№ 501
гр. Варна , 08.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500229 по описа за 2021 година
за да се произнесе по молбата съдът прецени следното:
Производството е с правно основание чл.274 вр.чл.83 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на Я. Г. Н., ЕГН
**********, от гр.Варна, чрез адв.Кр.Т., срещу определение №260370 от
12.01.2021г., постановено по ГД №14176/2020г. на ВРС, 14 състав, с което е
оставена без уважение молбата на Я. Н. за освобождаване от държавна такса
за производството на основание чл.83, ал.2 ГПК. Твърди се, че обжалваният
акт е неправилен, постановен при нарушение на процесуалните правила.
Претендира се отмяната му ведно с освобождаване на молителя от държавна
такса по първ.производство.
В обстоятелствената част на жалбата се излагат следните твърдения: съдът
неправилно е приел, че молителят и семейството му се намират в добро
финансово състояние. В молбата по чл.83 ГПК жалбоподателят сочи, че е
представил доказателства за размера на получаваните от него и съпругата му
пенсии както и получаваното от последната трудово възнаграждение; че е
извършена справка за притежавани от молителя –ищец моторни превозни
средства и недвижими имоти, които справки сочат на притежавано такова
имущество /както МПС, така и имоти/, без съдът да отчете наложените върху
това имущество възбрани и запори. Жалбоподателят намира аргументите на
съда да отхвърли молбата по чл.83 ГПК, за неправилни. Поддържа се довод,
че продажбата на недвижимо имущество, предмет на изпълнение по
образуваните изп.дела, за генериране на ликвидни доходи за заплащане на
дължимата държавна такса от около 680 лева, не сочи на възможност за бързо
осребряване предвид световната пандемия. По отношение на имота в
кв.Чайка се твърди, че е налице продажбата му от ЧСИ от 17.08.2018г., а
1
имот в гр.В., ул.Х. Д. №* е продаден от ЧСИ Янкова през 2010г., съответно
през 2007г. – нива и овощна градина в Горни чифлик. Съдът не бил извършил
преценка, че ищецът притежава ид.части от имотите като за извършване на
продажбата им, съсобствениците следва да дадат съгласието си. Поради това
счита, че това имущество е трудно ликвидно. Такова е всяко едно
притежавано недв.имущество с оглед наложените върху него възбрани. На
следващо място, в частната жалба се излага, че съдът не е отчел установеното
онкологично заболяване на ищеца и влошеното му здравословно състояние.
При преценка редовността на жалбата съдът отчита, че същата е подадена
от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването.
Производството по жалбата съдът намира за допустимо.
По същество на същата, настоящият състав намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Я. Г. Н. срещу
ЕОС МАТРИКС ЕООД, за установяване спрямо ответното дружество, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 7353.02 евро главница ведно със
законна лихва от 27.11.2012г. до окончателното изплащане; сумата от 675.72
евро, просрочена лихва по договор за кредит, за периода от 25.02.2012г. до
26.11.2012г. както и сумата от 314.06 лева държавна такса и 338.44 лева
адв.възнаграждение поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение за вземането по Заповед №455/28.11.2012г.,
издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по ЧГД №4138/2012г. на РС –Добрич, по които е образувано
изп.дело №778/2012г. на ЧСИ Николай Ников. С определение от 15.10.2020г.
производството, първоначално образувано пред ДРС е било прекратено и
делото изпратено на местно компетентния съгласно чл.113 ГПК ВРС. С
разпореждане от 06.11.2020г. съдът оставил производството по делото без
движение за представяне доказателства от молителя за внесена по сметка на
съда държавна такса в размер на 654.21 лева.
С молба вх.№281435 от 13.11.20г. ищецът Я. Н. поискал освобождаване от
държавна такса като се позовал на влошено здравословно състояние, на
обстоятелството, че е пенсионер по болест като получаваните доходи не
стигат за покриване на елементарни нужди. Излага, че съпругата му, въпреки
пенсионната си възраст, се е върнала на работа за да може да отговори на
финансовите нужди на семейството. Твърди се, че цялото имущество на
ищеца е възбранено и запорирано като предмет на изпълнителни дела, по
които ищецът е длъжник. Към молбата е приложена Декларация за
материално и гражданско състояние на Я. Г. Н. съгласно чл.83, ал.2 ГПК
ведно с писмени доказателства – мед.документация за регистрирано
хронично онкологично заболяване, вкл. пожизнено намалена с 95%
трудоспособност, считано от 14.05.2019г. Съдът е извършил справка за
постоянен и настоящ адрес на ищеца и съпругата му. С разпореждане от
19.11.2020г. съдът е изискал данни за имуществено състояние на ищеца от
АВп, КАТ, НАП и НОИ. Постъпили са справки по същите, от които се
2
установява притежанието на МПС и недвижими имоти от ищеца. С писмо на
НОИ се установява, че молителят получава лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 212.50 лева, а съпругата му – 970.99 лева. От
справка на ТД на НАП се установява, че за периода от 11.2017г. до
м.11.2020г. Я. Г.Н. няма регистрирани трудови договори. По отношение на
съпругата му Е. Н. се установява, че същата от 2007г. до април 2017г. има
трудово правоотношение с ГПЧЕ Й.Екзарх – Варна с осигурителен доход от
10.2019г. над 2 000 лева. Въз основа на тези данни районният съд е преценил,
че молбата по чл.83, ал.2 ГПК е неоснователна и ищецът не следва да бъде
освободен от заплащане на държавна такса по исковете си.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, която е с подчертано социална
функция, такси и разноски по производството не се внасят от физически
лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценка
основателността на молбата съдът взема предвид: доходите на лицето и
неговото семейство, евентуално издръжка на непълнолетни лица,
имуществено състояние, удостоверено с декларация, здравословно състояние,
трудова заетост, възраст и други констатирани релевантни обстоятелства.
След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите
относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на
иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на
това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати
таксата или част от нея както и разноските по делото. Тази преценка се
извършва въз основа заключение за обективната невъзможност на страната да
покрие разноските – не затруднение, а обективна невъзможност страната да
плати държавна такса без да бъде засегнат нейният екзистенц минимум. В
случая, се установява от съвкупността на представените доказателства, че
ищецът е с пожизнено намалена 95% трудоспособност, не получава доходи от
ТПО, получава пенсия от 212 лева, притежава 5 бр.МПС-та и посочените в
декларацията имоти – ½ ид.част от къща с дворно място в Д. Ч., наследствени
ниви в Г. ч., получава месечна помощ за хора с увреждания в размер на 87
лева, не издържа непълнолетни лица, съпругата му работи и получава също
пенсия в значителен размер от 970.99 лева. Получаваното отделно трудово
възнаграждение, вкл. за 2020г. възлиза на средно 2300-2500 лева. При
извършване на тази съвкупна преценка съдът намира, че не се установява
обективна невъзможност на ищеца да заплати законоустановената държавна
такса, която възлиза на сумата от 654.21 лева. Заплащането би създало само
временно, а не трайно затруднение за ищеца в посрещането на месечните
нужди, поради което не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК /в този
смисъл определение №183/18.03.2013 г. на ВКС, ТК, второ т. о., постановено
по ч. т. д. № 707/2012г./.
За пълнота съдът излага, че със заплащане на таксата не би бил нарушен
минималният размер на издръжка на семейството дори без съдът да отчита
притежаваните недвижими имоти, които потенциално биха могли също да
бъдат източник на доходи, макар възбранени. Поради това, съставът намира
за ирелевантно изложените обстоятелства относно притежаваните МПС /и
3
предвид тяхната възраст/ и имоти. От друга страна, не са налице конкретни
твърдения за изискващо допълнителни средства лечение или терапия на
заболяването на ищеца, извън вече приключилите процедури в предходен
етап. При съпоставяне на месечните доходи на семейството с минималния
осигурителен доход от 650 лева на човек и/или линията на бедност от 363
лева /за 2020г. и 369 лева – за 2021г., Постановление №275/01.11.2019г., за
2020г./, съдът намира, че този социален праг и за двамата членове на
семейството, не се засяга от дължимото плащане на държавна такса, при
отчитане и неговия еднократен характер.
Въз основа на изложеното, съдът достига до идентични правни изводи с
тези на първата инстанция, чието определение следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260370/12.01.2021г., постановено по
ГД №14176/2020г. по описа на ВРС, ГО, 16 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.3
ГПК при наличие на предпоставките на чл.280 ГПК в 1 седмичен срок от
връчването му на страната с ЧЖ пред ВКС. /т.1 от ТР №5/2018г. на ОСГТК на
ВКС/
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4