№ 2562
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-М.
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-М.
Гражданско дело № 20221110133193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
В исковата молба, депозирана на 21.06.2022г. ищците Е. Д. М. и Б. Д. М.,
представлявани от тяхната майка и законен представител С. Ю. А. твърдят, че ответникът Д.
М. М. – техен баща, бил осъден с влязло в сила решение да им заплаща издръжка в размер
на по 150 лева за всяка от тях. Обстоятелствата, при които издръжката била определена се
изменили съществено - с оглед изминалия период от време от предявяване на исковата
молба, по която е постановено решението, с което ответникът е осъден да заплаща
издръжката – 2019г. , до настоящия момент нуждите на ищците от издръжка нараснали
значително, изменили се социално-икономическите условия в страната в посока на
увеличаване на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост, същевременно
значително се увеличили разходите по отглеждането и образованието на децата, на които
предстои да са първи клас. В същото време ответникът работел, развивал собствен бизнес с
предмет вътрешен и международен транспорт, който съгласно публикуваните отчети на
търговските му дружества в търговски регистър реализирал добри печалби. Освен това пред
последните години е придобил два автомобила и поземлен имот в Община Вършец, което
говори за по-доброто му материално положение, в сравнение с това при определяне на
издръжката. По изложените съображения ищците претендират присъдената издръжка да
бъде увеличена от 150 лв. на 300 лв. месечно за всяко едно от децата, считано от подаване
на исковата молба в съда. В съдебно заседание пледират за уважаване на исковата
претенция. Претендират и разноски в настоящото производство.
Ответникът Д. М. М. пледира за уважаване на исковата претенция в размер до 200 лв.
Твърди, че има по-голяма малолетна дъщеря Ивон Д. М., родена на 15.09.2011г., на която
също заплаща издръжка, освен това изплащал кредит, за което също представя
доказателства. Заявява, че редовно се вижда с децата и по време на режима на лични
отношения им купува необходимите неща, които пожелаят. Купил им е якета, заплатил е
операция на едно от децата. Освен това съдействал на майката на ищците, като й
предоставил автомобил, с който да ги кара до детската градина, за който заплащал
1
консумативите. Твърди, че получава минимални доходи, а за заплащането на издръжката на
децата му получава помощ от своите родители. Претендира разноски, прилага списък по чл.
80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претенидраното от ищците адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Страните не спорят, че ищците Е. Д. М. и Бетрис Д. М., родени на 24.10.2016г. са
деца на ответника Д. М. М.. Родителските права се упражняват от майката – С. Ю. А., при
която те живея в гр. Вършец, област Монтана.
По делото се установява, че с протоколно определение от 20.11.019г., постановено по
гр. д. № 450/2019г. по описа на РС Берковица е утвърдено споразумение между родителите
на ищите, по силата на което ответникът М. се задължава да заплаща на малолетните си
деца месечна издръжка в размер на 150 лв.
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен да осигурява издръжка на
ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостите им от храна, облекло,
подслон, режийни разходи, образование и възпитание. Съгласно т. 4 от Постановление на
пленума на Върховния съд (ППВС) № 5/1970 г. присъдената от съда издръжка цели да
покрие обичайните нужди на ищеца според възрастта, образованието и обичайните жизнени
потребности, но чл. 142, ал. 2 СК предвижда, че за ненавършилите пълнолетие съдът е
обвързан от минимален размер на издръжката, равен на 1/4 от минималната работна заплата,
или към момента (780лв. г.) – 195 лева.
За успешно провеждане на иска по чл.150 от СК и да бъде изменен размера на
издръжка е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при които тя е присъдена.
Не всяко изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и
продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне и по което може
да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на
издържания или на възможностите на дължащия издръжката. Съдът счита, че в случая са
налице предвидените в чл.150 от СК предпоставки, по следните съображения:
Безспорно от определяне на дължимата в момента от ответника издръжка в размер на
150 лв. са изминали четири годни. През този период двете деца са пораснали. Нараснали са
техните нужди, свързани с храна, обучение и социални контакти. В момента децата са в
предучилищна група, като им предстои започване на училище след няколко месеца.
В случая е налице изменение във възможностите на ответника да предоставя издръжка
на малолетните си деца, ищците в настоящото производство. Установи се по делото от
представените от ответника писмени доказателства, че същият е собственик на две
търговски дружества с предмет на дейност извършване на транспортни усулуги в страната и
в чужбина. От представените справки от НАП София се установява, че ответникът се
осигурява на законовия минимум като управител, но и на двете дружества. В същото време
е представил справка за движението по банковите му сметки, от които су установява, че
заплаща издръжка на първородната си дъщеря Ивон М. в размер на 300 лв., освен това
заплаща нейно ортодонско лечение и други разходи, свързани с нейното обучение.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Десислава
Иванова Драганова- съседка на ответника и приятелка на майката на ищците. Според
показанията й децата с майката живеят в гр. Вършец. Бащта ги взема редовно през
почивните дни и се грижи за тях с помощна на роднини. Когато близначките са при него им
купува различни неща, които поискат децата.
Съгласно приетия по делото социален доклад от ДСП Берковица двете деца – Е. и Б.
М.и се отглеждат от тяхната майка – С. Ю. А.. Децата посещават детска градина. Трите
живеят в жилище под наем. Бащата – ответникът М. осъществява редовно лични отношения
с децата. Родителите от своя страна са в конфликтни отношения, в присъствието на децата,
2
което е наложило последните да бъдат насочени да ползват психологическа помощ и
подкрепа. Социалните работници изразяват становище, че в най-добрия интерес на
малолетните деца е да получават чрез своята майка месечна издръжка, с която да бъдат
гарантирани по най-добрия начин всички техни потребности в семейна среда. По този начин
бащата също ще поеме своята отговорност с цел гарантиране физическото и социално
благополучие на децата.
При така установените факти по делото съдът достигна до следните правни изводи:
От присъждането на издръжката на ищците Е. Д. М. и Бетрис Д. М. до
приключването на съдебното дирене по делото е настъпило изменение на обстоятелствата,
обуславящо определянето на размера на издръжката. През изминалия период от почти
четири години децата са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите
им от средства за съществуване и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има
нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й
размер, още повече, че присъдената в полза на ищеца издръжка към момента е под
установения в закона минимален размер. През изминалия период от около четири години са
се увеличили потребностите на ищците от средства за съществуване и образование, които не
могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да
се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл
Решение № 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС). Това именно дава основание на съда да приеме, че
е настъпило изменение в обстоятелствата, при които е била определена издръжката по
смисъла на чл.150 от СК, поради което и последната следва да бъде увеличена, с оглед
нарасналите за тези около четиридесет и осем месец месеца обичайни, според възрастта,
нужди на ищеца до размер на 400 лева. Месечно, предвид обстоятелството, че децата с
майката живеят в гр. Вършец. Издръжката на децата, се дължи от двамата родители,
независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-
малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура, при
съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които
са в полза и на децата; следователно ответникът дължи по-висок размер на паричната
издръжка на ищците от майката на последнте, за която се установява, че получава доходи в
размер около минималната работна заплата за страната. Или, съдът намира, че присъдената
издръжка в полза на ищеца в размер на 150 лева, следва да бъде увеличена до размер на 250
лева месечно за всяко дете, считано от 21.67.2022г. - датата на исковата молба (съобразно
искането в тази насока и с оглед на задължителните указания по т. 21 от ППВС 5-70 г., като
разликата до претендираните 300 лв. следва да се отхвърли като неоснователна Съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно, а при забава
се дължи законната лихва.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете за нейното
изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение,
дори и без искане на страните.
Претенция за заплащане на разноски по делото е заявена и от двете страни. При този
изход на спора ищците имат право на разноски, съобразно уважената част от исковите
претенции, а ответникът съобразно отхвърлената част (чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК). Ищеците
са доказали направени разноски в размер на 600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение
по договор за правна помощ и съдействие, което съдът извършвайки преценката по чл.78,
ал.5 от ГПК не намира за прекомерно или неотговарящо на фактическата и правна сложност
на делото, от които при този изход на спора им се следват разноски като следва: в размер на
400 лева на ищците.
Ответникът е направил претенция за присъждане на разноски в размер на 300 лв., за
което е представил списък по чл. 80 от ГПК. Същият не е представил доказателство за
извършени разходи в претендирания размер, поради което претенцията му следва да бъде
3
оставена без уважение.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на ответника, като на
основание чл.83, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които събират съдилищата по ГПК, ответникът Д. М. следва да заплати държавна
такса върху увеличения размер на издръжката в полза на съда в размер на 288 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената със споразумение , утвърдено с протоколно
опредление от 20.11.2019г. по гр.д. № 450 по описа за 2019г. на РС Берковица издръжка в
полза на малолетните Е. Д. М., ЕГН ********** и Б. Д. М., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 150 (сто и петдесет лева) лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл.
3 от СК, като:
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, жк „Левски Г”, вх. Д, ет. 9,
ап. 141 да заплаща на непълнолетното си дете Е. Д. М., ЕГН **********, чрез неговата
майка С. Ю. А., ЕГН **********, с адрес гр. Вършец, обл. Монтана, ул. „Банкя” № 7
месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 21.06.2022г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, платима по банкова сметка на
майката с iban: BG30 UBBS 80021090951540, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част до
пълния предявен размер от 300 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, жк „Левски Г”, вх. Д, ет. 9,
ап. 1441 да заплаща на непълнолетното си дете Б. Д. М., ЕГН **********, чрез неговата
майка С. Ю. А., ЕГН **********, с адрес гр. Вършец, обл. Монтана, ул. Банкя” № 7
месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 21.06.2022г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, платима по банкова сметка на
майката с iban: BG30 UBBS 80021090951540, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част до
пълния предявен размер от 300 лв. като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдените
издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. МАЛАДЕНОВ М., ЕГН **********, с адрес гр. София, жк „Левски Г”,
вх. Д, ет. 9, ап. 141 да заплати на основание чл. 78 ал. 1 ГПК на непълнолетните си деца Е.
Д. М., ЕГН ********** и Б. Д. М., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител майка С. Ю. А., ЕГН **********, с адрес гр. Вършец, обл. Монтана, ул.
„Банкя” № 7 сумата от 400 лв., представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. МАЛАДЕНОВ М., ЕГН **********, с адрес гр. София, жк „Левски
Г”, вх. Д, ет. 9, ап. 141 да заплати по сметка на СРС сумата от 288 лева – държавна такса
върху уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.
София, жк „Левски Г”, вх. Д, ет. 9, ап. 141 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а
частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване частна жалба през СГС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5