РЕШЕНИЕ
№ 562
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300500660 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на Ш. С. Х., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат М., подадена против Решение № 140 от 15.01.2022 г.
постановено по гр.д.№ 6724 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XV гр.с., с
което се отхвърля предявеният от Ш. С. Х. против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК *****, иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът
не дължи сумите, обективирани в изпълнителен лист от 18.03.2015г г., издаден по ч. гр.
дело № 2973/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив в полза на “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, за принудителното събиране, на които е образувано при
ЧСИ К. П. изпълнително дело № 796/2015 г., както и Ш. С. Х. е осъден да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на
решението. Излага се довода, че районният съд правилно е установил
правнорелевантните факти, но въз основа на тях при неправилно приложение на закона
е достигнал до неправилни правни изводи. На първо място се оспорва изводът на
районния съд за прекъсване на петгодишния давностен срок за вземането с искане за
вписване на възбрана на 01.02.2019 г. като се сочи, че не е обсъден въпросът за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Твърди се, че след като за периода от 29.06.2015 г. до 30.01.2019г., съответно до
01.02.2019 г. е налице дезаинтересиране на взискателя за период повече от две години,
то с изтичането на двугодишен период на бездействие - на 29.06.2017 г. е настъпило
1
прекратяване на изпълнителното производство. Поддържа, че погасителната давност е
започнала да тече от последното надлежно изпълнително действие с налагането на
запор върху банкова сметка на 29.06.2015 г., поради което вземането е погасено по
давност на 29.06.2020 г. Посочва се, че изпълнителното дело е образувано и водено от
ответника като цесионер без да е било налице уведомяване за извършената цесия.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново решение, с което да се
уважи предявения иск. Претендира присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от„Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *****, чрез пълномощника юрисконсулт М., с което се
взема становище за неоснователност на жалбата. Оспорват се доводите за
неправилност на решението и се излага други за законосъобразността и правилността
на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че погасителната давност е прекъсвана
многократно по изпълнителното дело с позоваването на съдебна практика. Излага се
довода, че въззиваемото дружество се легитимира като частен правоприемник на
цедента “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД. Моли да се потвърди обжалваното
решение. Претендира присъждането на разноските по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.124,
ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК, предявен от Ш. С. Х., ЕГН ********** против
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *****. Ищецът твърди, че в полза на “БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 2973/2011 г. по описа на Районен съд
Пловдив, след влизането в сила на която е издадена изпълнителен лист за сумата от
205.45 лева - главница по договор за покупка на стоки и услуги от 24.12.2007г., ведно
със законна лихва от 14.02.2011 г. до изплащането на главницата. Посочва, че
вземането по издадената заповед за изпълнение е установено с Решение №
4372/05.12.2011 г. по гр. дело № 9758/2011 г., по описа на Районен съд Пловдив, което
към датата на издаване на изпълнителния лист - 11.01.2012г. е влязло в сила. Въз
основа на издадени по реда на заповедното производство изпълнителен лист на
18.03.2015 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като твърдяна цесионер въз основа на
договор за цесия от 08.07.2014 г. е образувало при ЧСИ К.П. изпълнително дело №
796/2015 г. за принудително събиране на вземането от 205.45 лева - главница по
договор за покупка на стоки и услуги от 24.12.2007г., ведно със законна лихва от
14.02.2011 г. до изплащането на главницата. Твърди, че производството по
принудителното изпълнение е прекратено на 29.06.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1,
т.8 ГПК, поради бездействие на взискателя в двугодишен, срок тъй като се посочва, че
последното надлежно изпълнително действие е извършено на 29.06.2015 г. - запор на
банкова сметка на длъжника. Намира, че извършените действия по издаването на
призовка за принудително изпълнение от 19.12.2016 г. и разпореждане за насрочване
на опис от 06.02.2017 г. без неговото извършване не прекъсват двугодишният срок и
2
давностния срок на вземанията. С оглед на изложеното се твърди, че притезанието на
ответника по иска за сумата от 205.45 лева - главница по договор за покупка на стоки и
услуги от 24.12.2007г. по изпълнителни лист и образуваното въз основа на него
изп.дело са погасени по давност, на който правопогасяващ факт се позовава за
установяване недължимостта на вземането. Освен гореизложеното счита, че самото
образуване на изпълнителното дело и предприетите по него изпълнителни действия са
ненадлежни и не прекъсват погасителната давност, поради неуведомяване на длъжника
за цесията. Въз основа на изложеното моли да се постанови решение, с което да се
установи, че Ш. С. Х. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, сумата в размер
на 205.45 лева - главница по договор за покупка на стоки и услуги от 24.12.2007г.
съгласно посочените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които
е образувано изпълнително дело № 796/2015 г. по описа на ЧСИ К. П..
С отговор по реда на чл. 131 ГПК ответното дружество „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД е оспорило погасяване на вземането с изтичането на петгодишна
погасителна давност като твърди, че давностният срок е бил прекъсван многократно.
Изброява извършените по изпълнителното дело действия за прекъсването на
погасителната давност. Излага доводи за обосноваване легитимацията си като
кредитор на вземането. Моли за отхвърлянето на иска и присъждането на разноските
по делото.
По делото не се спори и от фактическа страна се установява, че е издаден
изпълнителен лист от 11.02.2012 г. въз основа на Заповед за изпълнение №
2192/15.02.2011 г. по ч.гр.д. № 2973/2011 г. по описа на ПРС, с която е разпоредено
длъжникът Ш. С. Х. да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
следните суми: 205.45 лева - главница по договор за покупка на стоки и услуги №
CREX-01698147 от 24.12.2007г., ведно с договорна лихва в размер на 37, 39 лева за
периода от 29.02.2008 г. до 30.09.2008 г., законна лихва за забава в размер на 72, 15
лева за периода от 28.03.2008 г. до 26.01.2011 г. и законна лихва считано от датата на
подаване на заявлението - 14.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и на
разноските по делото, от които 25 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Посоченото вземане по ч.гр.д. № 2973/2011 г. по описа на ПРС е
признато за установено с решение от 05.12.2011 г. по гр.д.№9758 по описа за 2011 г. на
ПРС, XVIII гр.с. в производство по иск с правна квалификация чл.415 ГПК, което е
постановено по реда на чл.239 ГПК и не подлежи на обжалване.
От приложеното заверено копие на изп.дело № 796/2015 г. на ЧСИ К.П., се
установява, че същото е образувано въз основа на молба, подадена на 18.03.2015 г. от
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу Ш. С. Х. за събиране на вземането по
горепосочения изпълнителен лист от 11.02.2012 г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение № 2192/15.02.2011 г. по ч.гр.д. № 2973/2011 г. по описа на ПРС.
В производството е присъединено вземането по изпълнителен лист от 27.01.2012 г. за
разноски от 125 лева по гр.д.№9758 по описа за 2011 г. на ПРС, XVIII гр.с.
Ответното дружество се е легитимирало като частен правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ за вземането въз основа на договор за прехвърляне на
вземания от 08.07.2014 г., ведно с приемо – предавателне протокол от 24.07.2014 г. за
предаване на информация за цедираните вземания. Представено е пълномощно от
представляващия дружеството –цедент, с което е упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците за извършената цесия на вземанията.
С молбата за образуване на изп.дело ответникът като взискател е извършил
3
възлагане на съдебния изпълнител на осн.чл.18 от ЗЧСИ.
По изп.д.№ 796/2015 г. на ЧСИ К.П. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, за което е изпратено запорно съобщение до работодателя на
26.03.2015 г., връчено на 04.06.2015 г. На 04.06.2015 г. е връчена покана за доброволно
изпълнение на ищеца. С разпореждане от 28.05.2015 г. като взискател е присъединена
Държавата за публични задължения на ищеца в размер на 703, 77 лева. ЧСИ К.П. е
наложил запор върху банковите сметки на ищеца в „Прокредит Банк България“АД,
видно от призовка за принудително изпълнение изх.№ 34875/29.06.2015 г., връчена на
Ш.Х. на 09.07.2015 г. Насрочен е опис на движимите вещи на ищеца за 13.03.2017 г., за
който е изпратена призовка за принудително изпълнение изх.№83107/19.12.2016 г. на
Ш.Х., връчена му на 17.01.2017 г. На 06.02.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил
последващ опис на движимите вещи на ищеца за 05.04.2017 г. На 30.01.2019 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. На 01.02.2019 г. е
постъпило искане от взискателя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за налагането на
възбрана върху недвижим имот на ищеца, вписана в Службата по вписванията –
гр.***** на 21.03.2019 г. По изп.дело са постъпили плащания през периода 02.04.2019
г. – 17.09.20199 г. за погасяване задължението на ищеца, преведени от трето лице.
Въз основа на така установените факти по делото и становищата на страните,
първостепенният съд е приел за установено прехвърляне на вземанията на „Фронтекс
интернешънъл ЕАД с договор за цесия и уведомяването на длъжника. Според районния
съд възражението за не уведомяването на длъжника за извършената цесия ще е
релевантно при изпълнение на цедента след датата на цесията, като е посочил, че
подобно твърдение не е направено по делото. Възражението за погасяването на
вземането по силата на изтекла петгодишна давност е прието за неоснователно с
довода за многократно прекъсване на давностния срок за вземането.Поради това
районният съд е намерил предявените искове за неоснователни.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата, като съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/2013 на ОСГТК въззивният съд следва да приложи императивни
материалноправни норми и без да има изрично направено оплакване в тази насока.
Обжалваното решение е валидно, но в частта му, с която искът е отхвърлен за
останалите суми, освен за процесната сума от 205.45 лева - главница по договор за
покупка на стоки и услуги от 24.12.2007г., обективирани в изпълнителния лист,
издаден по ч. гр. дело № 2973/2011 г. на ПРС, за събирането на които е образувано
изп.дело № 796/2015 г. на ЧСИ К.П., решението е процесуално недопустимо. С
исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен
установителен иск за недължимост конкретно на сумата от 205.45 лева - главница
по договор за покупка на стоки и услуги от 24.12.2007г., но не и за останалите суми в
изпълнителния лист. Както се посочи, изпълнителният лист е издаден както за
процесната сума от 205.45 лева - главница по договор за покупка на стоки и услуги от
24.12.2007г., така и за договорна лихва в размер на 37, 39 лева за периода от 29.02.2008
г. до 30.09.2008 г., за законна лихва за забава в размер на 72, 15 лева за периода от
28.03.2008 г. до 26.01.2011 г. и за законна лихва считано от датата на подаване на
заявлението - 14.02.2011 г. до изплащане на вземането, и на разноските по делото, от
които 25 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Изпълнително дело № 796/2015 г. на ЧСИ К.П. е образувано за събирането на всички
посочени суми в изпълнителния лист, които се установява от постъпилото в първата
4
инстанция съобщение изх.№ 35749/12.05.2021 г. от ЧСИ П., че същите не са погасени.
Следователно с общото посочване от районния съд, че отхвърля иска по чл.439
ГПК за сумите по изпълнителния лист, същият е отхвърлил иска както за посочената
от ищеца главница от 205.45 лева по договор за покупка на стоки и услуги от
24.12.2007г., така и за останалите суми в изпълнителния лист за договорна лихва,
мораторна лихва и разноски, с което районният съд се е произнесъл по непредявен
иска. ПРС е нарушил разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК, съгласно която
предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от
страните, което обосновава процесуалната недопустимост на решението в посочената
част. С оглед на изложеното, в частта, с която искът е бил отхвърлен за следните
суми в процесния изпълнителен лист: договорна лихва в размер на 37, 39 лева за
периода от 29.02.2008 г. до 30.09.2008 г., законна лихва за забава в размер на 72, 15
лева за периода от 28.03.2008 г. до 26.01.2011 г. и законна лихва считано от датата на
подаване на заявлението - 14.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и на
разноските по делото, от които 25 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, обжалваното решение следва да се обезсили, а производството
по делото в посочената част да се прекрати на основание чл.270, ал.3, изр.1 от
ГПК.
ОС - Пловдив намира, че решението на районния съд в останалата обжалвана
част е допустимо, поради което на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
провери неговата правилност и да се произнесе по иска за установяване на
недължимост на сумата в размер на 205.45 лева - главница по договор за покупка на
стоки и услуги от 24.12.2007г.
Страните не спорят, че със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по ч. гр. дело № 2973/2011 г. по описа на ПРС, е разпоредено ищецът Ш.Х. да
заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ” ЕАД сумата от 205,45 лв. –
главница по договор за покупка на стоки и услуги от 24.12.2007г., което вземане е
установено с влязло в сила Решение № 4372/05.12.2021 г. по гр. дело № 9758/2011 г. по
описа на ПРС и за събирането на същото е образувано изпълнително дело № 796/2015
г. по описа на ЧСИ К. П. въз основа на искане на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като
цесионер.
Основният спорен въпрос във въззивната жалба е относно погасяването на
вземането от 205,45 лв. –главница по договор за покупка на стоки и услуги от
24.12.2007г. по силата на изтекла петгодишна погасителна давност през периода от
29.06.2015 г. до 29.06.2020 г. Поставя се и въпроса за надлежното извършване на
изпълнителните действия от взискателя като цесионер с оспорване уведомяването на
ищеца като дължник за прехвърляне на вземането.
Искът с правна квалификация чл. 439 ГПК е предоставен на длъжника за
защита срещу изпълнението при наличие на обстоятелства, които имат значение за
съществуване на вземането и които са настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
разглеждания случай основното твърдение на ищецът е за погасяване на вземането по
давност като юридически факт, настъпил след установяване на вземането с решение от
05.12.2011 г. по гр.д.№9758 по описа за 2011 г. на ПРС, XVIII гр.с. по иск с правна
квалификация чл.415 ГПК. Съдът намира, че доколкото вземането е установено със
съдебно решение, на осн.чл.117, ал.2 ЗЗД приложимият давностен срок е петгодишен.
От значение за основателността на иска е наличието на бездействие на кредитора за
периода, релевиран в исковата молба от 29.06.2015 г. до 29.06.2020 г., в който
5
давността по чл. 110 ЗЗД за процесната главница не е спирана или прекъсвана на някое
от основанията по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно
задължителните разяснения, съдържащи се в мотивите към т. 10 на тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС изпълнителни
действия са - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
По делото се установява, че с молбата за образуване на изп.дело взискателят е
извършил възлагане на съдебния изпълнител на осн.чл.18 от ЗЧСИ, по смисъла на
която разпоредба съдебен изпълнител е бил овластен да проучва имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други,
включително да определя начина на изпълнението. С овластяването на съдебния
изпълнител, взискателят практически му е възложил служебно да поддържа
висящността на изпълнителното производство. По силата на извършеното възлагане
съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на
26.03.2015 г. и запор на банковите му сметки на 29.06.2015 г., на която дата е
конституирана и държавата като присъединен взискател. Данните по делото сочат, че с
разпореждане на съдебния изпълнител от 19.12.2016 г. и 06.02.2017 г. са насрочени
описи на движими вещи в дома на ищеца. Действително няма данни посочените
изпълнителни действия да са били осъществени от съдебния изпълнител, но това не
обосновава бездействието на взискателя, тъй като същите са били предприети от
съдебният изпълнител по възлагане на взискателя. Тук следва да се има предвид, че
давността е санкция за бездействието на кредитора, който се е дезинтересирал от
субективното си право и не предприема никакви действия за упражняването му.
Когато кредиторът проявява активност като по законоустановения ред търси
изпълнение на задължението, кореспондиращо на неговото право, той не бездейства.
Доколкото действията са резултатни е без значение за настъпилия от действията ефект
на прекъсване на изтеклата до момента на предприемането им давност. Последното
приложено в настоящия казус обосновава извод, че макар да няма данни за
осъществяване на описите, то последното не обосновава бездействието на взискателя.
Следва и да се има предвид, че за нуждите на преценката дали изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и дали вземането на
кредитора е погасено по давност е без значение дали определеният начин на
изпълнение, в случая от съдебния изпълнител по възлагане на взискателя, е
последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са
били успешни. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 б "в" от ЗЗД, в която
законодателят използва думата предприемане на изпълнителните действия, а не
извършване. Следователно кредиторът / взискател в изпълнителното производство/ не
6
може да бъде санкциониран за бездействие в случаите, при които предприетите по
негово искане или от съдебния изпълнител действия са се оказали неуспешни. Ето
защо съдът намира, че с разпореждането на съдебния изпълнител за насрочване на
описите е била прекъсната давността за вземането, съответно и срокът по чл.433, ал.1,
т.8 ГПК, доколкото и същите са извършени по възлагане от взискателя. Последващо
прекъсване на давността е настъпило с налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца на 30.01.2019 г. и молбата на взискателя от 01.02.2019 г. за
налагането на възбрана, вписана в СВ – гр.**** на 21.03.2019 г.
В аспекта на изложеното не може да се приеме, че е налице бездействие на
взискателя за период от две години за прекратяване на изпълнителното производство
по право, нито погасяването на вземането по давност с изтичането на петгодишна
погасителна давност в релевирания с исковата молба период от 29.06.2015 г. до
29.06.2020 г. Следователно неоснователно е твърдението на ищеца за погасяването на
вземането от 205,45 лв. –главница по договор за покупка на стоки и услуги от
24.12.2007г. по давност през периода от 29.06.2015 г. до 29.06.2020 г.
На следващо място неоснователно се оспорва надлежното извършване на
изпълнителните действия с аргументи за неуведомяването на длъжника по реда на
чл.99, ал.4 ЗЗД. По смисъла на чл.99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, като
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както
и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, а прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то им бъде съобщено. В случая
страните не спорят, че с представения по делото договор за прехвърляне на вземания
от 08.07.2014 г. между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като купувач и “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ” ЕАД като продавач, ведно с приемо – предавателне
протокол от 24.07.2014 г. за предаване на информация за цедираните вземания,
ответното дружество е придобило процесното вземане спрямо ищеца. За
осъществяване на правните последици на договора за цесия е достатъчно постигането
на съгласие между цедента и цесионера и със сключването му вземането преминава от
цедента в патримониума на цесионера. С оглед на това ответното дружество -
цесионер се явява кредитор на ищеца - длъжник по изпълнителния лист от датата на
сключването на договора за цесия. За да възникне това качество на цесионера не е
необходимо да се извърши уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. По силата
на чл. 429, ал. 1 от ГПК частното правоприемство се установява с писмени
доказателства. Напълно достатъчно е представянето на цесионния договор, на
приложенията, в които са описани прехвърлените от вземания, за да възникне в полза
на цесионера правото да иска извършването на изпълнителни действия по отношение
на длъжника по изпълнителния лист. В този смисъл следва да се има предвид
възприетото в Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2530/2017 г., I т. о.,
ТК, според което без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/е
установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4
ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния
изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.
Следователно фактът на уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия
състав на договора за цесия, а има значение при изследване на противопоставимостта
7
на цесията на длъжника /и на третите лица/, който може валидно и с погасителен ефект
да плати на предишния кредитор преди уведомяването. За пълнота следва да се има
предвид,че фактите по делото индикират извод за уведомяването на ищеца за
извършената цесия съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД. По делото се установява, че цедентът е
упълномощил цесионера - ответното дружество да уведоми всички длъжници по
вземания по кредити, които са цедирани с договора от 08.07.2014 г. Последното е
напълно допустимо, тъй като действията по съобщаване на цесията на длъжника
не са от личен и незаместим характер, поради което няма пречка предишният
кредитор да упълномощи и друго лице за съобщаване на цесията. В случая се
установява,че поканата за доброволно изпълнение и останалите изходящи документи
до длъжника, удостоверяващи легитимацията на ответника като цесионер са получени
надлежно от длъжника, с което се обосновават и извършените плащания по делото за
погасяване на вземането на ответник. Допълнително в настоящото производство
безспорно се доказва връчването на уведомлението до длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 във
връзка с чл.439 от ГПК се явява неоснователен и следва да се остави без уважение,
до който извод е достигнал и районният съд, поради което първоинстанционното
решение ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемото дружество следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер
на 100 лева.
По тези съображения ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140 от 15.01.2022 г. постановено по гр.д.№ 6724
по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XV гр.с., в частта, с която се отхвърля
предявеният от Ш. С. Х., ЕГН **********, против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК *****, иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът
не дължи сумата в размер на 205.45 лева - главница по договор за покупка на стоки и
услуги от 24.12.2007г., обективирана в изпълнителен лист от 11.01.2012 г. /погрешно
посочен от 18.03.2015 г./, издаден по ч. гр. дело № 2973/2011 г. по описа на Районен
съд Пловдив в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, за принудителното
събиране, на които е образувано при ЧСИ К. П. изпълнително дело № 796/2015 г.,
както и в частта, с която Ш. С. Х., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 140 от 15.01.2022 г. постановено по гр.д.№ 6724 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XV гр.с., в останалата обжалвана част, с
която се отхвърля предявеният от Ш. С. Х., ЕГН **********, против „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *****, иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за
установено, че ищецът не дължи останалите суми, обективирани в изпълнителен лист
от 11.01.2012 г. /погрешно посочен от 18.03.2015 г./, издаден по ч. гр. дело № 2973/2011
г. по описа на Районен съд Пловдив в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
за принудителното събиране, на които е образувано при ЧСИ К. П. изпълнително дело
№ 796/2015 г.
ОСЪЖДА Ш. С. Х., ЕГН **********, да заплати на „Фронтекс
8
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 100 лв /сто лева/ - юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9