№ 1723
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502095 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от П. П. ЯНК. и ЯС. СТ. ЯНК., чрез пълномощника адв. В.А. - ВАК
срещу решение № 261907/11.06.2021г., постановено по гражданско дело №13357 по описа за 2020
г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е определен режим на лични контакти с тяхната внучка
П. С.а: всяка първа събота от календарния месец от 10 ч. до 18ч., без преспиване. Посочват, че
ВРС не е изложил мотиви и съображения за това, че не е уважил искането за определяне на режим
с преспиване на детето при неговите баба и дядо, както и за определените 7 дни през лятото,
вместо исканите 10 дни. Излагат, че съдът правилно е приел, че следва контактите да осигурят
стабилна връзка на детето с неговите роднини, и че не се налага контактите да се в присъствие на
майката или специално наблюдение и контрол на осъществяване на мерките, поради което
въззивниците считат, че възстановяването на контактите с преспиване на детето при тях, така както
е било до м. септември 2020г. би осигурило стабилна емоционална връзка между тях и детето. По
същите съображения претендират да се определят и 10 дни за контакт на детето, като в условие на
евентуалност, същите да бъдат разделени като 7 дни са през лятото и 5 дни през м. декември – м.
февруари, ежегодно. Молят за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново
решение, с което да се определи режим на лични контакти на въззивниците с тяхната внучка П.
С.а, както следва: всеки първи уикенд от месеца от 17 ч. в петък до 19 ч. в събота, алтернативно –
всеки първи уикенд от месеца от 9 ч. в събота до 9 ч. в неделя, както и 7 дни през лятната ваканция
и 5 дни през зимния период от м. декември до м. март, когато родителите не са в платен годишен
отпуск. Претендират присъждане на разноските по делото.
С писмен отговор П. ЯС. СТ. е изразил становище за основателност на жалбата.
В. П. Г. е оспорила подадената от П.Я. и Я.Я. въззивна жалба като неоснователна. Посочва,
че исканията на въззивниците за определяне на самостоятелен режим на контакти не е съобразено
с интересите на детето, ангажиментите на майката и възможностите й за почивка. Моли жалбата
да се остави без уважение; претендира присъждане на разноските по делото.
ІІ.Въззивна жалба от В. П. Г., чрез пълномощник адв.Вл.Д. – ВАК срещу решение №
261907/11.06.2021г. Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, евентуално
1
неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд, в нарушение на
разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, въпреки наличие на основанията за спиране на делото е
разгледал същото, поради което и постановеното решение е недопустимо. Твърди, че неправилно
и в нарушение на разпоредбите на чл.172 ГПК 236, ал.2 ГПК, вр. чл.12 ГПК, съдът не е преценил
всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и връзка и не е обсъдил доводите и
възраженията на ответницата, поради което не е установил правилно фактическата обстановка и е
достигнал и до неправилни и необосновани изводи. В нарушение на разпоредбата на чл.235, ал.3
ГПК не са взети предвид нововъзникналите в хода на делото факти и обстоятелства. При
определяне на режима на лични контакти, не е съобразено, че детето посещава детска градина и не
е в негов интерес да напуска същата през лятото, предвид осъществяваното непрекъснато
целенасочени възпитание и грижи, за осъществяване на контакти с баба си и дядо си. Моли за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се определи режим на личен контакт на
ищците и детето, като им се даде възможност да го виждат един ден от работната седмица, след
приключване на работното им време от 17,30 ч. до 19,30 ч. и без определяне на дни през лятото,
предвид разширения режим на лични контакти на бащата с детето, в рамките на който ищците
могат да осъществяват свободен контакт с детето.
С писмен отговор П.Я. и Я.Я. са оспорили жалбата като неоснователна. Изразяват
становище за неоснователност на искането за спиране на производството по делото.
П.С. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли същата да се остави без уважение.
Представител на ДСП-Варна, не се явява, не изразява становище по жалбата.
За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на П. П. ЯНК. и ЯС. СТ. ЯНК., с правно
основание чл.128 СК срещу В.Г. и П.С./син на ищците/. Ищците твърдят, че ответниците са
родители на тяхната внучка П. П. С.а. С решение 4397 от 18.10.2019г., постановено по гр.д. №
10888/2019г. по описа на ВРС е утвърдено постигнато между ответниците споразумение, съгласно
което упражняването на родителските права спрямо детето П. е предоставено на майката, при
която е определено и местоживеенето на детето, бащата е осъден да заплаща издръжка в полза на
детето и е определен режим на лични контакти на детето с неговия баща. До началото на м.
септември 2020г. ищците имали постоянни контакти с внучката си. Виждалия не само когато била
при баща си, но и оставала в дома им да преспи поне веднъж месечно, а през ваканциите и за
повече дни. В началото на м. септември отношенията между ответниците се влошили, което се
отразило и на отношенията между ищците и ответницата. Ответницата спряла да им позволява да
виждат детето, а при осъществяване на режима на контакти с бащата, майката не допускала
ищците да виждат внучката си, както и да остава в дома им да преспи. Излагат също, че са в
активна възраст и имат желание и възможности да се грижат за детето. Посочват също, че е в
интерес на детето да общува с баба си и дядо си, като това общуване не следва да зависи от
поведението и желанието на родителите. Твърдят, че предвид възрастта на детето, ограничаването
на контактите му с роднините по бащина линия би довело до отчуждаване от тях. Молят да им
бъде определен режим на личен контакт с детето П., както следва: всеки първи уикенд от месеца
от 17ч. в петък до 19ч. в събота, алтернативно от 9ч. в събота до 9 ч. в неделя, а когато бащата е
възпрепятстван да упражнява собствения си режим, по обективни причини, ищците да упражняват
определения му от съда режим в пълен обем.
С писмен отговор ответникът С. е изразил становище за основателност на иска.
Ответницата В.Г. с писмен отговор оспорва исковата молба, като неоснователна. Посочва,
че отвтникът С. е депозирал иск за изменение на определения режим на лични контакти между
него и детето П., с искане режимът на контакти с детето да бъде разширен. По предявения иск е
образувано гр.д. № 1358/2020 г. по описа на ВРС, като в случай, че искът бъде уважен би се
намалило времето, през което майката ще има възможност да бъде с детето. Счита, че с
инциираното производство по настоящото производство се цели заобикаляне на наложени мерки
за защита от домашно насилие със заповед № 260029/09.10.2020г. и оказване на натиск върху
ответницата. Не се оспорва твърдението на ищците са имали контакти с детето, винаги, когато
ответникът С. е реализирал определения режим на лични контакти с детето. Твърди, че от момента
на раздялата на ответниците през м. април 2019г., ищците не са изразявали желание да видят
2
детето и не са търсили майката за да се срещнат с внучката си извън определения в полза на
бащата режим. Счита, че ищците не притежават необходимите качества за оказване на
положително влияние върху личността и развитието на детето, както и да се грижат за него, докато
е при тях. Твърди, че не е в интерес на П. да се определят самостоятелни мерки за личен контакт с
ищците. Ищците не разполагали със собствено жилище и не били в състояние да осигурят
подходяща и защитена среда за детето. Не разполагали и с физическа възможност да полагат
адекватни грижи за детето. Излага също, че ищците винаги са имали негативно отношение към
ответницата и са демонстрирали дезинтересираност към израстването и развитието на П.; не са
оказвали помощ при отглеждането на детето. Подадената молба за определяне на отделен режим
на лични контакти на ищците с детето обслужва интересите на бащата, доколкото те не са
емоционално свързани с детето и не се интересуват от него.
ДСП-Варна в писмен социален доклад изх. № ПР/Д-В/193-001/22.03.2021г. сочи за
установено, че детето се отглежда от майката, като до м. октомври 2020г. е поддържало редовен
контакт с бащата, както и с близки и роднини от разширения семеен кръг. След влошаване на
отношенията между родителите и постановяване на мерки по ЗЗДН контактите между детето и
бащата са преустановени за период от няколко месеца, като са преустановени и контактите на
детето с неговите баба и дядо по бащина линия. След раздялата на родителите П. имала
възможност да поддържа контакти със своите баба и дядо, гостувала в дома им, ходела с тях на
почивки и пътували извън града. След влошаване на отношенията между родителите сем.Я.и
решили да не правят опити за контакти с детето, за да не бъдат обвинени, че съдействат на сина си
да вижда П., въпреки издадената заповед за защита. П. и Я.Я.и живеят в жилище, което се намира в
затворен жилищен комплекс, с осигурен пропускателен режим, в жилище, което е собственост на
по-големия им син – С. С., който им е учредил право на ползване. Жилището се състои от дневна с
обособена кухня, спалня и сервизни помещения, с отлично поддържана хигиена, обзаведено с
всички необходими за домакинството уреди. П.Я. работи като технически секретар в счетоводно
кантора, а Я.Я. – началник склад в „АД Холдинг“. Констатирано е нарушение на
взаимоотношенията между майката на детето и бащата, както и между майката и бабата и дядото
на детето по бащина линия. Между родителите на детето П. се води съдебно производство по реда
на ЗЗДН; налице е недобра комуникация между майката на детето от една страна и бащата и
неговите родители от друга, което ограничава правото на детето на контакт с близки от
разширения семеен кръг. В заключение е изразено становище, че в интерес на детето е да общува с
разширеното семейство, като контактите му с бабата и дядото по бащина линия следва да бъдат
съобразени с възрастта и режима на отглеждане на детето.
Предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от представените по първоинстонционното
дело удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0065/13.01.2016г. че
родители на детето П. П. С.а, р.10.01.2016г. са В. П. Г. и П. ЯС. СТ., а видно от представеното по
делото удостоверение за раждане на П. ЯС. СТ., негови родители са П. П. ЯНК. и ЯС. СТ. ЯНК.,
следователно последните са баба и дядо на детето П. по бащина линия.
Не се спори по делото, а и на съда е и служебно известно, че с решение № 4397/18.10.2019г.
по гр.д. № 10888/2019г. е одобрено постигнато между страните споразумение по чл.127 СК, по
силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето П. е предоставено
на майката, при която е определено и местоживеенето му; определен е режим на лични контакти
на детето с бащата, като до навършване на определена възраст на детето, срещите се осъществяват
в присъствието на майката.
По предявено от П.С. искане за изменение на определения режим на лични контакти с
детето П. е образувано гр.д. № 13358/2020г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по подадена от В. П.
Г. по реда на ЗЗДН е образувано гр.д. № 12629/2020г. по описа на ВРС и е издадена заповед за
незабавна защита №260029/09.10.2020г. С постановено по същото дело решение е уважена
молбата, като са наложени мерки по реда на ЗЗДН спрямо П. ЯС. СТ., който е бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.П. и П. С.а и забранено да ги приближава
на по-малко от 100м., както и жилището им и местоработата на В.П., детската градина, която
3
посещава детето. С решение № 1347/27.07.2021г., постановено по в.гр.д.№ 331/2021г. по описа на
ВОС е отменено решението на ВРС, постановено по гр.д.№ 12629/2020г., с което е уважена
молбата на В.П. по чл.5, ал.5 ЗЗДН, като е задължен П.С. да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо В.П. и П. С.а и е отхвърлена молбата на В.П., действаща в лично
качество и в качеството й на законен представител на малолетното дете П. С.а, срещу П.С., с
искане за постановяване на мерки за защита по чл.5 ЗЗДН, като неоснователна.
От представените по делото доказателства се установява, че: ищците живеят в жилище,
собственост на техния син и за което им е учредено право на ползване; П.Я. за периода м.10.2019г.
– м.04.2020г. е получила ПОБ по чл.54б КСО в размер на 4,547,27лв., а за периода м. март 2020г.-
м.09.2020г., като заемаща длъжност „технически секретар“ е получила доход в размер на 4079лв.;
на Я.Я. за периода м.10.2019г. – м.03.2020г. са изплатени ПОБ по чл.54б от КСО в размер на
4482лв., а в периода м. април 2020г. – м.септември 2020г. е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 3910лв.
От представения пред ВРС социален доклад се установява, че детето П. посещава детска
градина „М.„ Варна. Към момента на изготвяне на доклада поради влошените отношения между
родителите и издадената заповед по ЗЗДН режима на лични отношения на П. с баща й не се
изпълнява. Детето не контактува и с баба си и дядо си по бащина линия.
Пред ВРС са изслушани показанията на свидетелите В.И.В., Ц.Ж.Н./бивша съпруга на
ответника/, М.К./ съпруга на брата на ответницата/, Е.М..
От показанията на свидетеля В., се установява, че ищците виждат детето П. рядко, когато
баща му го вземал. Свидетелката е виждала ищците да вземат детето от ясла пред 2-3 години,
както и с бабата по майчина линия. За последно е видяла П. с ищците през м. август 2020г. Свид.
Н., която е бивша съпруга на ответника и майка на другата внучка на ищците заявява в
показанията си, че поддържа връзка с ищците и те се държат добре с дъщеря й Я.. Ищците
приемали дъщеря й да им гостува често за по седмица или няколко дни по празници. Свидетелката
няма преки впечатления от отношенията между ищците и ответницата В. и с детето П.. От
споделеното й от дъщеря й знае, че тя много обича П. и търси контакти с нея и често говори за нея
и й е приятно да прекарва време с нея.
В показанията си свид. К. заявява, че ищците не са ходили в жилището, в което след
раздялата с П. се е настанила да живее ответницата В. с детето П.. Никога ищците не са изявявали
желание и не са се обаждали на майката за да се видят с П.. Детето контактува редовно и е
привързано към баба си и дядо си по майчина линия. Ищците не са предлагали помощ при
отглеждането и полагането на грижи за П. и не са вземали отношение по проблемите между В. и
П.. Не се отнасяли отговорно към режима на П., когато тя е била при тях, не се обаждали да
честитят празници на детето и не са търсили контакт с него по телефона. В показанията си свид. К.
посочва също, че когато последно се чула с П., тя била много щастлива, че е видяла дядо си и баба
си по бащина линия, че те са и задавали странни въпроси и са ий подарили торба с подаръци.
Детето било учудено, че баба П. не знае, че не ходи на танци, защото има вирус. Според
свидетелката детето е много привързано към майка си, постоянно я търси и иска да спи при нея.
Свидетелката знае от разговори с детето, че то е ходило на гости в дома на баба си П. и дядо си Я.,
заедно с баща си, както и на почивки с тях. Ходили са в Троянския Балкан, където прадядото на
детето по бащина линия има къща. В останалото част от показанията свидетелката споделя
впечатления относно влошените отношения между двамата ответници, както и за събития, случили
се преди раздялата на родителите.
Свид. М. заявява в показанията си, че ищците винаги са били дезинтересирани от детето П.
и не са оказвали никаква помощ на майката при отглеждането и възпитанието му. Не са канили
детето и майка му на семейни празници.
От приетото по делото заключение на СПЕ се установява, че детето П. е спонтанно,
комуникативно, търси контакт с възрастни и деца и бързо се адаптира към тях. При изследването
детето е разказало, че е правило със своите баба и дядо по майчина и бащина линия почти
идентични неща – игри, занимания, разходки. Акцентът в отношенията му с бабите и дядовците е
върху подаръците, разходката и играта. Връзката между детето и неговите баба и дядо по бащина
линия не е разкъсана за момента, макар, че по-рядко персонажите „баба и дядо“ по бащина линия
са в психологическото поле на детето.. То говори за тях, познава ги и приема да ги вижда и
прекарва време с тях, споменава, че те не я търсят по телефона, като по този начин мотивира факта
4
, защо тя не им се обажда Детето разказва за разходки с баба си и дядо си, за любими ястия, които
баба П. готви. П. поставя дядото и бабата по бащина линия на голямата семейна маса до другите си
баба и дядо. Според вещото лице поддържането на връзка между детето и неговите прародители
по бащина линия и в бъдеще е важна за характеровото и личностно развитие на детето.
