Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260643
02.03.2021 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4510 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу Г.Л.М..
Ищецът
твърди, че ответната страна е потребител
на ВиК услуги за обект, находящ се в *****.
Твърди, че за периода от 10.09.2016г. до 08.06.2018г. имал задължения за
ползвани от ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода в общ размер на 248.90 лева и обезщетение за забава в размер на 42.70 лева
за периода от 30.11.2016 г. до 31.10.2019 г., които не били заплатени. За
посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за главница,
обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от назначения особен представител, с който се оспорват
претенциите. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение и реалното
потребяване на услугите. Прави възражение за погасяване на задълженията по
давност. Иска се отхвърляне на претенциите.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Относно
допустимостта на исковете:
Производството е
инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което
е образувано ч. гр. дело № 18892/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания и
за разноските.
Заповедта е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, след което съд е указал на кредитора да предяви
иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението.
Исковете са предявен в преклузивния срок, предвид спирането на сроковете за
периода на извънредното положение, поради което са допустим и подлежат на
разглеждане по същество.
По същество на спора:
Безспорно е, че ищцовото дружество е
„ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11,
ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите
публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК
услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата
Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В
и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба
№ 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите
на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги,
за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. От представените от ОП „Жилфонд“
документи, се установява, че имотът е общинска собственост и за процесния
период е бил отдаван под наем на ответника. Ето защо, той е имала качеството
„потребител”, поради което за него е съществувало задължение за плащане на
потребената и отведена вода, която е ползвана в имота. През процесния период
имотът е бил водоснабден и обитаван от ответника и неговото семейство, видно от
представените от ОП „Жилфонд“ констативни протоколи, които са подписани от самия
ответник.
Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК
услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните
водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Общите
условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните
водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия
от карнети, от които е видно, че начисляването и извършвано по измереното
количество за един водомер, като са налице подписи на представител на
потребителя. Показателите на водомера са записани в констативния протокол от
21.06.2018г. за предаването на имота. Същият носи подпис на ответника и следва
да бъде възприет.
От втория представен карнет се
установява, че имотът е имал и втора точка на присъединяване, на която не е бил
монтиран водомер. Данни в тази насока има и в показанията на разпитаната
свидетелка, която заявява, че докато е отговаряла за обекта е нямало монтирани
водомери. Видно от документа отчитането е правено по тарифа, като е записвана
разликата след приспадане на количеството отчетено по монтирания водомер. Не се
установява монтирането на водомер до края на процесния период. От представените
констативни протоколи, носещи и подписи на страната, се установява ползването
на имота от ответника, заедно с двете му деца.
Освен това в констативния протокол на лист 84, ответникът е признал
съществуващите задължения към оператора в размер на 11331.94 лева, които според
писмото на лист 82 се отнасят за периода до февруари 2018г.
В действащите ОУ на дружеството, се
съдържа изрично задължение на потребителите
в сгради етажна собственост да поставят
индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да
уведомят оператора /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение
дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент. Уведомяване е
предвидено в чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ при
констатирана нередовност на водомера.
При липса на измервателно устройство, какъвто е настоящия случай, количествата
потребена вода се определят по реда на чл. 25, ал. 8, т. 1 от действащите ОУ –
по 6 куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, като на всяко тримесечение количеството вода се завишава с 1 куб.м.
Видно от карнетите, служебните
начислявания са правени по 5 куб., като са налице 2 отчета с 10 куб. на месец.
Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения- да
постави водомер, потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, т.к.
отговорността му не е била съответна.
С оглед изложеното, съдът приема, че
в случая са били налице предпоставките
за прилагане на клаузата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от
действащите Общите условия на ищцовото дружество при
определяне на задължението
на ответника за процесния период. Имало е реална консумация на вода,
която не е отчитана с измервателно устройство, поради бездействие на
потребителя.
Предвид горното, съдът намира, че месечните
количества са определени надлежно и правилно. Макар карнетите да са частни
свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по
делото се установява полагането на подписи в част от тях от потребителя или
негови представители, а окончателните данни на водомера за записани в протокола
от 21.06.2018г., която дата е след процесния период.
Относно размера е ангажирано
заключение на ССЕ. Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по
карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за
процесния период. Счетоводството на ищеца е водено редовно, като всеки месец са
издавани фактури за дължимата цена. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи
плащане на консумираните услуги.
Претенцията е неоснователна в частта
относно последния месечен период, защото същата се основава на количество
отчетено над установените по делото показатели на водомера при напускането на
ответника.
Ето защо претенцията се установява
за сумата от 235.70 лева главница за периода и сумата от 41.35 лева обезщетение
за забава.
В чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30-
дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение
според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Размерът на
обезщетението е изчислен от приетата ССЕ.
В отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на
чл. 111 ЗЗД. Задължението на потребителите е такова за периодични плащания по
смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с
еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната. В
конкретния случай давностният срок е бил прекъснат от дата на подаване на заявлението-
20.11.2019г. съгласно фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК. До прекъсването,
тригодишната погасителна давност е изтекла относно вземанията по първите две
процесни фактури, издадени на 10.09.2016г. и 10.10.2016г.
Предвид горното претенцията се явява
неоснователна за сумата от 41.68 лева главница за периода от 07.06.2016г. до
07.10.2016г., както и за начисленото за тези вземания обезщетение за забава от
общо 10.35 лева, съгласно Приложение 1 на ССЕ.
Предвид изложеното, съдът намира, че
исковете са основателни за: 194.02 лева – главница за периода 07.10.2016 г. – 08.06.2018
г. и за 31.00 лева обезщетение за забава за периода 10.12.2016 г. /когато
ответникът е изпаднал в забава в плащането на сумата по фактура от 09.11.2016
г./ до 31.10.2016 г. /посочен в заявлението и в ИМ/.
Тези главни и акцесорни вземания се
дължат от ответника, защото не са погасени по давност, а основание за плащането
им е налице. За разликите над посочените суми до пълните претендирани размери и
периоди, претенциите ще бъдат отхвърлени, тъй като задълженията не се
установяват, съответно са погасени по давност. Искът за лихвата се отхвърля за
целия период, тъй като обезщетението за забава върху всяко от дължимите месечни
плащания, е начислено след датата на падежа на всяко главно вземане до крайния
посочен в исковата молба срок.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на основание
чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и разноски за заповедното
производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОСГТК на ВК/. Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени
такива в размер на – 100 лева – ДТ; 140 лева – депозит ССЕ, 100 лева за особен
представител, като следва да се определи и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева за настоящото и 50 лева за заповедното производство. От
разноските по съразмерност на ищеца се дължат 376.97 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Л.М., ЕГН **********, ДЪЛЖИ
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 194.02 лева
– главница, представляваща неплатена сума за доставена питейна и отведена
канална вода за обект, находящ се в ***** за
периода 07.10.2016 г. – 08.06.2018 г. и 31.00 лева - обезщетение за забава за
периода 10.12.2016 г. - 31.10.2019 г.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.11.2019 г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликите над 194.02 лева до 248.90 лева
– главница за периода 10.09.2016г. до 06.10.2016 г. и над 31.00 лева до 42.70 лева – обезщетение за забава за периода
30.11.2016 г. до 31.10.2019 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ по ч.гр.д. № 18892/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА
Г.Л.М., ЕГН **********, да плати на
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: бул. „Шести септември” № 250, сумата
от 376.97 лева - разноски по
съразмерност за настоящото производство и за заповедното производство по ч.гр.д.
№ 18892/2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.