Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
ІV-95 Година 2019, 23 август гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет
и трети август година две хиляди и
деветнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар Таня Михова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 1120 описа за 2019 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Л.Н.П. от гр. ***, подадена чрез адв.Ивелина Димитрова от АК Стара Загора,,
против решение № 1340 от 30.05.2019 г., допълнено с решение № 1669 от
02.07.2019 г., по гр.д.760/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА
му, с която е изменен размерът на издръжката,
която въззивникът заплаща за детето си И. П. ЕГН **********, родена на **л**л****
г., чрез нейната майка и законен представител М.Ж.И. от гр. ***, на основание
съдебна спогодба, одобрена с определение от 16.02.2012 г. по гр.д.6624/2011 г.
на Бургаски районен съд, и въззивникът е
осъден да заплаща за детето си И. П. родена на **.**.**** г., чрез нейната майка и законен
представител М.Ж.И., месечна издръжка в размер 300,00 лв, считано от датата на
подаване на исковата молба на 29.01.2019 г. до настъпване на предвидени в
закона основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното й
плащане. Твърди
се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в
противоречие с материалния закон. Твърди се, че в мотивите си, в частта относно
фактическите констатации, първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае
за дете с нормални потребности за възрастта му, без някакви определени
извънредни разходи за образование или за задоволяване на други негови нужди, а
при определяне на размера на издръжката е присъдил висок размер – 300 лв, без
да се е обосновал защо приема този размер за необходим. Излагат се оплаквания,
че съдът не е обсъдил наведените от ответника възражения, както и представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. На следващо място се сочи,
че съдът не е взел предвид възможностите на бащата да дава издръжка в размер на
300 лв месечно. Не е съобразено, според въззивника, и обстоятелството, че
бащата и детето са на голямо разстояние и осъществяване на регулярните контакти
между двамата също означава разходи. Претендира се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на решение, с което искът за изменение на издръжката на детето се
отхвърля. Алтернативно се претендира присъждане на издръжка в размер на 140 лв
месечно. Претендират се разноски. Не се сочат нови доказателства.
Въззиваемата М.Ж.И. от гр. *** оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба с писмен
отговор в законовия срок и в съдебно заседание - чрез
процесуалния си представител адв.М.Пушева от БАК. Твърди се, че обжалваното
решение не страда от посочените от въззивника пороци, правилно и обосновано е.
Твърди се, че в случая е налице трайно съществено изменение на нуждите на
детето от издръжка, което е било съобразено от първоинстанционния съд. Оспорени
са твърденията на въззивника за допуснати процесуални нарушения. Изложени са
подробни съображения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови
доказателства.
ДСП Бургас
не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е
образувано по исковата молба на въззиваемата М.Ж.И., в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете И. П., родена на **.**.**** г. в ***,
против въззивника Л.Н.П., за изменение от 120 лв на 400 лв на размера на
издръжката, която ответникът, като баща, заплаща за малолетното дете. Твърди
се, че детето И. П. е родено от съвместното съжителство на страните, като с определение
от 16.02.2012 г. по гр.д.6624/2011 г. по описа на Бургаски районен съд, е
утвърдена постигната между родителите спогодба, с която упражняването на
родителските права е предоставена на майката, на бащата е определен режим на
лични отношения и той се е задължил да заплаща издръжка в размер на 120 лв
месечно. Твърди се, че от определяне на издръжката, до настоящия момент е
изминал значителен период от време, през който са се изменили обстоятелствата,
отчетени при определяне на размера на издръжката - променена е икономическата
обстановка в страната; детето, което към датата на определяне на размера
издръжка, е било на година и половина, към момента на предявяване на иска вече
е ученичка във втори клас, което води до увеличаване на разходите за обучение,
извънкласни занимания и обичайните битови разходи по отглеждането му. Сочи се,
че ищцата има значителни разходи, свързани с носенето от детето на очила за
корекция на зрението, на които периодично се сменят стъкла и рамки; както и на
шини на зъбите, което е свързано с ежемесечни разходи за прегледи при
зъболекар. Ищцата твърди, че е затруднена при осигуряването на издръжката на
детето, тъй като освен детето И., има още едно малолетно дете – родено от брака
й с друг мъж, за което дете понастоящем ползва отпуск за отглеждане на дете. Твърди,
че ответникът получава сравнително високо за страната трудово възнаграждение, живее
в собствено жилище и демонстрира висок стандарт на живот. Сочи се, че освен определената
издръжка, ответникът не полага други грижи за детето и не предоставя средства
за други негови нужди, като дори не му купува подаръци за рожден ден и за
празници.
Предявеният
иск е с правно основание чл.150 от СК.
Ответникът е оспорил иска с
писмен отговор на исковата молба, подаден в законовия срок. Твърди се, че
липсва трайно съществено изменение на нуждите на детето, както и трайна и
съществена промяна във възможностите на ответника да дава издръжка в увеличен
размер. Оспорва твърденията на ищцата, че той има висок стандарт на живот,
както и, че получава трудово възнаграждения в посочения от ищцата размер.
Твърди, че и размерът от 140 лв го затруднява, поради което е предявил иск за
намаляването му. Твърди на следващо място, че осъществяването на режима на
лични контакти в гр.Б. за него е свързано със значителни разходи.
С обжалваното решение БРС е изменил размера на месечната
издръжка, която въззивникът Л.Н.П. дължи за детето си И. П. на
основание съдебна спогодба, одобрена с определение от 16.02.2012 г. по гр.д.6624/2011
г. от 120 лв на 300 лв, считано от датата на подаване на исковата молба на
29.01.2019 г. до настъпване на предвидени в закона основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
месечна вноска до окончателното й плащане и е отхвърлил иска за разликата над
присъдения размер от 300 лв до претендирания размер от 400 лв. Страните са
осъдени да заплатят разноски на другата страна съразмерно с уважената,
съотв.отхвърлената част от иска, а ответникът е осъден да заплати по сметка на
Бургаски районен съд държавна такса в размер на 259,20 лв. Допуснато е
предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдена издръжка.
Решението
на БРС е обжалвано само от ответника, поради което е висящо само в осъдителната
си част, а в останалата (отхвърлителната) част, решението на БРС е влязло в
сила.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
наведените оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които
въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а се
установява и от събраните доказателства, че в резултат на съвместно съжителство
между страните, на 19.03.2010 г. е родено детето И. П.. Не е спорно, че след
фактическата раздяла на родителите, с одобрена
от Бургаски районен съд по гр.д.6624/2011 г. съдебна спогодба, упражняването на
родителските права по отношение на детето И. П. е предоставено на майката М.Ж.И.;
на бащата Л.Н.П. е определен режим на лични отношения, и е определена издръжка
в размер на 120 лв месечно. Не е спорно, че до завеждане на настоящия иск,
размерът на издръжката не е изменян. Не е спорно, че детето живее при своята
майка, която полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието му. Не
е спорно, че понастоящем детето е завършило втори клас в ОУ „Братя Миладинови“
гр.Бургас.
Видно от представените доказателства
- амбулаторни листи от 2015, 2017 и 2018 година, детето страда от Хиперметропия
(далекогледство), което налага носене на очила постоянно. Според показанията на
св.И. Г., **** на ищцата, ежегодно са налага закупуване на очила.
От представените сл.бележка от
„Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина
Д-р Даниела Будинова – Янева“ ЕООД гр.Бургас се установява, че на детето се
налага провеждане на ********* ********** – ******* ** ****** *********** *********,
което е свързано с ежемесечно посещение на кабинета. Видно от представените
фактура и фискален бон, стойността на лечението (отпечатък, лингвална пластина
и 12 контролни прегледа) е 410 лв.
Установява се от представените
писмени и гласни доказателства, че детето посещава школи по народни танци и
мажоретки, за които се заплаща месечна такса от 15 лв.
Не е спорно, че ищцата е сключила
брак, от който има родено дете – Д., роден на **.**.**** г., поради което в
периода от 18.06.2018 г. до 19.03.2019 г. е ползвала отпуск за отглеждане на
дете. Видно от представеното Удостоверение от НОИ, в периода м.12.2017 г. –
м.12.2018 г., ищцата е била във временна нетрудоспособност и в отпуск за
бременност и раждане на дете, за което й е била изплатена общо сумата от
10 949,27 лв (средно месечно - 912,42 лв).
Видно от представените писмени
доказателства, въззивникът-ответник работи на длъжност „Електрошлосер - ГТЛ“ в
„Рудник „Трояново -1“, и за периода от м.12.2017 г. до м.11.2018 г. е
реализирал доход от общо 28 307,40 лв (2 358,92 лв средно месечно).
Ответникът не твърди да има алиментни
задължения към други лица, освен към детето И..
Съдът приема, че първоинстанционният съд е
установил в пълнота фактическата обстановка, като изводите му за основателност
на иска за изменение на издръжката поради настъпили изменения в
обстоятелствата, при които е определен първоначалният размер на издръжката и
поради нараснали нужди на детето, са обосновани и правилни.
Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съдът намира за неоснователи и недоказани
оплакванията на въззивника, че са необосновани изводите на първоинстанционния
съд, за наличие на изменение на обстоятелствата, при които е първоначалната
издръжка и съответно - за наличие на основание за изменението й.
На първо място, от момента на определяне на първоначалния
размер на издръжката – 16.02.2012 г., до момента на завеждане на настоящата
искова молба за изменение на издръжката (29.01.2019 г.), са изминали 7 години,
в които обстановката в страната значително се е изменила, което е дало
отражение както на определената за страната минимална работна заплата (290 лв
към 16.02.2012 г. и 560 лв считано от 01.01.2019 г.), така и на минималния
размер на издръжката, съгласно чл.142, ал.2 от СК, към настоящия момент – 140
лв. Доколкото първоначално определеният размер на издръжката – 120 лв вече е
значително под минималния размер, съгласно 142, ал.2 от ГПК – 140 лв, искът за
изменение на издръжката е основателен. Следва да се има предвид и, че се касае
за дете на 8 години, ученичка във втори клас, което е свързано освен с разходи
за храна и дрехи, също – и за закупуване на учебници и учебни помагала, както и
за разходи, свързани с посещавани от детето извънкласни занимания.
Неоснователни са, според настоящия състав
оплакванията във въззивната жалба, че не е установен размерът на разходите за
посещаваните от детето танцови състави и за това, че „детето носи очила и
посещава зъболекар“. Както се посочи по-горе, за част от посещаваните от детето
извънкласни занимания (занимания по народни танци при СНЦ Танцов ансамбъл Миладина),
се заплаща месечна такса от 15 лв (сл.бележка, л.10 от първоинстанционното
дело); „посещението при зъболекар“ е наложено поради наличието на „смесено
съзъбие; скупчен долен фронт, липса на място за 42“, което е наложило изготвяне
и постоянно носене на ****** ********** ********* в продължение на поне две
години до смяната на всички млечни зъби на детето (л.13), стойността на което
лечение е 410 лв за 1 година (фактура № 169/17.01.2019 г. и фискален бон,
л.14). Носенето на очила от детето, установява се от представените амбулаторни
листи, продължава от 2015 г., като видно от отразеното в тях, очилата са за
постоянно носене и са с различни диоптри във времето, т.е.наложителна е
периодичната им смяна. Съдът не споделя мнението на въззивника, че „за 4 години
се е наложила корекция само веднъж“. Освен смяната на стъклата на очилата,
наложителна заради изменението в диоптъра, поради продължителния период от
време – 4 години, и растежа на детето в този период, очевидно е била
наложителна и смяна на рамките на очилата.
При така събраните по делото
писмени доказателства, кореспондиращи и със свидетелските показания, съдът
намира, че изводите на първоинстанционния съд за нуждите на детето, са
обосновани и изградени след преценката на доказателствата в тяхната съвкупност.
Следва да се отбележи, че при
определяне размера на издръжката, която бащата следва да заплаща, е отчетено
обстоятелството, че детето живее при своята майка и тя е родителят, който
освен, че полага непосредствени и ежедневни грижи за детето и неговото
възпитание, посреща всичките му нужди, вкл.финансово, докато бащата участва в
отглеждането на единствено или предимно с определената му от съда издръжка.
С така изложените съображения,
съдът намира предявения иск за основателен и доказан до уважения от
първоинстанционния съд размер.
Поради съвпадане на изводите на
двете инстанции и при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 от ГПК, решението на БРС
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
предвид постановения резултат, на въззиваемата ищца следва да се присъдят
разноски за настоящото производство в размер на 250 лв за заплатено адвокатско
възнаграждение за представителство във въззивното производство, съгласно
представените по делото разписка и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1340 от 30.05.2019 г.,
допълнено с решение № 1669 от 02.07.2019 г., по гр.д.760/2019 г. по описа на
Бургаски районен съд В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА
Л.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.Ж.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, сумата от 250 лв (двеста и петдесет лева),
представляваща съдебни разноски за въззивното производство.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.