Р Е Ш Е Н И Е
№ 1042
гр. Русе, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Русе, ІІ касационен състав в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА
КАЛОЯНОВА
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Радослав Градев като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 160 по
описа за 2024 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е касационно
по чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на В.Д.К., чрез процесуалния му представител – адв.К.Д., против Решение № 5 от
05.01.2024 г., постановено по АНД № 1741/2023 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-0457-000225/09.05.2023
г., издадено от ВПД началник РУ – Ветово към ОД на МВР – Русе. С наказателното
постановление, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на касатора са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 500 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. Като касационни
основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния
закон и съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на
доказателствата. Моли съда да отмени обжалваното решение и да реши делото по
същество като отмени наказателното постановление. В съдебно заседание от
процесуалния представител на касатора се поддържат развитите в касационната
жалба възражения и доводи. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна в
производството, не взема становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да постанови оспорения
съдебен акт районният съд, въз основа анализ и оценка на приобщените по делото
писмени и гласни доказателства, е приел за безспорно установено от фактическа
страна, че на 20.04.2023
г. касаторът К., правоспособен водач, пътувал от гр. София до с. Кривня,
управлявайки л.а. Ситроен с рег. № СА9059ХН, собственост на Б.С.Р.. С него
пътувала и В.Н., с която били във фактическо съжителство. След пристигането
късно вечерта в с. Кривня се отправили към
гр. Сеново до тяхно приятелско семейство, където останали неустановен период от
време. По време на този престой жалбоподателят употребил алкохол, като малко
преди 22:30 часа предприел пътуване с Н. с посочения лек автомобил отново за с. Кривня. Автомобилът,
управляван от касатора, се движел по странични улици, но въпреки това бил спрян
от патрул на служители на ОДМВР – Русе, в гр. Сеново на кръстовището на ул.
„Александър Стамболийски“ и ул. „Огоста. От полицейските служители с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 № ARNJ 0087 била извършена
проверка за употреба на алкохол на водача. Пробата показала наличие на алкохол
в концентрация 0,70‰. При тези фактически констатации, срещу жалбоподателя бил
съставен АУАН за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП,
подписан от него с възражение. Бил му издаден талон за медицинско изследване на
кръв като предвид отстоянието от 50 км. от мястото на проверката до УМБАЛ
„Канев“ – Русе му били определени максимално предвидените 120 мин. за явяване в
здравното заведение, без да му е отнета възможността лично да управлява МПС-то.
Жалбоподателят се явил да даде кръв в болнично заведение три минути след
изтичане на 120 минути като не посочва основателна причина за закъснението си,
поради което медицинското лице отказва да му вземе кръв за изследване. Въз основа на АУАН, АНО издал обжалваното пред
РС – Русе наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя наказание
"глоба" в размер на 500 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от шест месеца на основание чл. 174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, районният съд е обосновал извод, че не са
налице основания за отмяна на наказателното постановление на процесуално
основание – при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, същите са издадени от компетентни за това
органи. Според въззивната инстанция административното нарушение е безспорно
доказано и с НП е приложена относимата правна норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, възо основа на която на касатора са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 500 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца
Решението е правилно. Касационната жалба, с оплакванията
формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал правните
си изводи въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след
като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните
писмени и гласни доказателства. При
постановяване на обжалваното решение правилно е приложен и материалния закон.
Редът за установяване на
употребата на алкохол от водачите на МПС е определен в Наредба № 1/19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, приета на основание на чл. 174, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата.
В
чл. 6, ал. 9 от Наредба №1, в приложимата редакция на ДВ, бр. 81 от 2018 г., е предвидено, че
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения
срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване.
В случая касаторът се е явил
в
00.53ч. на 21.04.2023 г. т.е след
указания в талона час, който изтича в 00.50 часа, което се установява от представените
писмени доказателства от УМБАЛ „Канев“ гр. Русе - разпечатка на амбулаторен
дневник на л.58-60 от делото на РРС и разпечатка от УМБАЛ на л.61-62 от делото
на РРС, поради което от медицинското лице му е отказано вземането на проба.
Според
императивната разпоредба на чл. 15, ал. 5 от Наредба №1/2017 г. вземането на
кръв и урина за изследване за алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, както се посочи по-горе се извършва в срока за явяване, определен в
талона за изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или
при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок
медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и
часа на вземането. От анализа на цитираната правна норма се налага извод, че
невъзможността за предоставяне на проба в указания в талона за медицинско
изследване срок следва да е по обективни причини, които трябва да бъдат
отразени от медицинския специалист в съставения протокол, отразяващ резултатите
от извършеното изследване.
В случая
обосновано РРС е направил извод за липсата на такива обективни причини, които
да са препятствали касатора да се яви в медицинското заведение в указания в
талона срок. От събраните в хода на въззивното производство писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че на нарушителя е бил даден предвидения в нормата на чл. 6,
ал. 6, т.2 от Наредбата срок от два часа /120 минути/, който е максималният,
при съобразяване на факта, че проверката е извършена в гр. Сеново, което е
извън населеното място, в което санкционираното лице е следвало да даде кръвна
проба - УМБАЛ „Канев“ в гр. Русе.
От служебно
извършената от съда справка в google maps се установи, че разстоянието
между градовете Сеново и Русе е 50 км и определените в талона 120 минути са
били напълно достатъчни за явяването на водача в посоченото болнично заведение.
Сочени извинителни причини за забава не се установяват от събраните гласни
доказателства – разпита на свидетелката В. Н.. Следва да бъде отчетена заинтересоваността й поради близостта й с
касатора /дългогодишно съжителство/ и вътрешната противоречивост и житейска
нелогичност на дадените от нея сведения. Недостоверно е обяснението й, че са се
забавили, тъй като след приключване на проверката от контролните органи, отново
се е налагало да отидат от гр.Сеново до с. Кривня за нейни лични документи, за
да бъде прегледана в болнично заведение поради влошеното й състояние. Самата
свидетелка установява, че няколко дни преди пътуването е имала здравословен проблем с ухото, а по
време на пътуването им от гр. София, с начало около 14 часа на 20.04.2023 г., към с. Кривня, тя се влошила, повръщала и се
чувствала много зле. Необяснимо е при
така описаното състояние защо не е предприето
търсене на лекарска помощ непосредствено след пристигането от гр. София, а касаторът и свидетелката
приоритетно са отишли в гр. Сеново до приятели за да вземат ключ за къща,
където очевидно са и престояли, и то не за кратко, тъй като именно там водачът
е употребил алкохола, преди извършената проверка от контролните органи в 22,20
часа на същия ден. Не може да бъде обяснена забава за явяване за медицинското
изследване и с това, че водачът неправилно е задал координатите в джипиеса си и
вместо в УМБАЛ „Канев“ гр. Русе, първоначално са се озовали пред Русенския
университет, където има Център „Канев“. Видно от издадения талон за изследване
в него е отбелязано еднозначно мястото на което следва да се яви водачът, а
именно УМБАЛ „Канев“ гр. Русе.
Срокът по чл.8 от Наредбата (предишна ал. 7
– ДВ, бр. 81 от 2023 г.), определен от контролния орган за
явяване в медицинското заведение, е задължителен и има дисциплиниращ за
нарушителя характер. След като не е бил съгласен с показанията на техническото
средство жалбоподателят е бил длъжен да положи необходимата грижа да се яви
навреме, за да обори с изследване оспорените от него показания. Именно поради неявяването на К. за изследване
и даване на кръвна проба в указания в талона срок и в съответствие с горецитираното
правило на чл. 6, ал. 9
от Наредба №1, в приложимата редакция на
ДВ, бр. 81 от 2018 г., то меродавен остава резултатът от техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Доколкото се касае за наличие на
алкохол в кръвта на
нарушителя в размер, надхвърлящ 0,5‰ и попадащ в границите, регламентирани в
разпоредбата на чл. 174, ал.
1, т. 1 от ЗДвП,
деятелността на последния безусловно съставлява нарушение, което
законосъобразно е санкционирано по цитираната норма.
С оглед
гореизложеното решението на РС - Русе като правилно следва да бъде оставено в
сила.
При този
изход на делото разноски на касатора не се следват и такива не му се присъждат.
Мотивиран
така и на осн. чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 5 от
05.01.2024 г., постановено по АНД № 1741/2023 г. по описа на Районен съд –
Русе.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: