№ 2289
гр. Варна, 06.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ив.а Владова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500980 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с
вх. № 85363/14.11.2023 г. и уточняващи молби към нея с вх. № 94730/14.12.2023 г., вх. №
6508/25.01.2024 г. и вх. № 16652/28.02.2024 г., депозирани от Х. Т. Т. срещу Решение №
3381 от 20.10.2023 г., постановено по гр. д. № 17030/2022 г. по описа на ВРС, 26-ти състав, в
частта с която е осъден да заплати на Етажна собственост на жилищна сграда с
административен адрес: гр. Варна, ул. „..“ ..., представлявана от управителя В. С. С.,
следните суми: сумите от 60 лева, представляващи дължими месечни вноски за
възнаграждение на управител по чл. 38, ал. 2 от Правилника за вътрешния ред на ЕС с
административен адрес: гр. Варна, ул. „..“ ... за периода от 23.01.2020 г. до 31.12.2020 г., от
21.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и от 21.01.2022 г. до 23.12.2022 г., както и сумата от 1080 лева,
представляваща дължими месечни вноски за поддръжка и управление на общите части на
ЕС, съгласно решение на ОС на ЕС от 20.12.2021 г., във вр. с чл. 36 от Правилника за
вътрешния ред на ЕС с административен адрес: гр. Варна, ул. „..“ ..., ведно със законната
лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2022 г. до
окончателното им плащане, на основание чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС; е
осъден Х. Т. Т. да заплати на Етажна собственост на жилищна сграда с административен
адрес: гр. Варна, ул. „..“ ..., представлявана от управителя В. С. С., сумата от 12,04 лева,
представляваща законна лихва за периода от 01.01.2021 г. до 23.12.2022 г. върху главницата
от 60 лева за дължими месечни вноски за периода от 23.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и сумата
от 5,95 лева, представляваща законна лихва за периода от 01.01.2022 г. до 23.12.2022 г.
върху главницата от 60 лева за дължими месечни вноски за периода от 21.01.2021 г. до
31.12.2021 г., на основание чл. 86 от ЗЗД; е осъден Х. Т. Т. да заплати на Етажна
собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „..“ ...,
представлявана от управителя В. С. С., сумата от 359,84 лева, представляваща направени в
производството пред ВРС разноски.
В жалбата и уточнителните молби към нея се посочва, че в мотивите на
първоинстанционното решение са посочени единствено исканията на ищеца, без преценка
на приложените от последния писмени доказателства, без фактически и правни констатации
и изводи. Твърди се, че възраженията на ответника и представените, приети и приложени по
делото писмени доказателства не са обсъдени от фактическа и правна страна и
неоснователно са изключени от делото. Излага се още, че на 24.02.2016 г. с решение,
1
обективирано в учредителен протокол № 1/24.02.2016 г., от 35 етажни собственици, с
кворум и мнозинство 82,85 % ид. ч. от общите части, е учредена етажна собственост за
сграда, находяща се на адрес: гр. Варна, ул. „..“ № 1, вх. Б. За председател на УС на ЕС е
избран Х. Т. с управленски мандат до 20.02.2024 г. Посочва се,че с решения, обективирани в
протоколи от проведени общи събрания на ЕС за вх. Б последният е освободен от членски
внос по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Твърди се, че част от собствениците на имоти във вх. Б,
съдружници в „...“ ООД, по право членове в ЕС, притежаващи 17,7554 % ид. ч. от общите
части, са съставили Протокол от 14.12.2017 г., въз основа на който сключват Договор №
01/01.01.2018 г. Впоследствие тези лица са поставили съобщение 07.02.2018 г., с което
обявяват, че на 14.12.2017 г. са учредили ЕС и със същото канят всички съдружници на
ООД. Излага се, че този договор е нищожен, тъй като не са спазени разпоредбите на ЗУЕС.
Посочва се още, че от писмо с рег. № ...._001ПР от 14.01.2020 г. се установява, че вх. Б е
заменен с вх. А, като целта е да бъде заличена учредената ЕС във вх. Б. Предявен е и
насрещен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу В. С. С. за сумата от 9998,22 лв.,
представляваща неправомерно присвоена сума от Х. Т., както и за причинени на последния
имуществени вреди от осъществени от ответника по насрещния иск действия и бездействия,
с които е довел до невъзможност ищецът по насрещния иск да осъществява занятието си в
кабинет № 303, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. .. № 1, вх. Б, както и причинени вреди по
отношение на намиращата се в кабинета дентална техника и консумативи. Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
Направени са следните доказателствени искания:
Да бъдат приети следните писмени доказателства:
1. Протокол от 18.08.2017 г. на УС на ЕС на жилищна сграда с административен
адрес: гр. Варна, ул. „..“ № 1, вх. Б;
2. Протокол от 20.08.2017 г. за поставено съобщение за изготвен Протокол от
Председателя на УС на ЕС на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „..“
№ 1, вх. Б;
3. Жалба от Х. Т. Т. до Управителя на К. „...“ ООД – д-р .;
4. Отговор на жалба от 21.02.2018 г. от Управителя на „...“ ООД – д-р . до Х. Т. Т.;
5. Писмо с рег. № ...._001ПР от 14.01.2020 г. до И. Н. . и . А. И. във връзка със
заявление за актуализация на административен адрес;
6. 3 бр. снимков материал;
7. Покана за свикване на общо събрание на собствениците на ЕС;
8. Съобщение от УС и КС на ЕС, избрани на учредителното събрание на ЕС,
проведено на 14.12.2017 г.
Да бъдат приложени към делото на гр. д. № 4256/2019 г. по описа на ВРС, ГО, 40
състав; гр. д. № 2581/2020 г. по описа на ВРС, ГО, 17 състав и гр. д. № 7326/2020 г. по
описа на ВРС, ГО, 12 състав.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Етажна
собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „..“ ...,
представлявана от управителя В. С. С., чрез адв. П. Х., с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Посочва, че с влязло в сила решение по гр. д. №
2581/2020 г. по описа на ВРС е разрешен със СПН спорът за учредяването на отделна ЕС във
вход А на сградата на ул. „..“ № 1, като тази секция от сградата е с отделен вход и
функционира само като медицински комплекс. Поради изложеното, всички оспорвания в
жалбата на решение от 14.12.2017 г. на ОС на ЕС на цялата сграда са извън предмета на
делото, а освен това са преклудирани. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и
за присъждане на разноски за въззивното производство.
В срока за отговор на въззивната жалба е депозирана и насрещна въззивна жалба с вх.
2
№ 26100/29.03.2024 г., депозирана Етажна собственост на жилищна сграда с
административен адрес: гр. Варна, ул. „..“ ..., представлявана от управителя В. С. С., чрез
адв. П. Х., срещу Решение № 3381 от 20.10.2023 г., постановено по гр. д. № 17030/2022
г. по описа на ВРС, 26-ти състав, в частта с която е отхвърлен иска в частта за заплащане на
сумата от 1339,33 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл. 36 от Правилника
за вътрешния ред на ЕС с административен адрес гр. Варна, ул. „..“ ... за периода от
23.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и на сумата от 1266,84 лева, представляваща дължими месечни
вноски по чл. 36 от Правилника за вътрешния ред на ЕС с административен адрес гр. Варна,
ул. „..“ ... за периода от 21.01.2021 г. до 31.12.2021 г., както и в частта, с която като
отхвърлен иска за разликата над сумата от 12,04 лева за периода от 01.01.2021 г. до
23.12.2022 г. до предявения размер от 280,64 лева и за разликата над сумата от 5,95 лева за
периода от 01.01.2022 г. до 23.12.2022 г. до предявения размер от 131,58 лева.
В насрещната въззивна жалба се твърди, че ВРС е отхвърлил исковете за посочения
период преди промяната в Правилника на ЕС, като е приел, че не е доказан размерът на
направените разходи за ЕС. Посочва, че насрещната страна не е оспорила размера на
разходите, а единствено представителната власт на председателя на ЕС. Излага, че в доклада
по делото не са дадени указания, че не се сочат доказателства за размера на разходите, на
базата на които се формира размера на месечната вноска за поддръжка на общите части.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се и
разноски за двете инстанции.
Направено е доказателствено искане за назначаване на ССчЕ със задача вещото лице
като провери дали представените счетоводни справки са въз основа на осчетоводени
разходи и направи оглед на първичните счетоводни документи, да даде заключение
съобразно механизма на Правилника на ЕС дали размерът на претендираните месечни
вноски в исковата молба отговаря на размера на дължимите на база извършените разходи.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от Х. Т. Т., с който насрещната
въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Оспорва се представителната власт на адв.
П. Х.. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да
бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази постъпилите въззивна и насрещна въззивна жалба,
намира следното:
Жалбите са подадени в законоустановения срок, съдържат изискуемите по чл. 260 от
ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирани, поради
което са процесуално допустими. Подадени са от легитимирани страни срещу подлежащи на
обжалване актове.
Същите следва да бъдат приети за разглеждане и разгледани по същество.
По отношение на предявения от Х. Т. Т. насрещен иск, настоящият състав на ВОС
намира, че е настъпила преклузия за неговото предявяване, съгласно чл. 211, ал. 1 от ГПК,
според която разпоредба крайният срок е срокът за отговор на исковата молба. Видно от
материалите по гр. д. № 17030/2022 г. по описа на ВРС, такъв не е предявен от Х. Т. Т. в
законоустановения срок, поради което същият не подлежи на разглеждане от настоящата
инстанция.
По направените доказателствени искания, съдът намира следното:
По отношение на представените с въззивната жалба и уточнителните молби към нея
писмени доказателства от въззивника Х. Т. Т., съдът намира, че искането следва да бъде
оставено без уважение, доколкото е настъпила преклузия за събиране на тези доказателства.
Съгласно чл. 266 от ГПК, същите не са нови по смисъла на ал. 2, поради което не е
съществувала пречка да бъдат посочени и представени още в рамките на
първоинстанцинното производство.
С оглед направеното искане за прилагане към делото на гр. д. № 4256/2019 г. по
3
описа на ВРС, ГО, 40 състав; гр. д. № 2581/2020 г. по описа на ВРС, ГО, 17 състав и гр. д. №
7326/2020 г. по описа на ВРС, ГО, 12 състав, съдът намира, че същото следва да бъде
оставено без уважение, тъй като видно от материалите по гр. д. № 17030/2022 г. по описа на
ВРС, към делото са приложени решенията по посочените дела, като с протоколно
определение № 3285/15.06.2023 г. са изискани и приложени гр. д. № 2581/2020 г. по описа
на ВРС, ГО, 17 състав и гр. д. № 7326/2020 г. по описа на ВРС, ГО, 12 състав. Отделно от
горното, искането за прилагане на гр. д. № 4256/2019 г. по описа на ВРС, ГО, 40 състав, е
преклудирано, тъй като същото е следвало да бъде направено от въззивника още в
първоинстанционното производство. Наред с изложеното, на са и наведени твърдения,
обосноваващи връзката на исканото за прилагане дело с настоящото.
По отношение на отправеното искане от въззивника Етажна собственост на жилищна
сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „..“ ..., представлявана от управителя В. С. С.,
за назначаване на ССчЕ, съдът намира следното:
С изготвения по делото доклад, обективиран в Определение № 5479/09.05.2023 г. по
гр. д. № 17030/2022 г. по описа на ВРС, първоинстанционният съд е указал на ищеца, че
следва да установи „че за ответника е възникнало задължението да заплати сума за
поддръжка и управление, съобразно с неговата квота и за процесния период“, поради което
настоящият състав на ВОС намира, че са дадени конкретни указания на ищеца за
формулиране на исковата претенция и не е налице допуснато процесуално нарушение при
разпределението на доказателствената тежест. Доколкото обаче ВРС е формирал извод за
размера на направените разходи по чл. 36 от Правилника за вътрешния ред в етажна
собственост на ул. „..“ ... едва с решението си, то съдът намира, че не е настъпила преклузия
по отношение на искането за назначаване на ССчЕ за установяване на конкретния размер на
дължимите суми, представляващи дължими месечни вноски. Искането следва да бъде
уважено, като бъде допусната ССчЕ с поставената от въззивника задача.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 85363/14.11.2023 г. и
уточняващи молби към нея с вх. № 94730/14.12.2023 г., вх. № 6508/25.01.2024 г. и вх. №
16652/28.02.2024 г., депозирана от Х. Т. Т. срещу Решение № 3381 от 20.10.2023 г.,
постановено по гр. д. № 17030/2022 г. по описа на ВРС, 26-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Х. Т. Т. за приобщаване на
представените с въззивната жалба и уточнителните молби към нея писмени доказателства,
както следва:
1. Протокол от 18.08.2017 г. на УС на ЕС на жилищна сграда с административен
адрес: гр. Варна, ул. „..“ № 1, вх. Б;
2. Протокол от 20.08.2017 г. за поставено съобщение за изготвен Протокол от
Председателя на УС на ЕС на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „..“
№ 1, вх. Б;
3. Жалба от Х. Т. Т. до Управителя на К. „...“ ООД – д-р .;
4. Отговор на жалба от 21.02.2018 г. от Управителя на „...“ ООД – д-р . до Х. Т. Т.;
5. Писмо с рег. № ...._001ПР от 14.01.2020 г. до И. Н. . и . А. И.ов във връзка със
заявление за актуализация на административен адрес;
6. 3 бр. снимков материал;
7. Покана за свикване на общо събрание на собствениците на ЕС;
8. Съобщение от УС и КС на ЕС, избрани на учредителното събрание на ЕС,
проведено на 14.12.2017 г.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Х. Т. Т. за прилагане към
делото на гр. д. № 4256/2019 г. по описа на ВРС, ГО, 40 състав; гр. д. № 2581/2020 г. по
описа на ВРС, ГО, 17 състав и гр. д. № 7326/2020 г. по описа на ВРС, ГО, 12 състав.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба с вх. № 26100/29.03.2024
г., депозирана от Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр.
Варна, ул. „..“ ..., представлявана от управителя В. С. С., чрез адв. П. Х. срещу
Решение № 3381 от 20.10.2023 г., постановено по гр. д. № 17030/2022 г. по описа на ВРС,
26-ти състав.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, след като се
запознае с материалите по делото, следва да отговори на въпроса дали размерът на
претендираните от Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр.
Варна, ул. „..“ ..., представлявана от управителя В. С. С., месечни вноски в исковата молба
отговаря на размера на дължимите такива на база извършените разходи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносим от въззивника Етажна собственост
на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „..“ ..., представлявана от
управителя В. С. С., в едноседмичен срок от съобщението, за което следва да се представи
доказателства в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице М.а В., която да се уведоми за поставената задача след
представяне на доказателства за внесения депозит.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 980/2024 г. на ОС-Варна за 10.07.2024 г.
от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5