Решение по дело №26370/2020 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юли 2025 г.
Съдия: Дебора Миленова Вълкова Терзиева
Дело: 20201110126370
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13782
гр. С., 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА

ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ..... С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20201110126370 по описа за 2020 година
Образувано е по искова молба на ЗАД "...." АД срещу "Дженерали
Застраховане" АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 4453, 26 лв., представляваща размера на изплатеното от "ЗАД ...."
АД застрахователно обезщетение по преписка по щета № 10316030103889,
ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 1357, 00 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 22.06.2017 г. до 22.06.2020 г.
Ищецът твърди, че на 12.04.2016 г., в гр. С., в паркинга на МОЛ "....",
ниво -2, водачът на л. а. "...." с peг. № .... – Е. С. отнема предимството на водача
на "...." с peг. № ...., в резултат на което настъпва пътнотранспортно
произшествие. Твърди се, че причина за настъпване на гореописаното
пътнотранспортно произшествие е поведението на водача на л. а. "...." с peг. №
...., който отнел предимството на идващия отдясно л. а. "...." с peг. № .... в
нарушение на правилата за движение по пътищата, в това число на
разпоредбата на чл. 48 от Закона за движение по пътищата. Твърди се, че за
така настъпилото произшествие е съставен Протокол за ПТП №
1645649/12.4.2016 г., в който били отбелязани обстоятелствата и причините за
реализирането му. На водача на л. а. л. а. "...." с peг. № .... бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение, като впоследствие е издадено
наказателно постановление. Твърди се, че в изпълнение на задълженията,
произтичащи от договор за застраховка "Каско" на МПС, полица №
0306X0138900, сключен на 5.08.2015 г. между "ЗАД ...." АД и собственика на
л. а. "...." с peг. № ...., с период на валидност от 14.08.2015 г. до 13.08.2016 г., и
във връзка с подадено на 13.04.2016 г. уведомление за настъпилото
1
застрахователно събитие, в ЗАД "...." била образувана преписка по щета №
1031603010388S. Бил извършен оглед на застрахования автомобил, за което
било съставено опис-заключение по щета, в което са описани увредените, в
резултат от горепосоченото пътнотранспортно произшествие, части и детайли
по л. а. "...." с peг. № ..... Изготвен бил снимков материал. Съобразно
уговорените в Общите условия за застраховка "Каско", представляващи
неразделна част от сключения застрахователен договор между ЗАД "...." и
собственика на л. а. "...." с peг. № ...., начини на определяне на
застрахователното обезщетение при частични щети на застрахованото МПС, и
предвид заявеното по преписката желание, от страна на застрахователя бил
възложен ремонт на автомобила в сервиз "....." ООД. В сервиза бил извършен
допълнителен оглед на застрахованото МПС на 15.04.2016 г. Твърди се, че с
преводно нареждане № П8158222/27.07.2016 г. "ЗАД ...." АД изплатило по
банков път на "...." ЕАД сумата от 12247, 08 лв., от които 3111, 56 лв. - за нови
части за МПС, по преписка по щета № 10316030103889. С преводно
нареждане № П8322242/16.08.2016 г. "ЗАД ...." АД е изплатило по банков път
на "...." ОООД, съгласно уведомление за цесия от 2.06.2016 г., сумата от 1341,
70 лв. за извършен ремонт на л. а. "...." с peг. № С Твърди се, че към датата на
настъпване на произшествието - 12.04.2016 г., водачът на л. а. "...." с peг. № ....,
притежава задължителна застраховка "Гражданска отговорност", полица №
15515001460818, в "Застрахователно акционерно дружество ....." АД, чийто
правоприемник е "...." АД. Твърди се, че от страна на "ЗАД ...." АД е изпратена
покана до ответната страна да възстанови изплатеното по преписка по щета №
10316030103889 застрахователно обезщетение (4453, 26 лв.), ведно с
ликвидационните разноски (15, 00 лв.), в общ размер на 4468, 26 лева. В
поканата бил определен 30-дневен срок за доброволно изпълнение на
задължението. В отговор с изх. № *********/12.10.2016 г., "...." АД отказва да
възстанови лретендираната от "ЗАД ...." АД сума. Изпратена е повторна
покана с техен вх. № 310В044626/31.05.2017 г., но задължението не било
изпълнено.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба е подаден от
ответника. Същият оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва
валидността на застрахователната полица по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена в "...." АД, по която
се покрива отговорността на водача на автомобил ".. ...." с per. № СА. Твърди,
че водачът на л. а. "...." с peг. № .... няма вина за настъпване на процесното
ПТП. Сочи, че в акта за установяване на административно нарушение водачът
на л. а. "...." с peг. № .... изрично е записал, че има възражение по отношение
на това, чия е отговорността за настъпване на процесното ПТП, а в
Удостоверението от СДВР с peг. № А-3918/26.10.2016 г. било посочено, че
наказателното постановление не е връчено и не е влязло в законна сила.
Твърди се, че отговорността за настъпване на ПТП на 12.04.2016 г. е на водача
на л. а. "...." с peг. № ..... Това било видно и от Протокола за ПТП ("Схема на
ПТП"). Сочи се, че А М К е започнала навлизане в кръстовището без да се
съобрази с това, че към този момент през него е преминавал друг автомобил и
в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се е движила с несъобразена с пътните
2
условия скорост, тъй като очевидно не била успяла да намали или да спре, за
да избегне удара с намиращия се след средата на кръстовището л. а. "...." с peг.
№ ..... Процесното ПТП било настъпило на закрит паркинг, а не на път
обособен за движение в градски или извънградски условия, т. е. мястото е
налагало по-голямо внимание от страна на водача на л. а. "...." и избиране на
по-ниска скорост на движение, която да му позволи да намали скоростта или
да спре при възникнала опасност, а именно поява на пешеходци и/или други
автомобили, извършващи някакви маневри, включително и такива за
преминаване през кръстовищата в паркинга. При условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване, като сочи, че вредоносният резултат
настъпил вследствие на поведението и на двамата водачи, като приносът на
водача на л. а. "...." с peг. № .... бил в много по-малък размер, а именно не
повече от 30-40%, а приносът на водача на л. а. "...." с peг. № С бил в по-голям
размер, а именно 60-70%. Оспорва претенцията и по размер. Твърди, че
размерът на претенцията на ищеца е завишен и не отговаря на
среднопазарните цени. Оспорва и искът по чл. 86 ЗЗД, като счита, че с оглед
неоснователността на главния иск, акцесорният също е неоснователен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация по чл. 213 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест наищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните факти: 1) наличие на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и
увреденото лице; 2) плащането на застрахователно обезщетение по нея; 3)
осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
което представлява покрит застрахователен риск: деяние – настъпилото ПТП
от 12.04.2016 г., противоправно поведение на водача на л. а. "...." с peг. № ....,
вреда – щетите по МПС ...." с peг. № ....; причинна връзка между това деяние и
претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди; 4) наличие
на валидна към датата на ПТП застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответника по спора; 5) по иска по чл. 86 ЗЗД: наличие на главен
дълг и отправена до ответника покана за плащане;
В доказателствена тежест на ответника е да докаже: 1) да обори
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като докаже липса на вина у делинквента;
2) във връзка с възражението за съпричиняване да докаже, че водачът на л ...."
с peг. № .... е извършил сочените в отговора на исковата молба нарушения на
правилата за движение по пътищата, като е навлязла в кръстовището без да се
съобрази с това, че към този момент през него е преминавал друг автомобил и
в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се е движила с несъобразена с пътните
условия скорост.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства:
наличие на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена в "...." АД, по която
3
се покрива отговорността на водача на автомобил "...." с peг. № .... към датата
на настъпване на ПТП от 12.04.2016 г.;
наличие на застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Каско" на МПС, полица № 0306X0138900, сключен на 5.08.2015 г. между
"ЗАД ...." АД и собственика на л. а. „...." с peг. № ....;
изплащането на обезщетение от "ЗАД ...." АД в полза на увреденото лице в
размер на 4453, 26 лв.
По делото са изготвени автотехничекса и допълнителна автотехническа
експертизи. Допълнителната е назначена по искане на ответника, за да бъдат
съобразени показанията на св. Е. С., управлявала л.а. "...." с peг. № .....
Според автотехническата експертиза причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил "...." с peг. № ....,
който не е пропуснал движещия се отдясно лек автомобил ...." с peг. № .....
Съобразаявайки показанията на св. Е. С., вещото лице по
допълнителната автотетхническа експертиза намира, че причините за
настъпване на процесното ПТП са както поведението на водача на лек
автомобил „....“, който не е реагирал своевременно с аварийно задействане на
спирачната уредба, когато за пръв път е възприел лек автомобил „...“, така и
поведението на водача на лек автомобил „...“, който не е изчакал
преминаването на движещия се отдясно лек автомобил „....“.
В обобщение, според АТЕ вината е на св. Е. С., а според допълнителната
АТЕ е налице съпричиняване.
По време на разпита на вещото лице в последното открито по делото
съдебно заседание, той заявява, че заключението по допълнителната АТЕ,
досежно вината за настъпилото ПТП, се различава от първоначалното
заключение единствено поради съобразяване показанията на св. Е. С..
Предвид изложеното е необходимо да се прецени дали следва да се кредитират
с пълно доверие показанията на св. С., респ. дали да се дискредитира
описаното в протокола за ПТП.
Според събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Е. С. същата
е спряла на пешеходна пътека на Т-образно кръстовище до изход/вход на „....
мол“, за да пропусне преминаващите пешеходци, а жена я е ударила от
дясната страна. Посочва, че водачът на другия автомобил е имал видимост,
можел е да я заобиколи и да отиде към изхода на мола.
Видно от Протокол за ПТП № 1645649, съставен на 12.04.2016 г, АУАН
№ 447094 и уведомлението за щета, на 12.04.2016 г,, около 17:20 ч., лек
автомобил "...." с peг. № ...., се движи в мол „....“, в района на на подземен
паркинг, Ниво -2 и до паркомясто 3В на кръстовище с равнозначни пътища.
Водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се отдясно лек автомобил
„...." с peг. № .....
Съдът намира, че относно механизма на деянието и чия е вината за
настъпване на процесното ПТП, следва да се кредитират писмените
доказателства, а именно Протокол за ПТП № 1645649, съставен на 12.04.2016
г., и АУАН № 447094, доколкото полицейските служители са дошли малко след
настъпване на ПТП-то и са установили точното разположение на
4
автомобилите. Св. С., от своя страна, възпроизвежда възприетото от нея 8
години след случилото се. Предвид изминалия период от време е нормално да
не може да даде дейтайли за произшествието. В тази връзка относно
твърдението на ответното дружество, че св. С. е вписала в издадения АУАН, че
има възражение, следва да се има предвид, че въз основа на него е издадено
Наказателно постановление № 16-4332-008029/23.06.2016 г. По делото няма
доказателства същото да е обжалвано, респ. да е отменено, а в
доказателствена тежест на ответника е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът кредитира с пълно доверие АТЕ, изслушана
и приета в открито съдебно заседание на 19.02.2024 г., и намира, че вината за
настъпване на процесното ПТП е изцяло на св. Е. С., управлявала лек
автомобил "...." с peг. № .....
Според АТЕ щетите по лек автомобил „...." с peг. № .... се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 12.04.2016 г. ПТП в гр.
С..
Стойността, необходимома за възстановяване на лек автомобил ...." с peг.
№ ...., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 5025, 06
лв. Видно от фактура № ********** от 21.06.2016 г. и преводно нареждане №
П8322242 от 16.08.2016 г. за ремонта на лек автомобил ....", с peг. № ....,
ищцовото дружество е заплатило общата сума от 4453,26 лв. Следователно
предяввеният иск за главница трябва да бъде уважен изцяло.
По отношение на иск по чл. 86 ЗЗД:
Установява се, че ищцовото дружество е отправило покана за плащане с
№ 16644/12.10.2016 г., а ответното дружество е отказало плащане с писмо с №
*********/12.10.2016 г., след което е изпратена повторна покана с изходящ №
14487 на ищцовото дружество на 26.05.2017 г. и входящ № 31013044626 на
ответното дружество на 31.05.2017 г., респ. от 01.06.2017 г. тече 30-дневен
срок съгласно чл. 213а КЗ /отм./ за доброволно изпълнение, поради което
ответникът е изпаднал в забава на 01.07.2017 г., от която дата дължи
обезщетение за забавено плащане. До датата на исковата молба то е 22.06.2020
г. и е в размер на 1345.93 лв. Искът се отхвърля за сумата от 11,13 лв. периода
от 22.06.2017 г. до 30.06.2017 г.
По разноските:
Предвид изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни.
Ищцовото дружество претендира разноски в размер на 735 лв. /всъщност 935
лв. обаче, съдът намира, че трябва да се присъдят 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, а не 300 лв., предвид сложността на делото/ Общият
размер на разноските, които трябва да се присъдят на ищцовото дружество са
в размер на 733,59 лв.
Ответното дружество претендира разноски в общ размер на 1000 лв.
/всъщност 1100 лв. обаче, съдът намира, че трябва да се присъдят 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, а не 200 лв., предвид сложността на
делото/. В заключение общият размер на разноските, които трябва да се
присъдят, са в размер на 1,91 лв.
5

Решението е изготвено в срок от една година и един месец от
последното открито по делото съдебно заседание поради състояние на
високо рискова бременност на съдията докладчик.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:

ОСЪЖДА „...." АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. ...., да заплати на ЗАД „...." АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ...., по иск с правно основание чл.213 КЗ /отм./
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 103160030103889 в
размер 4453,26 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 1345,87
лв., представляваща претенция за лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
периода от 01.07.2017 г. до 22.06.2020 г, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
останалата сума до 1357 лв. за периода от 22.06.2017 г. до 30.06.2017 г.
ОСЪЖДА „...." АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. ...., да заплати на ЗАД „...." АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ...., сумата от 733,59 лв., представляваща разноски в
производството.
ОСЪЖДА ЗАД „...." АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. ...., да заплати на „...." АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ...., сумата от 1,91 лв., представляваща разноски в
производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6