грешката в последната буква от
номера на МПС, допусната при ОМВ в случая не заличава факта на извършеното
плащане. Действително по времето на заснемане на МПС от камерите на АПИ, в чл. 5, ал. 3 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние е посочено, че отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на
собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се
счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
В случая обаче собственикът е декларирал коректно посочените данни, т.е. не е
налице презумпционната предпоставка на тази норма /закрепена понастоящем в чл.
10а, ал.3а от ЗП с известни разлики в съдържанието/. Поради това не може да се приеме за осъществен
презюмирания факт, че не е платена винетната такса. А ако се допусне обратното,
то пък следва извод, че доказателствата по делото оборват презумцията за липса на плащане. Следва да се изтъкне и
това, че презумпцията за липсващо плащане по посочената норма на Наредбата, за
целите на гражданския оборот, не е и не може да бъде презумпция за осъществено
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Става въпрос за норми уреждащи санкция и
разширителното им тълкуване, включително прилагане на тази презумпция като
белег за осъществено деяние е недопустимо. Аргументите за това са следните:
Дори и хипотетичното
допускане, че извършеното плащане на винетна такса не следва да бъде зачетено и
от обективна страна е налице деяние - движение на автомобил по платената пътна
мрежа без заплатена винетна такса, за което се следва санкция по нормата на чл.
179, ал. 3 от ЗДВП, то следва да се констатира дали е налице субективно
отношение на дееца към самото деяние и последиците от него, т.е. виновно ли е
извършено същото. Относно субективната страна на деянието безспорно правилни са
изводите на РС, че всяка форма на вина е изключена. При наличните доказателства
са установени факти, които сочат непротиворечиво, че всъщност е налице случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН. Това
обстоятелство изключва непредпазливата форма на вина, защото собственикът на
МПС е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и въпреки
това са настъпили общественоопасни последици. При това положение той не следва
да носи отговорност. Грешката, допусната от служителя на ОМВ не е елемент на
това деяние и не може да се вмени във
вина на Л.Р.. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, АНО е лична. В случая от гледна
точка на наказателното право, Р. е изпълнила законовите предписания по чл. 139,
ал. 5 и 6 от ЗДВП.
Предвид горното,
което сочи наличието на предпоставки за освобождаване от отговорност в
хипотезата на чл.15 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН, то АСВТ намира, че не следва да
се обсъжда евентуално прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Следва решението да
бъде оставено в сила.
При този изход на
спора, на основание чл.63д от ЗАНН, в полза на ответника по касация следва да
се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лв. Сумата на адвокатското възнаграждение е в предвидения
минимален размер от 300,00 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 във
връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това възражението за
прекомерност е неоснователно.
Водим от горното
Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 240 от 10.06.2022 година,
постановено по АНД № 30/2022 година по описа на Великотърновският районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да
заплати на Л.Г.Р., ЕГН ********** разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.