Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            №

 

                                     гр. Лом, 15.01.2021 г.

 

                             В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов гр. д. № 2091 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 415 ал. 1 във вр. с          чл. 410 ГПК

Ищецът *******, гр. София посочва, че с ответника се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98а. от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане.

 Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния период – 09.02.2019 – 06.06.2019 год. Дружеството е доставяло на ответника         ел. енергия за посочения период, като е издавало за това отделни фактури, за отделните дължими суми, както следва:

1.      Фактура № ********* от 16.03.2019 г. на стойност 115.31 лв. (сто и петнадесет лв. и тридесет и една ст.) за периода 09.02.2019 - 08.03.2019 г.

2.      Фактура № ********* от 16.04.2019 г. на стойност 198.64 лв. (сто деветдесет и осем лв. и шестдесет и четири ст.) за периода 09.03.2019 г. - 05.04.2019 г.;

3.      Фактура № ********* от 15.05.2019 г. на стойност 163.66 лв. (сто шестдесет и три лв. и шестдесет и шест ст.) за периода 06.04.2019 г. - 06.05.2019 г.;

4.      Фактура № ********* от 14.06.2019 г. на стойност 25.48 лв. (двадесет и пет лв. и четиридесет и осем ст.) за периода 07.05.2019 г. - 06.06.2019 г.

От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали ликвидни и изискуеми.

Затова, по искане на ищеца, по ч. гр. д. 1593/2019 год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, по която ответникът се възползвал от правото си на възражение. За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящият иск.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

1. Сумата от 503.09 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 09.02.2019 г. до 06.06.2019г.;

2. Сумата от 14.61 лева - законна лихва за забава, считано от 09.04.2019 г. до 29.08.2019 г., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /09.09.2019 год./ до окончателното плащане на главницата.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В отговора си счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Твърди, че не дължи претендираните суми, тъй като електроподаването в жилището му е прекратено много отдавна. Също така посочва, че между лицето Елза Горанова Дошева и ищеца са сключени два бр. споразумителни протоколи, по силата на които Дошева е встъпила като солидарен длъжник по клиентския номер на ответника. По силата на тези протоколи ищецът се е съгласил да получи разсрочено дължимите му се суми.

Предвид заявеното в отговора на ответника, съдът е приел с доклада си по делото, че спорът по делото е относно наличието и размера на задълженията на ответника.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като в писмена молба поддържа предявените искове и счита, че следва да бъдат уважени в цялост. Претендира направените в производствата разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.  

Ответникът, редовно призован не се явява. Представлява се от адв. П.П., МАК, който поддържа становището, изразено в писмения отговор. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

         От фактическа страна:

По ч. гр. д. 1593/2019 год. на ЛРС е издадена Заповед № 1071 от 10.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника – С.Д., за сумата от 517,70 лв., представляваща: 503,09 лв. – главница – ползвана ел. енергия за периода 09.02.2019 – 06.06.2019 г., за адрес: гр. Лом, обл. Монтана, ул. „Дядо Цеко войвода“ ***както и 14,61 лв. – лихва върху главницата за периода 09.04.2019 – 29.08.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 09.09.2019 год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 83,00 лв., направени по заповедното производство.

От длъжника по заповедното производство и настоящ ответник, в срок е подадено Възражение и съдът с Разпореждане от 02.10.2019 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал. 1 ГПК е подаден в указания срок /видно от п. клеймо/.

В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

От приложените с исковата молба 4 бр. фактури (издадени за периода от 16.03.2019 год. до 14.06.2019 год.), се установява фактурирано задължение в общ размер на 503,09 лв. /с лихви към датата на издаване на последната фактура в размер на 14,61 лв./ или общо 517,70 лв. с лихвите.  

По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, чиито задачи са посочени от ищеца в исковата молба. От заключението на вещото лице, което съдът приема като обективно и пълно, се установява, че в счетоводството на дружеството – ищец (което е водено редовно) е отразено задължението на ответника за абонатен номер ***– С.Д. *** за периода от 09.02.2019 г. до 13.05.2019 г. в размер на 503,09 лв. Размерът на дължимата законна лихва е за сумата от 14,83 лв. или общо дължимата сума е 517,92 лв.

          В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и пояснява, че то е изготвено въз основа на доказателствата по делото и след справка в счетоводството на ищеца. Вещото лице не е установило доказателства за извършени плащания за посочения период до деня на проверката – 18.06.2020 г. Извършени са плащания, но за предходен период – до 14.02.2019 г. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.

С отговора на исковата молба са представени 2 бр. споразумителни протоколи, по които лицето Елза Дошева встъпва като солидарен длъжник и поема изпълнението на непогасени задължения на С.Д..

По искане на страните по делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че на 13.05.2019 г. е снето напрежението на клиента С.Д. и към момента на изготвяне на експертизата /23.09.2020 г./ не е подновявано и включвано.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановения срок.

Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Въз основа на представените доказателства от страните, съдът приема за доказано наличието на договор между тях и изпълнението на договора от страна на ищеца за посоченият по делото период.

Спорно по делото е дали ответникът дължи посочените в исковата молба суми, доколкото последният по същество твърди, че не дължи претендираните от ищеца суми, тъй като електрозахранването в дома му е спряно и не е получавал ел. енергия, която да плаща.

В случая ищецът е предявил искане: да бъде признато от съда за установено, че ответникът му дължи следните суми:

1. 503.09 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 09.02.2019 г. до 06.06.2019 г.;

2. 14.61 лева - законна лихва за забава, считано от 09.04.2019 г. до 29.08.2019 г., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /09.09.2019 год./ до окончателното плащане на главницата.

От заключението на вещото лице, прието като обективно и пълно, се установява, че в счетоводството на дружеството - ищец е отразено задължението на ответника за абонатен номер ***по описаните фактури:

-         Фактура № *********/16.03.2019 год., за период 09.02.2019 - 08.03.2019 г., на стойност 115,31 лв.

-         Фактура № *********/16.04.2019 год., за период 09.03.2019 - 05.04.2019 г., на стойност 198,64 лв.

-         Фактура № *********/15.05.2019 год., за период 06.04.2019 - 06.05.2019 г., на стойност 163,66 лв.

-         Фактура № *********/14.06.2019 год., за период 07.05.2019 - 06.06.2019 г., на стойност 115,31 лв.

Общото задължение по четирите фактури е 503,09 лв.

          Законната лихва върху главниците за периода 16.03.2019 – 14.06.2019 год. е 14,83 лв.

          В същата насока е и заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза. В заключението, което не е оспорено от страните са отразени отново 4-те бр. неплатени фактури. Доказателства за извършени плащания от ответника Д. не са представени, в какъвто смисъл са и заключенията на двете вещи лица.

 Вярно, според представените с отговора на исковата молба споразумителни протоколи, лицето Елза Дошева встъпва като солидарен длъжник и поема изпълнението на непогасени задължения на С.Д.. Но в двата споразумителни протокола са посочени и датите, на които следва да бъдат извършвани съответните плащания, а както е установено по делото, такива изобщо липсват. Ето защо съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна.

Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 09.09.2019 год., към която дата задължението на ответника по посочените фактури е било 503,09 лв., а лихвата върху него до датата на подаване на заявлението – 14,61 лв. Вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза е установило лихва от 14,83 лв., а вещото лице, изготвило                   съдебно-техническата експертиза – лихва от 14,85 лв.  

Ето защо, ищцовата претенция следва да бъде уважена в размер на 503,09 лв. по отношение на главницата и тъй като ищецът претендира    по-нисък размер на лихвата за забава, а именно 14,61 лв., претенцията му следва да се уважи в пълен размер.

При този изход на спора страните си дължат разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР        № 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

Направените от ищеца разноски за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото са в общ размер на 545,00 лв.

Предявените искове са уважени, следователно ответникът ще следва да заплати на ищеца направените разноски.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи на *******, гр. София, пк 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с ЕИК *******, сумата         517,70 лв., от които:

1. 503.09 лв. - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 09.02.2019 г. до 06.06.2019 г.;

2. 14.61 лв. - законна лихва за забава от 09.04.2019 г. до 29.08.2019 г.

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /09.09.2019 год./ до окончателното плащане на главницата, за които по       ч. гр. д. № 1593/2019 г. по описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл. 410 ГПК Заповед от 10.09.2019 год., за изпълнение на парично задължение, като  

 

ОСЪЖДА С.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на *******, гр. София, п.к. 1784, район Младост,         бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с             ЕИК *******, деловодни разноски за заповедното и исковото производство, общо в размер на 545,00 лв. /петстотин четиридесет и пет лева и 00 ст./.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

 

                                          Районен съдия: