П Р О Т О К О Л
20.06.2017 год., гр. Тутракан,
Районен съд, наказателен състав,
на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:
Председател: СПАС СТЕФАНОВ
Секретар: Людмила Петрова
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от съдията
АНД № 256 по описа за 2018 год.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Нарушител Г.В.Р. - осигурен от актосъставителя, явява се лично.
Свидетел С.Г.Х. – явява се лично, осигурен от актосъставителя.
Свидетел И.С.П. - явява се лично, осигурен от актосъставителя.
Районна прокуратура гр. Тутракан - редовно призована, не се явява представител.
По хода на делото
Наруш. Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след като изслуша изразеното
становище, предвид редовното призоваване на РП Тутракан, счита, че липсват
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът снема самоличността на свидетелите:
С.Г.Х. – на *** г., роден на *** ***, ***, ЕГН: **********;
И.С.П. – на *** г., роден на *** ***, ***, ***, ЕГН: **********.
Съдът предупреждава свидетелите за наказателната отговорност, която носят по смисъла на чл. 290 от НК. Същите обещават да говорят истината, след което съдът отстранява св. П. от залата и пристъпва към разпит на свидетеля
С.Г.Х.: Знам защо съм в залата. Не вчера, оня ден излизам с личния си автомобил в парк „Христо Ботев” да си разходя сина ми и дъщеря ми. Прибирам се у дома. Паркирам личния си автомобил пред дома ми на ***. Синът ми слезе. Тръгва отсреща в съседа да играе с неговия син. Той като тръгна виждам един автомобил, зелен, „Хонда” идва с висока скорост от ул. „Тинтява” към ул. „***”. Взех малкия и го изхвърлих на една страна да не го блъсне, защото беше с много висока скорост. Махнах с ръка да спре и да го питам каква е причината за това каране. Едва спря до мен, без малко да ме блъсне. Отидох до шофьора, който управляваше. Беше Г. и го питам каква е причината. Не му е за първи или за втори път с това каране. Той започна да ми се заканва „Какво искаш, да ти скачам ли?”. Взе бухалката и замахна ръка. Докато се разправяхме дойде съседа ми Владислав и му каза „Не се карайте, вземи и си тръгни!”. Той си запали колата и пак по същия начин, с бясна скорост, потегли и тръгна.
Отговори на поставените
от нарушителя въпроси: Срещу мен, който и да е, гледам да си спася детето. Ако
беше да ми удари детето, не знам какво щеше да стане. Ако съм го спрял да му
направя нещо, нямаше да му задавам въпроси. Спрях го като човек да му кажа, а
той с висок тон „Какво искаш, да ми скачаш ли? и взе бухалката. Желязото взех
като махна с бухалката. Ако беше ме ударил, аз исках да се защитя. Като излязох
на пътя, той нямаше
Отговори на поставените от съда въпроси: Аз му махам на Г. с ръка да спре и той на няма 2 метра от мен спря. Едва спря. Дори като извиках полицаите им казах как е спрял. Спирачният път беше даже към бордюра. Той спря, защото му махнах. Не съм му препречвал пътя. Когато го спрях и го попитах защо кара така силно, не сме се псували. Наоколо бяха В.Р.Ч., И.С.П. и след това дойде А.Г.А.. Като обясних, хората разбраха за какво става въпрос. Те като видяха него веднага разбраха за какво става въпрос. Хората се събраха когато се скарахме. Не сме се псували, не сме се обиждали взаимно. Аз повече няма да се карам с него, но той какво ще предприеме не знам.
Нарушителят: От 25 год. живея там, затова реших да реша проблема с думи. Нямам други въпроси.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля
И.С.П.: Знам защо съм в залата. Правех си колата отвън. По едно време видяхме момчето, беше засилен. С. го спря и го предупреди да кара по – бавно. Видях, че момчето изкара бухалка и каза „Търсиш си белята ли?”. След това си тръгна.
Отговори на
поставените от нарушителя въпроси. Аз тръгнах към тях и през това време Г.
тръгна. Видях Г. като изкара една дървена бухалка и каза „Търсиш си белята ли?”.
На
Отговори на
поставените от съда въпроси: С. спря Г., като застана на пътя срещу него,
препречи му пътя и го спря. Предупреди го да не кара силно. Викаше му по –
силничко, то се чува. Аз бях на
Нарушителят: Нямам други въпроси.
Съдът запитва нарушителя има ли други доказателствени искания.
Наруш. Р.: Нямам други искания.
Съдът, след като установи, че са извършени всички възможни, необходими и допустими следствени действия, обяви съдебното следствие за приключило и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Наруш. Р.: Искам да отбележа, че исках да избегна конфликта. Като видях, че ситуацията ескалира си тръгнах от там. Не смятам, че съм нарушил обществения ред.
Последна дума на наруш. Р.: Моля да ме признаете за невинен.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
В Районен съд – гр. Тутракан е постъпил акт по УБДХ, съставен на Г. В. Р., с ЕГН **********, с предложение за налагане на административно наказание, за това, че с поведението си той е извършил действия, представляващи нарушение на обществения ред и спокойствие, съгласно чл.1, ал.2 от УБДХ.
