Решение по дело №176/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, подадена от Агенция за държавна финансова инспекция София, чрез процесуален представител, против решение № 83/13.07.2020 г. по АНД № 13/2020 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 11-01-402/10.12.2019 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София (АДФИ), с което на Б.С.Н., в качеството му на кмет на община Белоградчик, за нарушение на чл.128, ал.2 от ЗПФ, във връзка с чл.94, ал.3, т.1, във връзка с чл.7, ал.5, във връзка с §.2 от ДР на ЗПФ, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на БРС е незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено решението на БРС, като бъде потвърдено НП.

Ответната по касационната жалба страна оспорва жалбата, като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

Административен съд Видин, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните, както и посочените касационни основания в жалбата, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за оспорване, от процесуално легитимиран субект, участник в административнонаказателното производство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е неоснователна.

Обстоятелствата, установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административния съд.

Безспорно се установява, че след извършена проверка от органите на АДФИ било констатирано, че през календарната 2018 г. ответникът, в качеството си на кмет на община Белоградчик и първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на чл.11, ал.3 от ЗПФ, който организира и ръководи съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на бюджета на общината по смисъла на чл.7, ал.5 от ЗПФ е поел задължения за разходи на община Белоградчик в общ размер на 2220964 лева, въпреки че към 31.12.2017 г. общината не е привела показателя за задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл.94, ал.3, т.1 от ЗПФ.

С оглед направената констатация св. С.съставил АУАН от 03.07.2019 г. Във връзка със съставения акт директорът на АДФИ изготвил процесното НП, с което на ответника по касация било наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, Районен съд Белоградчик приел, че наказващият орган е повдигнал некоректно обвинение към ответника по касация, за поемане и натрупване на нови задължения за разходи, което не е съставомерен елемент от процесното деяние по чл.128, ал.2 от ЗПФ. Според състава на БРС цитираната разпоредба визира забрана за поемане на ангажименти за разходи, а не направа на нови разходи. Приел още, че в хода на административнонаказателното производство не били събирани доказателства за поемане през 2018 г. ангажименти за разходи.

Административен съд Видин споделя постановения от БРС решение като правен резултат, но намира, че изложените мотиви следва да бъдат коригирани в следния смисъл: основателно е възражението на касатора, че направеният извод от първоинстанционния съд за неправилно приложение на санкционната материалноправна разпоредба – чл.128, ал.2 от ЗПФ, е необоснован и не почива на относимата към казуса правна уредба. Действително чл.128, ал.2 от ЗПФ не допуска поемането на ангажименти за разходи от кметовете на общини, ако общината не е привела показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл.94, ал.3, т.1 и т.2 от ЗПФ. Дефиницията на понятието „ поети ангажименти за разходи” е дадена с §.1, т.27 от ДР на ЗПФ, като същите представляват клаузи на договори, разпоредби на нормативни и административни актове, съдебни и арбитражни решения, които обвързват бюджетните организации с бъдещи плащания за разходи и/или нови задължения за разходи с определима стойност, с изключение на: разходите за персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и общините дълг), както и разходите за данъци и други публични държавни и общински вземания. Следователно в понятието „поети ангажименти за разходи” се включват както „задълженията за разходи” (по смисъла на §.1, т.16 от ДР на ЗПФ), така и „новите задължения за разходи” (по смисъла на §.1, т.22 от ДР на ЗПФ) и относимото материално право е приложено коректно.

В хода на производството обаче е допуснато друго нарушение, което обуславя отмяната на процесното НП, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до съществено нарушаване на процесуалните права на уличения, в това число да разбере в какво конкретно деяние е обвинен и въз основа на какви доказателства (чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН).

Постановената забрана за поемане на задължения за разходи в чл.128, ал.2 от ЗПФ не е абсолютна, тъй като от нея са предвидени редица изключения. Цитираният по-горе §.1, т.27 от ДР на ЗПФ предвижда възможност да се поемат задължения за следните плащания: разходи за персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и общините дълг), както и разходи за данъци и други публични държавни и общински вземания. В този смисъл от преписката, акта и постановлението не става ясно каква част от поетите от ответника задължения за разходи представляват допустими от закона изключения, тъй като навсякъде сумата е определена глобално, в „общ” размер. При това положение за уличения като нарушител не става ясно каква част от поетите през 2018 г. задължения са съставомерни по смисъла на чл.128, ал.2 от ЗПФ, респективно каква част са несъставомерни, като разходи, изрично изключени от въведената нормативна забрана чрез изключението, предвидено в §.1, т.27 от ДР на ЗПФ, за което кметът на общината не следва да носи административнонаказателна отговорност. Неправилната индивидуализация на състава на извършеното нарушение в АУАН и НП съгласно изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН представлява процесуално нарушение, препятстващо упражняването в пълнота на правото на защита на нарушителя и е самостоятелно основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

В този смисъл районният съд правилно е приел като правен резултат, че НП е незаконосъобразно и го е отменил.

При това положение и с оглед горните съображения, Административен съд Видин намира, че решението на БРС е валидно, допустимо, обосновано и правилно като краен резултат, и следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, Административен съд Видин, първи административнонаказателен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83/13.07.2020 г., постановено по АНД № 13/2020 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е отменено НП № 11-01-402/10.12.2019 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                      2.