№ 156
гр. Горна Оряховица, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20224120200010 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЯР. Ф. ИВ. е останал недоволен и чрез
защитника адв. М.Т. Х. от САК обжалва наказателно постановление № 35-
0001301/07.12.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен (по-нататък РДАА – Плевен), с
което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на
основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от Закона за автомобилните превози (наричан
по-нататък в решението ЗАвтП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 8, пар.
6, второ тире, изр. 1 във вр. с чл. 4, б. „з“, първо тире от Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и
(ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета (наричан по-нататък в решението Регламент (ЕО) № 561/2006 или
регламент/-ът/-а) във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Поддържа, че
наказващият орган е нарушил материалния закон при преценката за спазване
на правилата за седмична почивка през избрания двуседмичен период на
1
проверка. Не били изследвани почивките през трите седмици, следващи
седмицата с намалена почивка, с оглед преценката дали е спазено правилото
по чл. 8, пар. 6, второ тире, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006. Не били
изследвани и почивките в седмицата от 8 до 14.11.2021 г., следваща избрания
за проверка период от две седмици. В наказателното постановление не било
посочено какво представляват, от къде и с какъв софтуерен продукт са
извлечени цитираните разпечатки от 25.10.2021 до 08.11.2021 г. Като
нарушена разпоредба наказващият орган посочил чл. 4, б. „з“, първо тире от
ЗАвтП, каквато нямало в този закон. Моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и да присъди на защитника адв. М.Т.
Х. от САК адвокатско възнаграждение в минимален размер за една инстанция
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (по-нататък ЗАдв.).
В депозирана по делото писмена молба защитникът поддържа жалбата
по изложените в нея доводи.
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ – ПЛЕВЕН (конституиран като страна в съдебното
производство с протоколно определение от 08.03.2022 г. и редовно призован
за съдебното заседание на 26.04.2022 г.), не се явява и не изпраща
представител в откритото съдебно заседание. В съпроводителното писмо по
чл. 60, ал. 2 от ЗАНН директорът на РДАА – Плевен моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление. В случай че се претендира
адвокатско възнаграждение над размера, предвиден в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възразява за
прекомерност на възнаграждението.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ЯР. Ф. ИВ. работи като водач на товарен автомобил
при дружество превозвач, което осъществява обществен превоз на товари.
На 22.11.2021 г. жалбоподателят управлявал влекач МАН с рег. № ***
с прикачено полуремарке с рег. № *** в изпълнение на курс по маршрут,
посочен в приложения към преписката пътен лист. На ул. „Свети княз Борис
2
Първи“ в гр. Горна Оряховица, в района на пътен възел „Честово“ (при
подлеза преди кръстовището за с. Козаревец, гр. Долна Оряховица и гр.
Лясковец) управляваното от жалбоподателя съчленено превозно средство
било спряно за проверка от свидетелите Й.Д.Й. и В. АНТ. М. – инспектори в
РДАА – Плевен, които изпълнявали контролните си правомощия,
регламентирани в ЗАвтП.
В хода на проверката контролните органи проверили записите в
дигиталния тахограф на влекача, в който жалбоподателят се регистрира с
личната си дигитална карта при управление на влекача. При тази проверка
установили, че И. се е регистрирал с личната си дигитална карта и е
управлявал влекача през две последователни седмици в периода от 04:18 ч. на
25.10.2021 г. до 12:18 ч. на 08.11.2021 г., като не спазил изискванията за
седмична почивка, както следва: за втората седмица от избрания за проверка
двуседмичен период жалбоподателят направил седмична почивка за времето
от 12:11 ч. на 07.11.2021 г. до 08:01 ч. на 08.11.2021 г., въпреки че следвало да
направи нормална седмична почивка от 45 часа, тъй като през предходната
седмица, в периода от 30.10.2021 до 01.11.2021 г., ползвал намалена седмична
почивка от 34 ч. и 43 мин.; по този начин жалбоподателят допуснал
намаляване на времето за нормална седмична почивка от над 9 ч. и 30 мин.
Въз основа на така установените факти свидетелят Й.Д.Й. съставил
против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на
административно нарушение № 294927/22.11.2021 г. за това, че е нарушил
разпоредбата на чл. 8, пар. 6, второ тире, изр. 1 във вр. с чл. 4, б. „з“, първо
тире от Регламент (ЕО) № 561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП. Жалбоподателят подписал съставения против него акт за
установяване на административно нарушение и получил срещу разписка
препис от акта.
На 07.12.2021 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения акт за установяване на административно нарушение, директорът
на РДАА – Плевен издал обжалваното наказателно постановление № 35-
0001301/07.12.2021 г., с което приел изцяло фактическите констатации на
актосъставителя и наложил на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от ЗАвтП за
нарушаване на посочените в акта разпоредби.
3
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 22.12.2021 г. На 05.01.2022 г. жалбата против постановлението била
заведена с входящ номер 60-00-22-1 в РДАА – Плевен.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Й.Д.Й.
и В. АНТ. М. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в
нея доводи.
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за
установяване на административното нарушение е съставен преди изтичане на
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и е предявен на нарушителя. На
жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при
подписването на акта и в тридневен срок от неговото съставяне.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. I.6. от
заповедта на л. 31 и 32) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Неоснователно е оплакването, че правото на защита на жалбоподателя
е нарушено, тъй като в наказателното постановление не било посочено какво
представляват, от къде и с какъв софтуерен продукт са извлечени цитираните
от наказващия орган разпечатки от 25.10.2021 до 08.11.2021 г. Посочените
разпечатки са приети като писмени доказателства в открито съдебно
заседание, за което жалбоподателят е редовно призован. От показанията на
свидетелите се установява, че същите са извлечени от паметта на дигиталния
тахограф, монтиран в кабината на управлявания от жалбоподателя влекач, и
съдържат данни за продължителността на периодите на управление и
почивка, които е създал самият жалбоподател, като е поставял дигиталната си
карта в тахографа. С оглед изложеното не може да бъде прието за
4
основателно оплакването, че липсата на подробни данни в обстоятелствената
част на наказателното постановление за произхода на обсъжданите
разпечатки е създало затруднения за жалбоподателя да организира защитата
си.
Неоснователно е и оплакването за нарушение, свързано с посочването
на нарушената законна разпоредба. Нарушеното според наказващия орган
правило за поведение е уредено в разпоредбата на чл. 8, пар. 6, второ тире,
изр. 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006, която е посочена пълно и ясно.
Допълнително посочената разпоредба на чл. 4, б. „з“, първо тире от
регламента съдържа не правило за поведение, а легалната дефиниция на
понятието „седмична почивка”. При това изразът „чл. 4, буква „з”, първо
тире” е включен в изречение, съдържащо наименованието както на Регламент
(ЕО) № 561/2006, така и на Закона за автомобилните превози. При това
положение за жалбоподателя не са съществували правно значими
затруднения да установи, че цитираната с последния израз разпоредба е част
от регламента, а не от закона.
Относно материалната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление съдът приема следното:
Жалбоподателят е наказан на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от ЗАвтП
за нарушаване на чл. 8, пар. 6, второ тире, изр. 1 във вр. с чл. 4, б. „з“, първо
тире от Регламент (ЕО) № 561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба през всеки две
последователни седмици водачът ползва поне една нормална седмична
почивка (с продължителност поне 45 часа съгласно чл. 4, б. „з“, първо тире от
регламента) и една намалена седмична почивка от поне 24 часа.
От значение за предмета на делото са и следните разпоредби:
– разпоредбата на параграф 13, изр. 3 от преамбюла регламента,
съгласно която предвиденото в регламента понятие „седмица“ не
възпрепятства водачите да започват своята работна седмица през който и да е
ден от седмицата;
– разпоредбата на чл. 8, пар. 6, второ тире, изр. 2 от регламента,
съгласно която при ползване на една нормална седмична почивка и една
намалена седмична почивка от поне 24 часа в рамките на две последователни
5
седмици намалението се компенсира с равностоен период на почивка, ползван
без прекъсване преди края на третата седмица след седмицата на ползване на
намалената почивка;
– разпоредбата на чл. 8, пар. 6, изр. последно от регламента, съгласно
която седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови
периода, броени от края на предишната седмична почивка, и
– разпоредбата на чл. 8, пар. 9 от регламента, съгласно която седмична
почивка, която попада в две седмици, може да бъде отчетена през всяка от
двете седмици, но не и в двете.
С оглед легалната дефиниция на понятието „седмица“ (пар. 13, изр. 3
от преамбюла) и по аргумент от правилото на чл. 8, пар. 6, изр. посл. (в което
сроковете са посочени в часове) спазването на изискването за седмична
почивка по чл. 8, пар. 6, второ тире, изр. 1 от регламента следва да се
преценява не за всеки две последователни календарни седмици (разбирани
като дните от понеделник до неделя), а за всеки два последователни периода
от по 168 часа, обхващащи изследваните периоди на управление.
От друга страна, с оглед правилото на чл. 8, пар. 6, второ тире, изр. 2
от регламента, според което намалената седмична почивка следва да се
компенсира в рамките на до три седмици, считано от края на седмицата, в
която е ползвана, е възможно в рамките на три последователни седмици да се
ползват законосъобразно две намалени седмични почивки, при условие че
през втората от трите седмици се ползва нормална седмична почивка от поне
45 часа. При спазване на това редуване намалената седмична почивка в
рамките на две последователни седмици от по-дълъг период може да се
ползва законосъобразно както през първата, така и през втората седмица.
Приложена за процесния случай, анализираната по-горе правна уредба
води до следните изводи:
Актосъставителят е избрал да провери спазването на правилото по чл.
8, пар. 6, второ тире, изр. 1 във вр. с чл. 4, б. „з“, първо тире от регламента в
периода от 4:18 ч. на 25.10.2021 г. до 12:18 ч. на 08.11.2021 г. През този
период жалбоподателят е бил длъжен да ползва поне една нормална седмична
почивка от 45 часа и една намалена седмична почивка от поне 24 часа.
От разпечатките от дигиталния тахограф за 27, 28 и 29.10.2021 г. (л. 15,
6
16 и 17), приети като писмени доказателства, се установява, че за времето от
11:31 ч. на 27.10.2021 до 08:22 ч. на 29.10.2021 г. жалбоподателят е ползвал
непрекъсната почивка от 44 ч. и 51 мин.
От разпечатките за 30 и 31.10. и за 01.11.2021 г. (л. 18, 19 и 20) е видно,
че за времето от 16:50 ч. на 30.10.2021 до 04:33 ч. на 01.10.2021 г. И. е ползвал
втора непрекъсната почивка с продължителност, изчислена от
актосъставителя и наказващият орган на 34 ч. и 43 мин. Посоченото
изчисление е неточно, доколкото сборът от почивките от 7 ч. и 10 мин. на
30.10.2021 г., 24 ч. на 31.10.2021 г. и 4 ч. и 33 мин. на 01.11.2021 г. е 35 ч. и 43
мин. А след отчитане на преминаването към зимно часово време с
преместване на стрелките на часовниците с 1 час назад в 4:00 ч. на 31.10.2021
г. (неделя) и при липсата на данни дали и кога е коригиран часовникът на
дигиталния тахограф, продължителността на тази почивка следва да се
определи на 36 ч. и 43 мин.
От разпечатките за 03, 04 и 05.11.2021 г. (л. 22, 23 и 24) се установява,
че за времето от 12:13 ч. на 03.11.2021 до 05:51 ч. на 05.11.2021 г.
жалбоподателят е ползвал непрекъсната почивка от 41 ч. и 38 мин.
Според представените разпечатки в периода непосредствено преди
4:18 ч. на 25.10.2021 г. И. е ползвал седмична почивка, а на 08.11.2021 г. е
управлявал до 12:18 ч., след което е започнал ползването на почивка.
От изложеното по-горе следва, че през двете последователни седмици
с начало в 4:18 ч. на 25.10.2021 г. жалбоподателят е ползвал общо три
непрекъснати почивки с продължителност съответно 44 ч. и 51 мин., 36 ч. и
43 мин. и 41 ч. и 38 мин., всяка от които отговаря на изискването за
продължителност на намалена седмична почивка, но които са съответно с 9
мин., с 8 ч. и 17 мин. и с 3 ч. и 22 мин. по-кратки от установената в
регламента минимална продължителност на нормалната седмична почивка.
От друга страна, за всеки две от посочените три непрекъснати почивки е
изпълнено изискването по чл. 8, пар. 6, изр. последно от регламента втората
да започва не по-късно от края на шест 24-часови периода след края на
първата.
При преценката относно спазването на правилото по чл. 8, пар. 6,
второ тире, изр. 1 във вр. с чл. 4, б. „з“, първо тире от регламента
актосъставителят и наказващият орган са изхождали от неправилното
7
разбиране, че посочените в това правило две последователни седмици са
календарни такива, което противоречи на цитираната по-горе легална
дефиниция за понятието „седмица“, дадено в пар. 13, изр. 3 от преамбюла на
регламента. Поради това са взели предвид като седмична почивка само
почивката в периода от 30.10.2021 (събота) до 01.11.2021 г. (понеделник) с
продължителност 36 ч. 43 мин. (при това изчислена неправилно с 2 часа по-
малко) и незаконосъобразно са игнорирали останалите две непрекъснати
почивки с продължителност съответно 44 ч. и 51 мин. и 41 ч. и 38 мин.,
ползвани съответно през първата и през втората седмица от разглеждания
двуседмичен период. В резултат на така извършената преценка са достигнали
до необоснованата фактическа констатация, че през разглеждания период от
две седмици жалбоподателят е допуснал намаляване на времето за нормална
седмична почивка с повече от 9 ч. и 30 мин.
При отчитане и на трите непрекъснати почивки, ползвани през
изследвания период, и при точно прилагане на цитираните по-горе
разпоредби от регламента се установява, че през процесния двуседмичен
период И. е намалил времето за нормална седмична почивка с 9 мин.,
ползвайки през първата седмица непрекъсната почивка от 44 ч. и 51 мин.,
като е изпълнил изискването през втората седмица от периода да ползва една
намалена седмична почивка от поне 24 часа – в случая през втората седмица е
ползвал две намалени седмични почивки с продължителност съответно от 36
ч. и 43 мин. и от 41 ч. и 38 мин.
Констатираното намаление на времето за нормална седмична почивка
от 9 мин. е 300 пъти по-кратко от минималната продължителност на този вид
почивка от 45 ч. (2700 мин.) и 20 пъти по-кратко от границата от 3 ч. (180
мин.), под която намалението на почивката осъществява най-леко наказуемия
състав на нарушението по чл. 93б, ал. 11 от ЗАвтП. При това в повече от
изискванията на регламента през втората седмица от изследвания
двуседмичен период жалбоподателят е ползвал не една намалена седмична
почивка с продължителност поне 24 ч., а две такива почивки с обща
продължителност от 78 ч. и 21 мин.
Изложените по-горе смекчаващи обстоятелства налагат категоричния
извод, че допуснатото от жалбоподателя нарушение представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
8
нарушение от същия вид, поради което е маловажен случай на такова
нарушение. Като е достигнал до извода, че в процесния случай няма
основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, наказващият
орган е нарушил материалния закон.
Предвид изложеното по-горе и при липса на доказателства в
едногодишен срок преди началото на процесния двуседмичен период на
проверка по отношение на И. да е прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
за друго нарушение по чл.93б, ал. 11 от ЗАвтП, съдът следва да упражни
правомощието си по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, като отмени наказателното
постановление поради маловажността на случая и предупреди
жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на решението, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр.
с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. съдът следва да уважи искането да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на защитника, оказал безплатна правна помощ на
жалбоподателя. Възнаграждение следва да бъде определено в минималния
размер от 300 лв., предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС. По
аргумент от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК за
посоченото адвокатско възнаграждение следва да бъде осъдена Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, доколкото директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен е в структурата на това
юридическо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН и чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв., съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОРАДИ МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ наказателно
постановление № 35-0001301/07.12.2021 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен, с което на ЯР.
Ф. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и с адрес за призовки и
съобщения ***, email: ***@***.eu – адв. М.Т. Х. от САК , е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 500,00 лв. (петстотин лева)
9
на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 8, пар. 6, второ тире, изр. 1
във вр. с чл. 4, б. „з“, първо тире от Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране
на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и
(ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, извършено в периода от 4:18 ч.
на 25.10.2021 г. до 12:18 ч. на 08.11.2021 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ЯР. Ф. ИВ. , ЕГН **********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на АДВОКАТ М.Т. Х.
от САК, с личен номер ********** и адрес на практиката ***, сумата
300,00 лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
представителство и защита на жалбоподателя в производството пред
районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10