Нарушителят, редовно призован за съдебно заседание – явява се лично, без защитник;
Районна прокуратура – редовно уведомена – не се явява представител;
След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намери за изяснено от фактическа страна следното:
На 18.06.2018 г. св. С.Г.Х. се прибирал към дома си със своя син по ул.”***” в ***. Детето решило да отиде до съседната къща, когато св. Х. забелязал, че по улицата се движел автомобил с видимо висока скорост,несъобразена с обстановката на улицата. Уплашен, той издърпал сина си от улицата, като след това подал сигнал с ръкомахане, при което водача на автомобила спрял. Целта му била да направи забележка на водача за скоростта, с която минава по улицата, понеже там често имало деца. Автомобилът, с марка „Хонда”, зелен на цвят, бил управляван от нарушителя Г.Р.. В провелия се няколкоминутен словесен конфликт между св.Х. и водача Р., двамата си разменили няколко закани. Афектиран, Р. взел намиращата се в автомобила му дърва бухалка, която размахал заканително срещу св. Х.. Той от своя страна грабнал разположено в близост до него желязо, с идеята да се защити. Физически сблъсък не е последвал. От съседните къщи се събрали хора, които, заедно със св. Х., приканили нарушителя да напусне улицата и да съобразява скоростта, с която управлява автомобила си. След като Р. напуснал улицата с колата, св. Х. сигнализирал в РУ на МВР – гр. Тутракан за случилия се инцидент. На нарушителя за извършеното от нето деяние, бил съставен акт по смисъла на УБДХ.
От така описаната фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Правомощията на съда, съгласно разпоредбата на чл.6 от УБДХ, са свързани с това, да прецени извършено ли е деяние, представляващо дребно хулиганство, и ако е, да наложи съответното за това административно наказание.
Основният обективен признак, определящ деянието като дребно хулиганство, е неговата обществена опасност. Неизчерпателно законодателят е посочил в текста на чл.1, ал.2 от УБДХ кои действия следва да се възприемат от органите на реда при съставянето на акт по УБДХ, като водещи до нарушаване на обществения ред и спокойствие. Такива са непристойните прояви, изразяващи се в псувни, ругатни или други неприлични изрази, оскърбително отношение и държане към гражданите или органите на властта, скарвания, сбивания, или други подобни действия. Така, съдът кредитира събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания като логични, последователни и непротиворечащи си, по отношение на едно конкретно обстоятелство, а именно, че в създалата се конфликта обстановка от страна на нарушителя не са извършвани действия, по характер препокриващи се с тези, описани в чл.1, ал.2 от УБДХ. Всички свидетели с категоричност заявяват, че нито нарушителя Р., нито св. Х. са си разменяли псувни, обиди или са стигнали до физически сблъсък. Отбелязаната в акта закана на нарушителя – „Какво искаш, да те набия ли? Недей да се правиш, няма да оживееш.” която според актосъставителите е проява на дребно хулиганство, не следва да се квалифицира като такова, поради прекомерната си незначителност. От тук следва, че извършеното от нарушителя Р. не притежава задължителната за подобен род деяния обществена опасност, т.е. не съставлява административно нарушение по УБДХ.
Следващият важен белег, позволяващ квалифицирането на деянието като дребно хулиганство е извършването му на публично място и то пред повече хора. От показанията на свидетелите се изяснява, че всички те, с изключение на св. И.С.П. и св. П.Д.Л., не са били в непосредствена близост до въпросното място – на ул. „***. Когато видели, че Р. и св. Х. се скарали, те се отправили към тях с намерението да ги помирят. Следователно, към момента на конфликта на публичното място – улицата, са се намирали само нарушителят и св. Х.. По този начин не е изпълнено и второто обективно обстоятелство от състава на дребното хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, а именно – публичност, пред която се извършва деянието.
Обстоятелството, описано както от свидетелите, така и в съставения акт, че нарушителят е управлявал автомобила си с висока скорост в населено място, съдът не взе предвид като релевантно към конкретния случай. Безспорно е, че управлението на МПС със скорост над допустимата, съставлява административно нарушение. Редът за неговото установяване и наказване, обаче, е не този, предвиден в УБДХ, а разписаният в ЗДвП.
След като не се разкриха факти, които да определят поведението на нарушителя като дребно хулиганство, т.е. отсъстват обективните елементи на деянието, съдът изключи възможността той е да е действал виновно.
Водим от горното и на основание чл.6, ал.1, б. „в” от УБДХ, съдът:
Р Е Ш
И: № 96
ПРИЗНАВА наруш. Г.В.Р., роден на *** ***, ***, ***, ЕГН: **********, за НЕВИНОВЕН в това, че 18.06.2018 г., около 13:30 часа в гр. Тутракан, по ул. „***”, е допуснал проява на дребно хулиганство, поради което и на основание чл. 6, ал. 1, б „в” от УБДХ ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Силистра в срок от 24 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключва в 09:40 часа.
Съд. секретар: Районен съдия: