Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 273
Велико
Търново, 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Велико Търново, VII-ми административен състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря Даниела С.
и в присъствието на
прокурора ………………………………………………..
разгледа докладваното от съдията адм.дело №
216/2021г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
I.
За вида на производството и предмета на делото:
Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс, във вр. с чл.8,
ал.7, т.3 от Наредба № 2 от 4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на
финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор за периода 2014 – 2018 г.,
издадена от МЗХ/Наредба №2/.
Образувано е по жалба на търговско дружество с фирма
“ВИНПРОМ-СВИЩОВ“АД с ЕИК *********, със седалище гр. Свищов, действащо чрез
упълномощения адвокат.
Оспорват се два индивидуални
административни акта, инкорпорирани в обща Заповед
№ 03-РД/393 от 05.02.2021г., издадена от изпълнителния директора на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София. По същество се касае
за отказ за плащане по Заявление за окончателно плащане от 25.07.2017г. по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от
Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода
2014-2018г., с УРН 183318, с ИН ********** и отказ за плащане по Заявление за обезщетение за загуба на доход от 25.07.2017г. с ИН **********,
депозирано от дружеството „Винпром Свищов“АД с ЕИК *********, във връзка с
изпълнение на ангажиментите му по Договор за предоставяне на финансова помощ №
201561/19.05.2015г., сключен с ДФ „Земеделие“.
II.
Становища на страните:
Жалбоподателят оспорва посочените два административни акта/АА/ като счита Заповедта,
в която са съединени, за незаконосъобразна. Иска от съда Заповедта да бъде
отменена, т.к. е постановена при неспазване на установената форма, при
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Подробни аргументи излага в
пространната жалба с позоваване на практика на СЕС и принципите на правото на
ЕС.
Чрез своя процесуален представител дружеството жалбоподател
твърди, че част от фактическите основания на оспорената Заповед са неверни, а
именно: твърдението на АО, че Г.В.В.някога е бил изпълнителен директор на
„Винпром Свищов“АД, твърдението, че Г. В.е едновременно представляващ дружеството и член на съвета на директорите
на „Винпром Свищов“АД, както и
твърдението, че А.О.В.е бил управител на дружеството жалбоподател към
31.08.2015г. Довереникът излага своя версия на фактическата обстановка, във
връзка с което оспорва констатациите на
АО за „изкуствено създадени условия за финансиране“ и „умишлена
координация между посочените физически лица“. Оспорва соченото от ДФЗ, че целта
на дружеството била то самото и изпълнителят на неговия проект – „Агрария
Сървиз“ЕООД да получат средства, надхвърлящи максималния размер на помощта. При
положение, че при подписване на договора за финансиране не е имало таван за
помощта. Защитникът твърди, че в Заповедта липсват мотиви както по отношение на
извода, че целта на мярката не е
постигната, така и за полученото предимство.
Упълномощеният адвокат счита, че оспорената Заповед
противоречи на материалния закон по няколко причини, а именно:
Първо ПП изразява несъгласие с правния извод на
администрацията, че следва да се приложи редакцията на чл.8 от Наредба №2,
действала при издаване на Заповедта. Защото дружеството не е имало възможност
да знае за промените и да съобрази поведението си с тях. Което на свой
ред представлявало несъобразяване с принципа на правната сигурност и този за защита
на легитимните правни очаквания, основни за правото на ЕС. Позовава се по
аналогия на решения на СЕС/конкретно посочени в жалбата/, касаещи
санкционирането на нередности, които засягат финансовите интереси на ЕС. Като
при това акцентира, че твърде дълго време администрацията е спирала
производството/три години/, преди да постанови процесните откази. А всички
настъпили промени в ръководствата на дружествата са постфактум на заявлението за плащане. Упълномощеният адвокат счита
несъстоятелно изявлението на АО, че само нормата на чл.8, ал.7, т.3 от Наредба
№2 в съотв. редакция противоречи на правото на ЕС, но не и §1, т.46 от ДР на
същата Наредба. Счита, че дружеството отговаря на условията за получаване на
финансиране, посочени в национална правна норма, без да може да носи
отговорност, че същата се конфронтира с друга национална ПН и правото на ЕС.
Като втори
аргумент ПП на жалбоподателя счита, че дефиницията за „изкуствено създадени
условия“ за финансиране в националната Наредба №2 противоречи на Регламент
№1303/2013г. и понятието по смисъла на практиката на СЕС – доказване на
съвкупност от обективни обстоятелства и субективен елемент, изразяващ се в
намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като
изкуствено се създават условия, необходими за неговото получаване/позовава се
на Решението по дело СЕС-434/12 и др./. В тази връзка в пункт 37 от жалбата, ПП
сочи, че АО изобщо не е изследвал релевантните в случая въпроси: дали дружеството изобщо е получило
предимство; дали условията за кандидатстване са създадени единствено с цел да
се получи облага в противоречие на целите на подпомагането; дали целта на
подпомагането въпреки това е постигната.
В трети пункт ПП
посочва, че дори да се приеме, че следва да бъде приложена Наредба №2 в
редакцията й при издаване на оспорената Заповед, то наличието на посочените в
нея основания не са доказани.
В заключение в
раздел I.Г от Жалбата/вж. л. 26 и сл. от същата/ се сочи
материална незаконосъобразност на оспорената Заповед поради противоречието й с
чл.17 от Хартата за основните права на ЕС/ХОПЕС/ и член 1 от Протокол №1 към
КЗПЧОС/Конвенцията/ и нарушение на принципа на легитимните правни очаквания,
изведен и в практиката на ЕСПЧ.
В раздел II от Жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност на Заповедта, поради неспазване на установената форма – липса
на мотиви, което нарушава принципа на добра администрация в правото на ЕС, вр.
с чл.41 от ХОПЕС, който по същността си изисква мотивиране на АА.
В Раздел III-ти от Жалбата се съдържат съображения за
противоречие на атакувания акт с целта на закона. В частност целите на
Регламент №1303/2013, посочени в съображения 21 и 116 от преамбюла на същия –
за ясна база и правна сигурност при определяне на предварителните условия за
финансиране. Изтъква и противоречие с целите на Регламент № 491/2009, посочени
в чл.103р, §1, че „целта на мерките за преструктуриране и конверсия на лозя е
да се повиши конкурентоспособността на винопроизводителите“. В случая отказът
за изплащане на субсидията на едно работещо предприятие не е от полза за
жалбоподателя, нито за ЕС.
В съдебно
заседание оспорващият, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с
направените искания, по съображенията изложени в нея и в хода на устните
състезания. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК. Впоследствие с
вх. № 3554/02.08.2021г. в АСВТ депозира реплика на писмената защита на
ответника.
Ответникът
– изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, действащ чрез упълномощения
процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В предоставения срок представя
подробна писмена защита, в която развива следните съображения:
Счита, че оспорената Заповед е издаден от компетентен АО. Спазени
са изискванията относно формата му като съдържа необходимите реквизити и са посочени конкретни фактически и правни
основания. Последните са съобразени от АО в редакцията им при издаване на акта.
Настоява, че мотиви се съдържат както в Заповедта, така и в приложената АП в
документи, предхождащи постановяването й. ПП на ответника счита, че не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при
постановяването на акта. Подчертава, че спор по изпълнението на Договора за
финансиране няма, но се касае до факти и обстоятелства, които Фондът е узнал
впоследствие. Според защитата на ответника създадените изкуствени условия като
специфичен вид нередност могат да се открият само при комплексното разглеждане
на всички факти и обстоятелства, по повод заявката за плащане. Смята, че
материалният закон е правилно приложен, а постановеният отказ за плащане
съответства на неговата цел. Същата определя като необходимостта да се изключи
приноса на ЕФГЗ и националния бюджет за верифициране на разходи по заявление за
окончателно плащане, за което е установено наличието на изкуствени условия,
необходими за получаване на финансирането, в противоречие с целите на мярката и
дават възможност за получаване на предимство пред други земеделски стопани.
Настоява, че ако не са били създадени тези изкуствени условия, то Договорът не
би бил изпълнен.
Довереникът на ответника акцентира върху следните
обстоятелства от фактическа страна, които според него разкриват умишлена
координация между различните субекти,
насочена единствено към получаване на неследващо се финансиране, а именно:
На първо място – наличието на свързаност между физическите
лица, посочени в ИАА – управители, изпълнителни директори и
пълномощници/персонална, роднинска и финансово-икономическа/. Идентичност на
избрания изпълнител „Агрария Сървиз“ЕООД, както за проекта на дружеството
жалбоподател, така и за предходните два на дружества, свързани с оспорващия – „Горчивка“ЕООД
и „Совата-2004“ЕООД – бенефициери за предходния програмен период. При това за
тази свързаност между субектите жалбоподателят не е представил обяснение,
различно от посоченото от ДФЗ.
На второ място ПП изтъква, че от обективна страна са налице
и други индикатори като общ адрес на управление на бенефициера и изпълнителя; ползване на една и
съща обслужваща банка, учредяване на обем представителна власт на лица,
намиращи се в роднински връзки и участващи в управлението на двете дружества,
като в резултата и по трите проекта по същата мярка изпълнението на дейностите
е възлагано на контролирано от жалбоподателя дружество-изпълнител.
На трето място – при така привлечения конкретен изпълнител,
по Договора за финансиране не е заявено авансово
плащане. Изпълнението на Договора предполага ангажирането на значителен
финансов ресурс, което без авансово плащане е обяснимо единствено с това, че е
налице организирана конструкция с контролираното дружество-изпълнител.
При така посочените обстоятелства, които определя за
безспорно доказани и неопровергани от жалбоподателя, ответникът, действащ чрез
упълномощения юрисконсулт, счита, че е изпълнен фактическият състав на чл.60 от
Регламент /ЕС/ № 1306/2013, както от обективна така и от субективна страна. При
това същата норма е пряко приложимо в ДЧ действащо право както при одобрението
на проекта, така и по време на отказа от финансиране по Договора. Поради което
неподходящото транспониране в националното законодателство на същата разпоредба
е без правно значение.
В заключение защитата на ответника привлича вниманието на
съда върху практика на АС-ща и ВАС по идентични казуси/вж. раздел VI-ти от ПЗ – конкретно цитирани/.
С тези аргументи, развити в писменото становище,
ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което не сочи размер.
Прави възражение за недоказаност и прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
III.
За допустимостта на производството:
Съдът установи, че жалбата е редовна
от външна страна и процесуално допустима. Инкорпорираните в Заповедта
волеизявления на ИД на ДФЗ имат качеството на индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Поради което са годен предмет на съдебен
контрол. Съдът установи, че Жалбата е
подадена от лице с надлежна процесуална легитимация – адресат на разпоредените
неблагоприятни правни последици. Срещу подлежащ на оспорване акт в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК. По признание на жалбоподателя Заповедта е получена на 10.02.2021г.,
което ответникът не оспорва и представя доказателства – ИД в о.с.з. Жалбата е
депозирана по пощата с дата на пощенското клеймо-24.02.2021г./.
Съгласно чл.133, ал.1 от АПК, АСВТ е родово и местно компетентния съд по
конкретния спор, като съд по седалището на посочения в акта адресат.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу съображения.
IV. За доказателствата:
Доказателствената тежест е
разпределена с Определение от 14.04.2021г. в предварителния доклад върху
ответника, който
следва да докаже наличието на
предпоставките за издаването оспорения акт, в това число: фактическите основания
за отказ за изплащане на финансова помощ по заявлението за окончателно плащане
и за обезщетение за загуба на доход; спазване на процедурата по издаването на
акта; връзката на ФО с правните норми, на които АО е основал правомощието си за
този отказ; валидността на издадените ИАА. На жалбоподателя съдът указа, че
следва да докаже фактите, от които черпи права, в това число на основание
чл.170, ал.2 от АПК, че са били налице условията за издаване на акт с позитивно
съдържание, т.е. извършване на плащането по двете заявления в пълен обем.
Делото е основано изключително на писмени
доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени. Същата
е организирана в четири класьора за документи/2 сини, 1 зелен и 1 червен/. Към
жалбата са приложени нови доказателства. Представени впоследствие с легализиран
превод/вж. л.244 и сл./, касаещи качеството на произведените вина.
Четено е нарочно
определение на основание чл. 155 от ГПК, по аргумент от противното на
чл.153 от ГПК, с което са приети за безспорни между страните
обстоятелствата, посочени в жалбата и свързани с данните, изходящи от ТР за управляващите
на посочените в обстоятелствената част на Жалбата дружества. Поради което
същите не се нуждаят от доказване.
Приети са като писмени доказателства, представените в о.с.з.
на 20.05.2021г. от ПП на жалбоподателя: Постановление за прекратяване на НП
18.03.2020г.; писма на жалбоподателя до ДФЗ - 4 броя, с приложени към тях
актове на съда, организирани в 1 бр. пластмасова оранжева папка/вж. л.76 и сл./.
Приети са и писмените доказателства, представените в същото съдебно заседание
от ПП на ответника: Известие за доставяне
от 10.02.2021г.; приемо- предавателен протокол от 12.08.2020г.; Писмо от
10.08.2017г. на ДАНС; Постановление за
прекратяване на НП от 18.03.2020г. /вж. л.105 и сл./.
В сл. о.с.з. на 15.07.2021г. са приети като писмените
доказателства, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх.
№ 01-2600/815#3/02.04.2021 г. на ДФЗ, организирана в 1 зелен, 2 сини и 1 червен класьор.
Също така и представените от ПП на жалбоподателя писмо на Специализирана
прокуратура и документи в превод от чужд език/вж. л.244 и сл./. В същото о.с.з.
са приобщени към доказателствената съвкупност и постъпилите с молба вх. №3280/14.07.2021г.
от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ писмени доказателства, по опис/вж.
л.157 и сл./. Между тях са тези за неколкократното спиране на производството по процесните
заявки за плащане, както и договорите за предоставяне на финансиране на
дружествата „Горчивка“ЕООД и „Совата -2004“ЕООД и договорите на същи с
изпълнителя „Агрария Сървиз“ЕООД.
С оглед промените във
управлението и представителството на ДФЗ са представени актуално пълномощно,
Протокол №178 от заседание на УС на ДФЗ от 10.06.2021г. за избор на нов ИД на Фонда/вж. л.240/ .
След съвкупната преценка по свободно
вътрешно убеждение на приетите доказателства, по отделно и в тяхната взаимна
връзка, съдът намери за установено
следното от фактическа страна:
V. По фактите:
1. На 31.03.2015г. дружеството „Винпром Свищов” АД, действащо чрез
упълномощено лице/Н.М. – пълномощник на изпълнителния директор на дружеството -
С.Д./ подава Заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя” от Националната програма за подпомагане
на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018г. Последната финансирана от
ЕЗФРСР.
1.1. Подпомагането се отнася за проект, който включва дейностите по
„Презасаждане без промяна на местонахождението на лозята – практики
изкореняване, засаждане, изграждане на подпорни конструкции” и „Изграждане на
хидромелиоративни съоръжения – система
за капково напояване”. Проектът е с №128 по вх. № 05-05-119/08.02.2015г. и е
утвърден със Заповед № РД 12-108/27.03.2015г. на ИД на ИА по лозата и виното.
2. Заявлението за подпомагане е одобрено със Заповед №
ОЗ-РД/633/12.05.2015г. на ИД на ДФ „Земеделие”. С посочена сума на инвестицията
8 683 343,04лв., от които финансова помощ 6 512 507,29лв.
2.1. Във връзка с това на 19.05.2015г. е подписан Договор № 201561
между „Винпром Свищов”АД и ДФ”Земеделие” за предоставяне на дружеството като
ползвател, безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 75% от одобрените и
реално извършени от ползвателя разходи, свързани с извършването на дейностите
по мярката „Преструктуриране и конверсия на лозя”, посочени по-горе в т.1.1.
2.2. Размерът на ФП е определен на 6 512 507,29лв., а когато одобрената сума надхвърля
реално направениет разходи, Фондът изплаща до 75% от реално извършените и
доказани разходи/вж. чл.2.2 от Договора./.
3. Във връзка с изпълнение на дейностите по Проекта – презасаждане
на лозови насаждения и изграждане на
система за капково напояване на
22.05.2015г. „Винпром Свищов”АД сключва договор с дружеството „Агрария
Сървиз”ЕООД. Последното
представлявано от А.О.В.. Уговорената
цена е 8 752 833,92лв.,без ДДС, от които 6 564 625,44лв. по
програма на ЕС – ПКЛ, а 2 188 208,48лв. собствени средства на
възложителя.
4. При приключване на дейностите дружеството подава в ИАЛВ
заявление за издаване на удостоверение за приключени дейности. След извършена теренна
проверка от ТЗ на ИАЛВ е издадено Удостоверение за приключени дейности по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя” № 135/24.07.2017г. Което сочи, че
предметът на инвестицията по конкретния проект е изпълнен в цялост. Това
обстоятелство не се оспорва от ответника.
4.1. Издадено е и Удостоверение № 56/21.07.2017г. на ИД на ИАЛВ за
среден годишен добив. В същото е посочен добив на производителя от изкоренените
лози в посочените имоти съответно реколта 2013г.-5 291кг от хектар и за
2014г.-2 323 кг от хектар. Обстоятелства свързани с обезщетението за
загуба на доход.
5. На 25.07.2017г. Н.М., в качеството си вече на изпълнителен
директор на дружеството, подава Заявление за окончателно плащане по мярка „Преструктуриране и конверсия на
лозя” от НППЛВС 2014-2018г. с ИН ********** за изплащане на сумата по Договора
в размер на 6 512 507,29лв. и Заявление за обезщетение за загуба на
доход с ИН ********** от същата дата.
6. В хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които
сочат, че адм. производство по така подадените две заявления за плащане са спирани
неколкократно, което е отложило постановяването на обжалвания понастоящем отказ
с близо 4 години, а именно:
6.1. Със Заповед № 03-РД/2903 от 18.08.2017г. на ИД на ДФЗ е спряна
обработката по заявлението за окончателно плащане. Мотивирано е с
обстоятелството, че от ДАНС е получено писмо, че на същата агенция е възложено
събиране на доказателства за разкриване на престъпление от общ характер, поради
окето са изискани оригиналите на представените от „Винпром Свищов”АД документи
във връзка с подпомагането по мярката ПКЛ. Същата Заповед е оспорена пред съд. Отменена е и преписката
въраната на АО за продължаване на административното поризводство, с Определение
№ 764/01.02.2018г. на АССГ по АД № 10606/2017г. Последното влязло в сила на
28.06.2018г. Аналогична е съдбата на заповед № 03-РД/2912 от 21.08.2017г., с
която е спряна обработката на заявлението за плащане на обезщетение за загуба
на доход. Отменена от съда с Определение № 7810/06.12.2018г. по АД №
10830/2017г. на АССГ, в сила от 23.05.2019г.
6.2. Със Заповед № 03-РД/2903#1 от 21.09.2018г. ИД на Фонда спира повторно обработката
на заявлението за окончателно
плащане. Мотивите на АО, според посоченото в самата Заповед, са свързани с
писмо, постъпило от Специализираната прокуратура, с което Фондът е уведомен за
образувано досъдебно производство под № 48/2017г. по описа на СО-СП, пр.
пр.№512/2017г., за извършено престъпление по чл.321 от НК/ОПГ/, касаещо договор
между ДФЗ и „Винпром Свищов”АД. Същата Заповед е отменена с Определение №
2555/02.04.2019г. по АД № 11161/2018г. на АССГ, в сила от 06.06.2019г.
Преписката е върната за продължаване на производството. От дружеството
жалбоподател са подавани неколкократно молби за изпълнение на постановените
съдебни определения/вж. л.89 и сл. – на 30.08.2019; 27.12.2019г.; 07.04.2020г./.
Всички те без резултат.
7. От ПП на жалбоподателя по делото е представено Постановление за
прекратяване на наказателното производство, постановено на 18.03.2020г. по ДП №
48/2017г., пр. пр. № 512/2017г. Видно от представеното на л.244 от делото Писмо
изх. № пр.пр.№512/2017г. на Сп. Прокуратура същото постановление е било
обжалвано пред съд от обвиняемите, но жалбите са оставени без разглеждане като
недопустими. Постановлението за прекратяване е преминало и служебен контрол от
прокурор в АпСП и с постановление от 17.02.2021г. е потвърдено.
7.1. ДП № 48/2017г., пр. Пр. № 512/2017г. е водено за това, че в
периода 2008-2012г. в гр. София, чрез използване на документи с невярно
съдържание и неистински документи е получил без правно основание чуждо движимо
имущество – сумата от 8 209 365,87лв., представляваща предоставени
финансови средства от Европейския съюз на българската държава, съгласно
договори между ДФЗ и дружествата
„Горчивка”ЕООД и „СОВАТА -2004”ЕООД по мярка „Преструктуриране и конверсия на
винени лозя”, с намерение да го присвои като документната измама е в особено
големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл.212,
ал.5, вр. ал.3, вр. ал.1 НК. Привлечени като обвиняеми били А.В., Г.В.и Н.М.. След
приключване на разследването, наблюдаващият прокурор преценил, че липсват данни
за извършено престъпление по чл.212 от НПК, за което посочените лица да са се
сговорили. Въпреки вс. Документи, проведени разпити и приложени ВДС от
експлоатирани СРС. Поради това прекратил
производството в тази част. В другата част от разследването относно данните за
извършени престъпления по Глава седма от особената част на НК/престъпления
против финансовата, данъчната и осигурителната система/ - териториално и родово
компетентна е ОП-Велико Търново. На която са изпратени материалите по компетентност. Данни за развоя на същото по
делото няма.
7.2. С Постановлението на СП за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 48/2017г. на ДФЗ са върнати оригиналите на документите по
административната преписка по процесните две заявления за плащане.
8. Ответната страна в защита на своята теза представи пред съда
договорите за предоставяне на финансова помощ на дружествата
„Горчивка”ЕООД и „Совата -2004”ЕООД/вж.
л.211 и сл. от делото/ и приемо –предавателни протоколи с дружеството
изпълнител по дейностите от проектите.
8.1. Първото дружество е получило финансиране по Договор №
201218/31.05.2012г. с ДФЗ по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени
лозя” от НППЛВС 2008/2009-2013/2014г. за дейностите презасаждане със или без
промяна на местонахожданието; изграждане на съоръжения за защита от щети,
нанасяни от диви животни, изграждане на хидромелиоративни съоръжения – капково
напояване. Размерът на ФП е 3 276 719,24лв. Изпълнител на дейностите
по същия договор е дружеството „Агрария”Сървиз ЕООД. В тази връзка са
представени ППП от дата 30.09.2013г., 30.05.2013г.; 31.05.2013г. и 24.10.2013г.
8.2. „СОВАТА-2004”ЕООД е получила финансиране по Договор №
201207/01.03.2012г. с ДФЗ по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени
лозя” от НППЛВС 2008/2009-2013/2014г. за
дейностите: подобряване на методите и технологиите на управление на лозарското
стопанство; изграждане на хидромелиоративни съоръжения – система за капково напояване.
Размерът на помощта е 1 206 924,71лв. Изпълнител на дейностите по
проекта е същото дружество – „Агрария Сървиз”ЕООД, за което са представени
Договор за възлагане на изпълнението, анекс и
и приемо-предавателни протоколи/вж. л.228 и сл./.
8.3. Ответникът твърди, че е
налице свързаност между „Винпром Свищов”АД и дружеството „Агрария Сървиз”ЕООД,
което неслучайно се оказва изпълнител и по дейностите от проекта по мярката
ПКЛ, защитен за финансиране от жалбоподателя. От публично оповестената
информация в ТР/представена към АП/ е видно, че дружеството „Агрария
Сървиз”ЕООД с ЕИК200259550 към 28.01.2021г. е с управител А.О.В.и едноличен
собственик на капитала – УНИАГРО Консултинг ДиЕмСиСи/чуждестранно ЮЛ с адрес в ОАЕ/. Прехвърлител на дружествения
дял е Г.В.В.. Безспорно между страните е това, че тези две физически лица са в
роднински връзки/племенник и чичо/. Така безспорно е и обстоятелството,
изтъкнато и от прокурора, че се касае за реално действащо именно в областта на
земеделието дружество, което разполага със специфични машини за обработка на
лозя и необходимия персонал. Доказано е и това, че същото дружество е извършило
обработката и засаждането на лозовите
масиви и поддръжката, необходима след това, както на посочените по-горе в
т.8.1. и 8.2. дружества, така и на „Винпром Свищов”АД.
9. В оспорената Заповед
ответният АО твърди свързаност между „Винпром Свищов”АД и „Агрария Сървиз”ЕООД,
поради роднински връзки между управляващите същите дружества,а именно:
9.1. При постановяване на оспорената Заповед представляващ „Винпром
Свищов”АД е лицето А.О.В.с качеството на изпълнителен директор. Същото лице е
управляващ и дружеството „Агрария Сървиз”ЕООД – изпълнителят по проекта на
бенефициера. Дружественият дял на последното е прехвърлен от Г.В.В./чичо на Ат.
В./ на чуждестранното ЮЛ, посочено по-горе, през 2020г. Г.В.е бил собственик на
капитала на „Агрария Сървиз”ЕООД както при подписване на ДФП през 2015г., така
и при подаване на заявлението за плащане през
2017г. Двете дружества са с един и същ адрес на управление и една
обслужваща банка.
9.2. ПП на оспорващия не отрича тези връзки, но настоява, че те
имат разумно обяснение, а не са резултата на умишлена координация с цел
злоупотреба. Акцентира, че в Заповедта има неверни твърдения/вж. л.11 от
жалбата и сл./. Поради това с нарочно определение на съда е прието за безспорно между
страните, че:
9.2.1. Г.В.В.никога не е бил
изпълнителен директор на „Винпром Свищов”АД. Същият е бил член на съвета
на директорите с равен глас с др. двама и никога не е бил представляващ
дружеството. През 2015г. към момента на кандидатстване по мярката ИД на
дружеството е С.В.Д., а при подаване на
заявлението за плащане – Н.М.М..
9.2.2. А.О.В.е управляващ „Агрария Сървиз”ЕООД както през 2015г.
при кандидастване за подпомагане, така и през 2017г. при подаване на
заявлението за плащане. А едва през 2020г. той става управител на „Винпром
Свищов ”АД.
9.2.3. Н.М. е била член на СД на „Винпром Свищов”АД, представител
на дружеството пред Фонда и управител на дъщерните дружества „Горчивка”ЕООД и
„Совата-2004”ЕООД.
9.3. В непосредствена връзка с горното съдът установи, че
твърдението на защитата на дружеството жалбоподател, че тези две дружества не
са бенефициери по програмата и не са изпълнители по проекта е само отчасти
вярно. Действително същите не са изпълнители по проекта на дружеството
жалбоподател, но са бенефициери на ФП от ЕСИФ по същата мярка от НППЛВС, само
че в предходен програмен период. Дали това е индикатор за изкуствено създадени
условия ще бъде обсъдено по-долу в настоящото.
10. В подкрепа на тезата си, че дейностите по проекта са изпълнени
и целта на финансираната мярка е постигната, жалбоподателят представи
доказателства за високото качество на произведените от дружеството разнообразни
вина, получили множество международни награди на специализирани форуми в
периода 2017-2020г. вклч./вж. л.245 и сл./.
10.1. Всъщност във връзка с горното следва да се подчертае, че ответната администрация не оспорва реалното изпълнение на дейностите по договора. Обстоятелство, което е потвърдено и при извършени проверки на място от ТЗ на ИАЛВ, които не са установили съществени отклонения или нередности при осъществяване на проекта.
Всъщност след проучването на приетите доказателства и като
съобрази изявленията и доводите на страните, съдът направи заключение, че на
практика страните не спорят по установените факти, а по тяхната правна
интерпретация.
Ключов за спора е въпросът дали дружеството бенефициер е
създало изкуствени условия за
получаване на финансиране по мярката ПКЛ, което не му се следва? Постигната ли
е целта на финансиране по
същата мярка? Има ли умишлена координация между икономически
оператори, в какво се изразява? Получило ли е дружеството поради това предимство, в какво се изразява същото?
При изяснение на тези факти, кое е приложимото право по време и място? Съдържанието
на приложимото национално законодателство влиза ли в противоречие с нормите на правото на ЕС? Ако съществува колизия как
следва да се разреши?
Съдът взе предвид съдържанието на
оспорения ИАА, оплакванията и доводите на страните, съобрази установените
факти и издири приложимия закон. При това достигна до следните правни изводи:
VI. За приложимото право:
За разрешаване пред съда е повдигнат
административен спор, възникнал между Разплащателната агенция на България/ДФЗ/
и търговско дружество, регистрирано в Република България по повод постановен
отказ за подпомагане със средства от ЕСИФондове по Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от
Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода
2014-2018г. Тоест иде реч за част от Общата селскостопанка политика на ЕС.
Последното обстоятелство е фактическата привръзка, която обуславя приложението
на съответните норми на правото на ЕС по отношение на ЮЛ, регистрирано в
България и действащо на същата територия, т.е. същата държава-членка. В тази
връзка приложимо към спора материално право с оглед програмния период на НППЛВС
- 2014-2018г. е както следва:
1. Норми на правото на ЕС:
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 декември 2013 година
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика. Наричан за краткост в изложението Регламент №1306/2013;
Регламент
(ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22
октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските
пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ
регламент за ООП"), отменен с Регламент (ЕС) № 1308/2013, но на основание чл.230, §1, б“б“ от последния продължава да се прилага за
лозаро-винарския сектор, т.е. в случая.
Регламент (ЕО) № 555/2008 на Комисията от 27 юни 2008г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО)
№479/2008 на Съвета относно общата
организация на пазара на вино по отношение на програмите за подпомагане,
търговия с трети страни, производствения потенциал и проверките в
лозаро-винарския сектор. Посоченият регламент на Комисията не е изцяло отменен,
но е изменен като в него са налице заличени разпоредби, като същите отношения
са уредени с нормите на делегирани регламенти, както в случая разпоредбата на
чл.99 от Регламент №555/2008г./на който се позовава АО/ е заличена с чл.52, §1
от Делегиран регламент (ЕС) 2018/273 на Комисията от 11 декември 2017 г.
2. Норми на националното
законодателство:
ЗАКОН за прилагане на
Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз/обн.
ДВ бр.96 от 28.11.2006г., в сила от 01.01.2007г. с посл. изм. и доп./ ;Съгласно чл.56,
ал.1 от ЗПООПЗПЕС, Държавен фонд "Земеделие" предоставя финансова
помощ по пазарните мерки в лозаро-винарския сектор съгласно правото на
Европейския съюз. Това е още един аргумент, определящ като приложимо материално
право - правото на ЕС. Според ал.2 на
с.р., Министърът на земеделието, храните и горите утвърждава Националните
програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор за срок 5 години. Алинея
трета делегира правомощия на Министърът на земеделието, храните и горите да
издава наредби за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по
Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор.
На основание
чл.56, ал.3 е приета НАРЕДБА № 2 от 4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на
финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор за периода 2014 – 2018 г. / за краткост Наредба №2/, обн. ДВ бр.№34 от
15.04.2014г. Именно тази специална програма/извън ПРСР/ и уредба за
подпомагането в лозаро-винарския сектор изключва приложението на общата такава
в Закона за подпомагане на земеделските производители. В този ред на мисли,
съобразно принципа , проведен в §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният закон не
се прилага при предоставянето на ФП в лозаро-винарския сектор, т.к. друго/различно е предвидено в приложимата
Наредба №2. Все в тази връзка неприложима към определянето на изпълнител на дейностите по
проекта са нормите на Глава четвърта от ЗУСЕСИФ „Специални правила за определяне
на изпълнител от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ“, указващи на
приложението на нормите на Закона за обществените поръчки при разходване на
средствата от ЕСИФ/вж. напр. чл.49, ал.2, т.1 от ЗУСЕСИФ/. Последният закон по общите правни принципи следва да намери приложение
само тогава, когато отношенията не са уредени в специалната правна уредба,
развите в процесната Наредба №2/04.04.2014г. на МЗХ.
Тук е мястото да посочим, че подпомагането
по посочената Наредба №2 в лозаро-винарския сектор разкрива особености. В това
число по отношение на разходите, сторени от бенефициерите се прилагат пределни цени по Приложение №1. Видно от
посоченото в чл.8, ал.1 от Наредба №2 - Максималният размер на финансовата
помощ за мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" е до 75 % от
стойността на действителните разходи за изпълнение на всяка конкретно
определена дейност на база определени пределни цени по приложение № 1.
Максималният размер на всички разходи по проект или проекти, подадени от един
кандидат в рамките на един прием, е 3 000 000 лева. Тази последна стойност се
определя от извършен пазарен анализ,
изготвен от Селскостопанска академия в
Република България, т.е. от независим
орган на база пазарно проучване. Което означава, че независимо от
посочените разходооправдателни документи, Фондът лимитира плащането до тези
максимални размери.
Приложим при издаване и обжалване на
оспорения ИАА процесуален закон е АПК, тъй като приложимото право на ЕС не
разполага със собствен процесуален ред, а се реализира чрез действащите в ДЧ
процесуални норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие”
е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по
правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 20а,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, в приложимата редакция, предвиждат, че изпълнителният
директор на ДФ “Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция,
който организира и ръководи нейната дейност, и я представлява. Съгласно чл.3,
ал.1 от Наредба №2/04.04.2014г. ДФЗ предоставя финансова помощ на одобрените
кандидати за подпомагане по мерките от НППЛВС. С нормите на чл.18, ал.4,
съответно чл.28, ал.2 от Наредба №2/04.04.2014г. на МЗХ, изпълнителният
директор на ДФЗ е възложено правомощието да се произнесе с мотивиран акт по
заявленията за плащане – окончателно плащане и обезщетение за загуба на доход. Следователно
всеки от оспорените два отказа, инкорпорирани в процесната Заповед са издадени
от компетентен по материя, време и
място административен орган, при упражняване на предоставените му със закон
правомощия. Поради това, съдът прие, че не е налице отменително основание по
смисъла на чл.146, т.1 от АПК.
При служебната проверка съдът
установи, че оспорената Заповед съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Има ясна съобразителна и разпоредителна част. В същата са изложени мотиви,
които съдържат фактическите и правни основания, посочени от АО, за да постанови
отказ за плащане. Дали същите са доказани и съответстват ли по между си и на
действителните факти е въпрос на процесуална и материална законосъобразност на
акта. Поради това съдът прие, че са спазени изискванията за форма
на ИАА и не е налице отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.
Налице е обаче, нарушение на
процесуалните правила, което е съществено, защото е опорочило изводите на АО
относно установените факти, довело е до тяхната неправилна правна интерпретация
и обусловило волеизявление за отказ при липса на предпоставките за това.Тоест в
крайна сметка е обусловило неправилното приложение на материалния закон и
противоречие на ИАА с целта на закона. Какво обуслови този извод:
Фактическото основание на процесните
откази за изплащане на финансова помощ е заявено като изкуствено създадени условия от жалбоподателя/както от обективна,
така и от субективна страна/ с цел да се получи финансово подпомагане по
мярката ПКЛ от Националната програма за подпомагане в ЛВС. Според АО същите
изкуствени условия казано накратко се изразяват в наличието на роднински връзки
между управляващите и представляващите „Винпром Свищов“АД, изпълнителя „Агрария
Сървиз“ЕООД и участието в Националната програма за ПКЛ на двете дъщерни
дружества – „Горчивка“ЕООД и „Совата-2004“ЕООД, както и един и същ адрес на
управление и една и съща обслужваща банка/вж. раздела за установените факти
по-горе за детайли/.
Като правно основание на Заповедта са посочени
нормите на чл.8, ал.7, т.3 от Наредба №2/04.04.2014г., вр. §1, т.46 от Наредба
№2 и чл.60 от Регламент/ЕС/№1306/2013.
Според чл.8, ал.7, т.3
от Наредба №2, финансовата помощ не се предоставя на кандидати и ползватели на
помощта, за които се установи, че изкуствено
са създали условия за получаване на помощта или за осигуряване на
предимство, в противоречие с целите на мярката, ако се установи, че в резултат
на свързаността се надхвърля таванът,
определен в ал. 1. Същият в сила от 27.11.2015г. е три милиона лева по проекти,
подадени от един кандидат в рамките на един прием. Това е нормативна
промяна в националната правна уредба, настъпила след сключването на ДБФП.
Последният макар изрично да не е посочено в закона уподобява административен
договор, поради което съществена част от съдържанието му не е резултат на
съвпадение на насрещни волеизявления на страните, а наложена чрез нормативна
уредба, с която бенефициерът е поел риска да се съобразява, след като не е
повлиял на същата във фазата на общественото обсъждане. Впрочем поставянето на
ограничения във финансирането е процес логичен и прагматичен, познат и в други
програми предвид това, че средствата не достигат за всички и за всичко. А
винаги има оператори, които се опитват да заобиколят правилата. Тоест не се
касае за изключителен подход на ДЧ или ЕС.
Нормата на §1 ,т.46 от ДР на Наредба
№2 дава следната легална дефиниция: "Изкуствено създадено условие" е
всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол, мерки за развитие на селските райони и кръстосаното
съответствие. Изкуствените условия се установяват, когато въпреки формалното
спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, кандидатите
за подпомагане имат намерение да получат предимство
чрез създаване на координация
помежду си или между тях съществува географска, икономическа, правна и/или
персонална връзка.
В основанието на тази уредба е
изискването на чл.60 от Регламент №1306/2013, който е озаглавен „Клауза относно заобикалянето на разпоредби“ и
гласи следното:
„Без
да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта
на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или
юридическо лице, за които е установено, че условията,
необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на
това законодателство.“
Въпросът за заобикалянето на закона
е познат на правните системи на ДЧ и при това принципът да не се ползва
предимство при злоупотреба с право е част от
правото на ЕС. Тази порочна практика се възпира не само от нормата на
чл.60 от Регламент №1306/2013г., приложим в случая, но и от практиката на СЕС по аналогични казуси,
възникнали във връзка с приложението на например чл.4, §3 от Регламент /ЕО
Евратом/№2988/95, който гласи, че действия, предприети с цел придобиване на
облага, насочени против целите на приложимото право на Общността, в случая
посредством изкуственото създаване на условията, които се изискват за
получаването на такава облага, ще имат за резултат, в зависимост от случая, или
невъзможността за получаването на облагата, или нейното отнемане. В тази връзка са приложими по аналогия
стандартите за доказване, изведени в практиката на СЕС по дела С-255/02,
С-456/04, С-131/14 и др.
В своите решения Съдът предостави насоки за това
как да се оценят ситуациите на злоупотреба с практики. Във всеки случай на
съдебно оспорване, националните съдилища следва да
определят дали дадена ситуация действително се счита за злоупотреба.
Следователно
изкуствените условия следва да се установяват на национално ниво и да се
преценяват индивидуално от ДФЗ-РА, като се отчита комбинацията от двата
елемента, както са посочени в Решението по дело С-434/12, т.29 а именно: „за да
се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава
помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от
които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната
правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната,
и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението
да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се
създават условията, необходими за неговото получаване.
В случая е безспорно установено от обективна
страна, че целта, за която се предоставя подпомагането е постигната. Относно
субективният елемент СЕС приема, че фактическите обстоятелства, които
националната юрисдикция може да вземе предвид са връзките от икономическо,
правно и/или лично естество между лицата, участващи в съответната операция по
инвестиране/т.58 от Решение от 14.12.2000г. по дело Emsland-Starke/.
Наличието на този субективен елемент може да бъде потвърдено и ако се докаже
тайно съглашение, което може да приеме формата на умишлена координация между
различни инвеститори, кандидатстващи за помощ по схема за подпомагане от
ЕЗФРСР, особено когато инвестиционните проекти са еднакви и между тях
съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка/така в т.44
от Решението по дело С-434/12 на СЕС/.
В случая АО доказва
свързаност между бенефициер и изпълнител на дейностите по инвестиционния проект
и като че ли презюмира, че това са изкуствено създадените условия. В
българското законодателство свързаност между отделни лица може да има по силата
на няколко различни нормативни акта. Във всеки един от тях, съобразно неговата
насоченост, свързаността е дефинирана по различен начин. Така например по
силата на Закона за малки и средни предприятия свързаността е ограничена до
четири хипотези, докато по смисъла на Търговския закон свързаността е много
по-широко дефинирана. В случаите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и
Закона за корпоративното подоходно облагане свързаността има един смисъл, а във
вече посочения Търговски закон има съвсем друг смисъл. Никъде не е посочена обосновка, поради която
свързаността е избрана като критерий за наличие на изкуствено създадени условия.
Такава презумпция както видяхме няма и в приложимото право на ЕС и практиката
на СЕС.
В заключение да изясним и въпроса за приложимото по
време право. Съдът не сподели виждането на ПП на жалбоподателя, че нормата ан
чл.8, ал.7, т.3 от Наредба №2/04.04.2014г. е неприложима, т.к. е приета след
сключване на ДБФП. Действително същата е в сила от 27.11.2015г., т.е. след
сключванена Договора, но е приложимо право при подаване н азаявлениет оза
плащане, а най-вече при постановяване на
процесната Заповед. Нормата е приложена спрямо факти, настъпили при действието
й. Което съответства с нормата на чл.142, ал.1 от АПК за изискването ИАА да съответства
на материалния закон, действал при постановяването му. Действително т3 на ал.7
на чл.8 от Наредба №2 сочи надхвърлянето на тавана на финансирането като
заобикаляне на закона, т.е. изкуствено създадено условие, каквото чл.60 от Регламент №1306/2013г.
не предвижда. Безспорно е, че при наличното противоречие националният съдия
следва да приложи нормата на Регламента, която има предимство и е пряко
приложима в ДЧ. По аргумент от принципа на примата на ЕП и нормата на чл. 15,
ал.2 от ЗНА, която гласи, че ако нормативен акт противоречи на регламент на
Европейския съюз, прилага се регламентът. В тази връзка и доколкото бе
изяснено, че АО не посочи и недоказва да са налице матералноправните предпоставки за отказ за плащане на
финансовата помощ съгласно ЕП, то оспорената Заповед е материално
незаконосъобразна.
В случая се установи, че при
предявяване на заявленията за плащане са извършени документални проверки и
такива на място от ТЗ на ИАЛВ и не открива съществени отклонения или нередности
при изпълнение на дейностите по проекта. Междувременно постъпват писма от ДАНС
и впоследствие Специализираната Прокуратура, които дават повод на ДФЗ да спира
произнасянето по заявленията и отказът за плащане по същите да бъде постановен 4
години по-късно, при различна нормативна уредба и последвала динамика на
вписванията в Търговския регистър. В крайна сметка се оказва, че „съмненията“
за извършено престъпление от ОПГ не са доказани, въпреки че са използвани и записи
от СРС като ВДС. В резултат от разследването по ДП няма данни нито за умишлено
съгласуване, нито за „обратно писмо“, нито за подставени лица и т.н. Правно
несъстоятелно е ДФЗ да се защитава, че оригиналните документи били поискани от
прокуратурата, поради това спрял произнасянето по заявленията. В процесуалния
закон, който следва да прилага АО, а именно АПК, такива основания за спиране на
производството не съществуват. АО следва самостоятелно и независимо да изясни
релевантните за случая факти и да направи волеизявление в посочените
процесуални срокове, дори като ползва служебно заверени копия на представените
документи. В случая след като не постъпват нови доказателства от воденото ДП,
АО не продължава самостоятелно изследването си нито на субективни, нито на
обективния елемент на злоупотребата, каквато твърди да е осъществена. След като
излага факти за свързаност на бенефициера и дружеството изпълнител и двете
дъщерни дружества, АО не провежда адекватен правен анализ на тези факти.
Администрацията твърди изкуственото
създаване на условия за получаване на финансиране. Но не е
изследвал, в акта няма констатации и заключения по въпроса постигната ли е целта на финансиране по мярката ПКЛозя. Не се
сочи в какво се изразява умишлена координация между икономически оператори.
Няма констатация получило ли е дружеството жалбоподател поради това предимство,
в какво се изразява същото.
Задължение на АО е да изясни
действителните факти от значение за случая и да ги подложи на безпристрастен
анализ като обсъди и възраженията на страните/вж. чл.35 от АПК/. В случая този
процес е незавършен. Нито е изяснена фактическата обстановка, нито има мотиви
защо тези факти са включени в извод за твърдяната злоупотреба. Представени са
факти за свързаност между бенефициера и дружеството изпълнител и обстоятелства,
че две дъщерни дружества на дружеството жалбоподател вече са финансирани по
програмата за подпомагане в ЛВСектор. Няма обаче, дължимият правен анализ,
който да изясни връзките, посочени във фактическия състав на ПН, уреждаща
злоупотребата с право/вж. чл.60 от Регламент №1306/2013/. Няма мотиви и отчасти
доказателства за съществените за приложението на тази норма въпроси, изяснени
безспорно в практиката на СЕС, задължителна за ДЧ и националните съдилища.
Логиката на уредбата предполага да се изясни, че единствената причина за
получаване на финансиране са именно изкуствено създадените условия, като
полученото в резултата предимство следва да противоречи на целите на
подпомагането. В случая тази свързаност/между дружествата и управляващите ги –
персонална и правна/ е съществувала далеч преди кандидатстването, а други
обстоятелства са настъпили във времето след подаване на заявленията за плащане
и тяхното безкрайно спиране. АО е имал задължението да посочи и докаже кои са
тези изкуствени условия и как водят до получаване на предимство. В
преобладаващата част от изтъкнатите факти за свързаност има други логични причини, стоящи в света на
бизнеса и неговите планове, вклч. по отношение на мениджмънта. Бизнесът за
разлика от държавата е динамична величина. Финансирането от ЕСИФ изисква
устойчивост на дейностите и съхраняване на резултата, а не забрана за промяна
на управляващите. Няма факти и доказателства в какво се изразява предимството
на бенефициера. Видно е от посочените особености на финансиране по програмата,
че свързаността между бенефициер и изпълнител не е довела до надвишаване на пределните цени,
определени с предварителен пазарен анализ от независим орган. Ако се има
предвид, че е превишен таванът за финансиране от 3млн. лв., то всички тези
обстоятелства са настъпили след подписване на ДБФП, в който първоначалният
размерна помощта е посочен именно както е в заявлението за плащане – над 6 млн.
лева. Няма данни и анализ дали настоящият проект на „Винпром Свищов“АД се
разглежда като несамостоятелен от тези на дъщерните дружества. Които са
получили финансиране, но за предходен програмен период/“Горчивка“ЕООД и
„Совата-2004“ЕООД/. А нормата на чл.8, ал.1 в Наредба № 2/2014г. не сочи такава
връзка. Нормата говори за един прием на документи, т.е. това предходно
финансиране на дъщерните дружества не определя като недопустимо подпомагането на дружеството
жалбоподател. А най-важното е, че ключов
за преценката е въпросът дали въпреки всички тези обстоятелства на „свързаност“
е постигната целта на мярката, по която се предоставя финансиране. В случая
инвестицията е изцяло изпълнена и винопроизводителят е с повишена
конкурентоспособност на международния пазар на вина. В крайна сметка тези
средства от бюджета на ЕС са предназначени именно за това. Защо тогава АО
отказва плащането. Ако е налице нередност по смисъла на приложимото ЕП да я
заяви и докаже с произтичащите от това последици. И това не е сторено.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че АО твърди, че поради свързаността между
бенефициера и изпълнителя на дейностите по проекта, правна и персонална, е
налице умишлена координация, при която жалбоподателят ще надхвърли тавана на
подпомагането. Съдът не намира въпреки наличието на свързаност да е налице
умишлена координация и тя да е в основата на получаване на финансиране.
По-скоро може да се спекулира като се предположи, че допълнителната облага,
която получава бенефициерът е в това, че предоставя финансиране към изпълнителя
„Агрария Сървиз“ЕООД, а обратно ползва средства от свързани с него дружества,
за да осъществи проекта, т.к. не му е предоставено авансово финансиране, т.к.
