РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1097/1.6.2021г.
Гр. Пловдив, 01. 06. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, в
публично съдебно
заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА М.А
ЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Д. Й. участието на прокурора И.
ДЖ., като разгледа докладваното от председателя КНАХД № 337 описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл.63
ал.1 пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от адв. Д.М., като пълномощник на Х.М.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, срещу Решение № 260029 от 06.01.2021 г. на Районен съд –
Пловдив, V
н.с., постановено по НАХД № 7158 по описа на същия съд за 2020 г., с което е
потвърдено наказателно постановление /НП/ № 20-0438-001550 от 02.11.2020 г. на началник РУ към ОД на МВР- Пловдив, 03
РУ – Пловдив, с което на Х.К., на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Релевираните касационни
основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен,
като постановен в нарушение на закона – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1
от НПК във връзка чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Поддържа се, че е налице нарушение
на разпоредбата на чл.42 т.3 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН относно мястото
на извършване на нарушението, тъй като посечоното в НП и в АУАН място на
извършване на нарушението не е паркингът на магазин „Алати“, а на съседна,
улица, перпендикулярно разположена от южната страна на бул. „България“. На
следващо място се твърди, че от така описаната в актовете фактическа
обстановка, не се установява извършване на нарушение по чл.103 от ЗДвП. В тази
насока се твърди, че не е установено, дали служителят, подал сигнал за спиране,
има качеството на контролен орган по регулиране на движението, съответно, има
право да спира ППС и да проверява документи. Твърди се също така, че са налице
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, което обстоятелство следва да бъде
обсъдено от касационната инстанция. Иска се отмяна на оспореното решение, като
бъде отменено и наказателното постановление, както и присъждане на разноски по
делото.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, 03 РУ, не изпраща представител, но е
депозирал становище, с което оспорва жалбата и излага доводи по съществото на
спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Касационната жалба е
подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от Х.М.К. против наказателно постановление
/НП/ № 20-0438-001550 от 02.11.2020 г. на началника на 03 РУ гр. Пловдив към ОД
на МВР- Пловдив, с което му е наложено административно наказание на основание
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
НП е постановено въз
основа на АУАН № АА946753/10.10.2020 г., съставен от Ч.В.Д., командир на
отделение към ОД на МВР – Пловдив.
На 10.10.2020 г., около
12:30 ч.в гр. Пловдив, на бул. „България“ №124 – паркинг на магазин „Алати“,
като водач на лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № ***, Х.К., управлява горе
посочения лек автомобил, като при подаден сигнал за спиране от контролните
органи, водачът на МПС-то не спира на посоченото от представителя на службата
за контрол място, като с това не изпълнява неговите указания, което е
квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП – не спира плавно на посоченото
място или в най-дясната част на платното при подаден сигнал за спиране от
контролен орган.
Процесните административни наказания са наложени при
тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от
административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно
постановление.
В хода на
първоинстанционното производство са разпитани съставителят на АУАН Ч.В.Д., както
и свидетелят П.К.Б.- свидетел по АУАН, които са потвърдили фактическите
констатации в АУАН.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд
е потвърдил процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото и непротиворечиви писмени и гласни доказателства, че от страна на
касатора е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно
нарушение, като лек автомобил марка „Пежо 406“ с рег. № ***, собственост на Х.К.,
на процесната дата и час не е спрял на надлежно подаденият му от полицейски
служител знак за спиране осъществен, както с конклудентни, така и с вербални
действия. Приел е за безспорно установено също така, че водачът на този лек
автомобил е спрял едва на подадения по време на преследването му светлинен и
звуков сигнал за спиране, както и, че водачът на автомобила е осуетил
извършването на полицейска проверка. Приел е също така, че при съставяне на
АУАН К. не е възразил, но е отказал да подпише АУАН, което е надлежно
удостоверено, като в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е подал възражение, в което излага твърдения, че написаното в АУАН е
пълно с технически грешки, както и, че мястото на нарушението не е паркингът на
магазин „Алати“, а друга улица, като сочи основание за това, а именно: - чл.89
от ЗГР и чл.121 ал.4 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на
единната система за гражданска регистрация на МРРБ. Наказващият орган е приел
за неоснователни възраженията на К. и е издал оспореното НП, като е приел, че
именно К. е управлявал процесния лек автомобил на инкриминираната дата. Съдът е
приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението. По отношение
на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че касаторът е
законосъобразно санкциониран с налагане на наказания в съответния размер за
наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС, които са съответни на
тежестта на извършеното деяние. В тази насока съдът е приел, че определеният
размер за кумулативно предвидените наказания над минималния такъв, се явява справедлив,
предвид факта, че жалбоподателят не е спрял не само на конклудентните и
вербални действия, а едва при преследване от страна на полицейските органи и на
подаден му светлинен и звуков сигнал след това, с което е осуетил извършването
на полицейска проверка.
Съдът е приел също така,
че деянието, не представлява маловажен случай, като обществената му опасност не
се явява по- ниска от обичайната за този вид нарушения. В тази връзка съдът е
приел, че продължителното поведение на водача на лекия автомобил, което е в
разрез с изискванията на закона, с цел да се осуети извършване на полицейска
проверка, който резултат реално е постигнат, не може да се счете за деяние с
ниска степен на обществена опасност.
Решението е правилно. Като е стигнал
до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е
постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са
изложени подробни и
задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените, така
и събраните гласни доказателства по
делото.
Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации
и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от
настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното повтаряне.
В случая изводите на
административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е
осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са
обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по
делото и кореспондиращи помежду си писмени и гласни доказателства по делото.
Съставеният АУАН е
съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя по безсъмнен начин и му е дадена възможност да
направи възражение във връзка с констатираното нарушение, съгласно чл.42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление,
което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Наложените административни наказания
са определени в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като са съответни
на тежестта на извършеното нарушение и на степента на обществената му опасност,
и като такива същите са справедливи и способстващи в най-пълна степен за
изпълнение на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Във връзка с
оплакванията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, че са нарушени
разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗЯАНН, следва да се посочи, че от
докладната записка и от дадените от актосъставителя и свидетеля показания,
безспорно се установява мястото на нарушението - в района на магазин „Алати“ –
бул. „България“ № 125, като в действителност дори, К. е бил настигнат от
органите на реда на бул. „България“ № 119, поради което настоящата инстанция
намира това възражение за неоснователно. Данни за опровергаване на това
твърдение не се установяват, както пред въззивната, така и пред настоящата
инстанция.
Следва да се приеме за
неоснователно и твърдението, че полицейските служители не са се легитимирали.
Според показанията на двамата свидетели, наличен е запис, който обаче не е
изискан от жалбоподателя в първата инстанция като доказателство за твърдението
му, че лицата не са се легитимирали и той затова е потеглил с автомобила си,
след като е закрепил тръбите. Не се представят и доказателства за обаждане на
тел. 112.
Неоснователно е
възражението и в насока, че не са налице данни за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Въпросният текст гласи, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. Както във възражението, така и
в жалбата до въззивната инстанция се сочат аргументи само и единствено в
насока, че мястото на извършване на нарушението не е паркингът на магазин
„Алати“, и, че в АУАН са допуснати технически грешки., а като фактология се
сочи, че полицаите не са се легитимирали и заради това К. е напуснал мястото на
нарушението. Същите доводи се излагат и пред настоящата инстанция, каза се
обаче по-горе, доказателства в тази насока не се представят. С нормата на
чл.103 от ЗДвП на водачите е вменено задължение при подаден сигнал за спиране
от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място, като
не съдържа конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране”, поради което
тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.170 ал.3 от ЗДвП.
От събраните в хода на
въззивното производство гласни доказателства, безспорно се установява, че на К.
са му изискани документи за самоличност още в момента на товаренето на
закупената стока, което той е отказал да стори; втори път - даден му е знак с
ръка от полицейския орган да спре, което той отново не е сторил, и едва, когато
е бил принуден, след преследване с подаден светлинен и звуков сигнал, е спрял
лекият автомобил, с което съдът намира, че изцяло е изпълнен съставът на
сочения като нарушение текст от ЗДвП.
Нарушението е подведено
под правилната санкционна норма на чл.175 ал.1, т.4 от ЗДвП, според която се
наказва лице, което откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението, като същата, освен налагане на глоба, постановява
лишаване от право да се управлява МПС.
Неоснователно е възражението и в
насока липса на качество „контролен орган“ и „представител на службата за
контрол“ и това е така, тъй като с глава втора от ЗМВР се определят дейностите
на МВР. С чл.6 ал.1 от закона се определят основните такива, като в т.7 е
посочена и контролната дейност, а в чл.30 ал.1 е посочено, че контролната
дейност се осъществява от органите на МВР в случаите определени със закон, чрез
работа в няколко насоки, като в т.5 са конкретизирани проверки за спазване на правилата за движение
по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни
средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните
произшествия, които се включват ЗДвП.
В чл.165 ал.1 от ЗДвП е посочено, че определени
от министъра на вътрешните работи служби: - контролират спазването на правилата
за движение от участниците в движението, техническата изправност и
обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства,
като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен
начин, осигурявайки необходимата видимост; - при необходимост регулират
движението по пътищата; 3. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) следят за състоянието
на пътя и пътните принадлежности и издават писмени предупреждения, сигнални
писма или разпореждания до собствениците или до администрацията, управляваща
пътя, и до фирмата, поддържаща пътния участък, за отстраняване на установени
неизправности по тях; - регистрират и водят отчет на пътнотранспортните
произшествия; - извършват анализ на пътнотранспортните произшествия и
предоставят информация на държавни органи, общини, обществени организации и на
средствата за масово осведомяване; - водят националните регистри за водачите и
техните нарушения и наказания, моторните превозни средства и пътнотранспортните
произшествия и създават информационни фондове за съхраняване на данните; -
извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните
произшествия и последиците от тях; - въвеждат временна организация на
движението съвместно със собственика или администрацията, управляваща пътя; -
могат да въвеждат временни промени в организацията на движението при внезапно
появила се опасност за движението - аварийно възникнало препятствие по пътя,
заснежаване или заледяване, пътнотранспортни произшествия, като незабавно
уведомяват собственика или администрацията, управляваща пътя; осъществяват
контрол по изпълнение на учебните програми за извършване на допълнително
обучение по чл. 157, ал. 3, като извършват проверки по документи и на място; -
осъществяват контрол по спазване на задължението за движение на пътните
превозни средства по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа,
след заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата; -
предотвратяват нарушения, свързани с опазването на пътя, на пътните съоръжения
и пътните принадлежности и пр.
От своя страна, чл.264 от ЗМВР гласи,
че, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се
наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление,
а чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП указва, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
В случая, К. не е
изпълнил указанията на униформен служител на МВР, който предприел действия за
проверка на водача именно поради възприето нарушение на правилата за движение,
в частност нарушаване забраната, въведена в процесния пътен участък за излизане
от тази посока на бул. „България“. Колкото до проверката, предприета от актосъставителя
и свидетеля Балкански, то очевидно същата била предприета от компетентен орган
на МВР, който бил с надлежно униформено облекло и по време на случилото
изпълнявал служебните си задължения. Служителите са се легитимирали, макар и не
с представяне на полицейска карта. Въпреки доводите на касатора, че полицаите
бил нелегитимни, по делото не са ангажирани доказателства, които да налагат
подобен извод. Отделно от това, следва да се посочи, че всеки полицай разполага
с идентификационен номер, именно с цел разпознаване, като в случая не се
твърди, че полицейските служители не са разполагали с такива.
Доказателства за
противното не са събрани, поради което се налага извода, че актосъставителят е
надлежен контролен орган, включен в екипа на автомобил за контрол на правилата
за движение, която дейност несъмнено попада в контрол на пътното движение в
по-общ план.
Следва изрично да се
отбележи, че изпълнението указанията на контролните органи не се обуславя от
факта дали водачът познава съответния полицейски служител или не. При
положение, че водачът очевидно не изпълнил указанията на контролния орган, дори
неколкократно опитал да приведе в движение автомобила си и да се отдалечи от
мястото, очевидно е било налице неизпълнение указанията на контролния орган,
който изискал документи от водача, но предоставянето му било отказано. С това
си поведение водачът виновно нарушил нормата на чл.103 от ЗДвП досежно отказа
си да изпълни указанията на полицейски служител, а въз основа санкционната
хипотеза на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП законосъобразно са му наложени двете
предвидени наказания, които законодателят определил да се налагат кумулативно.
В случая доказателства,
които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са
ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
Изложеното до тук налага
да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея
основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е
правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения
нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като
валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата
инстанция.
Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят
сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /, настоящият състав
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от горното и
на основание чл.221 ал.2 пр.1 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, Административен
съд, ХІХ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260029 от 06.01.2021 г. на Районен съд – Пловдив, V н.с., постановено по НАХД № 7158 по
описа на същия съд за 2020 г.
ОСЪЖДА
Х.М.К., ЕГН **********,***,
да заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 80.00 (осемдесет) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.