Р Е Ш Е Н И Е №
от 23.04.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на деветнадесети
февруари, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2517/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - град София срещу З.И.П.. Процесуалният
представител на дружеството развива съображения, че между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответникът е сключен Договор
за потребителски паричен кредит PLUS-13611152 от 04.07.2016 година,
съгласно който, дружеството е отпуснало на ответника кредит в размер на 15
000.00 лева. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на
плащанията, като застрахователната премия в размер на 3 744.00 лева бъде
платена директно на застрахователния агент "Директ
Сървисис", а сумата бъде разделена на общия брой
погасителни вноски за издължаване на кредита и включена в размера на
договорната лихва. Посочва, че с подписване на договора за кредит
кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора и такса ангажимент в
размер на 375.00 лева, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока
на договора и която се заплаща при усвояване на кредита, като се удържа от
общия размер на кредита. Твърди, че общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 25 441.92 лева, като уговорената договорна лихва е в
размер на 10 441.92 лева. Сочи, че ответникът е поел задължение да върне
горепосочената сума в срок до 20.06.2024 година на 96 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 265.02 лева, съгласно погасителен план посочен в
договора за кредит. Ищецът твърди, че поради просрочие на две последователни
месечни вноски на основание чл. 5 от условията към договора е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, считано от 20.05.2017г., като кредиторът не
е бил задължен да уведомява длъжника за това. Въпреки това кредитополучателят е
уведомен за обявената предсрочна изискуемост чрез уведомително писмо, изпратено
с известие за доставяне. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава на
21.05.2017 година, от когато до датата на подаване на заявлението в съда му е
начислена лихва за забава в размер на 2 199.23 лева. Ищецът признава, че
длъжникът е извършил плащания по кредита в общ размер на 3 710.28 лева, с които
е погасил част от задълженията си за главница в размера на 1 340.07 лева и
договорна лихва в размера на 2 370.21 лева. Твърди, че на 14.03.2018г. е
подписано Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г., по силата на което, кредитодателят му е цедирал вземанията си срещу ответника по процесния договор
за кредит, ведно с всички привилегии, лихви и обезпечения. Посочва, че в
качеството си на пълномощник на цедента е направил опит да уведоми длъжника за
извършената цесия в съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД, но изпратените до него
уведомителни писма от 19.03.2018г. и 21.02.2019г. са се върнали в цялост като
непотърсени. Развива съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен
за извършената цесия и с получаването на исковата молба и приложенията към нея.
Твърди, че за вземанията си, които са в общ размер на 20 966.87 лева, се е
снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 663/2019г. на ГОРС, срещу
която длъжникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК. Направено е искане да бъде
прието за установено по отношение на З.И.П.,
че дължи на "Агенция за събиране на вземания " ЕАД -
град София сумата в размер на 13 659.93 лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-13611152 от 04.07.2016 година; сумата в размер на 5 107.71 лева -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.04.2017 година до 20.06.2024
година, по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.05.2017 година; сумата в размер
на 2 199.23 лева - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.05.2017
година до 05.03.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 05.03.2019 година до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 767 за изпълнение
на парично задължение от 05.04.2019 година по Ч.гр.д. № 663/2019 година на
ГОРС. В условията на евентуалност, моли да бъде постановено решение, с което З.И.П.
бъде осъден да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД -
град София сумата в размер на 13 659.93 лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-13611152 от 04.07.2016 година; сумата в размер на 5 107.71 лева -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.04.2017 година до 20.06.2024
година и сумата в размер на 2 547.26 лева - лихва /обезщетение/ за забава за
периода от 21.05.2017 година до датата на подаване на исковата молба -
20.06.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното погасяване на задължението. Претендира да бъдат присъдени
направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в
заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно лично на
ответника по делото, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло дължимостта на посочените в исковата молба суми.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и от представения заверен
препис на Договор за потребителски кредит PLUS-13611152 от 04.07.2016 година
/л. 6 - 9 от гр.д. № 1164/2019 година на ГОРС/ се установява, че "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД - град София и ответникът са сключили договор,
по силата на който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 15
000.00 лева, като последният се задължил да я върне ведно с
уговорената договорна лихва. Страните по договора са уговорили I „Застрахователна
премия“ в размер на 3 744.00 лева, като застрахователната премия
бъде платена директно на застрахователния агент "Директ
Сървисис" както и „Такса
ангажимент“ в размер на 375.00 лева. Общата стойност на договорените плащания е
в размер на 25 441.92 лева, която сума страните са постигнали договорка да
бъде платена на 96 броя месечни вноски, всяка в размер на 265.02 лева с падеж
на първата – на 20.07.2016 година и падеж на последната – на 20.06.2024 година.