не е успял да получи банкова гаранция, при наличието на която се предоставя
авансово плащане. Това е логичен бизнес ход, за който няма задължение да
уведомява Фонда. Такива мотиви в
оспорения ИАА няма, нито са подкрепени с доказателства. Това са само
предположения, основани на факта, че двете дружества ползват услугите на един и
същи банкер. Видно е, че за част от обстоятелствата дружеството жалбоподател
сочи логични причини, различни от твърдяното от АО умишлено координиране на
дружествата като причина за надфинансиране. Действително, от фактическа страна
безспорно има свързаност между икономическите оператори, което сочи, че същите
не са действително независими предприятия. Но според приложимата практика на СЕС функционалната несамостоятелност на проекта сама по себе си не е злоупотреба и
следователно не е основание за отказ за
плащане на финансовата помощ. В решение на Съда на ЕС по дело C‑434/12
/„Слънчева сила“ ЕООД срещу Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“—
Разплащателна агенция / в т.48 е посочено, че не се допуска да бъде отказано
плащане по схемата за подпомагане единствено поради това, че инвестиционен
проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между
кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид
другите обективни елементи по конкретния случай. В случая органът излага
съображения за свързаност между изброените кандидати, но липсват изложени
конкретни съображения, защо това води до извод за наличие на изкуствено
създадени условия и получено предимство.
Безспорно е и това, че дружеството
претендира възстановяване на средства в
размер над 6 милиона лева, а през 2015г., след подписване на ДБФП нормата на
чл.8, ал.1 от наредба №2 е изменена като е предвиден таван на подпомагането за
един проект от 3 милиона лева. Нормата е приложима към момента на постановяване на оспорената Заповед. Подчинение й дължат и
АО и жалбоподателя. Ограничението на размера на финансирането съществува и е
допустимо от ЕП, но не е основание за пълен отказ от финансиране. Въпросът за
съществената евентуална разлика между 3 и 6 милиона лева е въпрос евентуално на отговорността на
държавата, но в друго съдебно производство.
От друга страна в Заповедта действително
липсват мотиви, че целта на мярката не е
постигната, така и за полученото предимство. Липсва анализ налице ли са всички
елементи на фактическия състав на заобикаляне на закона/чл.60 от Регламент
№1306/2013/, така както бе посочено по-горе, че е установен стандарт в практиката
на СЕС. Понятието по смисъла на практиката на СЕС предполага доказване на
съвкупност от обективни обстоятелства и субективен елемент, изразяващ се в
намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като
изкуствено се създават условия, необходими за неговото получаване/така в
Решението по дело СЕС-434/12. В тази връзка видно е от съдържанието на
оспорената Заповед, а и АП към нея, че АО изобщо не е изследвал релевантните в
случая въпроси: дали дружеството изобщо
е получило предимство; дали условията за кандидатстване са създадени единствено
с цел да се получи облага в противоречие на целите на подпомагането; дали целта
на подпомагането въпреки това е постигната. Тези процесуални нарушения са
съществени и обуславят неправилно приложение на нормите на материалния закон. Поради
което са основание за отмяна на Заповедта, в частта относно заявлението за
окончателно плащане. Отмяната на отказа за
окончателно плащане обуславя отмяната и на отказаното обезщетение за загуба на
доход, т.к. същите са взаимно обусловени и по това няма спор. Доколкото
въпросът не е предоставен в правомощитя на
съда преписката следва да бъде върната за ново произнасяне при съобразяване с
указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени в настоящото.
В заключение съдът прие да са налице
отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.Това обуславя отмяна на
оспорената Заповед, поради което формира следния извод.
VII. Решаващ правен извод:
Макар и валидно издадена, оспорената
Заповед на ИД на ДФЗ е материално незаконосъобразен акт, който е постановен при
съществени процесуални нарушения, обусловили неправилно приложение на
материалния закон и противоречие с целта на същия. Посочените факти, които са
доказани не са получили правен анализ. Вместо това към тях са „пришити“
изобилно изводи от практиката на СЕС, без
да са обвързани от конкретна и съвкупна преценка на всички обстоятелства
по случая.
Не се доказа дружеството бенефициер да е създало изкуствени
условия за получаване на финансиране по мярката ПКЛ и в какво се изразяват те. Не
се доказа умишлена координация между икономически оператори и в какво се е
изразила. Не се доказа получило ли е дружеството предимство и в какво се изразява същото.
Доказано е обаче, че е постигната целта на финансиране по мярката
„преструктуриране и конверсия на лозя“. Поради това, крайният извод на АО за
отказ заплащане е необоснован.
Поради изложеното по-горе, отказът
за финансиране и то в пълен размер противоречи на нормативно установените
условия и целта на НППЛВС. Поради това Заповедта следва да бъде отменена, а
преписката върната на АО за ново произнасяне, на основание чл.173, ал.2 от АПК.
При съобразяване с посочените в настоящото указания по тълкуването и
приложението на закона.
VIII. За разноските:
При своевременно направеното искане
и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски. Същият претендира да е сторил такива в
размер на 36 100,00 лв., от които 100,00 лв. държавна такса и 36 000,00лв. –
заплатено възнаграждение за един адвокат, с включен ДДС. Тези разноски са
доказани и своевременно поискани по представен Списък с приложени
доказателства. Действително представените копия на платежни нареждания не носят
печат на банката, но са четливи конкретни извлечения от система за интернет
банкиране, които кореспондират с ДПЗС и издадените фактури. Поради това и доколкото са заверени по реда на З***, то съдът
прие за доказано извършеното плащане на адвокатския хонорар по делото от
жалбоподателя. Съдът намира за основателно възражението на ПП на ответника за
прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Съобразно
критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, фактическата сложност на
настоящото дело е ниска, но правната сложност, обусловена от приложимите правни
норми и естеството на казуса в случая е по-висока от типичната за такъв род дела. Съобразно материалния
интерес по делото в размер на 6 512 507,29 лв., минималното АВ ,
определено по реда на 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 27 530,00лв. Извън
задълбоченото предварително проучване в хода на съдебното следствие не се разви
особена процесуална активност. Поради това и предвид изложеното по-горе, съдът
намира, че АВ от 36 хиляди лева е прекомерно. Поради това следва да се редуцира
до минималния размер по Наредба №1 – 27 530,00лв. Във връзка с §2а от ДР
на Наредба №1 с включване на дължимия ДДС се получава сума в размер на
33 036,00лв. В резултат на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в
общ размер на 33 136,00лв.
Воден от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 2-ро от АПК, вр. с чл.173, ал.2 от АПК, съдът в посочения състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 03-РД/393 от
05.02.2021г. на изпълнителния директора на Държавен фонд
„Земеделие“, с която е отказано плащане по
Заявление за окончателно плащане от
25.07.2017г. по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от НППЛВС за
периода 2014-2018г., с УРН 183318, с ИН ********** и Заявление за обезщетение за загуба на доход от
25.07.2017г. с ИН **********, и двете подадени
от дружеството „Винпром Свищов“АД с ЕИК *********, във връзка с
изпълнение на дейностите по Договор за предоставяне на финансова помощ №
201561/19.05.2015г., сключен с ДФ „Земеделие“.
ИЗПРАЩА административната преписка по процесните две заявления за окончателно плащане обезщетение за загуба на доход от 25.07.2017г. с ИН ********** на
ИД на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, посочени в
мотивите нанастоящото.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция с адрес
гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, да заплати на дружеството „Винпром
Свищов“АД с ЕИК ...разноски по делото в размер на 33 136,00лв. /тридесет и три хиляди сто тридесет и шест лева/, за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез АСВТ.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: