РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. Велико Търново , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102905 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД
вр.чл.240 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът И. Н. И. излага твърдения, че на 11.04.2016г. дал в заем на
ответника Х. А. Д. сумата 300лв., с разходен касов ордер от същата дата, като сумата е
следвало да бъде върната в срок до 30.10.2020г. Сочи се, че падежът е настъпил, но заемът
не е върнат. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 300лв.
по договор за заем от 11.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, изтекъл на 08.01.2021г., ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба. На 11.01.2021г. ответникът е подал до ВТРС възражение, в което
оспорва твърденията на ищеца, че му дължи връщане на процесната сума. Излага твърдения,
че взел аванс от Кооперацията, на която ищецът е председател, който аванс му бил удържан
от трудовото възнаграждение, по правоотношение по граждански договор, по силата на
който ответникът бил нает да работи в Кооперацията като тракторист. Ответникът заявява,
че през лятото на 2020г. ищецът искал от него да връща аванса, за който ответникът твърди,
че му е удържан още през 2016г. Ответникът твърди, че в ордера неправомерно е дописано
името на ищеца, лични данни на ответника, срок за плащане.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен разходен касов ордер от 11.04.2016г. за сумата 300лв.,която е
1
посочено да се брои на Х. А. Д. за „аванс с връщане”. В представения по делото оригинал
на РКО от 11.04.2016г се съдържа текст „която сума Х. А. Д. е получил в заем от И. Н. И. и
ще върне сумата до 30.10.2020г.”
По делото е представен заверен препис от трудов договор от ***., с който ЗК „***”
възлага, а Х. А. Д. приема да извършва механизирани обработки на почвата при подготовка
на есенна сеитба за срок до завършване на работата. Със заповед №***. е прекратено
трудовото правоотношение на ответника със ЗК „***” с.*. Представено е и извлечение от
ведомостта на ЗК „***” за месеците септември и октомври 2011г. относно заплатено на
ответника трудово възнаграждение.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен
по следните съображения:
За да се уважи иск за връщане на дадена в заем парична сума е необходимо по
делото по безспорен начин да се установи, че между страните е възникнало твърдяното
заемно правоотношение, че е налице сключен договор за паричен заем, по силата на който
ищецът е дал на ответника претендираната искова сума срещу насрещно поето задължение
за връщането на сумата. Договорът за заем е неформален, реален договор, който се сключва
със самото предаване на паричната сума. По силата на договора за заем, заемодателят
предоставя в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата
сума. Постигане на съгласие между страните относно сумата и предаването на същата е
достатъчно за действителността на договора, а писмена форма е необходима за доказване на
сключване на договор за заем за над 5000 лв.
В настоящия случай ответникът отрича възникването на облигационно
правоотношение с ищеца с предмет договор за заем на сумата 300лв., като излага твърдения,
че е работил по граждански договор в кооперация «***» и е получавал аванс, който му бил
удържан от възнаграждението. От събраните по делото доказателства е видно, че ответникът
е работил на трудов договор в ЗК «***», но през 2011г., като за 2016г. не бяха ангажирани
доказателства за правоотношение между ответника и посочената кооперация. Предмет на
настоящото производство обаче е договорно правоотношение между ищеца И. Н. И. и
ответника, а не между ответника и ЗК «***» и в този смисъл заемодателят, какъвто твърди,
че е ищецът в качеството на физическо лице, следваше да установи по пътя на пълно главно
доказване наличието на съгласие за договора за заем с насрещната страна, както и предаване
на обещаната сума, защото договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от
момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от
формата на волеизявленията. В конкретния случай съдът намира, че по делото не се
установи по категоричен начин, че ищецът в качеството на физическо лице, носещ
2
доказателствената тежест, съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, е дал в заем на
ответника претендираната за връщане парична сума от 300 лева, който от своя страна да е
поел задължение да я върне. Единственото доказателство, на което ищецът основава
претенцията си е РКО от 11.04.2016г. за сумата 300лв., който беше оспорен от ответника с
твърдения, че текстът върху РКО е дописан впоследствие, след получаване от ответника на
копие от документа. Ищецът в личните си изявления в открито съдебно заседание заяви, че
РКО не е бил попълнен до края към момента, когато твърди, че е дал парите на ответника, а
го е оформил след това, като преди това е направил копие, което е дал на ответника. За да се
приеме, че РКО обективира сключен договор за заем, то следва същият да съдържа
основните елементи на заемното правоотношение-неговите страни, размер на сумата, срок
на връщане. Освен това следва да е ясно и основанието, на което се предава сумата. В
конкретния случай, ответникът не отрича, че е положил подписа си върху бланката РКО от
11.04.2016г., но към този момент в него е бил посочен само размер на сумата 300лв. с
основание „аванс с връщане”, без да е посочено името на лицето, което дава сумата от
300лв. Дописванията върху бланка РКО, които съдържат името на ищеца и посочване, че
сумата от 300лв. е дадена в заем на ответника със срок на връщане 30.10.2020г. , които
самият ищец каза, че е дописал впоследствие, имат характер на едностранни изявления на
лицето, което ги е написало, без да обвързват ответника. Ответникът може да бъде обвързан
със съдържание на документ, каквото е съдържанието към момента на полагане на подпис
от негова страна. В конкретния случай съдържанието към посочения момент не обосновава
извод, че представения по делото РКО обективира договор за заем, сключен между ищеца и
ответника. Извън оспорения РКО ищецът не ангажира други доказателства за възникане на
правоотношение между него и ответника по договор за заем за сумата 300лв. За да възникне
задължение на ответника за връщане на ищеца на сумата от 300лв., то ищецът на първо
място следваше да докаже основанието на своята претенция, което не беше сторено в
настоящото производство.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният иск за връщане на сумата от 300 лв.
като дадена от ищеца на ответника по силата на заемно правоотношение за неоснователен.
Тъй като ищецът не изпълни своето процесуално задължение да установи по безспорен
начин фактите, на които основава своето искане, то той следва да понесе своеобразната
санкция на нереализиране на тежестта на доказване и съдът да приеме за ненастъпили
обстоятелствата, които той не установи по безспорен и категоричен начин, а именно даване
от ищеца в качеството физическо лице на сумата 300лв. в заем на ответника, която
последният да се е задължил да му върне. Следователно не са налице предпоставките,
визирани в нормата на чл.240 от ЗЗД, обуславящи уважаване на исковата претенция и
предявеният иск за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 300 лева по договор
за заем е неоснователен и недоказан, и подлежи на отхвърляне.
Предвид неоснователност на предявения иск за главница, неоснователна е и
акцесорната претенцията за законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване
на исковата молба /30.11.2020г./ до окончателното изплащане.
3
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва
да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. И., с ЕГН **********, с адрес с.*** против Х. А.
Д. с ЕГН **********, с адрес *** иск за осъждане на ответника за върне на ищеца сумата
300 лв. /триста лева/, претендирана по Договор за заем от 11.04.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /30.11.2020г./ до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4