Отношението на П. и Я. към детето П., разкрива тяхната обич към детето и потребност да
контактуват с него, но са плахи и не показват увереност в потребностите си. Забелязват се периоди
на отдръпнатост и пасивност. Детето е в близка доверителна връзка с родителите на майка си, като
особено персонажа на баба Е. присъства във всички проекции на детето. То обича да говори за нея.
Детето е с нормално за възрастта си – 5г. и 4 м. към дата на експертизата, физическо развитие и
разполага с нужния интелектуален капацитет, който следва процеса си на развитие, със спокойно
психомоторно състояние.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от правна страна:
Исковите претенции, предявено в отношение на евентуалност намират правното си
основание в разпоредбата на чл. 128, ал.1 и ал.3 от СК. Съгласно чл.128, ал.1 СК, бабата и дядото
могат да поискат, съдът по настоящият адрес на детето да определи мерки за лични отношения с
него, ако това е в интерес на детето, като съдът прилага съответно разпоредбите на чл.59, ал.8 и 9.
Съгласно ал.3 на чл.128 СК ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични
отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване,
този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.
С обжалваното решение е уважен иска с правно основание чл.128, ал.1 СК на дядото и бабата
по бащина линия и е определен режим на лични отношения с детето П..
Съдът намира за неоснователни оплакванията наведени в жалбата на П. и Я. П.ви за
неправилност и незаконосъобразност на решението, в частта, с която е определен режим на
контакти – всяка първа събота от календарния месец от 10ч. до 18 ч. без преспиване. Настоящият
състав споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното решение
за основателност на исковата претенция и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях. Намира така
определеният от съда режим на лични отношения в полза на бабата и дядото по бащина линия за
съобразен с възрастта и особеностите на детето П.. Режимът осигурява интереса на детето, като
дава възможност същото да се вижда с бабата и дядото по бащина линия, като общуването с тях би
съхранило и доразвило връзките между тях, без това да ограничава времето, което детето прекарва
с родителите. Определяне на режима, с възможност за преспиване на детето при неговите баба и
дядо, както и увеличаване на дните, които то да прекарва с тях през лятото от 5 на 7, настоящият
състав намира за неудачно и в противоречие с интересите на детето то да прекарва достатъчно
време и да има възможно по-пълноценен контакт с родителите си.
По жалбата на В.П.: Първото оплакване, наведено в жалбата е за недопустимост на
съдебното решение. Съображенията за това са, че в районния съд е висящо друго дело между
двамата ответника в настоящото производство, образувано по молба на П. С. за изменение на
режима на лични отношения между него и детето, установен с решение по гр.д. № 10888/2019г.
Настоящият състав на съда намира това възражение за неоснователно. Изхождайки от текста на
нормата на чл.128 СК, разрешаването на въпроса относно контактите на децата с техните
прародители се разрешава в спор между бабата и дядото на детето от едно страна и родителите на
детето, от друга. Страни по споровете относно въпросите свързани с местоживеене на детето,
родителски права и режим на лични отношения са родителите на детето. В случая не е налице
идентичност на страните по двете производства, както и по отношение на предмета на двете дела,
поради което и не е налице преюдициалност на едното производство по отношение на другото.
Освен това при изменение на обстоятелствата и съгласно разпоредбата на чл.59, ал.59, ал.9 СК
определените мерки по чл.59, ал.2 и ал.3 СК относно отношенията на децата с техните родители
могат да бъдат изменени.
Неоснователни са и останалите наведени във въззивното жалба оплаквания. Интересът на
детето с оглед правилното му психическо и емоционално развитие налага то да контактува с
близките си както по майчина, така и по бащина линия. Разбира се, че интересът на детето от това
не се предполага, а е предмет на преценката на съда. За да е налице интерес от контакти на детето с
баба и дядо, съдът следва да има предвид и обсъди всички наведени от насрещната страна
възражения за наличието на такъв.
5
В конкретния казус се твърди от ответницата, че бабата и дядото на детето П. нямат
възпитателски качества, не са в състояние да се грижат за малко дете, че детето изпитва
напрежение, когато контактува с тях, тъй като не е свикнало с тях и е силно привързано към майка
си; че сем. Я.и след раздялата на родителите на детето не са се интересували от него и целите,
които преследват с предявяване на иска са други, а не контакт са детето.
По делото остават недоказани всички опасения на ответницата – майка на детето П..
Не се установиха от представените по делото доказателства здравословни проблеми у П. и
Я.Я.и или данни за други пречки и обстоятелства, които не биха им позволили да обгрижват дете
на около 6 години, за период около седем часа, един път месечно и за 5 последователни дни един
път в годината. Не се установяват и наведените от майката на детето твърдения, че ищците нямат
желание да контактуват с детето.
Безпочвени в тази връзка са и твърденията, че ищците нямат нужните качества и капацитет
и умения да отглеждат малко дете, като контактите и престоят на детето при тях би поставил в
опасност за физическото, психическото и нравствено развитие на детето. Видно от посоченото в
социалния доклад, представен по делото, заключението на СППЕ и гласните доказателства, детето
контактува спокойно с баба си и дядо си по бащина линия и последните полагат адекватни грижи
за детето, когато то е при тях. Независимо от влошените отношения, които съществуват между
ищците и майката на детето от ангажираните по делото доказателства не се установяват и
твърденията, че дядото и бабата на детето не са се дезинтересирали от детето. Фактите, че ищците
не са пожелали да се ангажират с грижи за детето, за по-продължителни периоди и в определени
случаи са отказвали да гледат детето или то да остане в техния дом с преспиване, не обосновават
извод, че те не желаят да поддържат контакт с него. В тази връзка следва да се има предвид, че
такива контакти вероятно неса търсени и по повод спазването заповедта за защита, издадена по
реда на ЗЗДН и решението на ВРС, с което са били наложени мерки по ЗЗДН в периода до
отмяната на същото от ВОС.
Не се установява от събраните по делото доказателства, твърдението на ответницата, че
режима на лични отношения на бащата с детето се осъществява в дома на ищците. Следва да се
има и предвид, че бащата има право на преценка и избор как ще прекарва времето с детето и дори
да го води при бабата и дядото за повече време и в рамките на режима на личен контакт, това не
означава, че занапред ще продължи да го води там.
Следвало е да бъдат отчетени от съда особеностите на детето, произтичащи от възрастта и
възможностите му да комуникира, включително и с непознати лица. Определеният от ВРС режим
е изцяло съобразен с това- краткотрайни срещи, без ограничения в мястото и присъстващите лица.
В тази връзка са неоснователни оплакванията в жалбата, че при определяне на режима се
ограничава личната свобода на детето и тази на майката. Настоящият въззивен състав счита, че
при определянето на режима съдът се е ръководил от най добрия интерес на детето, за което
предвид ниската му възраст не е удачно детето да се откъсва от майката за продължителни
периоди от време, като по този начин се ограничава и времето, което прекарва с нея и бащата.
Интереса на детето изисква срещи и общуване с неговите баба и дядо.
В заключение, настоящият състав на съда намира, че режим от около 7 часа месечно и пет
последователни дни с преспиване един път в годината в полза на П. и Я.Я.и, в никакъв случай не
би ограничил родителстването и времето за лични контакти на ответниците с детето.
Според събраните по делото доказателства, интересът на детето изисква определянето и
спазването на режим на контакти с баба и дядо, а лишаването от такива, би довела до последици с
неблагоприятен за детето характер, нещо което не бива да се допуска. Разбира се, позволят ли си
бабата и дядото застрашаващо интереса на детето поведение, то следва да имат предвид, че
постановеното решение може да бъде изменено, като режимът на отношения на детето П. с тях би
бил преценяван от съда отново с оглед изменените обстоятелства, като бъде стеснен, включително
и преустановен.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, разноските следва да останат за всяка от страните, така, както са
направени.
Воден от горното, съдът:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261907/11.06.2021г., постановено по гражданско дело
№13357 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7