Посоченият
в договора Годишният процент на разходите е 11.18%. В чл. 3 от Условията
на договора страните са постигнали съгласие, че с всяка месечната вноска се
изплаща част от главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите на
кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата за кредитора. В чл. 5 от същите пък е уговорено, че при
просрочие на две или повече месечни вноски, считано от датата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително с всички уговорени надбавки и с обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху всяка забавена вноска. В подадената по делото
искова молба ищецът признава, че ответникът е извършил плащане за погасяване на
задълженията по кредита в размер на 3 710.28 лева.
Видно от приложения по делото Сертификат №
PLUS-13611152 от 04.07.2016 година,
ведно с ОУ за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на
„Кредит Класик“ /л. 9-13 от гр.д. № 1164/2019 година на ГОРС/ на датата на
сключване на договора за потребителски кредит между „Кардиф
Животозастраховане, Клон България” и „Кардиф Общо застраховане, Клон България”, чрез „Директ Сървисис“ ЕАД - от една
страна и ответника З.И.П. - от друга, е сключена застраховка „Защита на
плащанията“ и „Злополука”, при общи условия, според която последният е дал
съгласието си при настъпване на застрахователно събитие плащането да бъде
извършено в ползва на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД.
По делото е приложено и заверено
копие на Стандартен европейски формуляр от 04.07.2016 година /л. 14 от гр.д. №
1164/2019 година на ГОРС/, въз основа на който е сключен Договор за
потребителски кредит PLUS-13611152 от 04.07.2016 година.
От Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 година /л. 15-21 от гр.д. № 1164/2019
година на ГОРС / се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД всички вземания, дължими на
продавача от длъжници – физически лица, ведно с всички привилегии, обезпечения
и другите им принадлежности, които включват и които ще се определят в списък –
Приложение № 1. С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 22
от гр.д. № 1164/2019 година на ГОРС/ цедентът е потвърдил, че изброените в
Приложение № 1 от 14.03.2018 година /л. 23-25 от гр.д. № 1164/2019 година на
ГОРС/ са прехвърлени на цесионера. Представеното по делото заверено копие на
извлечение от Приложение № 1 от 14.03.2018 година са посочени номерът на
договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя, датата на договора
и остатъкът от него. Приложени са и две пълномощни във връзка с цесията /л. 26
и 27 от Приложение № 1 от 14.03.2018 година/.
Ищецът, в качеството си на
пълномощник на цедента по договора за цесия /л. 28-31 от Приложение № 1 от
14.03.2018 година/ е изпратил до ответника две уведомителни писма от 19.03.2018г.
и от 21.02.2019г. за извършените прехвърляния на задълженията му по процесния
договор за кредит, както и за дължимостта на цялото задължение по договора за
кредит. Видно от приложените по делото известия за доставяне, пратките са
върнати като непотърсени. Препис от уведомителните писма и посочените по - горе
пълномощни са връчени на ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК.
Съгласно заключението по
счетоводната експертиза /л. 55-76/ на 05.07.2016 година по сметка на
кредитополучателя в „Първа Инвестиционна банка“ АД е преведена отпуснатата с
договора за потребителски кредит сума в размер на 14 625.00 лева. Вещото
лице е посочило и допълнило в съдебно заседание, проведено на 19.02.2020 година,
че размерът на уговорената главница е 14 999.96 лева, размерът на
уговорената възнаградителна лихва по договора е в размер на 6 697.96 лева, а
размерът на уговорената „Застрахователна премия е в размер на 3 744.00
лева, както и че общият размер на извършените плащания от страна на
кредитополучателя възлизат в размер на 3 710.28 лева, като плащанията по
кредита са преустановени на 20.08.2017 година. Отразено е, че постъпилите суми
са отнесени в погасяване на задълженията по договора, както следва: 1 577.03
лева – на главницата, 1 590.25 лева – на възнаградителна лихва и 546.00
лева – на застраховката.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 663 по описа на
Районен съд – Горна Оряховица за 2019 година се установява, че във връзка с
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 05.04.2019
година е издадена Заповед № 767 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
З.И.П. за сумата в размер на 13 659.93
лева – непогасена част от главница по Договор за потребителски кредит
PLUS-13611152 от 04.07.2016 година; 5 107.71
лв. - договорна лихва за периода от 20.04.2017г.
до 20.06.2014г.; 2 199.23
лв. - обезщетение за забава, считано от 21.05.2017г. до 05.03.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /05.03.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата 469.34 лв., представляваща направени по делото разноски. Заповедта за
изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК е подал
възражение срещу нея, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване
вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК е
подал възражение срещу нея и има за предмет посочените в заповедта за
изпълнение суми. В случая по делото наред с иска с правно основание чл. 422 ГПК
е обективно съединен в условията на евентуалност осъдителен иск за сумите, за
които не е уважен установителния такъв.
Предмет на установителния иск по
чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде
уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно
доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между
кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски кредит,
усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по
кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето на
вземанията по кредита на ищеца с договор за цесия, за който ответникът е надлежно
уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземанията.
В случая по делото кредитодателят по договора за потребителски кредит с
ответника е прехвърлил на ищцовото дружество по реда на чл. 99 ЗЗД с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 година и
Приложение № 1 от 14.03.2018 година към него, в което цедираното
право е индивидуализирано по обем и обхват, вземанията си по Договор за
потребителски кредит PLUS-13611152 от 04.07.2016 година, сключен със З.И.П.. За
да породи действие договорът за цесия е достатъчно постигането на съгласие
между стария и новия кредитор и от този момент страните по договора за
прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него, като цесионерът
се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо
длъжника не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е
необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за
прехвърлянето – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът
да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно
последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Изискването,
въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД е длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето, но
не и как да стане това, т.е. липсва забрана съобщението за цесията да бъде
извършено от новия кредитор - цесионера въз снова на изрично пълномощно от
цедента /Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о. на
ВКС/. В случая по делото от приложените по делото доказателствата безспорно се
установява, че ищецът е упълномощен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД да
уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Действително
липсват доказателства длъжникът да е уведомен за прехвърлянето на вземанията
преди образуване на делото, тъй като видно от изпратените до последния
съобщения, същите са се върнали като непотърсени, но към исковата молба са приложени
уведомителните писма по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящи от ищеца, както и заверено
копие от посоченото по-горе пълномощно. Константа е практика на съдилищата, че с
достигане на същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно
съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда
действие по отношение на него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което обстоятелство
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и
Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че ответникът е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция
ищецът е титуляр на вземанията по договора за потребителски кредит, сключен със
З.И.П.. Както бе посочено по-горе за уведомяването на длъжника законът не
изисква спазването на особена форма и нарочен ред за връчване на съобщенията до
него. В хода на висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се
извършва по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила.
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства безспорно се
установява съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е бил изправна
страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на
ответника сумата посочена в договора. От заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза и приложеното към нея заверено копие на платежно
нареждане безспорно се установява, че кредитодателят е превел по сметка на З.П.
уговорената сума в размер на 14 625.00 лева на 05.07.2016 година. Това от
своя страна е породило задължението му да върне заетата сума, заедно с
уговорената с договора възнаградителна лихва, която съгласно заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза е в размер на 6 697.96
лева на 96 броя месечни вноски, с падеж на първата – на 20.07.2016
година и падеж на последната – на 20.06.2024 година. С исковата
молба ищецът е признал, а и от изготвената по делото ССЕ се установява, че
ответникът е платил по кредита сумата в размер на 3 710.28 лева.
По аргумент от § 13, т. 12, във връзка с т. 1 от ДР на ЗЗП претендираните в
настоящото производство вземания произтичат от договор, сключен с потребител,
поради което и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от
2019г./ съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите,
сключени с потребител. Освен това трайна и постоянна е и съдебната практика,
съгласно която съдът следи служебно за нищожни договорни клаузи, дори при
липсата на възражение и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато
е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и
когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които
охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са ТР № 1/15.6.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.8.2015
г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 229/21.1.2013 г. по
т.д. № 1050/2011 г. на II т.о на ВКС и др. В тази връзка настоящият съдебен
състав намира, че вземанията за „Такса Ангажимент“, както и за „Застрахователна
премия“ се основават на неравноправни клаузи, респективно - на такива, които
противоречат на закона и/или добрите нрави. Уговорената с договора „Такса ангажимент“,
срещу коя кредиторът „фиксира лихвения процент за срока на договора” се явява
нищожна поради противоречието на същата с добрите нрави. Това е така, тъй като
срещу заплащането на въпросната такса потребителят на практика не получава
насрещна престация, като въпросната такса всъщност представлява скрито
възнаграждение по договора.
Нито от твърденията на ищеца, нито от договора за потребителски кредит може
да се изведе конкретното съдържанието на посочената в него „Застрахователна
премия“. Видно от т. 2 на Условията към процесния договор,
страните са се договорили застрахователната премия да бъде заплатена от “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” АД на застрахователния агент „Директ
Сървисис“ ЕАД, след което възстановена от ответника,
като част от стойността на договорените погасителни вноски по кредита. От една
страна по делото липсват каквито и да е твърдения, още повече доказателства, че
посочената сума е заплатена от кредитодателя на застрахователния агент,
респективно – същата да подлежи на връщане от кредитополучателя. Освен това изхождайки от общото правило на
чл. 143, ал. 1 ЗЗП, уговорката за дължимост на подобна „Застрахователна премия“ представлява неравноправна клауза, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между насрещните страни по
договора. В този смисъл съдът намира, че застрахователната премия всъщност е
част от договора за кредит, макар за нейната дължимост да е оформена отделна
сделка - очевидно с цел да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
като на практика сумата в размер на 3 744.00 лева представлява възнаграждение
по договора, което обаче е над допустимия законов размер. Осен това следва да
се има предвид, че при сключването на договора не са спазени изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, касаещи ГПР, доколкото не е посочена ясна (а и
каквато и да е било) методика относно начина на формиране на ГПР - кои
компоненти са включени в него и как точно се формира същия. Доколкото ГПР би
трябвало да сочи общите разходи за потребителя, по ясен и разбираем за
последния начин, то тези разходи следва да са посочени, но в случая това
изискване не е спазено - компонентите на ГПР са неясни и дават възможност на
кредитора да завишава цената на отпуснатия кредит, което на практика е сторено
с уговорката за заплащане на застрахователна премия. Предвид
на това, клаузата, уреждаща дължимостта на въпросната премия е нищожна, тъй
като не отговаря на изискването за добросъвестност и противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Установеното по делото противоречие на клаузите за „Такса Ангажимент“ и „Застрахователна
премия“ със закона и добрите нрави прави същите нищожни, като съгласно чл. 26,
ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът не е породил действие и за заемателя не е
възникнало задължение за заплащане на сумите по тях. В останалата си част
договорът е породил действие и за заемателя е възникнало задължение за връщане
на дадената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. От заключението по
допуснатата счетоводна експертиза се установява, че ответникът е заплатил
сумата от 3 710.28 лева. Към тази сума следва да се прибави и удържаната
при сключването на договора 375.00 лева за т. нар. „Такса ангажимент“ или общо
в размер на 4 085.28 лева. При погасяването на задълженията следва да се
съобрази последователността, предвидена в
чл. 7, изр. 1 от Условията по договора – първо
възнаградителната лихва и после главницата. Тъй като съдът приема за нищожна
клаузата за дължимост на „Застрахователна премия“, същата не следва да се
включва в стойността на дължимата месечна вноска, която от 265.02 лева следва
да се приеме, че е в размер на 226.02 лева, включваща главницата и
възнаградителната лихва. Следователно със заплащане на сумата в размер на 4 085.28
лева ответникът е погасил изцяло първите 18 погасителни вноски (общо 4 068.36
лева) и отчасти 19-та поред - до сумата от 16.92 лева за възнаградителна лихва
/предвид уговорената в чл. 7, изр. 1 поредност при погасяванията/, като с извършените плащания
са погасени общо 2 040.40 лева от главницата и 2 044.88 лева от
лихвата.
От събраните по делото доказателства не се установява преди подаване на
исковата молба кредиторът да е отправил волеизявление, че прави кредита
предсрочно изискуем, поради което задълженията на ответника по договора са
станали изискуеми с настъпване на падежа на всяка от погасителните вноски.
Въпреки, че ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост на кредита в
заявлението си по чл. 410 ГПК е допустимо предявеният иск за установяване
дължимостта на вземанията по договора да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо. Към момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция – 19.02.2020 година е
настъпил падежът на 43-та погасителна вноска, като на основание чл. 235, ал. 3 ГПК този факт следва да бъде съобразен от съда. В тази връзка следва да се
приеме, че задълженията на ответника по договора към приключване на съдебно
дирене са в размер на 3 289.56 лева - главница /включваща незаплатените
вноски за главница от 19-та до 43-ра вноска
включително/ и в размер на 2 344.02 лева - възнаградителна лихва /включваща
незаплатената част от възнаградителната лихва по 19-та
погасителна вноска и незаплатените вноски за възнаградителна лихва от 20-та до 43-ра вноска включително). В случая, макар ищецът недопустимо
да се е позовавал на настъпила предсрочна изискуемост и да е претендирал
възнаградителна лихва за целия срок на договора, доколкото такава не се дължи
за периода след евентуалната предсрочната изискуемост, претенцията за
възнаградителна лихва следва да се уважи за вноските с настъпил падеж в периода
от 20.01.2018 година до 20.01.2020 година, тъй като за този период изискуемостта
на вземанията е възникнала с настъпване на падежите по погасителния план. След
като кредиторът не е обявил волята си да направи кредита предсрочно изискуем,
той не е поставил ответника в забава и последната е настъпила на падежа на
всяка от незаплатените вноски, от който момент се дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска. Обезщетението за
забава за периода от 20.01.2018 година до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.03.2019 година изчислено по реда на чл. 162 ГПК за вноските с настъпил
падеж в периода от 19.01.2018 година до 20.02.2019 година възлиза на 101.53 лева. От подаване
на заявлението насетне се дължи
законна лихва върху падежиралата част от главницата.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явява основателни и
доказани за сумата от 3 289.56 лева, представляваща главница- вноски с насъпил падеж за периода от 20.01.2018 година до 20.01.2020
година по Договор за потребителски кредит № PLUS-13611152 от 04.07.2016 година,
за сумата в размер на 2 344.02 лева – възнаградителна лихва за периода от
20.01.2018 година до 20.01.2020 година, сумата в размер на 101.53 лева –
мораторна лихва за периода от 20.01.2018 година до 04.03.2019 година, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
05.03.2019 година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 767 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2019
година по Ч.гр.д. № 663/2019г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. В
останалата част - над уважените размери, предявените по делото искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за сумата в размер
на 10 370.37 лева – представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № PLUS-13611152 от 04.07.2016 година, за сумата в размер на
2 763.69 лева – представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.02.2020 година до 20.06.2024 година и за сумата в размер на 2 097.70
лева – мораторна лихва за периода от 21.05.2017 година до 04.03.2019 година, се
явяват неоснователни, поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени в
тези им части.
С оглед отхвърлянето на част от предявените искове по чл. 422 ГПК съдът
следва да разгледа и да се произнесе по предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове. Трайната практика на съдилищата, в това число Решение №
139/5.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 198/18.1.2019
г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о., Решение № 114/7.9.2016 г. по т.д. №
362/2015 г. на ВКС, II т.о. и др., приема, че ако волеизявлението на кредитора
за предсрочната изискуемост се съдържа в исковата молба по чл. 422 ГПК, може да
се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което моментът на предсрочната
изискуемост настъпва с получаването на преписа от исковата молба. В тази
хипотеза условието за разглеждане на осъдителните искове, съединени при
условията на евентуалност с установителните искове по чл. 422 ГПК, е
отхвърлянето на последните, поради ненастъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата
молба (несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и
неподдържано спрямо предявените установителни искове), а именно – уведомяване
на длъжника по кредита за изявлението за настъпване на предсрочната изискуемост
със самата искова молба.
В случая с исковата молба, предявявайки евентуално съединените осъдителни
искове, ищецът се позовава на настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията
по кредита, което негово волеизявление е достигнало до ответника с получаване
на преписа от исковата молба. С оглед изложеното и доколкото към този момент са
били налице предпоставките на чл. 5 от условията по договора, то всички
вземания по договора са станали предсрочно изискуеми с получаването на преписа
от исковата молба. С оглед на това вземането за главница от 44-та погасителна
вноска до края на договора се дължи в пълните му размер от 9 670.00 лева.
Оставащата до края на договора възнаградителна лихва в размер на 2 763.92
лева не се дължи с оглед приетото в Тълкувателно решение № 3/27.3.2019 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2017 г. Върху непогасения остатък
от главницата се дължи законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост, т.е. от подаването на исковата молба, до датата на плащането.
При този изход на делото
претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в
размер на 419.34 лева, за депозит по изготвената ССЕ в размер на 200.00 лева, като
същевременно дружеството е представлявано от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено от съда в
размер на минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй
като процесуалният представител на ищеца е изготвил и подал единствено писмени
молби по делото. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част на исковете в
размер на 528.52 лева, респективно - за заповедното производство дължи
заплащането на разноски в размер на 128.38 лева.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.И.П. ***, с ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 3 289.56 лева /три
хиляди двеста осемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ - главница по
Договор за потребителски кредит № PLUS-13611152 от 04.07.2016 година, СУМАТА в размер на 2 344.02 лева /две хиляди триста четиридесет и четири лева и две стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от
20.01.2018 година до 20.01.2020 година, СУМАТА
в размер на 101.53 лева /сто и един лева и петдесет и три стотинки/ -
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.01.2018 година до 04.03.2019
година, ведно
със законната лихва
върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.04.2019 година до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 767
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2019 година по
Ч.гр.д. № 663/2019г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
с ЕИК ********* срещу З.И.П. ***, с
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД в останалата им част, над уважените размери - ЗА СУМАТА в размер на 10 370.37 лева
/десет хиляди триста и седемдесет лева и тридесет и седем стотинки/ – главница
по Договор за потребителски кредит № PLUS-13611152 от 04.07.2016 година, ЗА СУМАТА в размер на 2 763.69 лева
/две хиляди седемстотин шестдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/ –
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020 година до
20.06.2024 година и ЗА СУМАТА в размер
на 2 097.70 лева /две хиляди деветдесет и седем лева и седемдесет
стотинки/ – мораторна лихва за периода от 21.05.2017 година до 04.03.2019
година, за които суми е издадена Заповед № 767 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2019 година по Ч.гр.д. № 663/2019г. по описа
на Районен съд – Горна Оряховица, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З.И.П. ***, с ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, с ЕИК ********* сумата в размер
на 9 670.00 лева /девет хиляди
шестстотин и седемдесет лева/, предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-13611152
от 04.07.2016 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ осъдителните претенции за
разликата над сумата от 9 670.00 лева до пълния претендиран размер от
13 659.93 лева - главница по потребителски кредит № PLUS-13611152 от 04.07.2016 година, както и изцяло
за сумата от 5 107.71 лева
- възнаградителна лихва за периода
от 20.04.2017 година до 20.06.2024 година и за сумата от 2 547.26 лева - обезщетение за забава за периода от
21.05.2017 година до 20.06.2019 година.
ОСЪЖДА З.И.П. ***, с ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, с ЕИК ********* сумата в размер
на 528.52 лева /петстотин двадесет и
осем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща направените от
дружеството в исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената
част на исковете, както и сумата в размер на 128.34 лева /сто двадесет и осем лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща направените от дружеството в заповедното
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 663
по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 година.
Препис от решението
да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: