№ 27818
гр. София, 27.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110101635 по описа за 2025 година
По искова молба вх.№ 22022548/18.11.2020г. е било образувано гр.д. №
330/2021г. по описа на СРС, 61 с-в, по което е постановено решение №
20091763/25.05.2023г. по въззивна жалба на ищеца е образувано в.гр.д. № 558/2024г. по
описа на СГС, II – А възз. състав, по което с влязло в сила решение №
6980/17.12.2024г. решението на първоинстанционния съд е обезсилено като
недопустимо и делото е върнато на СРС за ново разглеждане на исковете на
предявеното основание – чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от друг състав на същия съд.
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Предявен е от ищеца „Темис Кепитъл“ ООД срещу „Вива кредит“ АД
/правоприемник на „Вива кредит“ ООД/ с частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумaта от 100 лв. (като част от
вземане в общ размер на 25 000 лв.), представляваща платена без правно основание в
периода 01.12.2015г. – 11.02.2020г. в полза на ответника сума от страна на Николай
Кирилов Николов по договори за паричен заем, която последният е цедирал в полза на
ищеца по силата на договор за вземания от финансови институции от 11.02.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2020г. до
окончателното плащане.
Ищецът „Темис Кепитъл“ ООД твърди, че между него и третото за процеса лице
- Николай Кирилов Николов е сключен договор за вземания от финансови институции
от 11.02.2020г., по силата на който е цедирал всички свои вземания към ответника
„Вива Кредит“ ООД, представляващи платени суми при начална липса на основание, а
именно при липса на договорни отношения с ответното дружетсво. С последваща
уточителна молба от 01.11.2022г. ищецът твърди, че цедентът е сключил множество
договори за потребителски кредит, в изпълнение на които е престирал процесната
сума. Уточнява, че процесните договори за кредит са недействителни поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и/или накърняване на добрите нрави и
поради липса на форма и съгласие, излагайки конкретни съображения в тази насока,
както и конкретните разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, които счита за нарушени, а
именно: чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 и 3 ЗЗД, чл. 10, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, чл.
22 ЗПК, чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, т. 19 ЗЗП, чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Счита, че предвидената в чл. 1, ал. 3 от договорите клаузата предвиждащата такса за
1
експресно разглеждане на заявката за паричен заем е нищожна поради заобикаляне на
закона и притиворечи на добрите нрави. В чл. 4 ал. 1 страните уговорили, че
заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да
отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4
било уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи
неустойка в определен размер, платима наред с погасителните вноски. Оспорва
клаузата за неустойка като нищожна и поради накърняване на добрите нрави, и поради
това, че с нея се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като аргументира и че клаузата
е неравноправна. Подробно аргументира, че в договорите не е посочен правилно
приложимият между страните ГПР, а именно не са включени неустойката за
непредоставено обезпечение и таксата за експресно разглеждане, което сочи, че е
равнозначно на липса на такъв. Твърди, че действителният размер на ГПР е над
максимално допустимия. Счита договорите за кредит са недействителни и поради
неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не е съставен в изискуемия
от закон шрифт – не по-малък от 12, на потребителя не са предоставени погасителен
план и стандартен европейски формуляр към момента на сключването му, текстът не е
написан по ясен и разбираем начин, считайки за нарушени и правилата, заложени в чл.
147 ЗЗП. Като самостоятелно основание за недействителност на договорите посочва
допуснато нарушение на чл. 11, т. 9 ЗПК, тъй като липсва посочване на годишния
лихвен процент (ГЛП), доколкото не става ясно как посочената процентна стойност се
съотнася към ГПР. Счита, че недействителна сама по себе си се явява и клаузата за
възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави, доколкото уговореният
размер надхвърля над три пъти размера на законната лихва, което от своя страна води
до недействителност и на целия договор за паричен заем. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Вива кредит“ АД. Ответникът оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни и развива съображения в тази насока. Излага подробни
аргументи, с които от една страна оспорва сключените договори за вземания от
финансови институции и пълномощни да са подписани от кредитополучателя Николай
Кирилов Николов, изрично оспорвайки авторството на положения от негово име
подпис върху тях. На следващо място излага твърдения за нищожност на договора за
цесия на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – поради противоречие на закона, накърняване на
добрите нрави и липса на съгласие, както и поради неравноправност на клаузи
съставляващи част от същественото съдържание. С допълнително становище от
11.11.2022г. навежда подробни твърдения в насока, че оспорваните клаузи са валидни
и отговарят на законовите изисквания, като в тази връзка сочи и още, че
претендираните с клаузите възнаграждения не следва да се включват в размер на ГПР.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: твърдяното имуществено разместване - реалното предаване,
съответно получаване от ответника на претендираните суми, платени от Николай
Кирилов Николов по процесните договори за кредит, валидното сключване на
действителен договор за цесия от 11.02.2020г. с твърдяното съдържание, респ.
прехвърляне на вземанията в полза на ищеца, за което ответникът да е бил уведомен
2
по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
наличието на правно основание за осъществяване на имущественото разместване,
останалите доводи за недължимост на исковата сума, както и, че е погасил
задълженията си в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
Същевременно предвид обезсилването на решението по гр. д. № 330/21г. по
описа на СРС, 61 състав следва да се призоват вещите лица за приемане на
изготвените заключения, за което ще се определят депозити за вещите лица за явяване
в с.з.
Следва да се присъедини производството по ч.гр.д. № 330/2021г. по описа на
СРС, 61 състав.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото всички документи, съдържащи се в гр.д. №
330/21 г. по описа на СРС, 61 състав.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Георги Илиев Михайлов и Ваня Димитрова
Петрова предвид необходимостта от повторно приемане на заключенията.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещите лица в размер на по 100 лв. /за всяко/,
вносими, от ищеца в едноседмичен срок от получаването на препис от определението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2025г.
от 14:50ч., за когато да се призоват страните и вещите лица.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде
върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат
процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не
съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива.
Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на
добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени
значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство
или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния
процес).
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящето определени има
характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл.140, ал.3 ГПК, който при
липса на твърдени за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание ,
може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл.146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
3
връчат съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се
прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от
адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат
по делото и ще се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4