Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела
Недева
при участието на прокурора Светослав
С и секретаря Теодора Чавдарова, като
разгледа докладваното от съдия Рачева касационно административнонаказателно
дело № 1342 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.
63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е
по касационна жалба от „Фиском 33“ ЕООД – гр. Бургас, ЕИК ****, срещу Решение №
591/13.04.2020 г. на Варненски районен съд, ІІ състав, постановено по н.а.х.д.
№ 294 по описа на съда за 2020 г., с което е изменено Наказателно постановление
№ 03
– 011692/16. 10. 2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
като наложеното на дружеството на основание чл. 413, ал. 2 от КТ административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на две хиляди лева е намалено на
хиляда и петстотин лева.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно. Касаторът оспорва като
незаконосъобразен извода на районния съд относно характера на договорните
отношения между дружеството и м. с. а., като твърди, че те са граждански, а не
трудови, поради което не е било извършено вмененото на дружеството нарушение.
Освен това касаторът посочва, че представените книги за начален и периодичен
инструктаж са били за офиса, а не за цеха на дружеството, който към момента на
проверката не е работел, а е бил в процес на подготовка. Дружеството твърди
още, че случаят покрива критериите на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не накърнява
съществено обществените отношения във връзка със здравословните и безопасните
условия на труд. Моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът
в производството, Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно и в полза на инспекцията да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и пледира да бъде оставено в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Предмет на
обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 03 – 011692/16.
10. 2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на
„Фиском 33“ ЕООД, за нарушение на чл. 11, ал. 5, вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба №
РД–07–2 от 16. 12. 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, и на чл. 14, ал. 2 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл. 413, ал. 2 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на две хиляди лева.
От
събраните в административнонаказателното и в съдебното производство доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при проверка,
извършена на 02.10.2019 г. от служители на дирекцията в склад за орехи в гр.
Варна, ул. „Мир“ № 1, стопанисван от дружеството, е установено, че м. с. а.
престира труд в полза на въззивника. При документалната проверка, извършена на
04.10.2019 г. в дирекцията било установено, че не е документиран начален
инструктаж на а. в съответната книга. За нарушението бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, в който деянието било квалифицирано
като нарушение на чл. 11, ал. 5, вр. чл. 12, ал. 1 и 2 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. Актът бил предявен и подписан с възражения. Въз основа на
фактическите констатации и правната квалификация в акта било издадено и
наказателното постановление, с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на
труда на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
При
така установените факти, районният съд приема от правна страна, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуални норми, актът е издаден от компетентно длъжностно лице, а
постановлението – от компетентен орган, както и че съдържат необходимите
реквизити. Приема също така, че е осъществен състава на вмененото на
дружеството нарушение, тъй като на 02.10.2019 г. а. е престирала труд, но в
книгата за начален инструктаж не бил документиран такъв по отношение на нея. Доколкото
от установените обстоятелства следвал изводът, че между нея и дружеството е
налице трудово правоотношение, независимо дали е било оформено в писмен вид или
не, за дружеството като работодател било налице задължение да документира
началния инструктаж. Преценява, че не са налице обстоятелства, които да
отличават случая от обикновените случаи на нарушение и няма основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В същото време посочва, че размерът на наложената
имуществена санкция е над минимума, като няма превес на отегчаващите
обстоятелства, поради което приема за справедлив размер минималния размер по
санкционната норма и изменя съответно наказателното постановление.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи.
Правилна е преценката
на районния съд, че в момента на проверката а. е установена да полага труд за
предприятието – сортиране на орехи, като се е намирала в работно помещение, а
не в офис, при това без да е било налице каквото и да е писмено споразумение за
това. В представените при документалната проверка два дни по-късно книги за
инструктаж, изискани изрично, дружеството е представило книга, в която е
документиран инструктаж на две други лица, но не и на а., не се констатира да е
бил представен договор, уреждащ нейните отношения с дружеството, независимо от
факта, че представеният с въззивната жалба договор за услуга е от дата
01.10.2019 г., тоест от деня преди проверката. Що се отнася до представената
при документалната проверка книга за инструктаж, твърденията във въззивната
жалба, че тя е за офиса, но не и за цеха, който така и не заработил, правилно
са преценени от районния съд като защитна теза. Тези твърдения и представените
с въззивната жалба документи са подробно обсъдени от районния съд, който е
достигнал до обоснован, логичен и непротиворечив извод, че договорът за услуга
е съставен с оглед защитата срещу наказателното постановление, и че при
проверката полагането на труд от страна на а. в работещ цех, стопанисван от
дружеството, е било безспорно установено.
Правилни са
и изводите на районния съд, че случаят не се различава по нищо от обикновените
случаи на нарушения, за които е предвидена санкция като наложената. Конкретни
такива обстоятелства, които да определят случая като маловажен случай не са
посочени нито във въззивната, нито в касационната жалба, а са изложени
единствено общи твърдения, че нарушението не накърнява съществено обществените
отношения във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на
труд.
При
извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в
касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК
не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
При този
изход от производството и предвид направеното искане, в полза на ответника по
касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.
Въз основа
на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение
първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 591/13.04.2020 г. на
Варненски районен съд, ІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 294 по описа на
съда за 2020 година.
ОСЪЖДА „Фиском 33“ ЕООД – гр. Бургас, ЕИК ****,
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата 100 (Сто) лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.